РЕШЕНИЕ
№
Варна,........
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - ll-ри тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ С. като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ кнахд № 492 / 2023
Производството е по реда на Глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „Г.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.“Добри Войников“ № 9-13, офис 21, представлявано от
управителя Д Д , чрез адвокат С.Е., против Решение № 127/29.11.2022г., постановено по АНД
№20223120200066/2022г. на Районен съд гр. Девня, трети състав, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София , с който на дружеството за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.Зб, във връзка с чл. 187а, ал.2, т.З от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.
С изложени доводи касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с посоченото от съда, че направеното във въззивното производство възражение за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването на ЕФ било неоснователно. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърдения с него електронен фиш. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2020г., в 09.45 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Намаляващ километър в Община Девня, област Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС - влекач „МАН ТГА 18.440“ с per. № Н 77 78 ВА, с технически допустима маса 18 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса 44 000 кг., за което частично не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата според категорията на ППС. За констатираното нарушение е издаден обжалвания електронен фиш № **********.
От правна страна съдът приел, че в производството по издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, и че той съдържа всички минимално изискуеми за редовността му реквизити от формална страна. Съдът е обсъдил и възраженията относно неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, авторството на нарушението, неговата обективна съставомерност и доказаност, мотивирано отхвърлил всички тях като неоснователни, и потвърдил ЕФ с имуществена санкция, наложена в абсолютен размер. С оглед изхода на делото присъдил в полза на административнонаказващия орган и юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата касационна инстанция счита, че при постановяване на проверяваното решение е приложен неправилно материалния закон. Този съдебен състав не споделя мотивите на
ДРС за неоснователност на възражението на касаторите по приложението на чл.34 от ЗАНН.
Позоваването на ТР № 1 /26.02.2014г. по т.д. №1/201 Зг. на ВАС не мотивира извод за неприложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ. Цитираното решение е концентрирано по въпроса относно формата, съдържанието, реквизитите и правната природа на ЕФ, които не са спорни в настоящото производство. С ТР изрично е посочено, че проблемите по приложението на института на ЕФ са сложни и многопластови и решението се отнася само до един от противоречиво разрешаваните въпроси от съдилищата. Въпросът за приложението на чл.34 от ЗАНН при издаване на ЕФ е именно такъв въпрос, той е дискусионен в съдебната практика понастоящем, и не е получил разрешение чрез постановяване на тълкувателен акт от ВАС.
Този съдебен състав счита, че в производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, и конкретно - този по неговата ал.2. Вярно е, че ЕФ съвместява функциите на АУАН и правните последици на НП, както и че сред задължителните му реквизити липсва дата на издаване. Такава не е и необходима за преценката за спазване на посочения срок - необходимо е обаче събиране на доказателства удостоверяващи кога е издаден ЕФ. Това задължение възниква поради факта, че стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно - 1- годишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът. Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на административнонаказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство. Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл.34 ал.2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 31.10.2020г., а ЕФ е връчен на нарушителя на 14.02.2022г. т.е. година и половина след установяването му, вкл. и на авторството му. При липсата на данни по делото за датата на издаване на ЕФ изводът за спазен срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН е обективно невъзможен.
Изложеното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр. Девня, който следва да събере доказателства за датата на издаване на ЕФ и да я съобрази при постановяване на акта си по същество. С оглед предмета на ЕФ в настоящото производство новият съдебен състав следва да съобрази и наличието на образувано дело С-61/23 на
СЕС.
По исканията за разноски следва да се произнесе въззивният съд в хипотезата на чл.226 ал.З от АПК.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.2 т.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, втори тричленен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 127/29.11.2022г. по АНД №
20223120200066/2022г. на Районен съд гр. Девня, трети състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: