Р Е Ш Е Н И Е
№
855
10.07.2019 г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХLІV-ти
наказателен състав
На осми юли две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Красимира Андонова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА НАХ дело № 1658 по описа на БРС за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
депозирана жалба, депозирана от А. И Г., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление №51-F303384/04.02.2019 г., издадено от Заместник директора на ТД
на НАП – гр. Бургас- С И И, с което на
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева,
за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ.
В жалбата не се
оспорват установените в хода на проверката факти и обстоятелства, както и
вмененото на жалбоподателя нарушение. В същото време се излагат възражение, че
се касае за грешка и забавяне от страна на счетоводителя, не на жалбоподателя,
като се ангажират писмени доказателства и за влошено здравословно състояние на
същия. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява.
Процесуален представител за АНО - ТД на НАП – гр. Бургас, също не ес явява.
По делото в качеството на свидетел е била
разпитана- свидетелката- актосъставител- С.Д.П..
Жалбата изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката С.Д.П. –инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, констатирала, че жалбоподателят в
качеството си на осигурител не е подал в законоустановения срок, а именно до
25.08.2016 г. декларация образец 1 за месец юли 2016 г.
Декларацията е била подадена на 30.01.2017 г.
С оглед на тези свои констатации, св.С
изпратила покана на жалбоподателя за явяване за съставяне на АУАН. В посочения
в поканата срок жалбоподателят или упълномощено от него лице не се явило,
поради което св.С съставила в негово отсъствие АУАН № F 303384/28.04.2017 г., в което изложила
своите констатации и посочила, че А. И Г., е нарушил разпоредбата на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. на МФ.
Впоследствие А. И Г.,бил търсен на посочения от него
адрес на 28.07.2017 г. и на 18.07.2017 г., но не бил намерен, поради което административнонаказателното производство било спряно на- 28.07.2017.
Същото било възобновено на 21.11.2018 г., когато актът бил връчен на
упълномощено от жалбоподателя лице и бил подписан от него без възражения.
Въз основа на
съставения АУАН, било издадено и атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване, на жалбоподателя е наложено административно наказание –
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2,
ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ.
По делото е разпитана като свидетел актосъставителката
С.Д.П., като показанията й кореспондират напълно с констатациите, обективирани
в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелката П., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
от правна страна следното:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи
до опорочаване на НП и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
На първо място, отговорността на
жалбоподателя е ангажирана в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. В случая, крайният срок за изпълнение на задължението
за подаване на данни с декларация образец 1 за месец юли 2016 г. е до 25.08.2016 г. Подаването е следвало
да се извърши пред същия орган, който е компетентен да санкционира и
бездействието, а именно ТД на НАП, гр. Бургас, която разполага с обективната
възможност да установи нарушението и нарушителя веднага след пропускане на
визирания в закона срок предвид поддържаните регистри и информация, въз основа
на които би могла да бъде извършена съответната проверка. Началният момент за
констатиране факта на неподаване данни с декларация образец 1 за месец юли 2016 г. и за изчисляване на законовия срок е
денят, следващ крайния срок за подаването. Следователно след като срокът е до
25.08.2016 г., то от 26.08.2016 г. за административнонаказващия орган тече
тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като от тази датата е могъл да
открие нарушението и нарушителя. АУАН е съставен на 28.04.2017 г., т.е. след
изтичане на тримесечния срок предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при погасена
вече правна възможност на наказващия орган да ангажира отговорността на
жалбоподателя. Възприемането на обратното становище би означавало тримесечният
срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя да бъде
продължен и да започне да тече от изготвяне на справка от страна на наказващият
орган за съответния нарушител, за което обаче няма нормативно установен срок и
зависи изцяло от организацията на работа на държавния орган.
Съдът намира, че в хода на производството
по установяване на твърдяното нарушение е допуснато и друго съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като след задочното съставяне на процесния
АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и връчен на жалбоподателя или на
негов представител по предписания в чл. 43, ал. 4 ЗАНН ред - актът е следвало
да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.
Актосъстовителят е избрал лично да търси жалбоподателя, за да му връчи акта, за която
цел са били осъществени две посещения на адреса на жалбоподателя - на
28.07.2017 г. и на 18.07.2017 г. Тези посещения очевидно не са довели до
връчването на акта, а в протоколите за посещенията е посочено, че
жалбоподателят или упълномощено от него лице не са били открити. Като видно и
от посочените дати, става въпрос за посещения на адреса през кратък период от време,
което по никакъв начин не би могло да се счете за издирване, още повече за
щателно такова. Нещо повече преди да счете, че следва да спре производството
органът не се е постарал да направи и справка за адреса на лицето. Още в деня
на второто посещение – На28.07.2017 г. Стоянова
е спряла производството на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН – тъй като
нарушителят след щателно издирване не е бил открит първоначално. Видно от
отбелязване на АУАН на 21.11.2018 г. е било извършено връчване на УПЪЛНОМОЩЕНО
ЛИЦЕ на АУАН, и производството е било възобновено. На 04.02.2019 г., е било издадено при пълно
възпроизвеждане съдържанието на акта, атакуваното понастоящем НП.
Същевременно същата се явява и основателна
по следните доводи:
Спирането на производството при изложените
по-горе фактически обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. В посочената норма законодателят е допуснал
възможност производството да бъде спряно с оглед гарантиране правото на защита
на нарушителя, но само след проведено неуспешно щателно издирване на дееца.
Върховният съд последователно в своята
практика е посочвал, че щателното издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия,
насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва
да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие,
че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до
откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание
производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В конкретния случай
такова издирване изобщо не е извършено, а споменатите две посещения на адреса
на лицето не отговарят на критерии за щателно издирване.
Следователно от всичко дотук изложено се
налага извод, че производството е било спряно без да са налице предпоставките за
това, поради което е допуснато и нарушение на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, самият акт на
спиране е незаконосъобразен, поради което е негоден да произведе целения с него
резултат – да преустанови теченето на срока за издаване на обжалваното НП. По
тази причина 6-месечният срок за издаване на НП, който според чл. 34, ал. 3 ЗАНН започва да тече от съставянето на акта, т.е. в случая от 28.04.2017 г.., безпрепятствено
е изтекъл на 28.10.2017 г., без въз
основа на процесния АУАН да е било издадено НП. След тази дата, издаването на
обжалваното НП е било недопустимо, и като е сторил обратното, АНО е постановил
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.
Регламентираното в ЗАНН производство по
своята същност е санкционно (наказателно), и само редът за реализиране на тази
отговорност е административен, което във всички случаи налага стриктно спазване
на установените в закона гаранции за правата и интересите на привлеченото към
отговорност лице (субект), в това число правото на лично участие в
производството, правото да сочи и ангажира доказателства, да прави възражения.
Стриктното спазването на тези правила гарантира законосъобразното провеждане на
производството и в значителна степен го освобождава от недостатъци, които биха
евентуално обосновали последваща отмяна от съда на издаденото НП.
Въз основа на всичко изложено, атакуваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №51-F303384/04.02.2019 г., издадено от Заместник директора на ТД
на НАП – гр. Бургас- С И И, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), на А. И Г., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. на МФ.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.