О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /13.01.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 2480 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 88812/29.11.2019г. от Военно формирование 32140 – Варна, чрез процесуалния
му представител старши юрисконсулт Д.П., срещу решение № 4951 от 15.11.2019г.,
постановено по гр.дело № 762/2019г. на ВРС, ХХХІ-ви състав, с което е признато за
незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Стойко А.А.,
ЕГН ********** ***, извършено със заповед №10-01-1/03.01.2019г. на командира на
Военно формирование 32140, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ; възстановен е Стойко
А.А. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
„пазач въоръжена охрана“ във Военно формирование 32140, на осн. чл.344, ал.1,
т.2 от КТ; въззивникът е осъден да заплати на Стойко А.А. следните суми: 1/ 4406,74лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за времето 03.01.2019г. до 03.07.2019г., на осн. чл.225,
ал.1 от КТ вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ; 2/ 1428.60лв., представляващо
незаплатено възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за
времето от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., на осн. чл.128, т.2 от КТ; 3/ 1056,68лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г., на осн. чл.262 от КТ, както и в частта на присъдените в полза
на въззиваемия разноски и на дължимата в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса.
В жалбата е изразено становище за неправилност
и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при съществени
процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди
се частична нищожност на решение, тъй като е отменена заповед №
10-01-1/25.01.2019г., каквато не съществува. Излага се, че въззиваемият е
уволнен със заповед № ЛД-01-1/25.01.2019г., която е законосъобразна. Сочи се,
че между страните са подписвани множество допълнителни споразумения за
продължаване срока на трудовия договор, с които последния е до 31.12.2018.
Поради това е изразено несъгласие с извода на съда, че трудовото правоотношение
е преминало от срочно в безсрочно. Твърди се наличието на изключения, по
смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, обуславящи срочността на трудовия договор.
Законосъобразността на извършеното уволнение води до неоснователност на
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
По отношение на иска по чл.128 КТ,
въззивникът намира за необоснован извода на съда за останало неплатено трудово
възнаграждение на въззиваемия за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. Същият
не се подкреля от проведената ССЕ, тъй като по същата вещото лице не е имало
задача и не е проверило какви суми за
придобит клас и професионален опит действително са заплатени на работника.
Освен това, за разлика от приетото от районния съд, по делото са представени
извлечения от разплащателни ведомости за изплатени трудови възнаграждения на
въззиваемия, които не са съобразени при постановяване на решението. Релевира
възражание за прихващане на сумата от 1298,65 лв., представляваща платено
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит с евентуално
присъдено такова.
По иска с правно основание чл.262 от КТ
се излага, че времето за хранене е включено в работното време, следователно е
заплатено, както и че работникът не е имал задължение да идва по-рано на работа
за сдаване и приемене на дежурство. Ето защо вещото лице не е следвало да ги
включва в заключението си, а районният съд да приема заключението в тази част.
Според вещото лице положеният извънреден труд е единствено през периода от м.
07.2018г. до м.12.2018г. и е 28,60 часа, който е заплатен на работника. Излага
се, че съдът не е извършил прихващане на евентуално дължимо възнаграждение за
извънреден труд с заплатеното такова в размер на 468,94 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни разноски.
Квалификацията на
спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия
на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са
предвидени в ал.2 и ал.3 от цитираната правна норма. В случая, доказателственото
искане на въззивника за провеждане на съдебно – счетоводна експертиза не е
подкрепено с твърдения за нови или нововъзникнали обстоятелства, които
съответно не е могъл да узнае или са от значение за делото. Не се твърдят и допуснати
процесуални нарушения при назначаването, изготвянето и изслушването на съдебно
– счетоводната експертиза. Ето защо доказателственото искане на въззивната
страна следва да се остави без уважение.
Не следва да се приема за разглеждане релевираното във въззивната жалба
възражение за прихващане на сумата от 1298,65 лв., представляваща платено
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит с евентуално
присъдено такова, като преклудирано. В случаите, когато се иска прихващане с
неликвидно вземане, срокът да се отправи искането е най-късно с отговора на
исковата молба /в този смисъл задължителните разяснения дадени в т.4 от ТР
№1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260
от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения.
Воден от горното и на
основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 88812/29.11.2019г. от Военно формирование 32140 – Варна, чрез
процесуалния му представител старши юрисконсулт Д.П., срещу решение № 4951 от 15.11.2019г.,
постановено по гр.дело № 762/2019г. на ВРС, ХХХІ-ви състав, с което е признато за
незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Стойко А.А.,
ЕГН ********** ***, извършено със заповед №10-01-1/03.01.2019г. на командира на
Военно формирование 32140, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ; възстановен е Стойко
А.А. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
„пазач въоръжена охрана“ във Военно формирование 32140, на осн. чл.344, ал.1,
т.2 от КТ; въззивникът е осъден да заплати на Стойко А.А. следните суми: 1/ 4406,74лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за времето 03.01.2019г. до 03.07.2019г., на осн. чл.225,
ал.1 от КТ вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ; 2/ 1428.60лв., представляващо
незаплатено възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за
времето от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., на осн. чл.128, т.2 от КТ; 3/ 1056,68лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г., на осн. чл.262 от КТ, както и в частта на присъдените в полза
на въззиваемия разноски и на дължимата в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
за провеждане на съдебно – счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника за приемане за разглеждане на възражение за прихващане на сумата
от 1298,65 лв., представляваща платено възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит с евентуално присъдено такова, като преклудирано.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2480/2019г. на ВОС
за 11.02.2020г. от 14,00ч., за която
дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: