Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 27. 02. 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на петнадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ И.
Мл.с-я
ГЕОРГИ СТОЕВ
при секретаря Юлиана Шулева
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№
3815 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД,
ищец пред СРС, срещу решение № 20036837 от 09. 02.2021 г. по гр.д.№
17880 по описа за 2020 г. на СРС, Втора ГК, 76-ти състав, с което са
отхвърлени, предявените от ищеца установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК,
както и в тежест на ищеца са възложени
разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение като се сочи, че същото е постановено в разрез с приетото
в ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГТК на ВКС и ОУ на дружеството.
Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени като
доказани и основателни.Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от Н.Г.К., ответник пред СРС. Излагат се доводи
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
съдебно решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при
постановяване на решението от СРС.
В хода на въззивното обжалване е
починал въззиваемият Н.Г.К. и настоящата инстанция с определение от 06.04.2021 г. на основание чл.227 ГПК е конституирал наследницата по закон - Ц.Н.Й..
Последната не взема становище. Не претендира разноски.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 09.02.2021
г. Въззивната жалба е подадена на 12.02.2021
г.; следователно същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявените от ищеца
/пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.422 ГПК вр. с
чл.59 ЗЗД, са отхвърлени като
неоснователни, следователно въззивната
жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 4358 по описа за 2020 г. на СРС, 76 състав е била връчена надлежно на
длъжника на 09.02.2020 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 04. 03.2020
г., т.е. в срок. Видно от съдържанието му направено е възражение за недължимост
на вземанията, включително и поради погасяването им по давност. Представени са и
договори за наем с трети лица.
Липсват данни кога указанията по чл.415 ГПК са
достигнали до знанието на заявителя. Исковата молба е предявена на 18.05.2020
г., т.е. преди изтичането на сроковете във връзка с извънредното положение, обявено
поради Ковид пандемията. При отчитане
на специалните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и пар. § 13. (1) от заключителните разпоредби
на Закона за здравето, съгласно последният от които, сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение
до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник", т.е. до 22.05.2020 г.
Затова съдът приема, че исковата молба е предявена в
срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е изложил
социални мотиви; мотиви относно отношенията клиент-адвокат/по отношение на
ответника/; извършените процесуални действия от страна на юрисконсулта на ищеца,
които според СРС са попречили за установяване на обективната истина поради
което съдът е приложил чл.161 ГПК и въз основа на това е достигнал до извода,
че предявените за установяване вземания се дължат от наемателя, а ответника не
е материално отговорен.
По доводите
във въззивната жалба:
Видно от посоченото в заявлението по чл.410 ГПК, т.12
„обстоятелства, от които произтича вземането“,
твърди се, че длъжника се е обогатил без основание за сметка на
дружеството-ищец със стойността на потребената ТЕ относно процесния
топлоснабден имот с аб.№ 352660. Затова следвало да върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Следователно на плоскостта на неоснователното
обогатяване, ищецът претендира за установяване вземанията, за които му е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Действително, ответникът /първоначалният, а
новоконституираната като негова наследница по закон/ е собственик на процесния
недвижим имот – магазин № 14, с оглед представеният с исковата молба нот.акт №
53, дело № 228 от 10.08.2006 г.
Не се спори, а и не се установява по делото, че от
страна на ответника не е подадено заявление с което да е изразена воля за
сключване на договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия
относно процесния магазин.
С
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка
на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде
възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването.
Имуществените
облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в
увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите
пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е.
обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав,
който поражда едното и другото, както е в настоящия случай.
В конкретния случай се установява, че за магазин № 14
е бил сключен договор за наем, обхващащ и процесния период м.07.2017 г.-
м.04.2019 г.
Съгласно чл.9, ал.2 от наемния договор наемателят се е
задължил да плаща и консумативите, вкл. и потребената топлинна енергия, виж
л.53 от исковото производство.
От представените с отговора по исковата молба писмени
доказателства се установява, че в изпълнение на наемния договор, наемателят е
открил партида на свое име, виж л.60-61 от исковото производство. Противно на
соченото от пълномощника на ищеца в първото по делото публично съдебно
заседание, от самите документи е видно, че са съставени от ищцовото дружество.
Фактът, че на името на наемателката Е.К.Г.е била
открита партида за процесния магазин се потвърждава и от заключението на вещото
лице по допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-счетоводна
експертиза, виж отговора по т.2, л.114 по делото пред СРС. Самото заключение не
е било оспорено.
При това положение настоящата инстанция намира, че не
сме в хипотезата на неоснователно обогатяване, за да бъде приет за основателен
така предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, срещу собственика на
магазин № 14.
Като краен
извод обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло отхвърлени.
Пред
въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата не претендира разноски, а и такива не са сторени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20036837 от 09. 02.2021 г. по гр.д.№ 17880 по описа за 2020 г.
на СРС, Втора ГК, 76-ти състав, изцяло.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.