РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Добрич, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100790 по описа за 2022 година
констатира следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
«В. 76» ЕООД, ЕИК ***, Със седалище и адрес на управление ***, с която
срещу ответника “МЕТО ИНТЕР ТРАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, е предявен осъдителен иск за сумата от 5096.90
лева, представляваща неплатена цена по фактура № *** год., фактура № ***
год., фактура № ***., фактура № **** год. и фактура № *** год., ведно с
дължимата лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане
на задължението.
Претендират се сторените в производството разноски, вкл.адвокатски
хонорар.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:
Дружеството ищец продало на ответника резервни части, като договора е
обективиран във следните фактури, посочени по долу по номера, дати и
дължими суми, а именно: фактура № ***. на стойност 915.40 лева; фактура №
*** на стойност 372.19 лева; фактура № ***. на стойност 767.30 лева;
фактура № ***. на стойност 1989.92 лева; фактура № ***. на стойност
1052.09 лева.
Общото задължение на ответника към ищцовото дружество е в размер
на 5096.90 лева. Мнокократно отправяните покани до ответника да плати на
«В. 76» ЕООД дължимата сума, не произвели желания ефект. Изпратена е и
писмена покана до управителя на ответника, която той е получил, видно от
кореспондецията, водена между служители на дружествата. Ищцовото
1
дружество е включило горепосочените фактури в дневника за продажби.
Ответникът също е включил гореописаните фактури в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и е ползвал данъчен кредит по същите. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
но ответника, включването и в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответното дружество не депозира
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове. Прави искане съдебния акт да се
постанови по реда на чл.238 от ГПК.
Съдът, като прецени изложените обстоятелства и събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.239 от ГПК, намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На последния са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание.
Приложените към исковата молба заверени преписи от следните
писмени доказателства: покана до „В. 76“ ЕООД, справка за
задължения/вземания по партньори към 31.12.2021 г.; запитване по имейл от
01.12.2021 г.; дневник на продажбите за данъчен период август 2021 г.;
хронологичен регистър за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.; фактура №
***г.; фактура № ***г.; фактура № ***; фактура № ****г.; фактура № ***г.,
както и заключението по допуснатат съдебно- счетоводна експертиза,
обосновават вероятна основателност на исковата претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предвидените в закона
предпоставки и следва да постанови решение, с което ответника да бъде
осъден да заплати на ищцата исковите суми.
На осн.чл.86 от ЗЗД ответната страна следва да заплати и обезщетение
за забава в плащането на главното задължение в размер на законната лихва,
начислена от подаване на исковата молба- 15.03.2022г. до окончателното му
плащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: Ищецът е представил доказателства за
сторени разноски по производството в размер на 203,88лв.- държавна такса,
200лв. депозит за вещо лице, 585лв. платено адвокатско възнаграждение,
2
75,60лв разноски разноски в обезпечителното производство.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, за които са представени
писмени доказателства.
Воден от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ КАТО
ОСЪЖДА “МЕТО ИНТЕР ТРАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на «В. 76» ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ****, сумата от 5096.90 лева,
представляваща неплатена цена по фактура № *** год., фактура № *** год.,
фактура № ***., фактура № **** год. и фактура № *** год., ведно с
дължимата лихва от датата на завеждане на иска 15.03.22г. до окончателното
плащане на задължението.
ОСЪЖДА “МЕТО ИНТЕР ТРАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на «В. 76» ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ****, сторените разноски в размер на
203,88лв.- държавна такса, 200лв. депозит за вещо лице, 585лв. платено
адвокатско възнаграждение, 75,60лв разноски в обезпечителното
производство.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ЗАЩИТАТА
МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.240
АЛ.1 ОТ ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
3