№ 31
гр. Габрово, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.А. срещу решение № 260213 от 20.08.2021г. по по гр.д.
2047 / 2020г. на Районен съд - Габрово
С жалбата се оспорва решението , в частта му , с която ответникът е осъден да заплати на всеки
от ищците дължими арендни вноски, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението било
недопустимо, като постановено свръхпетитум.В производството по делото ищците не предявили
претенция на основание чл.З0,ал.З от ЗС , а именно на това основание решаващият състав уважил
иска.Решението било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила , довело
до невъзможност да бъде осъществена пълноценна защита на интересите на ответника. Съдът
допуснал да се даде ход на искова молба с неясен петитум, непосочено основание на исковете.
Не обсъдил възражението, че ищците не разполагат с материално-правна легитимация да предявят
иск за изпълнение на договор, по който не са страна.
С решението било променено правното основание на исковете като вместо дадената в доклада
квалификация чл.8,ал.1 от ЗАЗ,били разгледани подробно отношенията между съсобствениците
регламентирани в чл.З0,ал.З от ЗС и на това основание бил разрешен спорен въпрос от съществено
значение по делото - дали ответникът е обвързан от договора от 05.08.2014г.Решението било
постановено при неправилно приложение на материалния закон чл.8,ал.1 от ЗАЗ във връзка с чл.21
от 33Д , както и чл.З0,ал.З от ЗС.
Тезата ми за недопустимост и неправилност на съдебното решение в обжалваната му част,
обосновавам със следните аргументи:
С даването на ход на исковата молба при неизяснен петитум , съдът допуснал предимство на
ищците, които видно и от крайния съдебен акт черпели права от две различни основания на иска,
без второто основание — чл.ЗО,ал.З от ЗС да е заявено надлежно в процеса.
Първоинстанционният съд даде ход на делото и представи доклад според който са предявени
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.8,ал.1 от ЗСЗ — за присъждане
на дължими арендни плащания. По отношение на така дадената квалификация не бе направено
оспорване от ищцовата страна. Нещо повече в ОСЗ на 20.07.2021г. в ход по същество
процесуалният представител на ишците заяви, че моли съдът да уважи изцяло предявените
1
обекгивно и активно субективно съединени искове с правно основание чл.8 от ЗАЗ.
Срещу очертания с доклада предмет на спора бяха насочени възраженията и твърденията на
доверителя ми в процеса. Съответно не сме вземали становище по приложението на чл. 30,ал.З от
ЗС , който иск е с предмет уреждане на извъндоговорни отношения.
За да издаде оспореното решение районният съд приел, че на основание чл.З0,ал.З от ЗС всеки
собственик съразмерно с частта си, участва в ползите и тежестите на общата вещ, включително
получава част от арендната цена.Тази норма позволявала на съсобствениците да получат
съответната им част от арендната цена от арендатора и въз основа на този извод бил осъден
ответника да плати договорена арендна цена.
Тезата била неправилна. Смесени били две различни правоотношения.
В жалбата се твърди още, че към настоящият момент,след последвалите продажби и по силата
на заместването, уредено в чл. 17, ал.2 от ЗАЗ, страна арендодател по арендния договор е Ц.М.М.,
който се явявал трето за настоящото производство лице, поради което ищците нямали материално-
правната легитимация да предявят иск срещу ответника В.И.А. на основание нормата на
чл.ЗО,ал.З от ЗС.
От друга страна ищците не били титуляри на правото да получат арендната цена , съгласно чл.
8, ал. 1 от ЗАЗ, защото това е право на страната по арендния договор и титуляр отново бил Ц.М.М..
Поради това жалбоподателят счита, че ищците не притежават активна материално-правно
легитимация да предявят права по договор за аренда от 05.08.2014г. по съдебен ред.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд , че възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, договорено от ищците било неоснователно.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Постъпила е въззивна жалба и от С.П.В.. , В.Ц.Ж., , А.Н.Ц., , Д. Н. Ц.,, М. С. Д.,,З.К. Д., и Н. В.
С., всички чрез пълномощника си, адв. Н.С. С., САК.
Обжалва се решението, в частта му, с която исковете са отхвърлени.
Твърди се, че в обжалваните части атакуваният съдебен акт бил необоснован и противоречал на
материалния закон.
За отхвърли всички искове за мораторни лихви, съдъте приел, че такива са дължими от
ответника, но по делото няма никакви данни за размера на мораторните лихви върху дължимите
главници. Представени били лихвени листове за определянето на лихвите за забава за посочените
периоди и с въведени главници, снети от електронен калкулатор, които били напълно достоверни
и достатъчни за установяване размера на мораторните лихви. Отказът да бъдат присъдени бил
абсолютно незаконосъобразен.
В жалбата се твърди още, че първостепенният съд отказал да присъди и това, което ответникът е
получил по сключения от него договор за преаренда на земеделските земи, съсобствени на ищците
и трето за спора лице, а е присъдъл само размера на уговорените по първоначалния договор за
аренда месечни плащания. Аргумент за този отказ съдът намерил в твърдението за неоснователно
обогатяване на ответника и изложил съображения за основателността на това обогатяване. Тези
съображения биха били коректни, ако ответникът бил изпълнил задължението си по чл.11 ал. 1 от
ЗАЗ в редакцията му след изменението на закона с ЗИДЗАЗ (Д.в. бр. 61/2016 год.), незабавно за
уведоми писмено арендодагеля за всяко преарендуване. Този законов текст бил приет след
сключването на договора за преарендуване, представен по делото, но договорът бил дългосрочен и
законовото задължение на арендатора за това уведомяване обхващало всички действащи договори
за преаренда. В този случай арендаторът би бил добросъвестен и би имал право да задържи
уговорената в договора за преаренда цена, в случая той бил недобросъвестен и дължал тази цена
на ищците.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени
в пълният им размер.
Писмени отговори на жалбите не са постъпили.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
2
посочените в жалбата основания. Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението
съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени служебно.
Първоинстанционното решение е валидно.
За да бъде допустимо решението следва да е постановено в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Въззивният съд го намира за недопустимо поради следното.
В исковата молба е посочено, че ищците са собственици на 2/3 идеални част от два недвижими
имота, намиращи се в с. М., Област М.. Собственикът на останалата идеална част от тези ниви, Л.
С.а, сключила на 5.08.2014 г. с ответника по делото договор за аренда за целия имот. На същата
дата се разпоредила със своята част в полза на ответника. От своя страна, ответника на 1.04.2016 г.
се разпоредил с придобитите ид.части от този имот, като го дарил и продал на трето лице Ц.М.. На
22.04.2016 г. ответникът В.А. сключил договор за преаренда на същите поземлени имоти с ***. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено още, че и по двата договора ищците не са
получили плащане на арендната цена за притежаваните от тях идеални части. Според тях
арендните вноски се дължат от ответника в качеството му на арендатор по първия договор от 2014
г. и арендодател по договора от 2016 г. С петитума на исковата молба се иска ответникът да бъде
осъден да заплати изчислените от тях суми за стопанските години и по двата договора, съобразно
припадащите им се части от съсобствеността и мораторна лихва върху тях.
С доклада по делото, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.8 от ЗАЗ и по
чл.86 ЗЗД. При разпределение на доказателствената тежест е посочено, че ищците следва да
установят наличие на твърдян договор за аренда, падеж на арендните плащания и размер на
мораторната лихва.
С обжалваното решение, съдът е уважил частично исковете, като е посочил, че в разглеждания
случай отношенията между съсобствениците се уреждат по реда предвиден в разпоредбата на
чл.30 ал.3 ЗС. Въпреки, че ищците не са страна по договора за аренда е прието, че арендаторът,
ответник по делото, дължи на всеки от тях плащане на арендна цена по договорите за аренда,
съобразно притежаваната от тях идеална част от имотите.
Макар първоинстанционният съд да е посочил като правно основание на исковете чл.8 ЗАЗ,
практически е разглеждал фактическия състав на чл.30 ал.3 ЗС, какъвто иск не е предявен.
В случая, с оглед очертания с исковата молба правен спор първоинстанционния съд на първо
място е следвало с решението си, да се произнесе единствено и само по въпроса дължи ли
ответника исковите суми, представляващи арендна цена, като произтичащи за него по договор за
аренда, сключен с ищците. Обсъждайки наличието на елементите на фактическия състав на чл.30
ал.3 ЗС, се въвеждат нови непредявени основания, които освен всичко друго изключват наличие на
договорна връзка.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното и от двете страни решение следва да бъде
обезсилено, като недопустимо и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане , съдът следва да се съобрази с изложения в исковата молба предмет на
спора и направеното искане. Да се прецени неговата допустимост, предвид наличието на надлежно
посочена страна, както и всички други обстоятелства, за които следва да се следи служебно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260213/20.08.2021 г., постановено по гр.д. №2047/2020 г.
по описа на районен съд Габрово.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4