Решение по дело №66/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е по реда на чл. 345 НПК. Образувано е по повод постъпил частен протест от прокурор при РП Р. за проверка на определение №5775, постановено на 30.12.2013г. по нохд №849/2013 г. по описа на РС Р., с което са изменени мерките за неотклонение по отношение на подсъдимите Й. Г. Б. и К. Г. Т. от „Задържане под стража” в „Домашен арест”.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, тъй като не са налице основания за изменение на процесуалното положение на подсъдимите. Престъплението, за което е внесен обвинителен акт, предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, налична е и опасност те да извършат друго престъпление предвид съдебното им минало, което сочи на висока степен на обществена опасност и трайно установени престъпни навици. Предвид тези съображения се иска отмяна на определението и оставяне без уважение на исканията за изменение на мерките за неотклонение.

Против протеста е депозирано възражение и допълнително възражение от К. Т., с което се поддържа определението като правилно и законосъобразно, тъй като липсва опасност от укриване поради наличието на постоятен адрес и ангажименти на П. към майка му. Според него липсва и опасност от извършване на друго престъпление, тъй като осъжданията му са за малозначителни или непредпазливи престъпления, не са анализирани характеристичните му данни. Иска се оставяне на протеста без уважение, тъй като дори мярката за неотклонение „Домашен арест“ е прекалено тежка.Изразени са съмнения за антидатиране на протеста, защото е възможно същият не е изпратен на 06.01.2014г., а на 07.01.2014г., поради което е недопустим като просрочен. Справките сочат, че куриерската фирма „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД на 06.01.2014г. е приела документи по два описа от РП Р., като по втория опис на последна позиция е посочена пратка до РС Р. без баркод, по втория опис на описани три пратки, а са отбелязани две, което може да означава, че последната пратка е била вписана след предаване на пощата на куриера.Пратка от куриера Л АК от РП за РС Р. по описа е приета и регистрирана в системата на 07.01.2014г. в 11.02.09 часа, а бар кодът на тази пратка съответства на този на пратката, съдържаща протеста. Поради това следва да се приеме, че след като тази пратка е приета и регистрирана на 07.01.2014г., то срокът за протестиране на определението е изтекъл и протестът е недопустим. Към възражението са представени писмени документи.

По делото е постъпило и възражение срещу протеста от А.Н. З. на П. Й. Г. Б., в което се твърди, че протестът е неоснователен, а определението съдържа убедителни мотиви защо двамата подсъдими следва да търпят по-лека мярка за неотклонение.Според експертизата, изслушана при предходно разглеждане на искане за изменение на мярката за неотклонение на Б. е препоръчано да се извърши операция за изваждане на метални винтове от крака, за което вече има определена дата – 27.01.2014г. от 10.00 часа. При изменение на мярката за неотклонение ще се пропусне възможността да се извърши лечението. От освобождаването си на 30.12.1013г. Б. стриктно спазва мярката си за неотклонение „Домашен арест“, освен това начинът на получаване на протеста в РС Р. – по куриер буди недоумение дали действително това е станало на 06.01.2014г., за което следва да се извърши проверка.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото и изложените доводи от прокурора и от подсъдимите, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за разглеждане на делото в разпоредително заседание, тъй като не се налага събиране на доказателства в открито такова, поради което постъпилият протест следва да бъде разгледан по реда на чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НПК, като такъв против определението за изменение на мерките за неотклонение, постановено по реда на чл.270 от НПК.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема протеста за допустим, тъй като е подаден в срок и от правно легитимирана страна, а разгледан по същество, е основателен по следните съображения:

На първо място, възраженията за недопустимост на протеста поради просрочие не са основателни, тъй като той е бил получен в РС Р. на 07.01.2014г. в плик с пощенско клеймо с дата 06.01.2014г., поради което съгласно разпоредбата на чл.184, пр.2 от НПК, след като в срок протестът е постъпил в куриерската служба, той не е просрочен. Твърденията, че има съмнения кога точно е бил предаден на куриер нямат връзка с настоящото производство, тъй като касаят вътрешната организация на работа в куриерската фирма, достатъчно е, че пликът е с клеймо от 06.01.2014г., а дали в описите за 06. и 07.01. е посочен такъв протест е извън предмета на делото. Все пак, тези възражения са неоснователни и с оглед писмото относно начина на описване на документите при куриера, в което е посочено, че баркодът на пратката се вписва само в описа за пратки, които са препоръчани и препоръчани с известие за доставяне, а в случая пратката е била непрепоръчана. Поради това твърденията, че след като не била описана пратката с този баркод на 06.01.2014г., следва да се приеме, че протестът не е депозиран в срок, са неоснователни и противоречат на представените от страната, която оспорва допустимостта, доказателства.

В рамките на съдебния контрол настоящата инстанция приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно наличието на нови обстоятелства, налагащи изменение на взетата МНО, както и за отпадане на причините за продължаване на задържането.

Релевантните факти за въззивната проверка са следните:

С определение от 22.08.2013г. на обвиняемите К. Т. и Й. Б. е взета МНО „Задържане под стража”, която е продължила до 30.12.2013г., когато е изменена в МНО „Домашен арест”. Като нови обстоятелства, налагащи определяне на по-лека мярка за процесуална принуда, първоинстанционният съд е приел, че задържането под стража е изиграло своята роля и обвиняемите са имали добро процесуално поведение, няма данни да са се укривали или да са възпрепятствали разследването. Двамата имат семейства, по непотвърдени данни жената, с която Б. живее, очаква дете, занимават се с животновъдство, така че мярката им за неотклонение може да бъде изменена в „Домашен арест“, а при такава мярка рискът от извършване на друго престъпление е минимален. Същевременно е прието, че липсва опасност от укриване предвид постоянните адреси и установеността на подсъдимите, а е налична опасност от извършване на друго престъпление с оглед съдебното им минала, по-ярко изразена по отношение на Б.. Съдът въпреки това е приел, че съдебното минало не би следвало да е единственото определящо обстоятелство при преценка на процесуалното положение.

Въззивният състав прие част от доводите на първоинстанционният съд за правилни и законосъобразно – действително по делото липсва опасност от укриване на подсъдимите, тъй като те са с известни адреси, на които са трайно установени и имат достатъчно възпиращи от укриване фактори – семейните им и трудови ангажименти. По отношение на разумността на срока на задържане – около четири месеца, също правилно е прието, че съгласно българското законодателство и практиката на съдилищата този срок не би могъл да се приеме за неразумен и да обоснове промяна на процесуалното положение.

Доводите за добро процесуално поведение и липса на прояви на възпрепятстване на разследването от страна на обвиняемите обаче не могат да бъдат обсъждани като обстоятелства, налагащи промяна на процесуалното положение, защото това поведение е именно в резултат от задържането и е извън волята на Б. и Т.. В условията на арест няма как те да имат друго процесуално поведение, още повече, че срокът на разследването е бил спазен и то се е провеждало ритмично и заради факта, че обвиняемите са били задържани. Съдебното минало на двамата действително представлява основание да се приеме, че има опасност те да извършат друго престъпление, както и правилно е отбелязано в мотивите на проверяваното определение.И двамата са осъждани, последната присъда по отношение на Б. е влязла в законна сила на 08.05.2013г., а инкриминираното деяние е извършено на 15.08.2013г., в изпитателния срок на присъда №4328/08.09.2010г., влязла в законна сила на 29.06.2011г., постановена по нохд №734/2009г. по описа на РС Р..Т. също не е реабилитиран за двете си осъждания по реда на чл.88А от НК. Въззивният състав прие, че данните за съдебното минало на подсъдимите са достатъчно основание да се приеме наличието на реална опасност те да извършат друго престъпление, което от своя страна е достатъчно основание да се приеме, че адекватна да ги възпре от такова поведение е единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Здравословното състояние на Б., на което се позовава защитата му, не е основание за облекчаване на процесуалното му положение.Той е бездействал след като е бил опериран в продължение на близо година и половина – считано от 25.02.2011г., когато е бил изписан след операция, а според вещото лице 4-5 месеца след поставянето фиксиращите пирон и супрасиндесмални винтове е трябвало те да бъдат извадени. Това не е от спешен порядък, а ако не бъде сторено, няма опасност от загуба на крайника и това състояние не пречи на Б. да пребивава в условията на арест.Предвид заключението на вещото лице няма основание да се приеме, че задържането не може да продължава, както и че се налага мярката за бъде изменена в „Домашен арест“ поради здравословни проблеми.

Въпреки приетото в мотивите на първата инстанция, че съдебното минало на подсъдимите обоснована опасност от извършване на друго престъпление, в противоречие с този извод мярката за неотклонение е била изменена, което според въззивния състав е необосновано, тъй като липсват както доводи защо това се налага, така и изложените такива са в противоречие с доказателствата по делото. Не е посочено защо е прието, че двамата подсъдими, които нямат сериозни здравословни проблеми и са с обременено съдебно минало, следва да търпят мярка за неотклонение „Домашен арест“, както и как тази мярка би възпрепятствала извършване на друго престъпление, още повече, че е възприет извод за разумност на срока на задържането. По тези съображения адекватна и законосъобразна на обвинението е мярката за неотклонение, изпълнявана до момента по отношение на двамата подсъдими, а именно „Задържане под стража“, което налага отмяна на определението и оставяне на исканията на подсъдимите за изменение на мерките за неотклонение без уважение, тъй като липсват каквито и да било основания за уважаване на тези искания.

Поради тези съображения протестът е основателен и следва да бъде уважени, а възраженията против него съдът прие за неоснователни.

Водим от горното и доказателствата по делото, БлОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно определение №5775/30.12.2013г., с което са изменени мерките за неотклонение по отношение на подсъдимите по нохд №849/2013 г. по описа на РС Р. Й. Г. Б. и К. Г. Т. от „Задържане под стража” в „Домашен арест”, като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ без уважение исканията на подсъдимите Й. Г. Б. и К. Г. Т. за изменение на мерките за неотклонение от „Задържане под стража” в по-леки такива.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: