№ 95
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500460 по описа за 2021 година
С определение от 19.05.2021 година на Пещерски районен съд ,след
като е счел , че не са изпълнени дадени от него указания за отстраняване
нередовности на исковата молба , съдът е разпоредил връщане на исковата
молба на Г.М. и В.М. и прекратил производството по гр.д.1554 по описа на
съда за 2019 година.
Определението е обжалвано в срок с частна жалба от Г.М. и В.М..
Молят да бъде отменено като незаконосъобразно ,с присъждане на
разноските.
С обжалваното определение било прието, че жалбоподателите не са
изпълнили указанията на съда в Определението му от 21.04.2921 год. да
уточнят и посочат местоположението на дворното място от около 55 кв.м.
които твърдят, че са част от собственият им имот, който по КККР на
гр.Брацигово е с идентификатор , 06207.503.1019, но погрешно е включена в
площта на съседния имот с идентификатор 06207.503.1018 -собственост на
ответниците по делото.
Със същото определение е прието, че направеното изменение на
петитума на иска от доверителите - с писмена молба ,депозирана преди с.з. от
21.04.2021 год. - като от установителен иск за собственост върху реална част
от имота с идентификатор 06207.503.1018 е направено искане за признаване
на права върху идеална част е недопустимо.
Съдът е мотивирал отказа си да приеме въпросната промяна на петитума
1
на иска със съображението, че се прави в петото открито с.з. което е
недопустимо съгласно чл. 214/1/ от ГПК.
Едновременно с това е приел, че исковата молба е действително
нередовна, но поради причината посочена по горе / липса на уточняване „
къде е ситуирана реалната част от около 55 кв.м., която се твърди в исковата
молба че е погрешно заснета с плана от 1974 год./ - съответно с КК на
гр.Брацигово от 2012 год.
Съдът е приел за неоснователни доводите ,че със заявеният нов петитум
на исковата претенция се отстранява допуснатата от ищците нередовност на
исковата молба, а не се прави изменение на иска извън допустимите случаи по
чл. 214 /1/от ГПК , което може да се направи по всяко време на съдебното
производство , включително и в следваща съдебна инстанция .
Обстоятелствата на иска се състояли във фактическото твърдение на
ищците, че по силата на дворищно регулационния план на гр.Брацигово от
1965 год. за имоти 1200 и 1201 е бил отреден общ парцел за собствениците на
двата имота към посочения момент. И тъй като регулацията в тази и част е
била приложена, то следва Парцела се третира като съставен от един имот .
Останалите фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба представлявали само пояснение, с каква площ според ищците ,те са
ощетени с новите предвиждания на регулационния план от 1974 год.,който не
е бил съобразен с правата на собственост придобити с дворищно –
регулационния план от 1965 год.
Именно за да отстранят нередовности на исковата молба ищците
изменили петитума , като направили искане не за установяване на права
върху реална част от имот , а върху идеална част от имот.
В срок е постъпил писмен отговор от В.К. , в който се подържа ,че
определението е правилно , тъй като ищците не са изпълнили указанията на
съда.
Постъпил е писмен отговор и от другия ответник Г.М., чието становище
е идентично с това на В.К..
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на частните
жалбоподатели , постъпила в съда на 9.12.2019 година.
В тази искова молба , след като са изложени обстоятелства , свързани
със собствеността и регулационните предвиждания по отношение на два
съседни имота, са заявени искове ,целящи отстраняване на грешка в
2
кадастъра , изразяваща се в неправилното заснемане на имотите като два
самостоятелни такива , а не като един;установителен иск за собственост по
отношение на ½ идеална част от парцел по плана от 1965 година на
населеното място ,като е направено и искане за отмяна на нотариални актове.
Съдията докладчик е оставил исковата молба без движение с указания
за вписването и и представяне на данъчна оценка на имота.Предприети са
действия във връзка с уточняване на страните.
Съдът е счел , че исковата молба е редовна и предприел действия по
размяна на книжа.
В постъпилите писмени отговори на исковата молба , ответниците са
оспорили иска , като оспорването им е относимо към неговата основателност.
С разпореждане от 28.05.2020 година съдът отново е оставил исковата
молба без движение ,като този път е счел , че е необходимо довнасяне на
държавна такса.
С разпореждане от 24.07.2020 година пък са давани указания на
ответниците , с оглед отговорите им да уточнят предявяват ли насрещни
искове.Няма данни такива да са предявени.
На 21.08.2020 година съдът е изготвил проект за доклад.
С молба преди първото по делото заседание ищците са нарлавиби
уточнение , относимо към първия иск , като са посочили ,че претенцията им
за грешка в кадастъра се състои в това ,че 55 кв.м. от имота им неправилно за
заснети като имот на ответника,тъй като при уреждането на регулационните
сметки в съсобствения парцел ,съсобствениците в него са придобили равни
права и при заснемането на два самостоятелни имота ,те следва да са с равна
площ.С тази молба всъщност са предприети действия по смисъла на чл.214
ал.1 пр.2-ро от ГПК в предвидения срок.
Съдът е направил доклад , като е приел ,че претенцията е в смисъла ,
посочен в допълнителна молба ,като са допълнени и обстоятелствата на които
се основава иска ,а не е обсъдил хипотезата на чл.214 от ГПК , при положение
,че вече са разменени книжа между страните.И двете страни обаче не са
възразили по доклада.
Съдът е пристъпил към събиране на доказателства - гласни и
експертизи.
От ищците е постъпила молба,като се подържа ,че чрез нея се
отстраняват нередовности – несъответствие между изложените обстоятелства
и заявения петитум,като следва да се отбележи,че все пак първоначално
заявените искове са два- за грешка в кадастъра и установителен иск за
3
собственост ,чиито предмет са припокрива във висока степен с уточненията в
тази молба.
Приемайки молбата като такава за изменение на иска , съдът е счел ,че
такова изменение е недопустимо и с изричен диспозитив е оставил молбата
без уважение.
Намерил е обаче друг недостатък на исковата молба , а именно ,че не е
уточнено , къде точно се намират 55 кв.м. ,претендирани от ищците по
първия иск – за грешка в кадастъра.
Актовете на съда са постановени в присъствие на страните в съдебно
заседание на 21.04.2021 година.
На 5.05.2021 година е постъпила молба от ищците с искане да бъде
отменено определението , с което не е допуснато изменение на иска.Съдът не
се е произнесъл по тази молба , като на 10.05.2021 година е постановил
обжалваното определение.
Определението е незаконосъобразно – най-малкото защото съдът не е
съобразил , че са предявени два главни иска – иск за грешка в кадастъра и иск
за собственост – установителен по природата си,с който всъщност са заявени
права ,така както се претендират с последната молба – иска се установяване
на право на собственост върху ½ идеална част от бивш парцел , който е бил
образуван от двата имота , заснети сега самостоятелно в старите си реални
граници.Очевидно е ,че тази претенция също се е нуждаела от уточняване,тъй
като се иска установяване на права по отношение на имот , който се
индивидуализира по предходен план,но с постъпилите молби всъщност е
отстранено това несъответствие , като според ищците след изравняване на
правата при участие на имотите в съсобствения парцел , при заснемане
отново на два самостоятелни имота правата на страните са равни във всеки от
тях.
При наличие на два предявени самостоятелни иска ,дори и да не са
предприети действия по отстраняване нередовностите на единия от тях,то
съдът не е могъл да прекрати делото.
Отделно от това , прието е в практиката на ВКС,че непълнотата или
грешката в кадастралната карта може да се установи, както чрез
изрично предвидения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, така и по друг иск за
собственост/положителен установителен или ревандикационен/ - виж
мотивите към т.4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК на ВКС: ако в производството по иск за собственост се
констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се
съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца
част представлява по плана реална част от урегулирания
4
поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната
карта отразява вярно границите на имота.
Следователно , съдът е прекратил производството преждевременно
,като не е изяснил ,че се касае за два предявени иска , не е съобразил към кой
от предявените искове следва да се отнесе направеното уточнение и нужно ли
е то,и едва тогава да обсъжда ,касае ли се за изменение на иска.
Като не е сторил това е постановил едно незаконосъобразно
определение , което следва да бъде отменено , а делото върнато на
първоинстанционния съд , който да съобрази изложеното ,да отчете правната
природа на исковете , да обсъди относимостта на постъпилата молба към
всеки от тях ,като при необходимост изиска уточнение от ищците и едва
тогава е възможна преценката,какви са надлежните процесуални действия.
С оглед изложеното , разноски не следва да се присъждат , те следва да
бъдат съобразени при решаване на спора по същество с оглед изхода му.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.05.2021 година на Пещерски районен съд
,с което,след като е счел , че не са изпълнени дадени от него указания за
отстраняване нередовности на исковата молба , съдът е разпоредил връщане
на исковата молба на Г.М. и В.М. и прекратил производството по гр.д.1554 по
описа на съда за 2019 година.
Връща делото на първоинстанционния съд за изпълнение на указанията.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6