Р Е Ш Е Н И Е
№ 51 01.07.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. г. д. № 172 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 44 от 28.02.2019 г., постановено по г.д. № 1580/2018 г. по описа на ОС-Бургас.
С решението съдът:
Осъдил „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД да заплати на Е. В. Р. сумата от 1673, 42 лв. – обезщетение за неизпълнен договор AR1/15 от 25.02.2011 г., т.2.1 – 2.7 за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване считано от 06.06.2015 г., като отхвърлил претенция до предявения размер от 2 100 лв.;
Осъдил „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД да заплати на Е. В. Р. сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от стрес и неудобство от разположения под апартамента на ищцата офис – собственост на ответника за периода 2013 г. – 2017 г., като отхвърлил претенцията до предявения размер от 20 450 лв.;
Отхвърлил иска на Е. В. Р. против „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД за заплащане на сумата от 1230 лв. – начислени плащания за потребена електрическа енергия, заплатена на ответното дружество като надплатени;
Уважил възражението за прихващане на „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД за сумата в размер на 2 789 лв. – вземания за неустойки, дължими от Р., от просрочено плащане на вноски по договор AR1/15 от 25.02.2011 г. за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване за 2017 г. и 2018 г., като оставил без уважение възражението за прихващане до претендирания размер от 3071, 62 лв.;
Осъдил страните за разноски в съответствие с уважената и отхвърлена част от исковете.
Въззивникът „С. Д. 2.“ ЕООД чрез адв. Б. Ч.обжалва решението:
в частта, с която дружеството е осъдено да заплати парично обезщетение на Р. за причинени неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. от стрес и неудобство от разположения под апартамента на ищцата офис – собственост на ответника;
в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Р. сумата от 1 673, 42 лв. - обезщетение за неизпълнен договор AR1/15 от 25.02.2011 г., т.2.1 – 2.7 за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване считано от 06.06.2015 г. и
в частта, с която не се уважава предявеното възражение за прихващане в размер на 281, 63 лв.
В останалите необжалвани части решението е влязло в законна сила.
По обжалваните части въззивникът излага:
По иска за неимуществени вреди.
Съдът уважил частично иска без да е доказан от Р., въпреки разпределената й в доклада тежест на доказване. Констатациите на съда се отнасяли само до част от твърденията на ищцата и не се основават на доказателствата по делото. За разположения под нейния имот офис на дружеството няма забрана по закона строителството му в жилищна сграда. Служителите, работещи в офиса не са вдигали шума, за който се твърди, не са пушили под прозорците, не са водили шумни разговори. В тази връзка съдът неправилно е интерпретирал свидетелски показания, които не са категорични за наличие на шум, който до причинява дискомфорт, безспокойство, стрес и невроза. Натовареността на офиса поради големината на комплекса, както е приел съда, също не се подкрепя от свидетелските показания и не се установява и обосновава, че големината на комплекса – с много сгради и апартаменти е причина за големия шум. Комплексът не е бил обитаван целогодишно и дори лятото собствениците не пребивават постоянно, за да има наличие на твърдения шум. Повечето от комуникациите между собствениците и представители на дружеството се осъществява дистанционно, включително и плащането на дължимите такси и сметки за консумативи. Основния офис на дружеството е в друг комплекс и повечето собственици, които плащат лично, посещавали именно този офис в другия комплекс. Не само, че не се доказвало наличието на шум, но не се доказало, че има шум и над нормите, както се твърди. Представените писмени доказателства за измерения шум не установявали от какъв точно уред е измерен и не са годни за установяване на обстоятелството за силен системен шум над нормите. Доказателствата са на чужд език, отнасят се до измерване през 2018 г., което е извън посочения период. Не се събират доказателства, че Р. е искала от Регионална здравна инспекция замерване на шума, която е компетентна за това и притежава необходимата техника. Нямало е и такива сигнали изобщо. В многобройните писма и имейли до дружеството Р. също не е правила подобни искания и не се е оплаквала от шум. Поради това неправилни са изводите на съда, че е налице противоправно поведение с разполагането на офис в жилищната сграда, от който имало шум над нормите. Не отговаря на действителността твърдението, че дружеството е разположило детска площадка в противоречие със строителните книжа. Обратното, същата площадка е построена напълно законно, като останало недоказано и наличието на шум от нея. Ищцата и не доказала, че площадката е съществувала преди разрешението за строеж – 17.07.2016 г.
