№ 1276
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100502206 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 79981/08.10.2024г. от Г. П. Р.,
ЕГН **********, от ***, срещу Решение № 3428 от 03.10.2024 г г., по гр.д. №
20243110103463 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 34с-в, с което
съдът ОТХВЪРЛЯ предявената от Г. П. Р., ЕГН **********, от ***, лично и в
качеството на баща и законен представител на детето С. Г. П., ЕГН
**********, молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Г. С. Г.,
ЕГН **********, от ***, за извършен акт на домашно насилие на дата
17.02.2024г. и 02.03.2024г.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че твърдените
актове не се оспорват от другата страна, а изводът на ВРС, че актовете не
представляват такива за домашно насилие е необоснован и неправилен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
1
постанови друго, с което да уважи молбата по ЗЗДН.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и
законосъобразен, както и надлежно обоснован. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа
въззивната си жалба и оспорва отговора, а въззиваемата страна поддържа
отговора си и оспорва въззивната жалба.
Контролиращата страна ДСП Варна не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от
Г. П. Р., ЕГН **********, лично и в качеството му на баща и законен
представител на детето С. Г. П., ЕГН **********, с твърдения за извършен акт
на насилие спрямо него и детето от ответницата Г. С. Г..
В молбата се твърди, че молителят Г. П. Р. и ответницата Г. С. Г. има
общо дете – С.. Молителят твърди, че ответницата е извършила следните
актове на насилие, състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН:
1. По отношение на Г. Р. домашното насилие се твърди да се изразява в
следното: в периода от началото на м.02.2024 г. до 02.03.2024 г. Г. Г. умишлено
укрила от молителя, че общото им дете С. има въшки и уговорила детето да не
му казва с цел детето да зарази баща си с въшки, а след това да обвини Р., че
той е заразил детето, което и да стане причина ответницата да прекъсне
контакта между Р. и детето; в разговор на 02.03.2024г. Г. Г. го обвинила, че е
заразил детето С. с въшки при предходно осъществяване на личен контакт
между детето и бащата, с които актове причинила психически тормоз на
молителя.
2. По отношение на С. П. домашното насилие се твърди да се изразява в
следното: в периода от началото на м.02.2024 г. до 02.03.2024 г. Г. Г. не взела
мерки за излекуване на детето С. от заразяването на последното с въшки, с
2
което застрашила здравето на детето и то се чувствало некомфортно, тъй като
било подстригано, а съучениците му го избягвали; по време на разговор на
02.03.2024 г. Г. Г. обвинила Г. Р., че е заразил с въшки детето С. в присъствието
на последното, както и майката се скарала на детето, че то казало на баща си,
че има въшки.
В съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си
представител поддържа молбата.
Ответната страна Г. Г. оспорва да е осъществяван акт на домашно
насилие, като твърди поведението на бащата да е тенденциозно, насочено към
осъществяване на психическо и емоционално насилие спрямо майката,
образувайки множество производства по ЗЗДН. Конкретно за процесния
случай не оспорва, че в края на януари, началото на февруари детето е имало
въшки, за което поддържа, че е уведомена от класния ръководител, който е
съобщил, че има случаи с няколко деца от класа, едно от което е общото дете
на страните. Твърди, че са предприети всички мерки по повод преодоляване на
това, като се твърди детето да е било третирано и почиствано от въшки и
гниди към 17.02. На посочената дата се излага детето да е било при баща си в
рамките на постановения режим на личен контакт. Не оспорва, че на бащата не
е казано, че детето е било с въшки, тъй като самото то се е притеснявало от
този факт. Излага, че последващо отново са открити гниди в косата на детето и
то отново е било третирано. Не оспорва, че на 02.03.2024г. е проведен
разговор с бащата, както и че е изразила съмнение, че заразяването с въшки
може да е от страна на бащата. Моли за отхвърляне на молбата.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не
изразява становище по молбата.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
3
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко
спрямо бащата и спрямо детето.
В настоящия случай не се оспорва, че молителите и ответника имат
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 2 и 4 от
ЗЗДН. Поради това молителите са активно легитимирани да предявят молбата
по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне на съществото на спора.
За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена
доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в
случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото,
декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона,
която задължава съда да приеме, че актовете, посочени в декларацията, са
осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената
сила на декларацията, е на ответника.
По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че към началото на м. февруари 2024г. детето С. е имало въшки,
както и че майката на 02.03.2024г. е изразила съмнение, че бащата умишлено е
заразил детето с такива.
От тези факти обаче не се установява наличието на увреждане на
психическото и/или емоционалното състояние на детето или бащата.
Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН следва да съдържа и може да служи за
доказване на факти, осъществили се обективно в действителността, а не на
оценъчни твърдения на една от страните в производството. За да бъде доказан
акта на насилие, той трябва да следва пряко от установените по делото факти,
а не да се извежда чрез емоционален прочит на събитията.
От събраните по делото доказателства не се установява неглижиране на
4
детето от страна на майката, нито поведение, което обективно би могло да
води до вреди за психиката на детето – обиди, заплахи, сарказъм, неуместни
шеги и пр. Факта на подстригване на детето сам по себе си не може да нанесе
вреди, доколкото същият е един от начините за справяне с въшките, а
подстригването на косата е и обичайно поведение и без наличие на въшки.
От събраните по делото доказателства не се установява насилие и
спрямо бащата. Разговорът между родителите по повод проблем, свързан с
детето, не може да бъде окачествен като акт на насилие. Двамата родители
следва да бъдат емоционално зрели, за да подходят към ситуацията с
разбиране, а не да създават напрежение помежду си, което оказва негативно
влияние и върху детето. За всеки конфликт са нужни двама, а дори и да се
установи вина за възникването на конфликтния разговор само на единия
родител, то това в никакъв случай не може да се квалифицира като акт на
домашно насилие от страна на единия спрямо другия.
ЗЗДН не дава легална дефиниция на термина: „психическо насилие“.
От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на
негативни думи – обиди и заплахи, агресивна интонация – викове и крясъци,
както и предизвикващи послания за определено поведение.
В конкретния случай не се твърди и установява нито едно от
горепосочените. Наведените твърдения в молбата за защита сами по себе си са
за извършване на действия, които по интензитет не отговарят на изискването
на закона за актове на психическо насилие.
Настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че
влошените отношения между близки и/или роднини, възникнали въз основа
на спорове за родителски права или други междуличностни въпроси, не следва
5
да се решават по реда на ЗЗДН. Този закон е предвиден като специално и
незабавно средство за съхраняване на физическата и психическата
неприкосновеност на лицата – реални жертви на домашно насилие, а не за
разчистване на сметки, неуредени по друг правен ред.
Отделно от това страните не осъзнават, че влошените им отношения и
действията, които предприемат, водени от собствените им негативни емоции,
вкл. множеството дела по ЗЗДН, се отразяват изключително пагубно на
психиката на децата.
Предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, Решение №
3428 от 03.10.2024 г г., по гр.д. № 20243110103463 по описа за 2024г. на
Варненски районен съд, 34с-в, следва да бъде потвърдено.
По делото няма направено искане за разноски от Г. С. Г..
Съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от
молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили
18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние
вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под
запрещение. Доколкото молителят Г. П. Р. не отговаря на нито едно от
условията на чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, както и не е бил освободен от д.т., същият
дължи заплащане и на сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
производството пред първата инстанция, съгласно чл. 16 от ТА.а за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 12. 50 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното обжалване, на основание чл. 11
ал. 1 във вр. с чл. 3 от ЗЗДН и чл. 17 ал. 2 във вр. с чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3428 от 03.10.2024г., по гр.д. №
20243110103463 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 34с-в.
ОСЪЖДА Г. П. Р., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата
6
от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за
производството пред първата инстанция, както и по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева и 50 ст./, представляваща
държавна такса за въззивното обжалване, съгласно чл. 16 от ТА.а за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на основание чл.
11 ал. 1 във вр. с чл. 3 от ЗЗДН и чл. 17 ал. 2 във вр. с чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7