РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Таня Д. Е.а Въззивно гражданско дело №
20222100502068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 2172/08.10.2022г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 926/2022г. С това решение, съдът:
ОСЪЖДА „Ден“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Б*****,
представлявано от Н.М.Г. да заплати на Д. Х. П. от гр. Б*****, ЕГН: ***** сумата от
14 760,50 лева, представляваща бор от начислени и неизплатени трудови възнаграждения за
периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г., дължими по силата на сключен
между страните трудов договор от 14.04.2020г. и допълнително споразумение към него от
01.05.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане и сумата от 1 508,03 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 11.02.2020г. до 14.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Х. П. от гр. Б*****, ЕГН: ***** против „Ден“ ООД, ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление в гр. Б*****, представлявано от Н.М.Г. с правно
основание чл.128, т.2 от КТ за разликата над присъденото трудово възнаграждение от
14 760,50 лева до претендираната сума от 21 485,03 лева и за периода от месец януари 2020г.
до месец март 2020г. и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над
присъдената лихва за забава от 1 508,03 лева до претендираната сума от 2 538,40 лева и за
периода от 11.02.2020г. до 10.05.2020г.
ОСЪЖДА „Ден“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Б*****,
представлявано от Н.М.Г. да заплати на Д. Х. П. от гр. Б*****, ЕГН: ***** съдебни
1
разноски в размер на 430 лева.
ОСЪЖДА Д. Х. П. от гр. Б*****, ЕГН: ***** да заплати на „Ден“ ООД, ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление в гр. Б*****, представлявано от Н.М.Г. съдебни
разноски в размер на 188,20 лева.
ОСЪЖДА „Ден“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Б*****,
представлявано от Н.М.Г. да заплати на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на
650 лева и съдебни разноски в размер на 250 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Ден“ ООД против решение № 2172/08.10.2022г. в
осъдителната част. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че трудовият договор е
действителен и обвързва страните. Дружеството твърди, че районният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл.301 от Търговския Закон. Въззивникът въвежда твърдение, че
трудовият договор от 14.04.2020г. е недействителен и не обвързва страните, ищцата е
действала недобросъвестно при сключване на договора и недействителността на договора
следа да бъде обявена като изначална. В допълнение към това, въззивното дружество
подчертава, че решението е постановено при допуснати от районния съд съществени
процесуални нарушения, а именно: не е допуснато събирането на свидетелски показания,
които са поискани с отговора на исковата молба.
„Ден“ ООД се представлява в съдебно заседание от адвокат М., която пледира за
уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – Д. Х. П. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна се противопоставя на събирането на
гласни доказателства. П. не оспорва факта, че част от административната работа в
дружеството се е извършвана от нея – подготовка на проекти за договори за наем и договори
за аренда, проекти за субсидиране и финансиране от държавни фондове, кореспонденция с
банки и др., но твърди, че никога не е извършвала счетоводно отразяване на стопански
операции, тъй като няма нужното образование за това. Последното твърдение, според П.
може да се установи от справка в Търговския регистър, където се публикуват годишните
финансови отчети на дружеството.
Д. П. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Е., който пледира за
потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните, мотивите на съдебния изпълнител и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Д. Х. П.
против „Ден“ ООД с правно основание чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищцата
твърди, че на 14.04.2020г. е сключила трудов договор № 05/14.04.2020г. с ответното
дружество за длъжност „мениджър покупки и продажби“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 500 лева и допълнително възнаграждение за продължителна
работа в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж, платимо до 10-число на месеца,
следващ този на положения труд. Ищцата посочва още, че с допълнително споразумение
към трудовия договор от 01.05.2021г. възнаграждението й е намалено на 1 300 лева. П.
твърди, че „Ден“ ООД не й е платило възнаграждението за периода от месец януари 2020г.
до месец януари 2022г. в размер на 21 485,03 лева и иска осъждане на дружеството за тази
сума. П. претендира законна лихва върху всяко неизплатено възнаграждение за периода от
11.02.2020г. до 14.02.2022г. в общ размер на 2 538,40 лева и законна лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
2
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете по основание и размер и
твърди, че управителят на дружеството не е подписал трудовия договор от 14.04.2020г. с
възнаграждение 2 500 лева и допълнителното споразумение от 01.05.2021г. Дружеството
заявява, че договорът с това възнаграждение е подписан от ищцата, която е била натоварена
да извършва административно-счетоводна дейност.
В хода на първоинстанционното производство са представени оспорените трудов
договор и допълнително споразумение и доказателствата, приложени към трудовото досие
на ищцата. Извършена е и приета съдебно-графологическа експертиза, която заключава, че
подписът на работодателя в трудовия договор и в допълнителното споразумение не са
изпълнени от управителя на дружеството Н.Г., но са изпълнени от едно и също лице. По
делото е представен пълномощно, с което управителят на дружеството упълномощава своя
син да сключва трудови договори.
По делото е извършена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че
в счетоводството на работодателя са начислени трудови възнаграждения на П. за 2020г. в
общ размер на 19 120,33 лева, от които са й изплатени 10 020,33 лева. За 2021г. са начислени
трудови възнаграждения на ищцата в размер на 12 848,05 лева от които са платени 8 700
лева. За 2022г. е начислено възнаграждение в размер на 592,12 лева. Общият размер на
начислените трудови възнаграждения за 2020г., 2021г. и 2022г. е в размер на 32 560,50 лева,
от които са изплатени 17 800 лева и дължимият остатък е в размер на 14 760,50 лева. В тази
сума не е включено възнаграждението на П. по договор за управление на дружеството от
месец март 2020г. При проверка на счетоводните документи, вещото лице установява, че
през процесния период дружеството – работодател е начислявало и удържало изискуемите
социални и здравни осигуровки и данък върху сумата от 2 500 лева до месец май 2021г.
Подадените в ТП на НОИ декларации отразяват възнаграждение в размер на 2 500 лева до
месец май 2021г. и 1 300 лева след това.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
основателност на иска по чл.128, т.2 от КТ в размер до 14 760,50 лева и на иска по чл.86,
ал.1 от ЗЗД в размер на 1 508,03 лева. За да постанови този резултат, съдът приема за
установено, че работодателят не е изпълнил задължението си да заплати на служителя
уговореното възнаграждение. Въз основа на заключението на съдебно-графологическата
експертиза, на писмените доказателства и на представеното по делото пълномощно, съдът
приема за неоснователно възражението на ответната страна за недействителност на
трудовия договор. Съдът приема, че трудовият договор е подписан от сина на управителя
въз основа на изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа и допълва, че
съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването.
Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от приложените
по делото доказателства, съдът достигна до следните:
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни
страни, за които решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
3
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2172/08.10.2022г. е правилно в обжалваната част. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща
уговореното възнаграждение за извършената работа в установения срок. В конкретния
случай от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че въззивното
дружество е начислило уговореното трудово възнаграждение и е изпълнило задълженията
си по КСО и ЗДДФЛ, но не е изплатило напълно възнаграждението на П. в общ размер на
14 760,50 лева за процесния период (по 2 500 лева на месец до месец май 2021г. и по 1 300
лева след този срок). При това положение, изводът на районния съд за частична
основателност на иска по чл.128, т.2 от КТ е правилен и обоснован. Мотивите на решението
в тази част са добре аргументирани, поради което настоящата инстанция препраща към тях
на основание чл.272 от ГПК без да ги пресъздава и доразвива.
Възражението на въззивната страна, че решението е постановено в противоречие със
заключението на съдебно-графологическата експертиза, е неоснователно. Действително,
експертизата заключава, че подписът на работодателя в трудовия договор и в
допълнителното споразумение не са изпълнени от управителя на дружеството Н.Г..
Едновременно с това, обаче по делото е представено пълномощно от управителя, с което той
делегира правата си по сключване на трудови договори на своя син. При тези данни,
изводът на районния съд, че трудовият договор е подписан от пълномощник, поради което е
действителен и поражда права и задължения, е правилен и обоснован.
Неоснователно е и възражението за неправилно прилагане на чл.301 от ТЗ. Съдът не
е приложил пряко тази норма в отношенията между страните, а се е позовал на нея в
подкрепа на извода си, че не съществува пречка договорът да бъде подписан от
пълномощник. Извън това позоваване, обаче съдът е изложил обстойни мотиви защо
приема, че договорът е действителен на основание събраните по делото доказателства.
Мотивите са логични и добре структурирани, поради което се споделят напълно от
настоящия съдебен състав.
По изложените съображения, жалбата на „Ден“ ООД се явява неоснователна и трябва
да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на съдебното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса.
След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. 81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
страна извършените от нея разноски за въззивното производство в размер на 1 865 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е определено по
правилото на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения в редакцията, приложима към датата на сключване на договора за правна
помощ и към датата на образуване на въззивното производство.
Мотивиран от това, Бургаският Окръжен съд, VІ въззивен състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2172/08.10.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 926/2022г.
ОСЪЖДА „Ден“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Б*****,
представлявано от Н.М.Г. да заплати на Д. Х. П. от гр. Б*****, ЕГН: ***** съдебни
разноски в размер на 1 865 лева
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5