МОТИВИ: Подсъдимият Д.П.Д., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, затова че на 06.03.2016 г. преди обяд, в гр. Ловеч, от дом на ул. *****, отнел от владението на С.Б.Д. *** дамско портмоне, от плат на квадрати в синьо, бяло и червено, с метална закопчалка, на стойност 4,90 лева и сумата от 340, 00 лева, без съгласието на собственика Д., с намерение, противозаконно да го присвои и за престъпление по чл. 249 ал. 1 предл. 2 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, затова че през периода 15.00 часа до 16,30 часа на 06.03.2016 г. в гр. Ловеч, *****, при условията на продължавано престъпление, от персонален компютър, собственост на К.П.Б. от гр. Ловеч, направил опит да използва и в 16,17 часа, чрез използване на данни от платежен инструмент – дебитна карта № 5169015502631041, издадена от „Централна кооперативна банка”АД, издадена на името на С.Б.Д. ***, без съгласието на титуляра, е извършил успешна транзакция чрез сайт за електронна търговия SKR”Skrill.Com, на стойност 2,70 евро/5,26 лева/ и деянието не представлява по-тежко престъпление.

         Делото бе разгледано по реда на глава 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.

         В съдебно заседание бе приет и предявен за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от пострадалата Д. срещу подсъдимия за сумата от 350,16 лева имуществени вреди и същата беше конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу Д., така, както е описано в обвинителния акт. Намира, че с оглед на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, безспорно е доказано обвинението. Сочи, че второто обвинение, за което той е привлечен като обвиняем е извършено от него при условията на продължавано престъпление, тъй като са касае за две отделни деяния – опит и довършено такова. Счита, че двете престъпления са извършени при пряк умисъл. Моли настоящата инстанция да го признае за виновен, като за извършеното престъпление по чл. 194 от НК му определи наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода, което да намали с 1/3 или му определи наказание от осем месеца лишаване от свобода, а по отношение на престъплението по чл. 249 от НК му определи наказание от две години лишаване от свобода, което  да редуцира на основание чл. 58а от НК до една година и четири месеца лишаване от свобода. Счита, че следва да му бъде определено едно общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода и с оглед на доказателствата, установяващи осъждания за извършени от него други престъпления, това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим.

         Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител в процеса в съдебно заседание посочва, че поддържа становището на представителя на обвинението. Счита, с оглед на събраните по делото доказателства, че направеното от него предложение относно размера и начина на изтърпяване на наказанието са обосновани. По отношение на размера на претендирания граждански иск приема, че същия е основателен и доказан, поради което моли да бъде уважен, като му се присъдят и разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

         Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание счита, че по отношение на квалификацията по чл. 249 ал. 1 предл. 2 от НК не е налице продължавано престъпление,  тъй като се касае само до една транзакция, поради което моли съда да приема квалификация за довършено деяние. По отношение на престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК, с оглед на данните по делото счита, че следва на подсъдимия да се наложи наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години. По отношение на престъплението по чл. 249 ал. 1 пр. 2 от НК моли настоящата инстанция да му определи наказание две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК, бъде отложено за срок от пет години. Сочи, че към датата на извършване на двете престъпления Д. е бил с чисто съдебно минало, а след извършването им се е опитал да се откъсне от средата, в която е бил, като се е преместил в друг град, започнал е работа, но е бил принуден да се върне, за да поеме отговорност за действията си. Моли от така определеното общо наказание да се приспадне времето, през което е бил задържан.

         Подсъдимият Д. в съдебно заседание посочва, че съжалява за извършеното. Сочи, че бил под влияние на наркотици и се е опитал да спре, като ги е спрял вече. Моли да му се даде възможност да започне работа и да възстанови парите, като се е опитал да пътува за делата, но не са му стигнали парите.

         От събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства – протокол за доброволно предаване приложен на л. 27 от досъдебното производство, показанията на свидетелите Д., П., Б., Н., писмо от ЦКБ – АД, клон Ловеч, заключението на вещото лице по стоково икономическата и оценителна експертиза, обясненията на подсъдимия Д., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Д. от м. ноември 2015 г. живеел в гр. Ловеч , на квартира, в жилище намиращо се на ул. *****, заедно със свидетелката П., негова приятелка. Наемът на същото се плащал от майката на свидетелката П..

         Посоченото по-горе жилище било собственост на семейство Д.. Същите уведомили П. и Д., че следва да напуснат квартирата. На 06.03.2016 г. последните напуснали квартирата. След като излезли на улицата пред нея, свидетелката П. установила, че си е забравила чифт дънки и помолила Д. да се върне и да ги вземе, тъй като пострадалата Д. била в жилището, а тя се чувствала неудобно.  Подсъдимият Д. се върнал в апартамента, взел дънките и видял, че на масата се намира дамската чанта на Д.. Бръкнал в нея и взел дамското й портмоне, което било от плат на квадрати в синьо, бяло и червено, с метална закопчалка и в което имало 340 лева, дебитна карта на ЦКБ, лична карта и лични бележки на пострадалата. Като излязъл на улицата, пред квартирата, казал на свидетелката П., която го чакала там да побързат, като ще и обясни в последствие. Пред магазин „Лале” в гр. Ловеч, двамата спрели и Д. обяснил на свидетелката П., че е взел портмонето и че всичко „ще е наред”. Двамата отишли в дома на свидетеля Н., като подсъдимият Д. му предложил да се поразходят. По пътя му разказал какво е сторил и го попитал дали знае как се „източват” пари от дебитна карта. Свидетелят Н. му отговорил, че за това му нужен компютър. С оглед на това отишли в дома на свидетелят Б., като го попитали дали могат да използват компютъра му. Той се съгласил и тогава разбрал, че подсъдимия Д. е откраднал портмоне. След това подсъдимият Д. обяснил на свидетеля Н., къде е скрил портмонето, а именно между два гаража и последният отишъл и го донесъл. Свидетелят Б. отишъл в друга стая, за да им донесе храна и като се върнал установил, че подсъдимият Д. и свидетеля Н. са седнали пред компютъра му. Последният бил направил регистрация на поща в имейл сайт, като използвал данните от личната карта на пострадалата, след което влязъл в уеб сайт  SKR”Skrill.Com, който служел за прехвърляне на пари от една сметка към друга или за пазаруване, всякакви видове трансфери. Въвел създадения вече имейл и добавил данните от дебитната карта  на пострадалата Д. - номер на картата и трицифрен код, който бил записан на гърба й. Около 15.00 часа свидетелят Н. станал, тъй като не успял да извърши трансфер. Подсъдимият Д. седнал и също опитал да извърши такъв, до около 16,30 часа, но не успял. Станал и взел парите, личната карта, дебитната карта и листчетата, а портмонето оставил на свидетеля Б., който по- късно му го дал. Подсъдимият Д. и свидетелката П. се отправили към една от намиращите се в гр. Ловеч аптеки, като подсъдимият Д. забелязал полицейски патрул. С оглед на това дал двете карти и бележките на свидетелката П., тъй като според него нямало да я претърсят. От аптеката подсъдимият купил няколко блистера „Клариназе”, представляващи хапчета, от които се извлича ефедрин. В същото време свидетелката П. изхвърлила дадените й от подсъдимия Д. вещи в храстите до аптеката.

         Междувременно свидетелката Д., след като установила, че й липсва портмонето сигнализирала органите на полицията, като едновременно с това получила  и обаждане от ЦКБ, че  е правен опит за плащане, чрез нейната карта по интернет.

         От получената информация от ЦКБ - АД  - клон Ловеч/поискана и получена по съответния ред/ е видно, че на 02.04.2015 г.  банката е издала на пострадалата Д. дебитна картас № 516901+++1041. С нея на 06.03.2016 г. в 16,17 часа е било регистрирано плащане в размер на 2,70 евро към интернет търговец SKR”Skrill.Com.

         На 07.03.3016 г. пострадалата била уведомена и картата й била блокирана.

         От назначената по делото съдебна стоково-икономическа експертиза е видно, че стойността на отнетата вещ – дамски портфейл е 4,90 лева.

         От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК като на 06.03.2016 г. преди обяд, в гр. Ловеч, от дом на ул. *****, отнел от владението на С.Б.Д. *** дамско портмоне, от плат на квадрати в синьо, бяло и червено, с метална закопчалка, на стойност 4,90 лева и сумата от 340, 00 лева, без съгласието на собственика Д., с намерение, противозаконно да го присвои.

         От обективна страна  подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние като  отнел посочената по-горе вещ – дамско портмоне, от плат на квадрати в синьо, бяло и червено, с метална закопчалка с намиращите се в него 340 лева, дебитна карта, лична карта и листчета с бележки, като го взел от дамската й чанта. Същото е било осъществено без съгласието на пострадалата Д.. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелката Д., свидетелката П., Б., Н. и Петров, както и заключението на вещото лице по стоково-икономическата експертиза. Съдът дава вяра на същите, тъй като те са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

         От субективна страна Д. е осъществил изпълнителното деяние при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

         Този извод на съда се подкрепя от посочените по-горе доказателства.

         За това престъпление съдът отчитайки високата обществена опасност на деянието,  с оглед на многобройните престъпления от този вид, сравнително ниската такава на самия подсъдим, с оглед на обстоятелството, че към този момент същия не е бил осъждан,  му наложи наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 58а от НК намали размера на същото с 1/3 или определи на подсъдимия Д. наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

         Освен това от събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 249 ал. 1 предл. 2 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК,  като за периода 15.00 часа до 16,30 часа на 06.03.2016 г. в гр. Ловеч, *****, при условията на продължавано престъпление, от персонален компютър, собственост на К.П.Б. от гр. Ловеч, направил опит да използва и в 16,17 часа, чрез използване на данни от платежен инструмент – дебитна карта № 5169015502631041, издадена от „Централна кооперативна банка”АД, издадена на името на С.Б.Д. ***, без съгласието на титуляра, е извършил успешна транзакция чрез сайт за електронна търговия SKR”Skrill.Com, на стойност 2,70 евро/5,26 лева/ и деянието не представлява по-тежко престъпление.

         От обективна страна Д. е осъществил изпълнителното деяние, като през периода от 15.00 часа до 16.30 часа  на 06.03.3017 г. е направил опит да използва и в 16,17 часа е използвал платежен документ – дебитна карта 5169015501631041, издадена на пострадалата Д. и е направил успешна транзакция , чрез сайт за електронна търговия SKR”Skrill.Com, на стойност 2,70 евро, чиято равностойност е 5,26 лева. Доказателства в тази насока са показанията на разпитаните свидетели Д., свидетелката П., Б., Н. и Петров, както и приложената на л. 60 от досъдебното производство справка, направена от ЦКБ-АД клон Ловеч. Безспорно установено по делото е, че посочената по-горе дебитна карта, издадена на пострадалата Д., представлява платежно средство по смисъла на чл. 93 т. 24 от НК, тъй като тя представлява веществено средство, което е позволило, посредством друго средство да се прехвърлят суми или парични стойности.

         Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като са налице две деяния, едното от които представлява опит, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, като  последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

         Съобразявайки всичко изложено по-горе и преди всичко ниската стойност на транзакцията,  съдът приема, че деянието не представлява тежко престъпление

         От субективна страна подсъдимият Д. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани и посочени по-горе доказателства.

         Съобразявайки високата обществена опасност на деянието, с оглед на все по нарастващия брой престъпления от този вид, ниската такава на самия деец, с оглед на чистото му съдебно минало към този момент, съдът му наложи наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК намали с 1/3 или му определи едно наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи за срок от три години.

         По отношение на двете деяния са налице основанията на чл. 23 от НК, тъй като подсъдимият Д. е извършил две отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях. С оглед на това съдът му определи едно общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода и отложи изпълнението на същото за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

         В резултат на престъпленията извършени от Д., пострадалата Д. е претърпяла имуществени вреди, в размер на 350,16 лева, поради което съдът го осъди да й заплати тази сума. Остави без уважение искането на процесуалния и представител за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 300 лева, тъй като не са налице основанията за това. От приложения към делото отрязък от пълномощно не се установява на същия да са били внесени суми за процесуално представителство.

         При този изход на процеса подсъдимият Д. следва да заплати по сметката на РУ „Полиция” – Ловеч сумата от 48,30 лева разноски за експертиза.

         От приложеното към делото свидетелство за съдимост  на подсъдимия Д. е видно, че към настоящия момент той е осъждан с отделни присъди четири пъти за престъпления от общ характер. Престъпленията по настоящото дело са извършени, преди да има влязла в сила присъда по отношение на което и да било от тях.

         С оглед на това при условията на чл. 25 ал. 1 във връзка с чл. 23 ал. 1 от НК съдът му определи едно общо наказание от две години лишаване от свобода, по настоящата присъда и по присъди по НОХ д. № 334/2016 г. по описа на ОС – Ловеч, НОХ д. № 1429/2016 г. по описа на РС – Ловеч, НОХ д. № 1520/2016 г. по описа на РС – Ловеч и по НОХ д. № 100/2017 г. по описа на ОС – Ловеч.

         Съдът намери, че с оглед на личността на подсъдимия Д. и постановените съдебни актове, следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, като увеличи размера на определеното общо наказание, с една година или определи на Д. наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК следва да бъде определена на подсъдимия Д. пробационна мярка в изпитателния срок,  поради което на основание чл. 67 ал. 3 във връзка с чл. 42а  ал. 2 т. 2 във връзка с ал. 1 от НК постанови такава  „задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

         На основание чл. 59 ал. 1 от НК зачете времето през което подсъдимия Д. е бил задържан за 24 часа и е бил с мярка „задържане под стража”.

         При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: