Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
гр.Пловдив, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 20.05.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
212/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от П.Л.С. против решение от 24.10.2019г. на РС- гр.Асеновград, в частта,
с която е уважен иск по чл.108 ЗС, предявен от В.В.В. за предаване на
владението върху 7 бр. движими вещи, а именно: телевизор „Филипс“, парна ютия
„Филипс“, съдомиалня „Беко“, кухненска маса, хлебопекарна „Мидеа“, фритюрник
„Нео“ и сушилня „Беко“, както и в частта, с която е отхвърлен насрещен иск на
жалбоподателя за присъждане на сумата 2500 лева, представляваща половината от
стойността на горепосочените движими вещи, както и на 1 бр. интериорна врата. В
жалбата се излагат подробни доводи за това, че при наличието на убедителни
гласни и писмени доказателства за произхода на средствата, с които са закупени
движимите вещи първоинстанционният съд е приел, че са собственост на
въззиваемата. Иска се отмяна на решението на РС- гр.Асеновград в обжалваната
част и постановяване на друго такова, с което искът по чл.108 от ЗС да бъде
отхвърлен изцяло, като евентуално- в случай, че решението по ревандикационния
иск бъде потвърдено, бъде уважен насрещния иск на П.С..
Постъпила е въззивна жалба от В.В.В. против посоченото
решение на РС- гр.Асеновград в частта, с която е отхвърлен предявен от нея иск
за заплащане /възстановяване/ на сумата от 1170 лева, представляваща стойност
на закупени от нея 3 бр. интериорни врати, монтирани в жилище, собственост на П.С..
В тази въззивна жалба се сочи, че поради допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения исковата претенция за сумата от 1150 лева е
била отхвърлена като недоказана.
Подадени са отговори от страните на съответните
въззивни жалби, с които се поддържа правилност и законосъобразност на решението
на РС в съответната обжалвана част.
В исковата молба, по която е образувано
първоинстанционното дело се твърди, че страните са били във фактическо
съжителство, продължило до 2017г.. По време на съвместния им живот ищцата В.В.
сключила пет броя стокови и потребителски кредити, със средствата от които
закупила процесните движими вещи. По този начин едниствено тя придобила правото
на собственост. Същите останали във фактическа власт на ответника, като същият
отказвал да й ги предаде. Освен това в исковата молба се твърди, че по време на
съжителството им, през 2016г. ищцата закупила 3 бр. интериорни врати, които
били монтирани в жилището на ответника, в което живеели по онова време. Същите
били на стойност 1170 лева.
В писмения отговор на исковата молба се
сочи, че от съвместното си съжителство страните имат две деца, родителските
права спрямо които били предоставени на П.С.. Относно процесните движими вещи той
твърди, че основния финансов принос за закупуването им е негов. Не оспорва, че
вещите се намират в жилището му, но заявява че той бил този, който работил и реализирал
средствата, с които били закупени всички уреди. Твърди, че телевизорът е
закупен изцяло с негови средства, тъй като тогава ищцата била в майчинство с
второто дете и не реализирала доходи. По същия начин били придобити и другите
уреди. Твърди, че дори в договорите за стоков кредит са цитирани неговите
доходи. Освен всички тези уреди служели за отглеждането и комфорта на техните
деца.
На основание чл.211 от ГПК от П.С. е предявен насрещен
иск, с които претендира, при получаване на вещите от ищцовата страна, същата да
му заплати половината от тяхната левова равностойност, в общ размер на
2 500 лева, включително и половината от стойността на една интериорна
врата с цена от 1170 лева.
От В.В.В. е подаден отговор по предявения насрещния
иск, с който поддържа, че е придобила с изцяло нейни лични средства движимите
вещи и е станала техен изключителен собственик.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
По първоинстанционното дело са приети заверени копия
от следните договори за кредит, кредитополучател по които е В.В.: договор за кредити
за покупка на стоки или услуги, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на
19.09.2015г.; договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от
01.11.2008 г., сключен с „УниКредит кънсюмър файненсинг“АД; договор за стоков
кредит от 01.10.2016г. сключен между „УниКредит кънсюмър файненсинг“АД; договор
за потребителски кредит от 17.06.2015г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Приети са съща така фактура от 19.09.2015г. за закупена от В.В. сушилня „БЕКО“,
както и уведомително писмо от „УниКредит кънсюмър файненсинг“АД до „Технополис
България“ЕАД и други документи във връзка с договора за отпускане на стоков
кредит и паричен заем от 01.11.2008г., със средствата от който е придобит
процесния телевизор „Филипс“. Независимо от това доколко може да се направи
пряка или индиректна връзка между горепосочените договори за кредит и
придобиването на останалите процесни вещи претенцията на В.В. за право на
съобственост върху същите се явява основателна дори и само поради изричното
признание, съдържащо се в подадения от П.С. отговор на исковата молба, че те са
придобити на нейно име. В отговора е записано следното: „Това че в документите
писахме нейното име, то беше поради факта, че ако нещо се случи с телевизора и
той е в гаранция тя ще се занимава с този проблем, тъй като аз съм на работа.
По същия начин стои въпроса и с другите уреди. Тези вещи не са „чужди“ по
смисъла на закона, а са по- скоро мои отколкото нейни, тъй като са закупени с
мои средства“. От този текст ясно личи, че купувач по договорите за покупко-
продажба, имащи за предмет процесните вещи, е В.В.. Собствеността се придобива
от купувача, независимо от произхода на средствата, които са послужили за
заплащане на продажната цена. Собствеността би могла да премине у лицето,
предоставило парите за закупуването само при наличие на съответна договореност
между него и купувача /така например при наличие на договор за поръчка и в
хипотезата на чл.292, ал.2, вр. чл.284, ал.2 от ЗЗД/. За наличието на уговорка
между страните за последващо прехвърляне- изцяло или отчасти- на собствеността
върху придобитите вещи от В.В. в полза на П.С. обаче липсват каквито и да било
твърдения или данни. Всъщност и в отговора на исковата молба и в насрещната
искова молба С. сочи, че, щом като документите са на името на В., то
собствеността е нейна, но не и средствата за придобиването. Безспорно е, че вещите се намират във
фактическа власт на жалбоподателя, поради което обжалваното решение в частта, с
която уважен искът по чл.108 от ЗС ще
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По иска на В.В. за заплащане на сумата от 1170 лева за
закупуване и монтиране на три интериорни врати в жилището на С.
първоинстанционният съд е възприел правна квалификация на същия по чл.59 от ЗЗД. Самата тя в исковата си молба сочи правно основание на иска по чл.55 от ЗЗД, без да уточнява, коя от трите хипотези на тази разпоредба се има предвид-
изначална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание.
Твърдението й е, че „тази нейна постъпка се обуславя с целта за подобряване на
общото им житейско състояние и задоволяване на битови нужди на В.В. и П.С.“. Съгласно
Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК,
отношенията между подобрителя на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при
условията на чл.72 от ЗС или чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 от ЗС, следва да се
разгледат на плоскостта на правилата на неоснователното обогатяване. Ето защо,
възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска се явява
правилна.
Както се сочи и в мотивите към решение № 851 от
16.X.1985г. по гр. д. № 614/85 г., II г.о., „за
извършени подобрения в чужд имот държателят има основание да получи по-малката
сума между извършените разходи и увеличението на стойността на имота“. По
първоинстанционното дело е прието заверено копие от фактура от 12.02.2016 г. за
закупуване на 1 бр. интериорна врата на стойност 1170 лева. Разпитани са
свидетелите Ю. Ю. / без родство/, Т. И. / първа братовчедка на В.В./, И. С. /
майка на П.С./ и П. К. /без родство/. Първата свидетелка сочи, че В.В. й е
споделила, че е купила врати за жилището, в което са живели с П.С.. Била
теглила кредит, за да ги плати. Втората свидетелка също сочи, че в жилището са
сменени няколко врати, а не една. Свидетелите С. и К. не споменават нищо за
подмяна на врати в жилището на П.С.. По настоящето дело е прието неоспорено от
страните заключение на в.л.Д.М., видно от което входната врата на жилището-
ап.№3, находящ се в гр.****, вратата на хола и на детската стая, са подменени с
нови. Увеличената стойност на жилището в резултат от подмяната на вратите е в
размер от 800 лева. Прието е и заверено копие от нот.акт № 125/04.12.1997г., с
който Л. и И. С. са продали на сина си П.С. горепосоченото жилище. На база
единствено на показанията на първите две свидетелки не може да се направи
обоснован и категоричен извод за това, че В.В. е закупила и монтирала със свои
лични средства три врати, а не едно, за която е представена фактура.
Претендираната от нея сума по иска й по чл.59 от ЗЗД е в размер от 1700 лева,
колкото е цената на едната врата по фактурата. Липсва признание от С. на факта
на закупуването на три, а не на една врата на името на В.. Ето защо, не е
налице достатъчно основание този факт да бъде приет за безспорен или за
установен от наличните по делото доказателства. Също така не е възможно да бъде
мотивиран извод относно това, коя от трите подменени врати е тази по фактурата.
Съответно- на база на заключението на в.л.Д.М. не може да се определи увеличеното
стойност на жилището в резултат от закупуването и монтажа на едната врата по
фактурата. При това положение не е налице основание предявеният от В.В. иска по
чл.59 от ЗЗД да бъде уважен дори и частично, поради което решението на РС-
гр.Асеновград ще следва да бъде потвърдено и в частта, с която този иск е
отхвърлен.
Насрещният иск на П.С. за заплащане на сумата от 2500
лева се квалифицира като такъв по чл.59 от ЗЗД, с оглед на твърдението му, че
за придобиването на всички процесни вещи са послужили негови лични средства.
Влагането на негови лични средства в определен размер в придобиването на тези
вещи не се установява от никое от събраните доказателства. По
първоинстанционното дело са събрани доказателства единствено относно трудовата
заетост и доходите на В.В.- копие от трудова книжка и справка от НАП. Не са
налице преки доказателства относно реализираните от П.С. доходи. Свидетелката
Ю. Ю. сочи, че й е известно, че той е работел в сладкарски цех „****“, но не
знае какво е било възнаграждението му. Вторите двама свидетели сочат, че през
време на съвместното съжителство между страните В.В. е работела спорадично и
като цяло са се издържали с доходите на П.С.. Свидетелят К. два пъти бил давала
пари на заем на С. за закупуване на вещи за дома, но те били пералня и
хладилник или бойлер. Действително в договора за отпускане на стоков кредит и
паричен заем, сключен на 01.11.2008г. с „УниКредит кънсюмър файненсинг“АД е отразен
доход на П.С. в размер от 1750 лева, но не става ясно какъв е източникът на
тази информация. Дори обаче да приемем, че той е реализирал доход в посочения
размер през целия период на съвместното му съжителство с В.В., то не се установява
той да е предоставил средства в конкретен размер за закупуването на всяка една
от процесните движими вещи, за да се определи точна сума на неоснователното
обогатяване. Претенцията по насрещната искова молба се основава на
предположението за равен съвместен принос в придобиването на вещите, но, тъй
като между страните няма сключен граждански брак, не е налице такава законова
презумция. Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено и
тази негова част.
Предвид неоснователността и на двете жалби, съдът
намира, че направените от страните съдебни разноски ще следва да останат в
тяхна тежест, без да им бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
456/24.10.2019г. по гр.д.№ 2963/2018г. на РС- гр.Асеновград, както в
обжалваната от П.Л.С. част, а именно в частта, с която е уважен искът по чл.108
от ЗС, предявен от В.В.В. за предаване на владението върху 7 бр. движими вещи,
а именно: телевизор „Филипс“, парна ютия „Филипс“, съдомиалня „Беко“, кухненска
маса, хлебопекарна „Мидеа“, фритюрник „Нео“ и сушилня „Беко“, както и в частта,
с която е отхвърлен насрещен иск на жалбоподателя по чл.59 от ЗЗД за присъждане
на сумата 2500 лева, представляваща половината от стойността на горепосочените
движими вещи, както и на 1 бр. интериорна врата, така и в обжалваната от В.В.В.
част, а именно в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане /възстановяване/ на сумата от 1170 лева, представляваща
стойност на закупени от нея 3 бр. интериорни врати, монтирани в жилище,
собственост на П.С..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: