№ 3408
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110132166 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB 664 от
03.07.2017 г. по направление летище Москва, Шереметиево – летище Бургас, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.03.2021 г. до
окончателното плащане, както и 154,31 лв., представляваща лихва за забава за периода от
17.04.2019 г. до 26.03.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 18122/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.04.2021 г.
Ищецът А. П., представлявана от А. П., твърди, че е закупила от ответника ....
самолетен билет за извършване на въздушен превоз по направлението летище Москва,
Шереметиево – летище Бургас за 03.07.2017 г. с полет № FB 664. Поддържа, че полетът е
закъснял с повече от три часа от предвиденото, тъй като по разписание е следвало да кацне в
17:35 часа на 03.07.2017 г., а в действителност това е станало в 13:00 часа на 04.07.2017 г.
Сочи, че на основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. при закъснение на
полет с над 3 часа в полза на пътника се поражда право да претендира обезщетение в размер
на 400 евро. Поддържа, че е претърпял неудобства, вследствие закъснението на полета,
поради което е предявил извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на
обезщетението, който е признал задължението си, но въпреки това претендираното
обезщетение не е заплатено. Претендира и лихва за забава, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ....,
който посочва, че на 11.08.2021 г. е извършил плащане на сумата от общо 3 129,33 лв., част
от която е и претенцията на ищеца в размер на 782,33 лв., поради което същата следва да се
счита за погасена.
С молба от 06.10.2021 г. ищецът е потвърдил, че на 11.08.2021 г. е постъпило плащане
от ответника ...., което е послужило за цялостно погасяване на главното вземане в размер на
1
400 евро, като неплатена е останала претендираната законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2021 г. до окончателното плащане – 11.08.2021 г. в
размер на 29,34 лв., както акцесорното вземане за лихва в размер на 154,31 лв. за периода от
17.04.2019 г. до 26.03.2021 г. Доколкото плащането е извършено от ответника в хода на
процеса, претендира и сторените по делото разноски, тъй като с поведението си той е дал
повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.
Възникването на главното компесаторно вземане на пътника по договор за въздушен
превоз срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата
на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за
ответника е възникнало задължение да изпълни полет № FB 664 от летище Москва,
Шереметиево до летище Бургас, за който ищецът има потвърдена резервация, като
ответникът е изпълнил задълженито си със закъснение от три или повече часа, както и какво
е разстоянието на полета.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на акцесорното вземане се обуславя от осъществяване на следните
материални предпоставки: наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава;
размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед потвърденото от страна на ищеца плащане на сумата от 400 евро от
ответника, което по своето естество представлява конклудентно признание относно
наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти,
включени във фактическия състав на процесното главно вземане са безспорни между
страните по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им
за доказано. Нещо повече, извършеното плащане се установява и от представеното платежно
нареждане от 11.08.2021 г. (л. 37 от делото). Искът за главница е погасен в хода на процеса –
на 11.08.2021 г., т. е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 30.03.2021 г. Ищецът
към момента на сезиране на съда е бил носител на изискуемо вземане от ответника, като
последният е следвало да погаси това вземане преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. Ето защо, съдът намира, че той дължи на ищеца обезщетение в размер на законната
лихва върху платената главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.03.2021 г. до датата на плащането – 11.08.2021 г., в размер на 29,34 лв., изчислен по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн-калкулатор.
Това е така и по отношение на акцесорното вземане за лихва за забава, доколкото с
имейл от 17.04.2019 г., чието получаване ответникът е потвърдил с имейл от същата дата,
последният е поканен да заплати главното вземане за обезщетение за закъснение на полет №
FB 664 от 03.07.2017 по направление Москва, Шереметиево – летище Бургас, поради което
считано от 17.04.2019 г. той е изпаднал в забава. Ето защо, .... дължи да заплати на ищеца и
обезщетение за претърпените вреди вследствие забавеното изпълнение на това парично
задължение, което няма данни да е било погасено. Отново изчислен по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен онлайн-калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от
17.04.2019 г. до 26.03.2021 г. се равнява на сумата от 154,31 лв., колкото е претендираният
от ищеца размер.
С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният главен
иск за сумата от 400 евро да се отхвърли като погасен чрез плащане, а искането за заплащане
2
на законна лихва за периода от 30.03.2021 г. до 11.08.2021 г. в размер на 29,34 лв. да се
уважи. Следва да се уважи и предявеният акцесорен иск за сумата от 154,31 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 17.04.2019 г. до 26.03.2021 г.
По отговорността за разноски.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Както се посочи по-
горе, с имейл от 17.04.2019 г. ответникът е поканен да заплати претендираната сума преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – на 30.03.2021 г., като с последващ имейл
от 17.04.2019 г. той е признал същата, но въпреки това не я е заплатил, поради което с
поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. Ето защо, в полза на ищеца
следва да се присъдят изцяло сторените разноски в производството по ч. гр. дело №
18122/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в настоящото исково производство, които
съответно възлизат на 385 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, и на
375 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П., родена на ...., действаща чрез А. П., със съдебен
адрес: ...., срещу ...., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на управление: .... установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за
признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB 664 от 03.07.2017 г. по
направление летище Москва, Шереметиево – летище Бургас.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ...., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на
управление: ... дължи на А. П., родена на ...., действаща чрез А. П., със съдебен адрес: ....,
сумата от 29,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.03.2021 г. до 11.08.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. П., родена на ...., действаща
чрез А. П., със съдебен адрес: ...., срещу ...., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на
управление: .... установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че .... дължи на А. П., сумата от 154,31 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 17.04.2019 г. до 26.03.2021 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на управление: .... да заплати на А.
П., родена на ...., действаща чрез А. П., със съдебен адрес: ...., сумата от 385 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 18122/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 375 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3