Р Е Ш Е Н И Е № 232
гр.Стара Загора , 02.08.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на втори юли
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Петя
Драганова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 81
по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба, подадена от А.Д.К. ***, уточнена с искова молба вх.№ 1822/
03.05.2018г, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ София за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6
000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от
администрацията на ответника при изтърпяване на наложено наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора и затворнически общежития от открит тип /ЗООТ/
Гълъбово и Стара Загора за периода 19.06.2015г-20.10.2016г, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Конкретните оплаквания на ищеца са липса на
достатъчна жилищна площ, липса на постоянен достъп до санитарен възел и липса
на течаща вода в него за времето от 20ч до 6ч, влошени хигиенни условия с
наличие на хлебарки, плъхове и дървеници, липса на условия за поддържане на
лична хигиена. Поради бездействието на ответника да му осигури благоприятни
условия за изтърпяване на наказанието за него настъпили вреди, изразяващи се в
накърняване на човешкото му достойнство и травмиране на психиката му. Твърди,
че вследствие на тези условия бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко
отношение, с което е нарушен чл.3 от ЕКПЧ и следва да получи обезщетение за причинените
му вреди. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ст.П. Т.-С. в съдебно заседание и
в представен писмен отговор оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че
считано от 28.03.2018г всички спални помещения в Затвора гр.Стара Загора
съответстват на изискванията на чл.43, ал.3 от ЗИНСЗ и на чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС вследствие на реализиран основен ремонт. По отношение на ЗООТ Гълъбово
не е установена пренаселеност на килиите, в които е пребивавал ищецът през
процесния период. Ограниченията в личната свобода на лишените от свобода намира
за пропорционално на преследваната легитимна цел за превъзпитателно,
предупредително и превантивно въздействие като в обхвата на тези ограничения се
създават условия за осъществяване правата на лишените от свобода. В тази връзка счита, че ограничението в
достъпа до санитарен възел и течаща вода е само във времето за сън /след 20,00ч
до 6,00ч в корпуса на Затвора и след 22,00ч до 6,00ч в ЗООТ Гълъбово/, а в
останалото време ищецът е имал възможност за свободно придвижване в коридора на
групата и твърди, че е бил
възпрепятстван от постовите надзиратели да ползва санитарни възли извън часовия
интервал, когато спалните помещения са заключени. Оспорва твърдението за липса
на възможност за проветряване и вентилация на килията. Счита, че представените
по делото писмени доказателства не сочат бездействие на администрацията по
осигуряване на условия за почистване и обезпаразитяване на спалните помещения.
Същевременно липсват доказателства за реално претърпяно страдание и унизително
отношение в резултат от нехигиенизирани условия на живот, още по-малко за настъпило
физическо увреждане на здравето на ищеца. Моли да се има предвид, че за
процесния период А.К. е пребивавал 52 дена извън ЗООТ за ползване на домашен
отпуск и домашна почивка. Изразява становище, че дори К. да е изживял негативни
емоции по време на престоя си в Затвора Стара Загора и ЗООТ Гълъбово, те не
могат да се квалифицират като жестоко или нечовешко отношение или като
изтезание по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и не надхвърлят степента на строгост по
чл.3 от ЕКПЧ. По тези съображения моли претенцията да бъде отхвърлена и да бъде
заплатено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН София. Алтернативно
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на упълномощения от ищеца
адвокат.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като
страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото
прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е частично основателен
и доказан. Предлага да бъде уважен по справедливост като се вземе предвид
липсата на свободен достъп до течаща вода и тоалетна и при съобразяване с
периодите, през които ищецът е ползвал отпуски и награди.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа
обстановка:
Ищецът
А.Д.К.
*** на 19.06.2015г като е настанен в Първа група /Приемно отделение/ в корпуса
до 14.07.2015г. Към този период отделението е било с обща площ 129.60 кв.м. и
50 кв.м. помещение за общо ползване, предназначено за настаняване на до 40 лица
/20 килии по 2 легла/. Ищецът е разполагал със самостоятелно легло и шкафче за
лични вещи. Понастоящем е извършен ремонт и не може да се отговори каква е била
площта на отделните помещения в приемното отделение през 2015 г. /становище на
ю.к. Т. в с.з. на 02.07.2018г/. В коридора на Първа група има общи санитарни
възли с тоалетни умивалници с течаща вода, достъпът до които е свободен от
6.00ч до 20.00ч, а в останалата част от денонощието е осигуряван при
необходимост. Почистването и поддържането на хигиената в спалното помещение се
осъществява ежедневно от самите лишени от свобода под ръководството на
отговорника на спалното помещение, а общите помещения се почистват ежедневно по
дежурство от всяка група. Ежемесечно по групи и коридори се осигуряват
необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали. Тези обстоятелства са описани в Справка вх.№
3806/ 29.06.2018г за площта, битовите и санитарните условия в Приемното
отделение на Затвора Стара Загора за периода 19.06.2015 г.–14.07.2015 г /л.82/.
За
периода 15.07.2015г до 11.08.2015г ищецът е настанен в ЗООТ Гълъбово. След тази
дата общежитието е закрито. Разполагало е с 24 спални помещения /за по двама,
четирима и шестима лишени от свобода/. През процесния период в него не са
настанявани повече от 48 лишени от свобода. Всяко спално помещение е било
оборудвано с чамови легла с матраци, гардероби и шкафчета от ПДЧ, закачалки,
маса и столове. Изкуственото осветление се е реализирало с луминисцентни
осветителни тела 2х36W, а естественото – чрез двойни ПВЦ прозорци, гледащи към
мястото за престой на открито и към територия извън общежитието. Проветряването
и естествената вентилация се осъществявала чрез тези прозорци, всеки един от
които е бил пригоден да се отваря и оборудван с мрежа против насекоми. Спалните
помещения са били разположени в две отделни сгради. През времето от 22.00ч до
6.00ч се заключвали само входовете на сградите, не и самите спални помещения.
През това време лишените от свобода са могли да ползват изградените към всяка
сграда /в общия коридор/ санитарни възли, където имало течаща вода. През
останалото време от денонощието общите коридори и сградите били отключени, така
че е имало достъп и до общите умивални с постоянно течаща вода и общия
санитарен възел. Помещенията били оборудвани със звукова сигнализация, свързана
с дежурната част на общежитието. На всички лица без значение дали работят била
осигурена възможност за ежедневно ползване на помещението за къпане, оборудвано
с душове. Почистването и поддържането на хигиената се осъществявало ежедневно
от лишените от свобода под ръководството на отговорника на помещението. Общите
помещения също се почиствали ежедневно. Всеки месец се осигурявали необходимите
почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали, за което по делото са
представени и приети като доказателства Фактура № ********** от 11.08.2016г.;
Фактура №********** от 01.07.2015г.; Фактура № ********** от 22.06.2015г.;
Фактура № ********** от 05.08.2015г.; Фактура № ********** от 23.06.2015г.;
Фактура № ********** от 17.07.2015г.; Фактура № ********** от 29.07.2015г. Данни
за тези обстоятелства се съдържат в Справка вх.№ 3784 / 28.06.2018г за площта,
битовите и санитарните условия в ЗООТ Гълъбово за периода 15.07.2015 г. –
12.08.2015 г /л.83/.
За
периода 12.08.2015г до 20.10.2016г е настанен ЗООТ Стара Загора в спално
помещение № 9 с обща площ 50.16 кв.м., предназначено за настаняване на 12 лица.
В това помещение не са настанявани повече от 10 лица. Изкуственото осветление
се осъществява с луминисцентни лампи, а естественото осветление и проветряването
– чрез четири прозореца, всеки от които е пригоден да се отваря. През
отоплителния период помещението се отоплява с печка на твърдо гориво. Спалното
помещение се заключва за времето от 22.00ч до 6.00ч. През останалата част от
денонощието е отключено, при което лишените от свобода имат свободен достъп до
течаща вода и санитарен възел, както и възможност за спорт и разходки в двора.
През процесния период в самото помещение не е имало изграден санитарен възел и
течаща вода, но е било оборудвано със звукова сигнализация, свързана с
дежурната част на общежитието. При нужда лишените от свобода се извеждали да
ползват санитарен възел или вода. Чистотата и хигиената на спалните помещения
се поддържа от лишените от свобода по график. Всеки месец се изписват и
раздават хигиенни материали на отговорниците. Лишените от свобода могат да се
къпят всеки ден, независимо дали работят. Ищецът е работил през цялото време на
външен обект, награждаван е с домашен отпуск. Тези обстоятелства се установяват
от приетите като доказателства писма Изложените
обстоятелства са описани в Справка вх. №
1709/25.04.2018г. от Затвора Стара Загора /л.30/; Заповед № В-415 от
03.08.2016г.; Заповед № В-451 от 30.08.2016г. и Заповед № 20 от 02.08.2016г –
всички издадени от Началника на Затвора Стара Загора за домашен отпуск /л.59-63
и л.65/; Заповед № В-435 от 03.08.2016г на Началника на Затвора Стара Загора
за ползване на годишна почивка от 14
работни дни извън ЗООТ /л.64/; График за разпределение на времето
на лишените от свобода в ЗО „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора от
11.06.2013 г. /.85/ и График за ползване на банята в ЗО „Стара Загора“ към
Затвора Стара Загора от 09.01.2017 г /л.86/. Относно
поддържане на хигиената в общежитието са представени и приети като
доказателства Фактура № ********** от 26.10.2016г.; Фактура № ********** от
05.10.2016г.; Фактура № ********** от 05.10.2016г.; Фактура № ********** от
09.09.2016г.; Фактура № ********** от 12.07.2016г.; Фактура № ********** от
13.01.2016г.; Фактура от 18.12.2015г.; Фактура № ********** от 12.12.2015г.;
Фактура № ********** от 02.12.2015г.;
Фактура № ********** от 07.12.2015г.; Фактура от 20.11.2015г.; Фактура №
********** от 18.12.2015г.; Фактура № ********** от 04.11.2015г.; Фактура №
********** от 03.11.2015г.; Фактура № ********** от 12.10.2015г.; Фактура №
********** от 28.10.2015г.; Фактура № ********** от 12.10.2015г.; Фактура №
********** от 26.08.2015г.; Фактура № ********** от 17.08.2015г.; Фактура №
********** от 19.08.2015г.; Фактура № ********** от 09.09.2015г.; Фактура №
********** от 13.10.2015г.; Фактура №********** от 02.11.2015г.; Фактура
№********** от 26.01.2016г.; Фактура №********** от 27.06.2016г.; Фактура
№********** от 20.07.2016г.; Фактура №********** от 19.08.2016г.; Фактура
№********** от 20.10.2016г.
Разпитаният по делото свидетел А.В.А.е
пребивавал в Затвора Стара Загора от 05.05.2015г до 06.06.2016г, видно от
Служебна бележка зд №224/2015 от 06.06.2016г /л.75/. Твърди, че е бил заедно с
ищеца в Корпуса на затвора и Градината /ЗООТ/. От показанията му се установява,
че в корпуса помещенията били малки – 4-6кв.м., където са настанявали 4-6
човека. Нямало тоалетна и течаща вода, затова използвали кофи през нощта. На
дежурен служител звънели и той се отзовавал само по спешност за здравословен
проблем, но не и за ползване на тоалетна. През деня имали възможност да ползват
обща тоалетна. В „Градината“ помещенията се заключвали до 6ч сутрин и пак
ползвали кофи. Имало хлебарки и мишки. Дезинфекция се правела на 2-3 месеца от
администрацията, а ако искали да е от тях, трябвало да събират пари, но не
постигали съгласие. Прозорците се отваряли и можело да се проветрява. По време
на неговия престой само веднъж раздали сапун, не са получавали препарати против
мишки и дървеници.
Относно
личността на ищеца А.Д.К. по делото са приети като доказателства Титулна страница от затворническото досие
и Сведение от информационна система - ИСИН за действително отработените дни.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск
е частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "Изпълнение на
наказанията" и на длъжностни лица от нея, за периода на престой в Затвора
Стара Загора и затворническо общежитие
от открит тип /ЗООТ/ Гълъбово за периода 19.06.2015г-20.10.2016г от 10.03.2017 г.
до 24.07.2017г. Предметът на делото е очертан в
исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от А.К.
претърпени неимуществени вреди, като последица от липса на достатъчна жилищна площ, липса на постоянен достъп до санитарен
възел и липса на течаща вода в него за времето от 20ч до 6ч, влошени хигиенни
условия с наличие на хлебарки, плъхове и дървеници, липса на условия за
поддържане на лична хигиена.
В част втора на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение наказанието
лишаване от свобода. Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ
за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл. 43,
ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Спорният
въпрос по настоящото дело е дали конкретните условия на живот, при които А.Д.К.
е бил поставен за времето на пребиваването му в Затвора гр.Стара Загора, в ЗООТ
Гълъбово и в ЗООТ Стара Загора в изпълнение на наказание „лишаване от свобода”,
сочат накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и
политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от
23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушавание на забраната по чл.3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката
личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи е регламентирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г.
по делото Й. срещу България „мерките
за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата
трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на
мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му
състояние са адекватно осигурени”.
От доказателствата по настоящото дело безспорно се установява, че за
периода 19.06.2015г- 14.07.2015г ищецът е настанен в Първа група /Приемно отделение/ в корпуса
на Затвора Стара Загора, чиято обща площ за спални помещения е била 129.60
кв.м. Очевидно жилищната площ в
спалните помещения за всеки от задържаните е била под установения стандарт от 4
кв.м. Съдът приема за доказан факта, че през тази част от исковия период, килията на ищеца е била пренаселена в какъвто смисъл са
показанията на свидетеля А., пребивавал там по същото време. Съдът кредитира с доверие
показанията му като достоверни и актуални към момента на престоя на ищеца в
Затвора Стара Загора. Тези показания не се опровергават от други
доказателства по делото доколкото липсват категорични данни, че не е превишаван
капацитетът за настаняване, а ответникът не е в състояние да посочи конкретната
площ на обитаваната от А.К. килия, каквото задължение изрично му е възложено от
съда на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. Съдът приема за основателна
претенцията относно влошени хигиенни условия в килията, дължащи се на наличие
на хлебарки и мишки. Разпитаният свидетел потвърждава този факт, а относно тази
част от исковия период не са представени доказателства за доставка на препарати
за дезинсекция и дератизация или за извършване на такива процедури.
Действително, свидетелят заявява, че такива са провеждани на два-три месеца, но
предвид краткото пребиваване на ищеца в Приемното отделение /корпус/ на затвора
е напълно възможно да не са съвпаднали с периода на неговия престой или да не
са резултатни. Не се доказа липса на осигурена
възможност за невъзможност да се поддържа лична хигиена.
За
периода на настаняване в ЗООТ Гълъбово от 15.07.2015г до 11.08.2015г събраните
по делото доказателства сочат, че жилищните, битовите и санитарно-хигиенните
условия отговарят на нормативните изисквания, видно от представената и неоспорена Справка вх.№
3784 / 28.06.2018г. С оглед на това твърденията на ищеца за неосигурен
постоянен достъп до тоалетна и течаща вода не са подкрепени с никакви
доказателства предвид факта, че разпитаният свидетел не е пребивавал в ЗООТ
Гълъбово, респективно няма впечатления от обстановката там.
За настаняването в ЗООТ Стара Загора за периода 12.08.2015г до
20.10.2016г в съдебно заседание на 04.06.2018г и в хода по същество
процесуалният представител на ищеца заяви, че не поддържат оплакване за
пренаселеност. Установи се, че е осигурена възможност за
естествено проветрение чрез четири прозореца /вентилация/, не липсва пряка
слънчева светлина и достатъчно осветление. Не се доказа липса на
осигурена възможност да се поддържа лична хигиена. Недоказани са твърденията за
липса на нормални хигиенни условия в помещенията поради наличие на хлебарки,
плъхове и дървеници. Този извод се подкрепя от представените писмени
доказателства /фактури за закупени препарати за дезинсекция и дератазиция и за
извършени такива процедури, касаещи тази част от исковия период/ и не се
опровергава от свидетелските показания, тъй като свидетелят твърди само, че
препарати не са раздавани на лишените от свобода, но са ползвани от
администрацията по предназначението им, макар и веднъж на два-три месеца.
Оплакването
за липса на постоянен достъп до санитарно помещение и течаща вода за времето от
22.00ч до 06.00ч съдът приема за основателно по отношение на престоя на ищеца в
Затвора Стара Загора и ЗООТ Стара Загора. Безспорно е
обстоятелството, че спалните помещения, в които е настаняван
А.К., не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Санитарното
помещение на двете места е общо, достъпът до което е свободен само от 06.00ч до
22.00ч. Извън този интервал от време за облекчаване на физиологичните нужди е
използвана кофа. Видно от свидетелските показания, надзорно-охранителният
състав не се е отзовавал на повиквания от такъв характер. Както се посочи
по-горе, съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля А. като достоверни
и актуални към момента на престоя на ищеца в ЗООТ Стара Загора. Следователно изпитваното от ищеца
неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода, съпоставено
с продължителността на престоя – 27 дни в Корпуса на затвора и 1г, 2 м, 9дни в
ЗООТ, е такова с висок интензитет. В пилотното
решение на ЕСПЧ от 27. 01. 2015 г. по делото „Н. и други срещу България” /§
241/ се набляга на възможността за уединение при извършване на физиологичните
нужди, като е прието, че относителната краткост на периода на лишаване от
свобода не изключва автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията отношението,
от което се оплаква лицето, ако всички други елементи са достатъчни, за да се
приведе това отношение в обхвата на тази разпоредба. В случая ищецът категорично
не е разполагал с възможност за уединение, с което са нарушени правото
му на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство и това обуславя настъпването на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. По делото не са налице данни за повишена нужда при ищеца от
тези потребности поради специфики във физиологичното му състояние или
заболяване, което да му е причинило значителни вреди.
В обобщение съдът приема за установени следните
обстоятелства - пребиваване от 22.00ч до 6.00ч в спално помещение с
недостатъчна жилищна площ за периода 19.06.2015г-14.07.2015г, удовлетворяването
на естествените физиологични нужди от 22ч до 6.00ч в кофа в присъствие на други
лица за периода 19.06.2015г-14.07.2015г и периода 12.08.2015г- 20.10.2016г,
занижена хигиена на килиите за периода 19.06.2015г-14.07.2015г, които в своята
съвкупност и преценени с оглед продължителността им неминуемо водят до
потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на
човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Причинените на А.К.
неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му
наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това
наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
коментираните по-горе условия, в които е бил поставен А.К. при пребиваването му
в Затвора Стара Загора и ЗООТ Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва
да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство.
Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността
на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията
в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което
бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване
на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста
са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на
правото на задържаното под стража лице на хуманно отношение и на уважение на
присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни
за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и
физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да
изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г И.И. срещу България, решение от
15.07.2002г К. срещу Русия/. Необходимо
и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на
имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага,
неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от
обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.
Установените
негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на А.К., надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание, макар и без увреждане на
здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство
и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и
достойнството им, т. е. твърдяните нематериални вреди са доказани по
основание и те са в пряка и непосредствена връзка от поведението на
администрацията на Затвора и ЗООТ. Затова според
настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. Трябва
да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът
не е имал свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в тази част от
денонощието, която е предназначена за сън. От това следва, че и изпитваното от
ищеца неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода през
процесния период не е с такъв интезитет, какъвто би бил в случай, че този
достъп е бил ограничен през активната част от денонощието.По
делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и
психическото здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди,
по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе
обстоятелства и факта, че А.Д.К. е пребивавал 25 дни в Затвора Стара Загора и
13 месеца в ЗООТ Стара Загора /при редуциране с ползваните от него 37 дни
домашен отпуск за периода/, където е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена до размер 500лв ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 15.02.2018г, до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част до размера на претендираното от
ищеца обезщетение от 6 000 лв. и за периода 15.07.2015г до 11.08.2015г искът на А.К. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този
изход на спора на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС с оглед частичното уважаване на иска ответникът трябва да
заплати на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от
иска. По тези съображения Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 35 лв - 10лв държавна такса и 25лв съразмерна част
от заплатеното адвокатско възнаграждение, чийто реално заплатен от ищеца пълен
размер от 300лв по договор за правна защита и съдействие № 70/ 01.03.2018г
/л.22/ не е прекомерен спрямо заявената претенция.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Д.К. ЕГН ********** ***, сумата 500 /петстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неосигуряване
на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора Стара Загора за
периода и 19.06.2015г-14.07.2015г
и в Затворническо общежитие от открит тип Стара Загора за периода 12.08.2015г-
20.10.2016г, ведно със
законната лихва от 15.02.2018г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.К. против Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 6 000 лв
и за периода
15.07.2015г до 11.08.2015г като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.К. ЕГН **********
***, сумата 35 /тридесет и пет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: