РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр. Пловдив, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Стефка Т. Михова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502017 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от К. Й. С., ЕГН **********, чрез
назначения му особен представител адв. Д. М. - Д. против Решение № 2463/31.05.2023 г.,
постановено по гр. д. № 312/2023, ПРС, с което ответникът е осъден да заплаща на дъщеря
си К. К. С., ЕГН ********** издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 400 лв.
месечно, считано от 09.01.2023 г. за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно заведение или до настъпване на
друго законно основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане,
като от тази сума са приспаднати 400 лева, платени за издръжка от К. Й. С. на пълнолетната
си дъщеря за периода м. януари – м.април 2023 год. включително.
Жалбоподателят К. Й. С. обжалва решението като неправилно, поради нарушение
на материалния закон и като необосновано по съображения подробно изложени в жалбата.
Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е установил материално
състояние на бащата и незаконосъобразно е приел, че той може да дава издръжка на своята
пълнолетна дъщеря без особени затруднения, въпреки, че липсват каквито и да е било
данни за доходите му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново
такова, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност в случай, че
1
намери предявеният иск за основателен, моли същият да бъде уважен в минималния
размер.
Въззиваемата страна К. К. С. чрез процесуалния си представител адв. Д. П. оспорва
жалбата, като неоснователна по съображения изложени в отговора. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски,
съобразно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба. Конкретният съдебен акт е валиден и допустим, поради което следва да се
пристъпи към проверка само на неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, с
изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни
норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване
в тази насока, съгласно ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
Предмет на съдебен контрол е решение на първоинстанционния съд, с което е уважен
иск с правно основание чл.144 СК за определяне издръжка на пълнолетно лице,
продължаващо средното си образование, дължима от негов родител.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата е пълнолетна и е ученичка в ***
клас, завършваща средното си образование в средно училище „***“, гр. Пловдив, в редовна
форма на обучение, и че няма доходи, и имущество, от които да се издържа. Ищцата
твърди, че са й необходими парични средства за учебни помагала, извънкласни дейности,
храна, дрехи, обувки, джобни пари. Към момента на предявяване на исковата молба и
предстоял абитуриентският й бал. Посочва, че издръжка и е поета изцяло майка й. Твърди
се, че ответникът, като неин баща, може да осигурява издръжка без особени затруднения,
тъй като живее и работи в Г., и получава по-високи доходи от тези на майка и.
Назначеният особен представител на ответника оспорва предявения иск като
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, с доводи, че няма данни ответникът да
получава високи доходи, работейки в Г., поради което не може да се извърши преценка
относно обстоятелството дали заплащането на издръжка би представлявало затруднение за
него. По отношение на претендирания размер – оспорва същият като прекомерен.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск за
заплащане на издръжка на пълнолетен учащ от неговия баща, районният съд е приел, че са
налице всички изискуеми от закона елементи от фактическия състав на претенцията – нужда
2
на ищцата от издръжка, липса на доходи и имущество, от които да се издържа, и
възможност на родителя да плаща такава издръжка без особени затруднения. Съдът е приел,
че ответникът, в качеството му баща на ищцата, е в трудоспособна възраст, здрав е и може
да полага труд, от който да реализира месечен доход около средния за страната. Приел е за
доказано, че ответникът получава такъв доход от трудовата си заетост в Г., и доколкото е
безспорно, че Г. е високоразвита държава от Европейския съюз, съдът е счел, че за
ответника няма да представлява особено затруднение да заплаща издръжка на пълнолетната
си учаща дъщеря в размер на 400 лева месечно.
По делото е безспорно, а и се установява от представеното удостоверение за раждане
на К. К. С., че жалбоподателят е баща на въззиваемата, навършила пълнолетие на 12.10.2022
г. Последната е завършила средното си образование в СУ „***“, гр. Пловдив през учебната
2022/2023 г., като това обстоятелство се установява от приложената по делото служебна
бележка № *** г., издадена от СУ „***“. Няма спор относно обстоятелството, че
въззиваемата живее в гр. Пловдив със своята майка и сестра Б. К. С. - непълнолетна, родена
на 13.01.2007 год. от брака на ответника с майката на ищцата, по отношение на която
жалбоподателят дължи безусловна издръжка. Разпитаната по делото свидетелката Т. М. А. -
майка на ищцата, в показанията си сочи, че не знае какво точно към настоящия момент
работи ответникът, но и е известно, че преди 3 – 4 години е работил като *** в Г.. Не може
да посочи какви са месечните доходи на К. С..
От постъпилата по делото информация от ТД на НАП Пловдив, съгласно писмо от
29.03.2023 г., се установява, че към 27.03.2023 г. жалбоподателят няма регистрация като
едноличен търговец, няма данни за регистрирани трудови договори и подадени декларации
образец № 1 за осигурено лице; няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ за 2021 г., както и няма данни на лицето да са изплатени доходи, различни от
трудови за периоди 2021 г. и 2022 год.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира
жалбата за основателна по следните съображения
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си, а родителите могат да я дават без
особени затруднения за себе си.
Следователно, за да е основателен искът трябва да се установи, че детето е
навършило пълнолетие, респективно не е навършило максимално допустимата възраст от 20
години и че продължава да учи редовно в средно учебно заведение; че не може да се
издържа от доходите си или от използване на имущество, както и че даването на издръжка
не създава особени затруднения за родителя, от когото се търси такава.
В случаят по делото е установено, че въззиваемата е навършила пълнолетие на
3
12.10.2022 г. и за периода, за който се търси издръжката същата е учила редовно в средно
учебно заведение. Липсват данни за получавани от нея доходи или притежавано имущество,
от което да може да се издържа. Следователно нуждата от издръжка следва да се приеме за
доказана.
По отношение на последната предпоставка, която е необходимо да бъде кумулативно
налице с останалите, а именно – плащането на издръжката да не съставлява особено
затруднение за родителя, съдът намира, че въззиваемата не е установила при условията на
пълно и главно доказване, че родителят може да дава издръжка на пълнолетен учащ без
особени затруднения. Доколкото плащането на издръжка в хипотезата на чл. 144 от СК не е
безусловно, родителят следва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили
пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя средства за
навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от
имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение, здравословното
състояние, начина на живот на задълженото лице (решение № 199 от 17.05.2011 г. по г. д. №
944/10 г. на ВКС, III г. о.; решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по г. д. № 1424/2010 г., на
ВКС, III г. о. и решение № 305/07.06.2011 г. по г. д. № 1269/2010 г., на ВКС, IV-то г. о.).
В случая е доказано, че родителят има безусловно задължение за осигуряване
издръжката на другото си непълнолетно дете. От друга страна, по делото няма данни за
постоянна трудова ангажираност на ответника и получаване на редовни доходи от същия,
както в страната, така и в чужбина. Извод за това се налага с оглед информацията от ТД на
НАП, удостоверяваща, че бащата на въззиваемата няма източник на трудови и други доходи
в страната, за периода от 01.01.2021 г. до 27.03.2023 г. Нещо повече – от показанията на
свидетелката Т. А. дадени в съдебно заседание от 11.05.2023 г., се установява, че
ответникът е заминал за Г. още през 2012 год., но свидетелката не поддържа връзка с него и
от близо четири години не знае, нито с какво се занимава, нито какви доходи реализира.
Работоспособността на родителя, който е на 52 години и хипотетичната възможност
да реализира доходи, съгласно трайната съдебна практика на ВКС, цитирана по-горе, не са
достатъчни, за да се приеме, че същият може да дава издръжка на пълнолетното си дете без
особено затруднение. В конкретният случай информация относно трудовата ангажираност и
доходите на ответника може да се черпи единствено от събраните гласни доказателства, но
от тях по никакъв начин не става ясно дали родителят, от когото се търси издръжка е
трудово ангажиран и съответно какъв е размерът на възнаграждението му. Фактът, че
бащата е споделил с децата си, че е в болнични, от което майка им – свидетелката Т. А.
прави извод, че първият е трудово ангажиран, не е достатъчен, за да се направи обоснован
извод в тази насока, още повече,че свидетелката като майка на ищцата се явява
заинтересована от изхода на спора.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на обективни данни за един от
изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 144 от СК, предявеният на това
основание иск се явява недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
4
Като е достигнал до различни от горните правни изводи, районният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, вместо което предявеният иск за
заплащане на издръжка на пълнолетен учащ за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст, отхвърлен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2463/31.05.2023 г., постановено по гр. д. № 312/2023 г.
по описа на Районен съд Пловдив, втори брачен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. С., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** против К. Й.
С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 144 от СК, за осъждане на ответника да
заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 400, 00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.01.2023 г., за предвидения срок на редовно
обучение в средно учебно заведение до навършване на двадесетгодишна възраст или до
настъпване на друго законно основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане
на същата..
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5