Не се доказва и твърдяното лошо отношение на служители на дружеството към Р. Тя излага общи твърдения без изобщо да посочва конкретни дати и служители, които са изразявали такова отношение. Не се доказва такова отношение и от охраната на комплекса. Оспорва Р. да има възможността да води деликтен иск, а само договорен. Не отговаря на действителното положение, че служители на дружеството са спирали електричеството и по този начин са изнудвали Р., а и други собственици в комплекса, което било опровергано от свидетелските показания, както и от писмени доказателства – справки с отчитания и др.
Не се доказвала и връзката на причинените вреди със сочените противоправни деяния на служители на дружеството. Не се доказва наличие на здравословни проблеми, дискомфорт, депресия и онкологично заболяване. Поради това извода на съда бил неправилен, тъй като Р. не е посочила доказателства, установяващи твърдените от нея здравословни проблеми. Съдът не ги е обсъдил и е направил извод в противоречие с установеното от фактическа страна, при необсъждане на всички доказателства и при липса на доказана причинно-следствена връзка.
Въззивникът оспорва и размера на уважения иск за неимуществени вреди, който е прекомерен и не е съобразен с чл. 52 ЗЗД. Счита, че уваженият размер следва да е 1 000 лв.
По иска за обезщетение от неизпълнен договор.
Претенциите тук били неясни. В случая не се касаело до договор за управление на етажна собственост. Неоснователни били и оспорванията на Р., че договорът е нищожен. Договорът не е и унищожаем, тъй като Р. не го е сключвала при заплаха и заблуждение. Още повече, че срокът по закона за разваляне на унищожаем договор е изтекъл. Неправилна била и квалификацията на съда по отношение този иск, който не е по чл. 79 ЗЗД, тъй като не се иска обезщетение, а връщане на надплатени такси, за което няма основание. Освен това Р. не може да се позовава на развален договор, тъй като винаги е била неизправна страна. Съдът неправилно приел, че искът е доказан и, че дружеството не е изпълнило договорните си задължения. Решението не било съобразено и със събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме квалификацията на съда, то обезщетение не следва да се присъжда, тъй като Р. не е заплащала дължимите такси или ги е заплащала в забава. Рагозина не е провела и успешно доказване на иска. Не били установени какви са вредите от неизпълнението, за да се присъжда обезщетение.
По възражението за прихващане. Съдът неправилно го уважил частично, а не в пълен размер. При приемането от съда валидността на договора, то възражението е следвало да се уважи изцяло. Плащанията на ищцата са забавени, което се доказва. Същата дължи и неустойка за забавата, което не е уважено от съда.
В срока по закона е постъпил отговор от въззиваемата страна Е. Р. Счита решението за правилно. Съдът е направил обосновани изводи при обсъждане на всички доказателства по делото, поради което жалбата е неоснователна. Възразява по изложените доводи в жалбата. Офисът на дружеството е изграден в нарушение на закона – чл. 38/4/ ЗУТ и не е бил предвиден по плана за изграждане в сградата. Въззиваемата от 2016 г. е подавала многобройни жалби поради шума, предизвикан от многото посетители и клиенти на дружеството, които са плащали сметките си в офиса. През лятото се събирали и тълпи от хора. В офиса постоянно шумели хора и се чувало хлопване на врати. Дружеството няма разрешителен документ за офиса. Договорът за поддръжка не бил строителен. Същият е нищожен. Посредственото ниво на изпълнение задълженията на дружеството било подкрепено от свидетели – дружеството спирало електричеството и водата, отвратителната обстановка при почистването, липса на паркоместа, постоянното дострояване на комплекса. Електричеството до 2015 г. е изчислявано неправилно. Комплексът нямал разрешение за експлоатация. Детската площадка е разположена на мястото на предвидения тенис корт. Неимуществените вреди били изложени подробно - стрес, напрежение, безпокойство, страх, психо-емоционално страдание, инвалидност и подлежат на обезщетение. По повод плащане на таксата за поддръжка до 30.09.2019 г. според ищцата същата следва да се намали до 375 лв., т.е. на 80 %. Въззиваемата възразява и по отношение твърдението в жалбата за тормоз от нейна страна към представители на дружеството, което не отговаря на действителното положение. Моли за оставяне жалбата без уважение, тъй като са налице основания дори за увеличение размера на обезщетението.
Въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, процесуално допустима е, като депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията - 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът чрез адв. Ч. поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на решението.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред окръжния съд са предявени: иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сума 2091, 77 лв., представляваща годишни вноски за поддръжка на имот от 02.06.2015 г. до края на годината, за цялата 2016 г. и частично за 2017 г., недължимо заплатена по неизпълнен от насрещната страна договор; иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума 20 450 лв., представляваща неимуществени вреди вследствие на преживян стрес и неудобство от разположен под нейния апартамент офис на ответника за времето от 2013 г. до август 2017 г. и иск за заплащане на сумата от 1 250 лв., заплатена над действителната цена ел. енергия от месец май 2015 г.
Ищцата твърдяла, че е собственик на апартамент в комплекс „Съни Дей 6“, с. Т. от 28.02.2011 г. и редовно заплащала всички необходими такси за управление и консумативи, както и за поддръжка в полза на ответното дружество. Под нейния апартамент бил разположен офис на дружеството, който не бил посочен в плана на сградата. От непрестанния шум, идващ от офиса, от движението на хора и от начисляване на недължими суми за консумативи тя била подложена на голям стрес, получила кръвотечение, впоследствие бил открит тумор, който бил опериран в М. Отделно от това не били създадени и нормални условия за живот в комплекса от страна на дружеството. Дружеството не изпълнявало задълженията си по договора по отношение поддръжката, охраната, наличие на работеща телефонна линия. Под апартамента на ищцата, освен офис, била разположена и детска площадка, което пречело на ищцата да живее. Налично било и начисление на електричество в повече от дължимото. Ответното дружество, управител на комплекса дори прекъсвало електричеството по своя инициатива въпреки редовните плащания. От всичко това тя преживяла вреди.
Ответното дружество оспорило иска и въведените факти и обстоятелства. Признало факта, че управлява комплекса. Възразило, че поземленият имот е негова собственост, поддръжката се отнасяла само до обекти за общо ползване, разположени върху поземления имот, която била изпълнявана добросъвестно. Договорът за поддръжка не се отнасял и до общите части по ЗУЕС. Редовно било изпълнявано почистване на комплекса, пълната поддръжка на 5 басейна, паркови места, алеи, площи за отдих и други. Осъществявана била редовна целогодишна жива охрана, видео наблюдение, чипираща система за достъп на собствениците, поддръжка на технически системи и инсталации на комплекса, пропусквателен режим. Осигурена била и телефонна линия. По отношение плащане на консумативи признава, че липсват индивидуални електромери поради сезонността на ползването, но редовно уведомявало собствениците за стойността на потребената енергия, което се вписвало в отчети. Нямало начисление по тарифа, различна от обявената. Детската площадка била построена законно. Нямало връзка между заболяванията на ищцата и поведението на дружеството. Прави възражение за погасени по давност претенции за надплатени годишни такси.
Снетата фактическа обстановка е следната:
Страните не спорят, че ищцата-въззиваема е собственик на апартамент на първи жилищен етаж в сграда № AR 1, ваканционен комплекс „Съни Дей 6“. На 25.02.2011 г. страните сключили договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, находящи се в поземления имот, собствен на дружеството. Съгласно договора възложителят заплаща на изпълнителя и за поддръжката и управлението на собствения му имот и съоръженията върху него, които са за общо ползване. Този договор не се отнася и за построените в поземления имот сгради, поради което по отношение на имотите в тях не се прилага ЗУЕС. Пред окръжния съд са разпитани свидетели на страните.
Св. Я. дава показания, че е собственик на апартамент в комплекса от 2008 г. С ищцата са съседи и нямат лични отношения. Ищцата се е обърнала към него за помощ по повод проблеми с електричеството, каквито и той имал с дружеството. Установява, че електричеството е било изключвано, като по този начин дружеството ги шантажирало. Собствениците не заплащали директно на ЕВН, а на дружеството. Когато собствениците искали отчет за изразходваните средства, получавали отказ от представител на дружеството, спиране на тока и отказ от срещи. Собствениците имали договор за поддръжка с друго дружество, с което сключили договора по принуда, казали им, че след това ще подпишат и предварителните договори за продажба на апартаментите. На практика действията били изпълнявани от ответното дружество. До 2017 г. собствениците не получавали разписки за заплатените от тях суми за ел. енергия. По-късно получавали разписки, но за заплатени суми, а не за отчетена ел. енергия. Собствениците нямали и достъп до електромерите и водомерите си. Били заключени, като ответното дружество отчитали показанията без участието на собствениците. Плащанията били извършвани до 2017 г. в стария офис. Свидетелят не може да каже колко хора се събирали там. През лятото имало повече хора. До 2015 г. в имота на практика е нямало басейн, имало кална локва, било мръсно, нямало душ и вана. На басейна ходели и момчета от с. Т., с мотори. Охрана имало, но не било ясно какво правят служителите на охранителната фирма, тъй като до 2, 3 часа през нощта имало много шум, но не се правило нищо, за да се въдвори ред.
Св. Д. потвърждава, че офисът, където плащали до 2017 г., се намирал на първия етаж в бл. 1. Дружеството не издавало документи за дадените средства. Давана била разписка, но без оригинален подпис и печат, без посочване на имена и длъжност на служителя. Охрана имало на бариерата, понякога имало охранители, понякога – не. Повечето време охраната отсъствала. През 2016 г. изпратил писмо до дружеството относно неуредиците в комплекса, но не получил отговор. Свидетелят знае, че ищцата имала проблеми с дружеството. Свидетелят установява, че представители на фирмата са му искали два пъти да заплаща за едно и също нещо, на получаваните разписки представителите на дружеството отказвали да се подписват.
Св. К. е служител на дружеството. Отговаряла за блока, в който е имота на ищцата. Комплексът бил голям и всяка пролет се освежавал. Партидата на комплекса е на името на дружеството. Имало един главен електромер, собствен на ЕВН. Всеки един от собствениците имал подотчетен електромер пред входа. Аналогично било и по отношение водата. Дружеството редовно плащало на ЕВН. Под апартамента на ищцата действително е имало офис на дружеството до 2017 г. Според свидетелката по повод претенции на собствениците не е имало спиране на тока от страна на дружеството. Охрана имало. Не знае някой от служителите да се е държал грубо с ищцата. Ищцата от 2017 г. не е заплащала ел. енергия.
Св. К. е приятел на живущ в комплекса, който също е в конфликт с ищцата. Свидетелят е доволен от поддръжката на комплекса, потвърждава конфликтните отношения между ищцата и дружеството. Имало охрана, която си вършела работата. Свидетелят не знае и не е чувал за шум от офиса на дружеството. Виждал е работници и други хора да влизат там. Касови бележки за поддръжката дружеството издавало. Предоставяни били и разпечатки с данните на електромера.
При такава фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в допълнение излага:
По отношение въззивните твърдения съдът намира, че същите са неоснователни. За осъществяването на деликта по втория иск не е необходимо да се посочат конкретните имена на служителите на дружеството, които са контактували с ищцата. От значение е факта, че при закупуването на апартамента от ищцата, под него не е имало офис. Безспорно е, че офисът е на дружеството и се намира в жилищната сграда, под апартамента на ищцата. Офисът е обслужвал всички собственици на сравнително големия ваканционен комплекс и функционирането му, особено през летния сезон, причинява неудобства, липса на спокойствие и пълноценен отдих, потвърдено от събраните доказателства. В тази връзка изнесеното във въззивната жалба за недоказаност на възникнало онкологично заболяване на ищцата не е съобразено с мотивната част на съдебното решение, тъй като съдът не е приел връзка между заболяването и възникналите от обслужването на офиса неудобства. Неоснователно е и твърдението по отношение свидетелските показания. Обратното. Изложени са съображения за основанията, на които част от показанията на свидетелите на дружеството не са кредитирани.
Квалификацията на искането по първия иск е право на решаващия съд. Твърденията на въззивника са, че въззиваемата-ищца не изпълнявала в срок свои договорни задължения. При положение, че задълженията на страните не са опосредствани едно от друго и не са насрещни, за дружеството остава правната възможност да защити своите права и законни интереси по съответния процесуален ред.
По възражението за прихващане. Възражението за прихващане е въведено в процеса след отговора, в съдебното заседание на 30.01.2019 г., прието е за разглеждане от съда и уважено частично. Възражението е въведено ненадлежно в процеса и при положение, че ищцата няма жалба, съдът не следва да се произнася.
При съвпадение на крайните изводи на съдилищата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната страна е поискала разноски, каквито предвид произнасянето на въззивния съд не следва да се присъждат. Въззиваемата страна не е поискала разноски.
Като се води от мотивираното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 28.02.2019 г., постановено по г.д. № 1580/2018 г. по описа на ОС-Бургас.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: