№ 4352
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/ с ЕИК ХХХХ, срещу наказателно постановление № Р-10-
171/07.06.2022 г., издадено от М.А.Ф., в качеството си на член на Комисията за финансов
надзор (КФН), изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 3, чл. 83, чл. 53
и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, и чл. 200, ал. 2, предл. 2 от Наредба № 44 и чл.
274, ал. 1, предл. 2 от ЗДКИСДПКИ, на /фирма/ с ЕИК ХХХХ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено
нарушение на 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.
Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество. В нея се сочи, че НП било
неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че дружеството е било санкционирано в
противоречие с изискванията на закона, тъй като първоначално е следвало да се приложи
процедура по чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ, при която дружеството да бъде уведомено за
констатираните непълноти и нарушения и да му бъде даден срок за тяхното коригиране,
като едва в случай, че дружеството не ги отстрани в срок, следва да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Твърди се, че към датата на съставяне на
АУАН и НП финансовото състояние на дружеството е съответствало на нормативно
установените изисквания. Сочи се, чес констативен протокол от 30.12.2021 г. КФН е дала
препоръки към дружеството, но нито една от тях не касае изискванията за ликвидност и
капиталова адекватност. Акцентира се на обстоятелството, че добросъвестно и по своя
инициатива дружеството е привело показателите си в съответствие с изискванията на
закона, без за това да са му били давани указания и срокове. Релевирани са доводи, че от
1
съдържанието на НП не става ясно кога са установени описаните в него нарушения. Иска се
съдът да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, ако евентуално намери, че е налице
извършено формално административно нарушение, като се излагат съображения за
маловажност на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Василева, която поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено, а при евентуалност да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Г., оспорва жалбата. В дадения
ход по същество въззиваемата страна пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно. Акцентира на обстоятелството,
че към посочения в НП момент констатираното нарушение е било извършено, а
минималните ликвидни средства са били в стойности, съответстващи на изискванията на
закона, едва през 2022 г. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /07.06.2022 г./,
датата на връчване на същото /09.06.2022 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него
/23.06.2022 г./, съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от
връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна по делото се установява следното:
При проверка на постъпил в КФН с писмо, вх. Ха РГ-08-00-10 от 09.04.2021 г., ОКАЛ към
31.03.2021 г. от /фирма/ е установено, че в отчета за финансово състояние към 31.03.2021 г.
дружеството е отчело текущи задължения, а същевременно в ОКАЛ към същата дата няма
класифицирани задължения с падеж до три месеца. В тази връзка с писмо, изх. № РГ-08-25-
30 от 2021 г., от /фирма/ е изискан коригиран ОКАЛ към 2021 г., в който да е
класифицирало правилно всички свои задължения съобразно техния падеж и с оглед
коректното им отчитане. Предвид последното, в хода на извършвана проверка съгласно
Заповед № 3-228 от 09.09.2021 г. на заместник-председателя, с Искане № 9 от 26.11.2021 г.,
от УД е изискано да представи коригирани отчети за капиталова адекватност и ликвидност
към всяко едно тримесечие през 2019 г. и 2020 г., като всички задължения към съответните
периоди се класифицират правилно съобразно техния падеж, с оглед коректното им
отчитане. В тази връзка е необходимо да се посочи, че ОКАЛ към 31.12.2020 г. е представен
в КФН в нормативно установения срок с писмо вх. № РГ-08-00-2 от 08.01.2021 г., като с
посоченото по-горе Искане № 9 от 26.11.2021 г. е изискано УД да коригира именно този
ОКАЛ, като правилно класифицира задълженията си.
В отговор на посоченото по-горе искане, с писмо, вх. № РГ-08-25-42 от 2021 г., в КФН е
представен коригиран ОКАЛ, ведно със счетоводен баланс към 31.12.2020 г. При неговия
2
преглед е констатирано, че дружеството разполага с парични средства по безсрочни влогове
в банка в размер на 4 799 лв., като не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и
общински облигации и не притежава парични средства на каса. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44, минималните ликвидни средства могат да включват парични средства на
каса. по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни ценни книжа, ипотечни и общински
облигации. Видно от отчета за финансовото състояние към 31.12.2020 г., към посочената
дата УД не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации, както
и не притежава парични средства на каса, което се потвърждава и от декларираното от УД в
писмо, вх. № РГ-08-25-71 от 16.12.2021 г. Всички парични средства на дружеството са по
безсрочни влогове в банка.
Към 31.12.2020 г. отчетените задължения с падеж до 3 месеца са в размер на 58 277 лв., като
същите включват задължения към доставчици в размер на 41 568 лв., задължения, свързани
с възнаграждения в размер на 5 595 лв. и задължения към осигурителни предприятия в
размер на 11 114 лв. При преглед на съотношенията за капиталова адекватност и ликвидност
в изготвения ОКАЛ на дружеството към 31.12.2020 г. е установено, че УД не отговаря на
изискванията за ликвидност, доколкото минималните ликвидни средства на дружеството са
в размер, по-малък от текущите му задължения с падеж до 3 месеца, като съотношението
между тях е 8,23 % минимално изискуеми 100 %.
Към 31.12.2020 г. УД не отговаря на изискването по всяко време да поддържа опни
ликвидни средства, чийто размер да не е по-малък от размера на текущите задължения с
падеж до 3 месеца, доколкото съотношението между минималните ликвидни средства и
текущите задължения с падеж до 3 месеца е 8,23 % при нормативно установен минимум от
100 %, с което е нарушено изискването на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44.
Предвид гореизложеното е установено, че /фирма/ е съставен АУАН № Р-06-6/19.01.2022 г.
за извършило нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от
ЗДКИСДПКИ, тъй като е прието, че на 31.12.2020 г. минималните ликвидни средства на
управляващото дружество, включващи парични средства на каса и но безсрочни влогове в
банка, са в размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца.
Въз основа на цитирания АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № Р-
10-171/07.06.2022 г., издадено от М.А.Ф., в качеството си на член на Комисията за финансов
надзор (КФН), изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 3, чл. 83, чл. 53
и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, и чл. 200, ал. 2, предл. 2 от Наредба № 44 и чл.
274, ал. 1, предл. 2 от ЗДКИСДПКИ, на /фирма/ с ЕИК ХХХХ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено
нарушение на 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.
В обжалваното НП е прието, че е нарушена разпоредбата иа чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44
във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, както и, че нарушението е извършено па
31.12.2020 г. в гр. София.
3
Настоящият съдебен състав намира, че така изложената фактическа обстановка е установена
по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, а именно: писмена
кореспонденция между КФН и жалбоподателя, извлечения от ТРРЮЛНЦ, както и
останалите писмени доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК.
Установената от съда фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава
в процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от показанията на разпитания
по делото свидетел – актосъставителят В. С. А. и от приетите по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като подробни, последователни, не
съдържащи вътрешни противоречия и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал. Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, доколкото
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други
доказателствени източници.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този
смисъл от приложените по делото писмени доказателства се установява, че актосъставителят
по делото е оправомощена да извършва проверки във връзка с упражняването на контрол за
спазване разпоредбите на ЗДКИСДПКИ. В изпълнение на това свое правомощие, свидетелят
А., в качеството си на контролен орган, съставя АУАН за извършени нарушения, попадащи
в приложното поле на разпоредбата на посочения закон. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 222, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК - М.А.Ф., в
качеството си на член на Комисията за финансов надзор (КФН), изпълняващ правомощията
на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” .
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при
спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата
на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране
на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на
констатираното нарушението, включително мястото и времето на извършването му. Налице
е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
/цифрова/ квалификация. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
4
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
/фирма/ е получило лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество и е
вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за
Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и като такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ
и на подзаконовите актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 90,^ ал. 10 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКЙСДПКИ),
управляващото дружество е длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа
минимални ликвидни средства, определени с наредба. В тази връзка изискванията по
отношение на капиталова адекватност и ликвидност на УД са определени в чл. 151 – чл. 154
от Наредба № 44, като разпоредбата на чл. 154 от цитираната наредба
въвежда задължение за УД да поддържа по всяко време минимални ликвидни средства,
включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, която не е в
производство по несъстоятелност, държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации,
които имат пазарна цена, в размер не по-малък от размера на текущите си задължения с
падеж до 3 месеца.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че в нарушение на закона
административнотонаказателното производство не е било предшествано от приложение на
административна процедура по чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ, тъй като законът не предвижда
такова изискване. Двете процедури са с различна насоченост, преследват различни
легитимни цели и се прилагат независимо една от друга, като евентуално успешно
провеждане по преценка на административния орган на процедура по чл. 92, ал. 3 от
ЗДКИСДПКИ, свързана с отстраняване в предоставен на нарушителя срок на констатирано
нарушение, не е от естество да санира с обратна сила извършването на допуснато
нарушение.
Съдът намира за неотносими към предмета на доказване в производството аргументите в
жалбата, че нарушението е било отстранено към датите на съставяне на АУАН и НП, тъй
като към посочената в НП дата 31.12.2020 г. нарушението е било налице. Отстраняването му
в последващ етап би могло да се цени единствено на плоскостта на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Съдът констатира следните отгчаващи обстоятелства – размерът на ликвидните средства на
жалбоподателя (4799 лв.) е бил 12 пъти по-малък от размера на текущите му задължения с
падеж до 3 месеца (58277 лв.) при нормативно изискване да бъдат поне равни,
жалбоподателят е бил санкциониран и за други административни нарушения с посочени в
обжалваното НП други влезли в сила наказателни постановления, нарушението е отстранено
едва през 2022 г., а е извършено на 31.12.2020 г.
5
С оглед констатираните отегчаващи обстоятеслтва съдът намира, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като засяга важни обществени отношения и е с типичната обществена опасност и вредни
последици за нарушенията от този тип.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 1500
лева, съдът намира, че същото е наложено в размер надвишаващ минималния, но клонящ
към него, който с оглед констатираните отегчаващи обстоятелства, прави наказанието
съответно на извършеното нарушение.
При тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв., определн съобразнос по-високата
правна сложност на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийският районен съд, 109
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-171/07.06.2022 г., издадено от
М.А.Ф., в качеството си на член на Комисията за финансов надзор (КФН), изпълняващ
правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 3, чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл.
15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, и чл. 200, ал. 2, предл. 2 от Наредба № 44 и чл. 274, ал. 1, предл. 2 от
ЗДКИСДПКИ, на /фирма/ с ЕИК ХХХХ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено
нарушение на 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ХХХХ, да заплати на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, на Комисията за
финансов надзор, сумата от 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7