Решение по дело №1350/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 820гр.Пловдив, 02.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 28.05.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №1350/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №485592-F513423/18.12.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Легия“ АД с ЕИК ********* на основание  чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 590,16 /десет хиляди петстотин и деветдесет лева и шестнадесет стотинки/ за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗС/.

            Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.Релевира доводи за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, чрез адв.С. подържа жалбата на основанията посочени в нея.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Д., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

           Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

           На 04.10.2019г. на дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение с номер F513423 от 04.10.2019г.  за това, че на 02.07.2019г. в гр.Пловдив, извършило нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗС, тъй като в срок до 01.07.2019г./30.06.2019г. е почивен ден/ не е публикувало годишния финансов отчет за 2018г. на дружеството, като бъде заявен за вписване в търговския регистър на Агенция по вписвания.Видно от материалите по преписката дружеството е извършило търговска дейност през 2018г. тъй като е подало данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.

          Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път, но за същото нарушение е било издадено предупреждение по чл.28 от ЗАНН през 2019г.

           Против издадения АУАН са постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган е издал процесното наказателно постановление тъй като видно от мотивите на наказателното постановление е преценил, че случаят не е маловажен.

           В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителя Б., която потвърди фактите отразени в АУАН и съдът кредитира нейните показания.Жалбоподателя не оспорва нарушението, а само претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството е провело общо събрание със закъснение, предвид факта че акционерите са чужденци.Отчета е заявен на 09.07.2019г. тоест седмица след изтичане на крайния срок.За самото нарушение ТД на НАП-Пловдив е уведомена от Агенция по вписванията на 21.08.2019г.

           При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от приложените към преписката писмени доказателства и показанията на свидетеля Б..

            Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.В хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушениея.Действително е налице нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗС.

            Изключенията от чл.38, ал.1-8 от ЗС са очертани в разпоредбата на чл. 38, ал.9 от ЗС и те се отнасят за бюджетните предприятия и едноличните търговци, както и предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, но те имат задължение това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година.

            Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва състава на нарушението.За осъществяването му е достатъчно годишния финансов отчет да не е представен за обявяване в срока установен в чл. 38, ал.1, т.1 от ЗС.

           Предвид нетните приходи от продажби в размер на 10 590 161,35лв. имуществената санкция е правилно определена.

           Тъй като не се спори по фактическата обстановка и наличието на нарушение следва да се прецени наличието на маловажност на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН.Категорична е практиката на АС-Пловдив

обективирана в множество решения, а именно че е налице чл.28 от ЗАНН в случай, че дружеството отстрани нарушение преди да бъде установено от надзорния орган-в случая ТД на НАП.Гфо е заявен на 09.07.2019г., а нарушението установено на 21.08.2019г.Различното в случая е за същото нарушение през 2019г. дружеството е било предупредено от наказващия орган по реда на чл.28 от ЗАНН.Размера на наложената санкция не е никак малък и е в размер на 10 590,16лева.

            Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.

            За да се прецени дали случаят е маловажен и размера на санкцията адекватен за стореното нарушение следва да се държи сметка и на всички факти от цялата заобикаляща ни действителност.Това е така защото предвид именно на тази действителност се държи сметка доколко деянието се явява маловажно.Например с времето дадени престъпления се декриминализират, предвид промените в обществено политическия живот.Определени административни нарушения също се отменят като такива.В определени случаи като бедствия определени нарушения дори да съществуват като такива в законодателството тяхната обществена опасност става явно незначителна.Наторно известно е че за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. в РБългария бе въведено извънредно положение, поради световна пандемия, безпрецедентна по своя размер от повече от 100 години с милиони случаи на заразени и стотици хиляди жертви по целия свят.Практически заради наложените ограничения на движение световната икономика почти спря, което се случи в пълна сила и в България.Такъв безпрецедентен икономически срив е непознат и по времето на Великата депресия от 1929г.Наторно известна е и актуалната държавна политика за подпомагане на икономическите субекти с въвеждане на мярката 60:40, отлагане на плащане на корпоративни данъци и опрощаване на дължими наеми и такси от страна на държавата и общините към бизнеса.Всичко това се спомена с цел за да се мотивира извода, че е налице рязка промяна на обществено-политическия живот и интереси, което извежда и извода че в настоящия момент интереса на обществото е за запазване на икономическите субекти и най-вече финансовата им възможност да генерират заетост и работни места.Именно този интерес в случая надделява пред това на дружеството да се наложи да плати над 10000 хиляди лева санкция за едно абсолютно формално нарушение без никакви щети за фиска.Тези малко над 10000 хиляди лева фактически са заплатата на един работник за цяла година.Разбира се ако нарушението беше свързано с ощетяване на бюджета като неплащане и нерегистриране по ДДС, извода за това кой интерес надделява нямаше да е в полза на икономическия субект.При липса и на гореизброените обстоятелства също не би било налице основание за приемане на случая за маловажен.

           С оглед всичко изложено според съда деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, същото се явява маловажно и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

          Няма как да бъде оставено без внимание и коректното поведението на защитника на дружеството, който не поиска адвокатско възнаграждение и не представи списък с разноски за да не се товари с разходи и административния орган, поради което и предвид изхода по делото разноски не са дължими и съда не дължи произнасяне в тази насока.     

          По изложените съображения и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

 

                                                        Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №485592-F513423/18.12.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „Легия“ АД с ЕИК ********* на основание  чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 590,16 /десет хиляди петстотин и деветдесет лева и шестнадесет стотинки/ за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗС/.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.