О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.....
гр.София,
09,12,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Ирина Василева като разгледа докладваното от
съдия М.Апостолова, гр.дело №6043 по описа за 2020год, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.235
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.А. Т.
и Т.А.Т., конституирани по реда на чл.227 от ГПК, в качеството на законни
правоприемници на А.Т.Т. срещу Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, за установяване ответникът да не е собственик на
следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.402.16.1.7, апартамент № 7,
състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
152.06кв,м. с прилежащи: мазе с площ от 22,27кв.м.; таван с площ от 8,21 кв.м.,
заедно с 11,946 % ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, находящ се в гр. София, ул. „*********съседи
на етажа имот с идентификатор 68134,402,16,1,6, под обекта 68134,402,16,1,4;
68134,402,16,1,3; 68134,402,16,1,5; над обекта-68134,402,16,1,9;
68134,402,16,1,8; 68134,402,16,1,10;.
Поддържа на 03.02.1982г. да е настанен в
апартамент, находящ се на ул. *********, състоящ се
от три стаи, кухня и сервизни помещения на основание Заповед РД
-12-290/07.10.1981г. и договор за наем с Директора на РРСП „Експлоатация и
поддържане на сграден фонд” р-н Васил Левски гр. София. На 31.03.1998г. е
сключен нов договор за наем с Областния управител на област София, с който част
от имота е преотстъпен на друг наемател, а наемната площ по отношение на ищеца
е редуцирана до 87,63кв.м., като в действителност е продължил да ползва цялото
жилище от 152.06кв.м.
През 2003год. въз основа на заповед №
РД-02-14-583/24.10.2003г., МРРБ е прекратило наемното правоотношение, но ищецът
е продължил да ползва имота предвид
очаквана продажба и извършени подобрения в него. Независимо, че договора за
наем е прекратен през 2008г, ищецът продължил да стопанисва имота, включително
и към настоящият момент През 2016г.
Областния управител на София област издава заповед РД-15- 143/03.08.2016г. за
изземване на жилището. Като основание за това е посочено, че срокът за наем,
съгласно чл.19, ал.4 от Закона за държавната собственост е изтекъл през 2008г,
а считано от 2016г. имотът се управлява
от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, във връзка с което
е издаден АЧДС 09083/07.04.2016г, След направена справка в имотния
регистър към Агенцията по вписванията по вх.№ 20289, том XLVII, №37, им.п. 414229 се установява, че считано
от 2016год. с АЧДС 09083/ 07.04.20016г., МРРБ се легитимира като собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.402.16.1.7, апартамент № 7,
състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
152.06квм. с прилежащи: мазе с площ от 22,27кв.м.; таван с площ от 8,21 кв.м.
заедно с 11,946 % ид.ч. от правото на строеж върху
мястото. Посочено е, че бивш собственик на този имот е държавата, като е
предоставен за управление на МРРБ. Предходните АДС са с №11707/26.11.1981 г. на
„Васил Левски” РНС и АДС № 02763/31.01,2001г, одобрен от Областен управител на
област София. Поддържа да не се установява идентичност с процесния
имот, поради липса на достатъчна индивидуализация.
Поддържа
имотът да е одържавен през 1978год. след договор за замяна като заменителите -С.П.Г.и
С.П.Г.са били собственици и са предоставили в замяна на MCA апартамент, находящ се на адрес
гр. София, ул. „********на различен адрес от посочения в АЧДС. Излага държавата
да не е собственик на процесния имот, а същият е
придобит от ищеца по давностно владение в периода от
2008год. до датата на исковата молба.
Подадено е заявление пред Областния управител на София за издаване на
удостоверение, че имотът не е общинска или държавна собственост, след което с
удостоверение изх. № ОА 23 - 06252 е съобщено на ищеца, че за горепосочения
имот е съставен АЧДС 09083/07.04.2016г, утвърден от Областния управител на
София с предоставени права за управление на МРРБ.
Съобразно
изложеното обосновава правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск. Претендира
разноски.
Ответникът-Държавата,
чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК
излага становище за недопустимост на исковата претенция, а при условията на
евентуалност неоснователност на същата. Поддържа процесния имот да е
придобит на основание договор за замяна от 07,08,1979год. като разликата в
стойността на заменяемите жилища е внесена
по сметка на министерството на строителството и строителните материали.
Съставен е АДС с №11707/26,11,1981год. на РНС
Васил Левски, а имотът е отстъпен на
Министерството на строителството
и архитектурата. Съставен е АЧДС №02763/31,01,2001год., правата върху имота са
предоставени на Областен управител
София. Впоследствие е издаден АЧДС с
№09083/07,04,2016год. С писмо
изх.№209-00-14/19,11,1981год. МСА на осн.т.3 от
Разпореждане №156 на бюрото на МС от 24,07,1973год. предава имота за
стопанисване на РРСП към РНС Васил Левски, след което ищецът заедно със
семейството си е настанен като служител на
МСА/сега МРРБ/. Именно поради прекратяване на наемното правоотношение е
издадена заповед за изземване на имота от
ищеца. Оспорва да е налице придобивна давност
за ищеца поради нормативната забрана -§1 от ДР на ЗС до 31,12,2022год. сочи
ищецът да е държател на имота, а не
владелец и давност не тече. При
условията на евентуалност релевира възражение за
придобиване на имота по давност от
07,08,1979год. до настоящия момент.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно тълкуването дадено с
ТР№8/27,11,2013год. на ВКС всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва
каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало
да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява.
Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца вещно право. Интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност
да придобие имота на оригинерно
основание, ако отрече претендираните от ответника права. Конкретната хипотеза е именно тази, ищецът би могъл да се позове на
изтекла в негова полза придобивна давност, ако отрече
характера на имота като държавен. В производството по предявения отрицателен установителен
иск ищецът следва да установи фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва
правото на ответника, а именно: 1. Упражняване на фактическа власт в продължение на срока по
чл.79 от ЗС 2. Намерение за своене. Случай на установяване на правен интерес
подлежи на разглеждане правото на ответника на релевираните
основания –1. договор за замяна, евентуално 2. Придобивна
давност;
В продължение на разясненията дадени с т.1 от ТР№8/2013год. на
ВКС относно преценка на правния интерес, съдът следва да съобрази и
тълкуването по преценка на правния интерес от предявен отрицателен установителен иск съобразно Решение №9/10,02,2017год. постановено
по гр.д.№6320/2015год. на ВКС, 2 ГО, с което е даден отговор на въпроса -Как следва
да се произнесе съдът при недоказване на фактическите твърдения обосноваващи правен интерес. Прието е производството по
делото да подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на
ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се
обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от
спорното, респективно позовава
се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния
имот при отричане правата на ответника.
Събрани са и писмени доказателства, както
следва:
Видно от протокол от 14,03,1975год. по дело №1254 на СРС, на С.П.Г.е
предоставен в дял пет стаен апартамент, находящ
се в втори надпартерен етаж от жилищна сграда на ул.*********при
описани в акта съседи.
Видно от
удостоверение
№ДИ-660/26,12,1978год. на Отдел държавни имоти при Васил Левски районен
народен съвет е видно, че описания имот не е отчужден на основание Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, няма
държавен произход.
По молба на С.П.Г.и
С.П.Г.от 05,06,1978год. е заявено искане за замяна на собствен на
молителите недвижим имот с недвижим имот, в който последните са настанени, находящ се в
гр.София, бул.–„*********бл.****Със заповед на ИК на Кирковски
РНС с №ЗА-С-16/78год. от 05,12,1978год., на осн.чл.13
от ЗС и чл.130 от ЗТСУ е наредено да се извърши замяна на държавен недвижим имот с имот собственост на С.и С.Г.,
находящ се в гр.София, ул.Е.*******
С договор за замяна на осн.чл.24 от ЗСГ
и Наредбата за държавните имоти на
основание цитираната по-горе заповед се заменя държавен недвижим имот, находящ се в гр.София,
бул.*******, бл.*******, апартамент №49, жк.Лагера,
при описани граници на стойност от
12613лв., с имот собственост на С.П.Г.и С.П.Г., находящ
се в гр.София, ул.*******апартамент
застроен на 152,06кв.м., заедно с прилежащите му 11/946/100 ид.части
от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото на стойност 12462лв. Разликата в стойността на заменяемите вещи от 151лв. заменителите са внесли в полза на министерство на строителството и строителните материали
с вносна бележка
№314/07,08,1979год., приложена на
лист 147 от делото.
На осн.т.3
от Разпореждане №156 на Бюрото на
МС от 24,07,1973год. с писмо №209-00-14/19,11,1981год. Министерство
на строителството и архитектурата предава за стопанисване на РРСП към РНС В.Левски апартамент,
находящ се на ул.Е.******* Съставен е АДС
№11707/26,11,1981год. за процесния имот, видно от
който е предоставен за стопанисване и
управление на Министерство на строителството
и архитектурата.
Не се спори между страните А. Т. Т. да е
настанен със заповед
№РД-12-290/07,10,1981год. в жилището
на ул.*******състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения.
Въз основа на издадената заповед е
сключен договор за отдаване под наем на
държавен жилищен имот от 03,02,1982год.
Сключен е нов договор за отдаване под
наем за процесния имот от 31,03,1998год., с
площ от 87,62кв.м. С допълнително споразумение от 01,09,1998год.,
30,09,1998год., 27,03,1999год. е
променена месечната наемна цена на
имота, а с последното е променена
полезната площ на 130,кв.м.
С молба от 17,05,2010год. е потвърдено намерение на наемателя
А. Т. да закупи процесното жилище,
за което са подавани молби от 2000год. до 2003год.
С молба от 14,03,2017год. до Министерство на регионално развитие и благоустройство е заявено отново искане за продажба на имота. В
същата е посочено да е предоставено разрешение от МСАБ с писмо от 18,07,1990год. и 18,04,2002год.
Съставен е АЧДС
№02763/31,01,2001год. за процесния имот на осн.чл.68 от ЗДС и АЧДС №09083/07,04,2016год.
От изслушаното по
делото заключение на Съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, идентичност на процесния имот с
имот предмет договор за замяна , в който е посочен административен адрес ул.*******Имот
с идентификатор 68134,402,16,1,7 и
имотът по договор за замяна от 07,08,1979год., съставляващ
апартамент със застроена площ от
152,06кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения са
идентични.
Изслушани са и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетел П.Г.,
от които се установява ищецът А. Т. да
не е споменавал ползването на имота да е
по договорно наемно правоотношение, както и е извършвал ремонтни дейности в
същия.
При така събраните
доказателства по делото, съдът намира ищецът да не обосновава правен интерес от отрицателната искова претенция, доколкото не
установи фактическите твърдения
обосноваващи правния му интерес, а именно възможността да придобие имота на основание
придобивна давност за периода от 2008год. до 2020год.
Безспорно е за релевирания период ищецът да е упражнявал фактическа власт
върху имота, но ползването е установено като държане по силата на
възникнало наемно правоотношение, докато за придобиване по давност е необходимо
да е установено владение върху веща или
наред с упражняваната фактическа власт е необходимо и своене
на имота. Същото не би могло да се установи от свидетелските показания, сочещи
на обстоятелството, че ищецът се е считал за собственик на веща. С оглед обстоятелството, че срокът на
договора за наем е 10 годишен и след прекратяването му, неизпълнението на
облигационното задължение за връщане на
веща също не може да обоснове начало на давностно
владение. След настъпване на падежа на задължението за връщане на вещта държателят е
необходимо да заяви промяна в
намерението да държи веща спрямо собственика. / Решение № 291/ 09.08.2010 г. по
гр. д. № 859/2009г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013
г. на І г.о., Решение № 115 от 28.10.2016г. по гр.д. № 977/2016г. на ІІ г.о. и
др./ В хипотезата на
установено държане, след което лицето
се позовава на придобивна
давност е необходимо да е налице
трансформация на държането във владение.
Съгласно константната съдебна практика,
презумпцията по чл. 69 от ЗС намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си, но не и при промяна
държане във владение /interversio possessionis/.
В последния случай, след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. За да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Тази промяна в намерението следва да е открито демонстрирана спрямо
собственика. В посочения смисъл - Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
1840/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 41 от 26.02.2016 Г. по гр. д. №
4951/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. №
859/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр. д. №
1162/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др.
Манифестирането на намерението за своене следва да се извърши посредством действия, които
по открит и недвусмислен начин е
необходимо да са доведени до знанието на собственика, чрез действия, с които е
запознат. В този смисъл и разясненията дадени с Тълкувателно решение
№1/2012год. на ОСГК на ВКС. Предвид горните мотиви, въпреки че по делото се
установяват действия, които биха могли да демонстрират намерение за владение –
извършване на ремонтни дейности, заплащане на разноски във връзка с имота,
регистриране на постоянен адрес, те не са от естество да манифестират намерение
на ищеца да свои имота, доведено до знанието на собственика, поради което не се
установява промяна от държането във владение при упражняване на фактическата
власт по отношение на процесния недвижим имот.
Съобразно горното и доколкото липсва
установено владение по смисъла на чл.68 от ЗС, то липсва правен интерес от
отричане правото на ответника, поради
което съдът не разглежда доводите на ответника за придобиване на вещно право
върху имота.
По разноските:
На осн.чл.78,
ал.4 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 450,00лв., от които 350,00лв. -в.л. и 100,00лв.-юрк.
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение постановено в с.з. от 25,10,2021год., с което е даден ход на
делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА
гр.д.№6043/2020год., СГС, 14 състав като процесуално недопустимо, поради
липса на правен интерес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 1 седмичен срок от връчването му до страните.
СЪДИЯ: