Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/19.07.2024 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря Стоянка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2040 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по допускане на
делбата/.
Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗС от Г.Б.Д. /починала в хода на процеса и заместена от наследника си Л.Б.Е./
срещу К.Д.Д.
за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Д.Д., починал на 03.09.2015 г., чрез намаляване на дарението,
извършено от него в полза на ответника с договор за дарение от 17.02.1997 г., обективирано в нотариален акт № **, том **I, дело № ****1997 г., на Апартамент № V-O/13/, с идентификатор №
*****13, находящ
се в гр. Варна, ул. „Г. Р.“ № ***, с площ 94.53 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – ***16; ***14; под обекта: **12; ****.1.10;
****.1.9; над обекта: ****.1.19; ****.1.18; ****.1.17, ведно с принадлежащото
му избено помещение № 17, както и 4.8450 % ид. ч. от
общите части на сградата, до размера на запазената част на ищцата в размер на
1/3 и допускане до делба на описания апартамент, както и за допускане на делба
на следните недвижими имоти: 1. ДВОРНО МЯСТО с площ 1800 кв. м., находящо се в с. Градинарово, общ.
Провадия, обл. Варна, съставляващо парцел **** по плана на селото, при граници: улица, парцел ***и имот **2. НИВА с площ
10.700 дка, находяща се в местност „Корията“,
землището на с. Градинарово, общ. Провадия, обл. Варна,
съставляваща ПИ № **, при граници: ПИ с №№ ********** 3. НИВА с площ 6 дка, находяща се в местност „Низината“, землището на с. Градинарово,
общ. Провадия, обл. Варна, съставляваща ПИ № ****,
при граници: ПИ с №№**********
В исковата молба се излага, че ищцата е преживяла съпруга, а ответникът син
на общия им наследодател Д.К.Д., починал на 03.09.2015 г.
Твърди се, че Д.Д. придобил
идеални части от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Г. Р.“ № **, по наследство от своя баща К.Д., който от своя
страна придобил същите чрез покупка с акт № **, т. **, дело № ***** г. Съгласно
спогодба по гр. д. № 604/1970 г., оформена с Протокол от 14.12.1970 г.q Д.Д. бил едноличен собственик
на ½ ид. ч. от дворното място с площ от 320
кв. м. и постройки в него. През 1994 г. Д.Д. и
останалите съсобственици на земята сключили договор за групов строеж, по силата
на който той следвало да получи апартамент № V-O на пети етаж, тристаен, с югозападно изложение с площ 107.30 кв. м. и маза
№ 17, с площ 16.72 кв. м. След завършване на строежа не била извършена
доброволна или съдебна делба на сградата. През 1996 г. отношенията между
съсобствениците на земята и на сградата били уредени със заявление за
учредяване на право на строеж по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ, като Д.Д. получил апартамент № V-O на пети етаж, тристаен, с югозападно изложение с площ 94.53 кв. м. и маза № 17, с площ 10.23 кв. м., като
и 4.8450 % ид. ч. от общите части на сградата. Този
апартамент дарил на сина си през 1997 г. Твърди се, че с извършеното дарение е
накърнена запазената част на ищцата, поради което се отправя искане за
възстановяването й в размер на 1/3.
Сочи се, че останалите имоти са придобити от общия
наследодател, както следва: дворното място в с. Градинарово по давност, за
което същият се снабдил с КНА през 1993 г., а нивите били придобити от него по
наследство от баща му К.Д..
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Д.Д. е депозирал
отговор на исковата молба.
Изразява
становище за неоснователност на предявените искове по чл. 30 ЗН и за делба на
ап. № V-O /13/.
Сочи, че ищцата не е прихванала направените в нейна полза
дарения.
Твърди, че с договор за продажба от 03.05.2012 г. /НА № ***, том **, д. № **
Д.Д. се е разпоредил с негова лична собственост –
гараж № 7 на ул. „Г. Р.“ № ** за сумата от 13 000 евро, от които 1300 евро
изплатени авансово, а остатъкът внесен по валутна сметка, открита в Банка ДСК.
Сумата била изтеглена в цялост броени дни след внасянето й от Д.Д., която е предоставил безвъзмездно на ищцата, дарил я е в
цялост.
Предявява иск за делба на Апартамент № V-С /16/ с идентификатор № ****.1.16 в гр. Варна, ул. „Г.Р.“ № **, с площ
77.12 кв. м., ведно с избено помещение № 16, с площ 8.39 кв. м., срещу Г.Б.Д., Г.Н.М.
– Е. и Л.Б.Е..
Поддържа се, че имотът е бил лична собственост на
наследодателя и се излагат подробни съображения в тази връзка.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
по иска са депозирали отговор, в който не възразяват имотът да бъде допуснат до
делба.
В проведеното
по делото на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца Л.Б.Е. и на ответницата Г.Н.М.-Е. – адв. Т.Е.
поддържа становището си и моли предявените искове да бъдат уважени. Представя
писмена защита в предоставения от съда срок.
Ответникът К.Д.Д., лично и чрез процесуалния си представител – адв. П.Н. оспорва предявения иск за възстановяване на
запазената част, като счита, че извършеното в негова полза дарение не следва да
се включва в масата на наследството.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл.
34 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 ЗН.
За основателността на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е необходимо да
бъде установено, че починалата в хода на процеса Г.Б.Д. е наследник с право на запазена част
от наследството на починалия Д.К.Д., че извършеното в полза на ответника К.Д.Д. дарение накърнява запазената част на ищцата от наследството
на Д.К.Д., съответно какъв е размерът на накърнението.
По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници на Д.К.Д.,
починал на 03.09.2015 г., се установява, че след смъртта си същият е оставил
следните наследници по закон: Г.Б.Д. /преживяла съпруга на наследодателя,
починала на 22.03.2024 г. в хода на настоящото производство, като на нейно
място е конституиран единственият й наследник по закон – внукът й Л.Б.Е./ и
ответника К.Д.Д. /син на наследодателя/.
Не е спорно, че Г.Б.Д. е наследник с право на запазена част от наследството
на починалия Д.К.Д. по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН, запазената част на съпруга е
равна на запазената част на всяко дете, като при едно дете, какъвто е
настоящият случай, разполагаемата част е равна на 1/3, колкото е и размерът на
запазената част поотделно на съпруга и на детето.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 17.02.1997 г. /л. 8 от делото/ се установява, че Д.К.Д. е
дарил на сина си К.Д.Д. собствения си недвижим имот:
апартамент № V-О /13/, находящ
се в гр. Варна, ул. „Г.Р.“ № **, ет. 5, с площ 94.53 кв. м.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част,
както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от
всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,
като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване – за движимите.
В тази връзка е и един от основните спорни въпроси между страните, а именно
дали дарението в полза на ответника представлява обичайно такова по смисъла на
закона.
По делото от страна на ответника бяха ангажирани гласни доказателствени
средства чрез показанията на водените свидетели Д.И.К. и Р. Х. Г. за
установяване на твърденията му, че дарението на процесния
апартамент № 13 е извършено от баща му като обичаен дар, с оглед предстоящото
сключване на граждански брак.
Такъв извод обаче не може да бъде направен от съвкупния анализ на
показанията на двете свидетелки. Първата от тях обяснява, че след като
построили апартаментите, тя и съпругът й дарили сина си. Именно тогава запитали
Д.Д. дали и той няма да надари единствения си син К.,
при което той казал „Да“. Първоначално Д.се притеснявал да извърши дарението,
тъй като съпругата му била против, но впоследствие дарил апартамента на К.. На
годежа му с П. казал, че им подарява апартамента. Свидетелката знае, че К. и П.
много скоро след сватбата им се развели.
Втората свидетелка Р. Г. познава Д.К.Д., но впечатленията й са от 2005 г.
/много години след извършване на дарението през 1997 г./, поради което съдът приема,
че същата не може да установи релевантни към този период факти. Знае, че бащата
Д.е дарил сина си К., за да може да се устрои, тъй като му предстояла сватба.
Доколкото преценката дали
дарът е обичаен се прави за
всеки конкретен случай, то съдът, като съобрази
значителната стойност на подареното имущество, обстоятелството, че бракът между
надарения и съпругата му действително е сключен в отдалечен период от време от
момента на дарението /дарението е извършено на
17.02.1997 г., а бракът е сключен на 30.11.1998 г./, обстоятелството, че като
цяло остана неизяснено през коя година и на коя дата именно е бил сключен
годежът между К. и П. /не е ясно дали същият е предхождал дарствения
акт или не/, фактът, че с решение от 11.11.1999 г. по
гр. д. № 496/1999 г. по описа на ВРС бракът между К.Д.Д.
и П. Н.Н. е бил прекратен с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство /тоест, същият е просъществувал по-малко от
1 година/, както и че през 2010 г. е било образувано гр. д. № 20172/2010 г. по
описа на ВРС по подадена от Д.К.Д. срещу К.Д.Д.
искова молба, с която е направено искане за отмяна на дарението /в исковата
молба се посочва, че имотът е бил прехвърлен срещу задължение за издръжка и
гледане, поради което се иска развалянето на този договор по реда на чл. 87,
ал. 3 ЗЗД/, което производство е било прекратено поради неизпълнение на
дадените от съда указания, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, намира, че не може
да бъде споделено виждането на ответника и на процесуалния му представител, че
дарението на апартамента с площ 94.53 кв. ч. представлява обичаен дар.
Съдът не намира за обосновано твърдението, че е обичайно за българските
традиции да се даряват жилищни имоти във връзка с предстоящо сключване на
граждански брак. Напротив. Това е изключение и зависи до голяма степен на
възможностите на конкретното семейство.
Ето защо направеното в тази връзка възражение е неоснователно, като в
наследствената маса следва да бъде включен и процесният
дарен имот.
Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт от
05.11.1993 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, се установява, че Д.К.Д. е признат за
собственик по давностно владение и наследство на
дворно място от 1800 кв. м., съставляващо имот пл. № ***, кв. № **, находящ се в с. Градинарово, община Провадия, област Варна.
Не е спорно, а и от представеното решение № 0527/20.01.1999 г. на ПК – гр.
Провадия, се установява, че на наследниците на К.Д.Д.,
ЕГН **********, починал на 13.02.1992 г., бивш жител ***, са възстановени
следните недвижими имоти – нива от 10.700 дка, трета категория, местност
„Корията“, представляваща имот № 031058 по плана за земеразделяне на с. Градинарово,
както и нива от 6 дка, четвърта категория, местност „Низината“, представляваща
имот № 050034 по плана за земеразделяне на с. Градинарово. Тези имоти след
смъртта на К.Д.Д. и преживялата му съпруга В. Д. Д.,
са придобити по наследство от наследодателя на страните Д.К.Д., което обстоятелство
не е спорно по делото, а и се установява и от представеното удостоверение за
наследници /л. 24/.
Не е спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба от
20.12.1950 г. /л. 25 – л. 26 от делото/ и протокол от 14.12.1970 г. по гр. д. №
604/1970 г. /л. 27 от делото/ се установява, че Д.К.Д. в качеството си на
наследник на починалите си родители К.Д.Д. и В. Д.Д. е придобил собствеността върху ½ ид. ч. от дворното място, с обща площ 320 кв. м., върху
което впоследствие е построена жилищна сграда, находяща
се на адрес: гр. Варна, ул. „Г. С. Р.“ № **, тоест общият на страните
наследодател се легитимира като собственик на 160 кв. м. ид.
ч. от процесното дворно място.
В депозирания отговор на исковата молба от 26.04.2017 г. от страна на ответника
К.Д.Д. се посочва, че с акт № 130, т. ХХХIV, н. д. № 12690 от 24.08.1994 г. дружеството „Т.“ ООД се
задължава да изпълни строителството на жилищната сграда чрез договор за групов
строеж, като със същия акт Д.Д. е дарил на „Т.“ ООД 8
кв. м. от собствените си 160 кв. м. ид. ч. от
дворното място. Следва да се отбележи, че така описаният акт не е представен
като доказателство по делото, но доколкото между страните не е спорно наличието
му, съответно преценявайки, че изложеното представлява признание на неизгоден
за ответника факт, съдът намира, че така описаната сделка действително е
реализирана.
Още повече, че видно от представения нотариален акт за продажба на идеални
части от дворно място № 121, том ХХV, д. № 6741/26.07.1996 г. /л. 72 от делото/, Д.К.Д. е продал на
съсобственика си „Т.“ ООД само 127 кв. м. ид. ч. от
дворно място, цялото с площ 320 кв. м.
Тоест, след тези сделки Д.К.Д. се легитимира като собственик само на 25 кв.
м. ид. части от процесния
имот /160 кв. м. – 8 кв. м. – 127 кв. м. = 25 кв. м./.
В този смисъл не отговаря на обективната действителност изложеното в
отговора на исковата молба, че с нотариалния акт от 26.07.1996 г. Д.К.Д. е
продал на „Т.“ ООД още 3 кв. м. от собствените си ид.
ч. и е останал собственик на 149 кв. м. ид. ч. от
дворното място. 3 кв. м. ид. ч. е продал
съсобственикът А. З. С., докато Д.К.Д. се е разпоредил с притежаваните от него
127 кв. м. ид. ч. от дворното място, както се посочи
вече в изложението.
Именно придобитата по-голяма част от правото на собственост върху този имот
обяснява защо „Т.“ ООД е придобило в индивидуална собственост и повечето от
самостоятелните обекти в построената в дворното място жилищна сграда, видно от
представения договор за групов строеж от 1994 г. /л. 21 – л. 23/, заявление от
съсобствениците на дворното място, в това число и Д.К.Д., до кметство „Одесос“
при Общински съвет – Варна /л. 18-19/, с което е учредено взаимно право на
строеж по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./, както и извадка от Разрешение за
ползване № 209/27.09.1996 г. /л. 20 от делото/.
Видно от представеното валидно учредено право на строеж на съсобствениците
на процесното дворно място, Д.К.Д. е приел да
придобие в индивидуална собственост следните недвижими имоти: гараж № 7, с площ
23.69 кв. м и два апартамента, разположени на ет. 5 от сградата, единият с площ
94.53 кв. м., а вторият с площ 77.12 кв. м.
Не е спорно, а видно и от представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 03.05.2012 г. /л. 73 от делото/ се установява, че Д.К.Д. се е
разпоредил приживе с притежавания от него гараж № 7, като получената от него продажна
цена възлиза на 13000 евро.
По делото останаха недоказани твърденията на ответника, че тази сума е
дарена от страна на наследодателя в полза на съпругата му Г.Б.Д.. Такъв извод
категорично не може да бъде направен и от представените извлечения от банковите
сметки на Д.К.Д. и движенията по тях /л. 281 – л. 285 от делото/. Ето защо
съдът приема така направеното възражение от ответната страна за неоснователно.
От представения брачен договор от 18.10.2013 г. /л. 74 – л. 75/, сключен
между съпрузите Д.К.Д. и Г.Б.Д., се установява, че същите са избрали режим на разделност на имуществата, придобити по време на брака им.
Със сключването на този договор съпругът е прехвърлил безвъзмездно на съпругата
си собствената си придобита в СИО ½ ид. ч. от
следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с града с идентификатор ****.1.16
по КККР на гр. Варна. Уговорено е, че по този начин целият имот става
изключителна собственост на съпругата.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.12.2013 г. /л. 76/ Г.Б.Д.
е дарила на сина си Борислав Любомиров Е. процесния
апартамент № 16, находящ се в гр. Варна, ул. „Г.Р.“ №
**, ет. 5.
Последните две сделки са били предмет на разглеждане по воденото от
настоящия ответник К.Д.Д. срещу Г.Б.Д. и Борислав
Любомиров Е. гр. д. № 13979/2016 г. по описа на ВРС, Х състав. С влязло в сила
решение по това дело, потвърдено с решение по в. гр. д. № 2066/2017 г. по описа
на ВОС, е прието за установено в отношенията между страните, че К.Д.Д. е собственик на ¼ ид.
ч. от имот с идентификатор ****.1.16, придобити по силата на наследствено правоприемство от баща му Д.К.Д., а от последния по силата
на реализирано право на строеж, учредено със заявление по реда на чл. 56, ал. 3
ЗТСУ /отм./ с нотариална заверка на подписите рег. № 28123 от 23.08.1996 г.,
вписано в книгите по вписванията с акт № 121, т. III, вх. рег. № 7567 от
23.08.1996 г., като Г.Б.Д. и Борислав Любомиров Е. са осъдени да предадат на К.Д.Д. владението върху ¼ ид.
ч. от този имот.
В това, ползващо се със сила на пресъдено нещо
между страните решение, е прието, че процесният
жилищен имот е придобит от общия наследодател Д.К.Д. в индивидуална
собственост, а не в режим на СИО, като с представения брачен договор същият е
прехвърлил безвъзмездно на ответницата само ½ ид.
ч. от него, а другата ½ ид. ч. е останала
негова собственост и след смъртта му придобита по наследство при равни квоти от
К.Д.Д. и Г.Б.Д., на основание чл. 9 ЗН. С договора за
дарение, обективиран в НА № ***/***.2013 г.
ответницата Г.Д. е дарила на сина си Б. Е. собствеността върху целия недвижим
имот, но сделката е подорила вещноправен
ефект само за притежаваните от нея ½ ид. ч. от
имота поради правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото
сам притежава.
Така изложените мотиви в решението по гр. д. № 13979/2016 г. по описа на ВРС
съдът изцяло споделя и следва да съобрази и в настоящото си произнасяне.
Необходимо е още да се отбележи, че с решение № 1743/19.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1569/2021 г. по описа на ВОС, е обезсилено решение №
261220/13.11.2020 г. по гр. д. № 5688/2019 г. по описа на ВРС, 35 състав, с
което е отхвърлен предявеният от К.Д.Д. срещу Г.Б.Д.
иск за прогласяване нищожността на брачния договор от 18.10.2013 г., както и е
отхвърлен предявеният от същия срещу Г.Н.М.-Е. и Л.Б.Е. ревандикационен
иск за предаване на владението върху ¼ ид. ч.
от процесния апартамент № 16, като производствата по
гр. д. № 5688/2019 г. по описа на ВРС и в. гр. д. № 1569/2021 г. по описа на
ВОС са прекратени.
Изложени са мотиви, че така предявените искове са недопустими, предвид
наличието на пълен идентитет в предмета на приключилото
с влязло в сила решение по гр. д. № 13979/2016 г. по описа на ВРС и
образуваното гр. д. № 5688/2019 г. по описа на ВРС. Посочено е, че искът за
собственост на ¼ ид. ч. от процесния
апартамент не е бил заявен като частичен, поради което и нов иск за разликата
над ¼ ид. ч. против правоприемниците на същия
ответник и на същото основание е недопустим, предвид установената в чл. 299,
ал. 1 ГПК забрана. Направена е преценка и че валидността на дарението, обективирано в т. 4 от брачния договор от 18.10.2013 г.
също е бил решен в производството по първоначално воденото гр. д. № 13979/2016
г., поради което е недопустимо да бъде пререшаван.
Тоест, в наследствената маса следва да бъде включен целият апартамент № 16,
доколкото ½ ид. ч. от него е останал в наследството
на починалия Д.К.Д. и доколкото другата ½ ид. част
от същия е бил дарен в полза на съпругата му Г.Б.Д. /прехвърлен й е
безвъзмездно/.
В производството са приети без възражения от страните две съдебно-технически
експертизи, изготвени от вещото лице Д.К.Й., относно стойността на всеки един
от имотите, които съдът цени изцяло като компетентно и обективно дадени.
По изложените съображения съдът приема, че масата от всички имоти в
наследството на починалия Д.К.Д. по смисъла на чл. 31 ЗН включва стойността на:
1). дворно място с площ 1800 дка –
7130 лв., 2). нива – имот № 031058 /към
настоящия момент ПИ с идентификатор 17508.31.58, с площ 10699 кв. м., съгласно
даденото от вещото лице описание на имота в приетата СТЕ от 13.06.2023 г./ на
стойност 11310 лв., 3). нива – имот № 050034 /към настоящия момент ПИ с идентификатор
17508.50.34, с площ 6000 кв. м., съгласно даденото от вещото лице описание на
имота в приетата СТЕ от 13.06.2023 г./ на стойност 6340 лв.; 4). 25 кв. м. ид. ч. от ПИ с
идентификатор ****, които съдът изчислява на стойност 17734.90 лв. /съгласно
заключението по приетата експертиза 149 кв. м. ид. ч.
от този имот възлизат на 105700 лв., но съдът направи извод, че наследодателят
към момента на смъртта си се е легитимирал като собственик единствено на 25 кв.
м. ид. ч. от имота, доколкото с останалите се е
разпоредил приживе/; 5) дареният апартамент № 13 на стойност 127500 лв. /според състоянието му по
време на подаряването – 17.02.1997 г. и според стойността му по време на
откриване на наследството – 03.09.2015 г./, както и 6) апартамент № 16 на стойност 109340 лв. /като ½ ид. ч. от същия, равняваща се на сумата 54670 лв. е в
чистата стойност на наследственото имущество, а останалата ½ ид. ч. е дарена на съпругата Г.Б.Д., като дарението отново
е оценено според състоянието на имота към момента на подаряването – сключването
на брачния договор на 18.10.2013 г. и и според стойността му по време на
откриване на наследството – 03.09.2015 г./.
Тоест, общата стойност на масата възлиза на 279354.90 лв. /7130 лв. + 11310
лв. + 6340 лв. + 17734.90 лв. + 127500 лв. + 109340 лв./. Запазената част на съпругата
Г.Б.Д., съответно на неговия низходящ – ответника К.Д.Д.,
е в размер на 1/3 от имуществото на стойност 93118.30 лв. Това е стойността и
на разполагаемата част на наследодателя Д.К.Д..
При преценка накърнена ли е запазената част на съпругата,
следва от цифровата стойност на запазената й
част да се
извади /прихване/
направеното
в нейна полза дарение, а именно стойността на ½ ид. ч. от апартамент № 16, равняваща се
на 54670 лв. Или, за допълване на запазената й част е необходима още сумата
38448.30 лв. /93118.30 лв. – 54670 лв./.
По-нататък за определяне дали наследодателят
е излязъл извън рамките на разполагаемата част и е накърнил запазената част следва да се изчисли
дали наследникът с право на запазена част може да
получи размера на запазената част /като стойност/ от чистия
актив на наследственото имущество извън завещаните или дарени имущества,
като се има
предвид броя на наследниците и техните права на
наследяване, съгласно чл. 5-10 ЗН.
В случая чистият актив на наследственото имущество възлиза на сумата
97184.90 лв. /7130 лв. – дворното място с площ 1800 кв. м. + 11310 лв. – нива: ПИ
с идентификатор ***.58 + 6340 лв. – нива: ПИ с идентификатор ***.50.34 +
17734.90 лв. – 25 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор
**** + 54670 лв. – ½ ид. ч. от апартамент № 16/.
Или, съобразно квотата на лицето в наследството – 1/2 ид.
част, на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН /Д.К.Д.
е наследен от преживялата си съпруга и сина си/, Г.Б.Д. получава 48592.45 лв.
от чистата стойност на наследственото имущество.
В този смисъл съдът намира, че липсва накърняване на запазената част на
починалата в хода на настоящото производство ищца, доколкото сумата 48592.45
лв. надвишава необходимата за допълването на запазената й част сума – 38448.30
лв.
Тоест,
стойността на имуществото, което ще получи наследникът от чистия
актив е по-висока от
размера на запазената част, отчитайки и извършеното дарение в полза на Г.Б.Д. /което е
на значителна стойност – 54670 лв./, поради което следва да
се приеме, че
запазената част не е накърнена. Така предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, като дарението в полза на ответника не подлежи на
намаление. Неоснователен в тази връзка е и предявеният иск за делба на процесния дарен имот – апартамент № 13 /същият се притежава
в индивидуална собственост от ответника/, поради което тази искова претенция
също подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не споделя
виждането на процесуалния представител на ищеца, поддържано в депозираната
писмена защита, че приживе наследодателят Д.Д. е
прехвърлил безвъзмездно на съпругата си чрез клауза в сключен между тях брачен договор
само ¼ ид. ч. от апартамент № 16. Напротив. В
коментираните по-горе в изложението производства, водени между страните,
изрично се подчертава, че същият по силата на уговореното в брачния договор от
2013 г. се е разпоредил /надарил е съпругата си/ само с ½ ид. ч. от този жилищен имот, като останалата ½ ид. ч. от същия е останала в неговото наследство след
смъртта му.
Относно иска за делба на дворното място с площ 1800 кв. м. и двете ниви
съдът намира, че в случая липсва спор между страните, че същите са
съсобственици на тези три имота при равни квоти – по ½ ид. част за ищеца Л.Б.Е. /единствен наследник на починалата
в хода на процеса Г.Б.Д./ и за ответника К.Д.Д.. Тези
обстоятелства се установяват и от вече приетото за установено по-горе в
изложението. Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на апартамент № 16:
С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 13979/2016 г. е прието за
установено, че ответникът К.Д.Д. е собственик по
наследство от баща си Д.К.Д. на ¼ ид. ч. от процесния имот.
Ищецът Л.Б.Е. се легитимира като собственик на ½ ид.
част от имота – ¼ ид. ч. е придобита от него по
наследство от починалата Г.Б.Д. /същата е придобила тази част по наследство от
починалия й съпруг Д.К.Д./ и ¼ ид. ч. – по
наследство от баща си Б. Л. Е., починал на 07.03.2018 г., като същият е оставил
за свои наследници преживялата си съпруга и сина си, видно и от представеното
удостоверение за наследници /л. 130/, които го наследяват поравно, съгласно чл.
9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, съобразявайки именно
обстоятелството, че договорът за дарение от 17.12.2023 г. е породил вещноправен ефект само за притежаваните от дарителя
½ ид. части от имота /подробни съображения в
тази връзка са изложени по-горе в изложението/.
Ответницата Г.Н.М.-Е. е съсобственик на апартамент № 16, като същата
притежава ¼ ид. ч. от имота, придобита от нея
по наследство от починалия й съпруг Б. Л. Е..
По изложените съображения съдът приема, че искът за делба на този имот е
основателен, като същият следва да бъде допуснат до делба между посочените
съсобственици, при установените от съда квоти в съсобствеността, а именно: за Л.Б.Е. – 2/4
ид. ч., за Г.Н.М.-Е. – ¼
ид. ч. и за К.Д.Д. – ¼ ид. ч.
Относно разноските:
Право на такива в
производството, предвид неговия характер и с оглед предявения иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, съответно направените изводи за неговата
неоснователност, съдът намира, че има ответникът К.Д.Д..
Същият представя списък на разноските и доказателства за извършени такива в
размер на 5510 лв., в това число: 10 лв. – държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения, 500 лв. – депозит вещо лице и 5000 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ищеца е
направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за частично основателно, предвид действителната и правна сложност на
делото, събраните доказателства и проявената процесуална активност от страна на
представителя на ответника. Съдът намира ,
че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 2000 лв., какъвто е
размерът и на заплатения от ищеца в тази връзка адвокатски хонорар и който
показва, че насрещната страна също високо е оценила правната и фактическа
сложност при разглеждането на този иск. Така в полза на страната следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 2510 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.Б.Е., ЕГН **********, в качеството
му на наследник по закон на починалата в хода на процеса първоначална ищца Г.Б.Д.,
ЕГН **********, починала в хода на процеса – на 22.03.2024 г. и заместена от
наследника си Л.Б.Е., срещу К.Д.Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗС за
възстановяване на запазената част на Г.Б.Д. от наследството на Д.Д., починал на 03.09.2015 г., чрез намаляване на дарението,
извършено от него в полза на ответника с договор за дарение от 17.02.1997 г., обективирано в нотариален акт №**3, том ***I, дело № ****1997 г., на Апартамент № V-O /13/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****.1.13, находящ се в гр. Варна, ул. „Г.Р.“ № **, ет. 5,
с площ 94.53 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ****.1.16;
****.1.14; под обекта: ****.1.12; ****.1.10; ****.1.9; над обекта: ****.1.19;
10135.1502. 150.1.18; ****.1.17, ведно с принадлежащото му избено помещение № 17,
с площ 10.23 кв. м., както и 4.8450 % ид. ч. от
общите части на сградата, до размера на запазената част на ищцата в размер на
1/3, както и за допускане до делба на гореописания апартамент.
ДОПУСКА да
бъде извършена съдебна делба на
следните недвижими имоти, а именно:
1. ДВОРНО МЯСТО с площ 1800 кв. м.,
находящо се в с. Градинарово, общ. Провадия, обл. Варна, съставляващо парцел **** по плана на селото, при граници: улица, парцел *** и имот
***;
2. НИВА с площ 10.700 дка, находяща се в местност „Корията“ землището на с. Градинарово,
общ. Провадия, обл. Варна, съставляваща ПИ № **, при
граници: ПИ с №№**********, съответстваща на ПИ с идентификатор ********58, с площ 10699 кв. м., при граници: ПИ с
идентификатори*****************, както и
3. НИВА с площ 6 дка, находяща се в местност „Низината“, землището на с. Градинарово,
общ. Провадия, обл. Варна, съставляваща ПИ №***, при
граници: ПИ с №№************, съответстваща на ПИ с идентификатор *********34, с площ 6000 кв. м., при граници: ПИ с
идентификатори**********************.
между съделителите Л.Б.Е., ЕГН **********, и К.Д.Д., ЕГН **********, при следните квоти: за Л.Б.Е. – 1/2
ид. ч. и за К.Д.Д. – 1/2
ид. ч., на
основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69, ал.
1 ЗН.
ДОПУСКА да
бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот, а именно: Апартамент № V-С /16/, представляващ
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ****.1.16, находящ се в гр.
Варна, ул. „Г.Р.“ № **, с площ 77.12 кв. м., при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж – ****.1.15; ****.1.13; под обекта: ****.1.12; ****.1.9; над
обекта: ****.1.19, ведно с прилежащото му избено помещение № 16, с площ 8.39
кв. м., както и 3.8752 % ид. ч. от общите части на
сградата, между съделителите Л.Б.Е., ЕГН **********, Г.Н.М.-Е., ЕГН ********** и К.Д.Д., ЕГН **********,
при следните квоти: за Л.Б.Е. – 2/4
ид. ч., за Г.Н.М.-Е. – ¼
ид. ч. и за К.Д.Д. – ¼ ид. ч.,
на основание чл. 34 ЗС вр.
чл. 69, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА Л.Б.Е., ЕГН **********, да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, сумата 2510 лв. /две хиляди петстотин и
десет лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: