№ _________
гр. Варна ________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка
Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2298 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на В.Н.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв.Н.М. – ВАК, против мълчалив отказ на областния управител на област с административен център Варна по заявление с вх.№ ОП-22-9400-***/22.08.2022г. за заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с ид. 10135.****.4091 по КККР на гр.Варна, СО Горна Трака, м-ст „***“.
Жалбоподателят твърди, че в
законоустановения 7-дневен срок, както и в едномесечния срок по чл.5а, ал.3 от
Закона за администрацията /ЗА/, поисканата от него услуга не е изпълнена,
поради което по заявлението му е постановен мълчалив отказ по смисъла на чл.58,
ал.1 АПК. Твърди, че поисканата услуга му е необходима като част от
охранителното производство по чл.587, ал.2 ГПК за приключване на
молба-декларация за обстоятелствена проверка и представянето ѝ пред
нотариуса за признаване право на собственост върху имот по давност. В тази
връзка сочи, че административният орган не е участник в охранителното
производство, поради което компетенциите му се изчерпват с извършването на
административната услуга – в случая със заверката на молбата-декларация, че за
процесния имот няма или има съставен акт за частна държавна собственост /АЧДС/,
окомплектован с удостоверение от областния управител и актуална скица. Твърди,
че в административното производство страни са само заявителят и
административният орган, който е сезиран с редовно заявление, поради което като
не е извършил услугата под претекст за уведомяване на заинтересовани страни,
административният орган е нарушил процесуалните правила. Твърди, че нотариусът
в охранителното производство, а не областният управител, проверява дали
представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на
заявителя или не. Нотариусът съблюдава изискванията на специални закони, в т.ч.
тези на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиване правото на собственост върху земя
по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на обстоятелствена проверка и с мотивирано
постановление по чл.587, ал.3 ГПК отказва или разпорежда издаване на
констативен нотариален акт. По изложените съображения счита, че с постановения
мълчалив отказ областният управител превратно е упражнил правата си, с което е
осуетил предоставената му от закона възможност да заяви претендираните от него
собственически права по реда на охранително производство пред нотариуса.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.М., която поддържа жалбата на наведените
в нея основания. Иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката с
указание за извършване на административната услуга. Претендира и присъждане на
разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна – областен управител на област с
административен център Варна, чрез юрк. Г. Д, оспорва жалбата. В придружаващото
преписката писмо с вх.№ 14790/05.10.2022г. прави възражение за недопустимост на
оспорването поради липсата на формиран мълчалив отказ. Позовава се на
разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата за административно обслужване и сочи,
че в случаите, в които се установи, че в административното производство има
заинтересовани лица, съгласно чл.26, ал.1 и чл.34, ал.3 АПК срокът за
извършване на услугата започва да тече след изтичане на срока за подаване на
възражение или становище. Сочи, че в изпълнение на посочените изисквания с писмо
изх.№ ОП-22-9400-***(1)/14.09.2022г., с копие до заявителя, областният
управител е поискал от кмета на община Варна информация и документи необходими
за процедиране на административната преписка, които към момента не са
предоставени. На следващо място сочи, че съгласно разпоредбите на ЗА и АПК, за
административният орган е налице задължение да изпълни поисканата от него
услуга, като за разлика от АПК, в ЗА не е предвидена възможност за мълчалив
отказ.
В съдебно заседание ответната
страна се представлява от юрк.Д, която поддържа писмения отговор и оспорва
жалбата. Счита, че в случая не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ, т.к.
по административното производство все още се работи. Сочи, че за
административният орган е налице задължение на основание чл.26, ал.1 АПК да
уведоми заинтересованите лица, след което исканото удостоверение ще бъде
издадено. По изложените съображения моли производството по жалбата да бъде прекратено,
а в условие на евентуалност – жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 22.08.2022г. с вх.№ ОП-22-9400-***, жалбоподателят В.Н.Н. подал до областния управител на област с административен център Варна заявление за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, или за отписване от актовите книги за ПИ с ид. 10135.****.4091 по КККР на гр.Варна, СО Горна Трака, м-ст ***.
Към заявлението били приложени: адвокатско пълномощно; молба-декларация – 2бр., ведно с Удостоверение от кмета на Община-Варна с рег.№ АУ062391ВН_010ВН от 12.08.2022г.; скица № 15-***-16.06.2022г. за ПИ 10135.****.4091; Уведомително писмо от н-ка ОСЗ - Варна и офис Белослав до директора на Дирекция ОСИСД-Община-Варна с изх.№ РД-12-02-1293-1/21.07.2022г.
Видно от скица № 15-***-16.06.2022г., ПИ 10135.****.4091 е записан в КРНИ в собственост на Х. С. Х..
Според Уведомителното писмо от н-ка ОСЗ - Варна, по преписка, образувана по заявление с вх.№ 40738/25.03.1992г. на наследниците на Х. С. Х., с Решение № ***/15.02.1999г. е признато право на собственост за имот нива (описана в решението), с площ 4,992 дка. в местност „***“ с № ***, включващ пл. № № 958, 959, 960, 961, 995, 992, 996, 994, 993, 997, 998, 916 и 917 по КП от 1956г.
Във връзка с подаденото заявление, с писмо № ОП-22-9400-***(1)/14.09.2022г., областният управител на област с административен център Варна изискал от кмета на Община-Варна информация за наследниците на Х. С. Х.. Информацията е повторно изискана с писмо № ОП-22-9400-***(3)/01.11.2022г. Отделно, с писмо № ОП-22-9400-***(4)/01.11.2022г. от н-ка на ОСЗ – Варна е изискано за служебно ползване копие от удостоверение за наследници на Х. С. Х., представено по реституционната преписка.
Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, не са представени доказателства областният управител на област с административен център Варна да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя за заверка на молбата-декларация и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за процесния имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността /ЗС/, в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на Общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна.
От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателя административна услуга – по издаване на удостоверение дали имотът е актуван като държавна собственост, и по заверка на молбата декларация, приложена към заявлението, почива на законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК, поради което заверката от областния управител на молбата-декларация и издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на ЗА.
Съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
В конкретния случай заявлението за извършване на услугата е подадено на 22.08.2022г. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството, т.е. срокът за заверка на молбата и издаване на удостоверението изтича на 29.08.2022г. – понеделник, присъствен ден. До изтичане на така определеният срок молбата не е била заверена и удостоверението не е издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК.
За прецизност следва да се посочи, че позоваването в жалбата на разпоредбата на чл.5а, ал.3 ЗА, предвиждаща задължение за извършване на административните услуги в срок не по-дълъг от 30 дни, е неоснователно. След изменението на разпоредбата – ДВ, бр.27 от 2014г., в сила от 25.03.2014г., същата се отнася само до услугите по §1, т.2, букви „в“, „г“ и „д“ от ДР на ЗА, а процесната услуга е такава по буква „а“ от т.2 на §1 ДР на ЗА, т.к. се изразява в издаване на ИАА, с който се установяват факти с правно значение.
Неоснователно ответната страна поддържа, че липсва формиран мълчалив отказ и оспорването е недопустимо, т.к. в случая е следвало да бъдат извършени действия по уведомяване на заинтересовани лица, респ. че преди да бъде извършена услугата, е следвало да се изчака постъпването на техните възражения или становища. В случая административният орган е длъжен при условията на обвързана компетентност, да удостовери само обстоятелството дали имотът е актуван или не като държавна собственост.
В този контекст обстоятелството, че по разписен лист/КРНИ имотът е записан на трето лице, не е пречка за извършване на услугата, респ. не представлява основание по чл.57, ал.2/чл.57, ал.4 АПК за удължаване на срока за произнасяне по заявлението за извършване на услугата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, за извършване на заявената административна услуга.
Съгласно чл.149, ал.2 АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата, инициирала настоящото производство е подадена по пощата на 29.09.2022г., т.е. в срока по чл.149, ал.2 АПК.
С оглед гореизложеното, жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
годен за оспорване акт и в указания от чл.149, ал.2 АПК срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Заверката на молба-декларация, че имотът не е държавна собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност.
В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение, че имотът е актуван или не като държавна собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 ГПК.
При инициирано производство за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата – актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за държавна собственост, или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане.
Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретните имоти са актувани като държавна собственост или съответно не са.
При установяване – че не е налице АДС, областният управител, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като държавни, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е държавен, респективно, каква част от него е държавен и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че държавата е носител на правото на собственост върху процесните имоти, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.
В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотите са държавни или не.
Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това, областният управител на област с административен център Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на В.Н.Н., ЕГН **********, с вх.№ ОП-22-9400-***/22.08.2022г., при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.
На основание чл.174, вр. чл.57, ал.2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307, ал.3 АПК – Главния инспекторат към МС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК възлизат общо на 810,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 800,00лв. адвокатско възнаграждение, изплатено изцяло в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № ***/28.09.2022г.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на В.Н.Н.,
ЕГН **********,***, мълчалив отказ на
областния управител на област Варна по заявление с вх.№ ОП-22-9400-***/22.08.2022г.
за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за наличие или липса
на акт за държавна собственост за ПИ с ид. 10135.****.4091 по КККР на гр.Варна,
СО Горна Трака, м-ст ***.
ВРЪЩА преписката на областния управител на област с административен център Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявление с вх.№ ОП-22-9400-***/22.08.2022г. на В.Н.Н., ЕГН **********, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх.№ ОП-22-9400-***/22.08.2022г. на В.Н.Н., ЕГН **********, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна администрация – Варна да заплати на В.Н.Н., ЕГН **********,***, разноски за производството в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Препис от съдебното решение, след
влизането му в сила, на основание чл.174 от АПК да се изпрати на Главен
инспекторат към МС за предприемане на действия по чл.307, ал.3, вр.чл.302 АПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: