№ 931
гр. Перник, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720102584 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетната В. С. С., с ЕГН:
********** и на малолетната С. С. С., с ЕГН: **********, действащи чрез
своята майка и законен представител Й. Б. М., с ЕГН: **********, срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищците в качеството им на наследници на лицето
С.С.П., с ЕГН: ********** /техен баща/, починало на 03.09.2019 г., НЕ
ДЪЛЖАТ на ответника ВСЯКА ПО ½ ЧАСТ ОТ следните суми: сумата от
2504.55 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. относно топлоснабден имот – апартамент № 55,
находящ се в *****, сумата от 401.51 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014 г. и сумата от
258.12 лева – остатък разноски по ч.гр.д. № 2286/2014 г. по описа на РС
Перник, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
образуване на делото – 08.04.2014 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.06.2014 г. и
заповед. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2286/2014 г. по
описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело №
1285/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, образувано по молба на
ответника, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците по делото са дъщери и
наследници по закон на покойния си баща – С.С.П., починал на 03.09.2019 г. и
1
като такива наследяват по ½ част от неговото имущество. Твърди се на
следващо място, че по искане на ответника срещу С.С.П. било образувано
ч.гр.д. № 2286/2014 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на същото срещу
С.С.П. били издадени заповед за изпълнение на парично задължение №
1905/08.04.2014 г. и изпълнителен лист от 10.06.2014 г. за следните суми:
2504.55 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. относно топлоснабден имот – апартамент № 55,
находящ се в *****, 401.51 лева – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014 г. и 358.12 лева –
разноски по ч.гр.д. № 2286/2014 г. по описа на РС Перник.
Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по молба
с дата 04.07.2014 г. от ответника като взискател срещу лицето С.С.П. било
образувано изпълнително дело № 1285/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз
основа на изпълнителния лист, издаден на 10.06.2014 г. по ч.гр.д. № 2286/2014
г. по описа на РС Перник, за посочените по-горе суми. Посочва се, че по
изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на
длъжника, като е наложен запор. Събрана била и сумата от 100 лева. Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани, други суми не са
събрани, а предвид установяване смъртта на длъжника изпълнителното дело е
прекратено.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото от издаване на изпълнителния лист до
образуване на изпълнителното дело е изтекъл период от повече от три
години. Евентуално, че след последното действие по изпълнителното дело до
образуване на настоящото производство същото е изтекъл този период.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил три години, доколкото се касаело за периодични плащания по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС №
3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази
връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. Уточнява се, че предвид
участието си в наследството всяка ищца предявява иска за ½ от сумите, за
които е издаден изпълнителният лист срещу наследодателя й. Сумата от 100
лева от своя страна била съобразена по правилата на чл. 76 от ЗЗД като с нея е
погасено частично задължението за разноски.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на
С.С.П., удостоверения за раждане – на В. С. С., с ЕГН: ********** и на С. С.
С., молба за образуване на изпълнително дело и изпълнителен лист.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп.д. № 1285/2014 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев.
В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., ищците чрез
процесуалния си представител изразяват становище за уважаване на исковете.
2
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
1285/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищците за вземанията,
предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за
обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1905
от 08.04.2014 г. по ч.гр.д. № 2286/2014 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
10.06.2014 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
04.07.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като
на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1285/2014 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 15.07.2014 г. – относно, която за налице данни за
връчване на длъжника чрез залепване на уведомление.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че на 15.07.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и два запора на МПС. Суми обаче не са
събрани, доколкото е върнат отговор, че длъжникът е уволнен от
работодателя си. Предвид извършена справка в НОИ за трудови
правоотношения на длъжника е наложен и втори запор на трудово
възнаграждение – на 22.01.2016 г. – суми обаче не са събрани като е върнат
отговор, че трудовият доход на наследодателя на ищците вече е запориран по
две други изпълнителни дела. Междувременно на 26.01.2015 г. чрез удръжка
от банкова сметка от името на длъжника е постъпила сумата от 100 лева по
изпълнителното дело. Последната е преведена на взискателя на 03.02.2015 г.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили други суми.
На 11.05.2022 г. съдебният изпълнител е издал постановление за
прекратяване на изпълнителното дело, което няма данни да е обжалвано.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница, обезщетение за забава и разноски по изпълнителен
лист от 10.06.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 2286/2014 г. по описа на РС
Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
3
твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е
налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Производството е допустимо в цялост, доколкото постъпилата сума от
4
100 лева е съобразена от ищците по реда на чл. 76 от ЗЗД при формулиране
на размера на претенциите им.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. По
отношение на посочения въпрос е налице практика на ВКС - Решение №
118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС – съгласно което
и при наличие единствено на заповед за изпълнение давността отново е пет
години.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка и вече наличната практика на ВКС съдът не намира за
нужно да обсъжда по-детайлно посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 1905 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
08.04.2014 г. по ч.гр.д. № 2286/2014 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
08.04.2014 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
09.06.2014 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 09.06.2014 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
5
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 10.06.2014 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
04.07.2014 г. при ЧСИ Стилиян Бадев е образувано изп.д. № 1285/2014 г. В
тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 09.06.2014 г. и
датата на образуване на изп.д. № 1285/2014 г. – 04.07.2014 г. е изминал
период от около един месец.
На 15.07.2014 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез залепване
на уведомление. Посочените действия обаче нямат отношение нито към
перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия. От същата дата
обаче са наложени два запора – на трудово възнаграждение и на МПС на
длъжника. Впоследствие е наложен и втори запор на трудово възнаграждение
– от 22.01.2016 г. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изп.д. № 1285/2014 г. следва да се приеме за прекратено по право на
22.01.2018 г. /две години след налагане на запор на вземане по арг. от
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. В
периода на висящност на изп.д. № 1285/2014 г. от 04.07.2014 г. до 26.06.2015
г. /с приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесните вземания не е текла
давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116,
б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и давността за
вземанията е започнала да тече отново от 26.06.2015 г. Впоследствие същата
е била прекъсната още веднъж – на 22.01.2016 г. с налагането на запор на
трудово възнаграждение.
От 22.01.2016 г. до образуване на настоящото дело – 13.05.2022 г. обаче
е изтекъл период от повече от пет години, поради което исковата претенция
следва да се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищците.
Ищците претендират разноски за държавна такса в размер на 126.57
лева, 24 лева такса за копие от изпълнително дело и 460 лева за адвокатски
хонорар. Посочените разноски са действително извършени, видно от
приложени платежни нареждания и следва да бъдат присъдени изцяло в общ
размер от 610.57 лева.
Претендираният хонорар не е прекомерен, доколкото надвишава
минималният такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на
иска с по-малко от 10 лева.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
6
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че малолетната В. С. С., с ЕГН:
********** и малолетната С. С. С., с ЕГН: **********, действащи чрез
своята майка и законен представител Й. Б. М., с ЕГН: ********** и трите с
адрес: *****, ап. 55, в качеството им на наследници на лицето С.С.П., с ЕГН:
********** /техен баща/, починало на 03.09.2019 г. НЕ ДЪЛЖАТ на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ ВСЯКА ПО ½ ЧАСТ
ОТ следните суми: сумата от 2504.55 лева – главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. относно топлоснабден
имот – апартамент № 55, находящ се в *****, сумата от 401.51 лева –
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до
25.03.2014 г. и сумата от 258.12 лева – остатък разноски по ч.гр.д. №
2286/2014 г. по описа на РС Перник, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на образуване на делото – 08.04.2014 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 10.06.2014 г. и заповед. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2286/2014 г. по описа на Пернишкия РС и които суми
са предмет на изпълнително дело № 1285/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на малолетната В. С. С., с
ЕГН: ********** и на малолетната С. С. С., с ЕГН: **********, действащи
чрез своята майка и законен представител Й. Б. М., с ЕГН: ********** и трите
с адрес: *****, ап. 55 сумата от общо 610.57 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство /за държавна такса, адвокатски хонорар и
копие от изпълнително дело/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7