№ 306
гр. Плевен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №70/08.03.2022г., постановено по гр.д.№509/2021г., ЧРС е
осъдил на осн.чл.79 от ЗЗД ОБЩИНА,гр.Ч.бряг да заплати на ищеца „
***“ЕООД,ЕИК***,гр.Плевен,представлявано от управителя Б. С. ,сумата от
18 480,00лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
периодично обслужване на основни възли и агрегати при експлоатация на
„Временен пътен земен мост тип „МАРМ“ над р.Искър,Общ.Ч.бряг за
периода 15.08.2019г.-15.11.2019г.,за което са издадени фактури
№01000000122/ 09.09.2019г. и №01000000154/15.01.2020г.,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение и на осн.чл.86 от ЗЗД ЧРС е осъдил ОБЩИНА,
гр.Ч.бряг да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК***, гр.Плевен,представлявано от
управителя Б. С.,сумата от 2 751,47лв. като обезщетение за забавено плащане
1
върху горепосочената главница,за периода от 04.11.2019г.-22.04.2021г.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ЧРС е осъдил ОБЩИНА, гр.Ч.бряг да заплати
на „***“ ЕООД, ЕИК***,направените деловодни разноски в размер на
2 799,30лв.
Постъпила е въззивна жалба от ОБЩИНА, гр.Ч.бряг,представлявана от
кмета Ц. К. ,чрез пълномощника адв.А. от САК против горепосоченото
решение на РС-Ч.бряг, като се излагат доводи за неправилност, нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при постановяването му .
Въззивникът твърди, че РС е допуснал нарушение на материалния
закон,като е приел,че е уговорено плащането на възнаграждение по договора
да се извършва на всяко тримесечие,съответно Община Ч.бряг не е изпълнила
задължението си по договора да заплати на ищцовото дружество
възнаграждение за второ тримесечие.Съгласно клаузите на сключения
договор от 08.05.2019г.,договореното между страните възнаграждение по чл.2
от договора в размер на 18 480,00лв. с ДДС,е дължимо за целия срок на
договора.Това възнаграждение е еднократно,не съществува договореност,че
възнаграждението се дължи на всяко тримесечие.Също така в същия чл.2 от
процесния договор изрично е записан реда и начина,по който страните са
договорили изплащането на сумата-отново в единствено число,от което е
видно,че става въпрос за еднократно плащане.Този извод се извлича и от
цялото съдържание на договора.Не на последно място съгласно договора
следва към него да се изготви от изпълнителя и да се утвърди от възложителя
едно количествено-стойностна сметка/КСС/,неразделна част от договора,а не
няколко такива.При логическо тълкуване на договора,неговата цена и
приложената КСС,следва извода,че възложителят е идентифицирал
необходимостта от извършване на посочените в КСС дейности по време на
действие на целия договор,а изпълнителят се е задължил да извършва
периодичен мониторинг на всяко тримесечие и извършването на дейности по
вид и количество при констатирана необходимост от страните до достигане
на договореното в чл.2 от договора възнаграждение.Договорът е сключен по
реда на чл.20,ал.4,т.2 от ЗОП-чрез пряко договаряне доколкото уговореното в
чл.2 възнаграждение от 15 400лв. без ДДС е по-ниско от определения в
цитираната норма на ЗОП праг от 50 000лв. без ДДС.Ако възнаграждението е
2
било уговорено на тримесечие,то общата цена на договора би била 61 600лв.
без ДДС,което надхвърля посочения в чл.20,ал.4,т.2 от ЗОП праг на
поръчката.Възложителят дължи заплащане по договора след предварително
представена от изпълнителя и утвърдена от възложителя КСС,която е
неразделна част от договора,като в тази връзка е изготвена само една КСС,на
база на която е извършено и пращането но представените фактури
№**********/08.05.2019г. и №**********/ 04.06.2019г. Също така е изготвен
и Протокол №1/29.10.2019г. за видовете и количествата извършени работи от
изпълнителя,като други доказателства за извършени и приет работи по
предвидения в договора начин ,не са съставяни и представени по делото.Тези
изводи следват от всички представени по делото доказателства/заключение по
назначената икономическа експертиза и др./.РС е допуснал и нарушение на
съдопроизводствените правила-нарушил е чл.12,чл.235 и чл.236 от ГПК,както
и е постановил едно необосновано на събраните по делото доказателства
решение.
Моли въззивната инстанция да уважи подадената жалба,като постанови
решение,с което да отмени обжалвания съдебен акт на РС-Ч.бряг като
неправилно и по съществото на правния спор да отхвърли изцяло
предявените искове с пр.основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като
неоснователни и недоказани, със законните от това последици. Претендират
се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „***“ ЕООД,
ЕИК***, гр.Плевен ,чрез пълномощника адв. Пл.А. от Пл.АК. В писмения
отговор се излагат доводи за неоснователност на постъпилата жалба и липса
на пороци в обжалваното решение, постановен от РС-Ч.бряг. Твърди се, че
решението на РС е правилно и законосъобразно,като правилно
първоинстанционният съд е приел,че договореното възнаграждение по
сключения договор за изработка е дължимо периодично,на всеки три месеца
след периодично обслужване на моста.Ако страните са имали предвид
еднократно плащане,то същото е следвало да бъде извършено едва след
15.05.2020г.,която дата се явява краят на последното тримесечие.В издадения
Протокол №1/29.10.2019г. изрично е посочено,че към 28.10.2019г. са
извършени и подлежат на разплащане въз основа на протокола и приложената
към него КСС извършените видове работа ,изброени в
протокола.Следователно се касае за разплащане към изпълнителя на работите
3
по обслужване на моста за второто тримесечие по чл.4,б.“в“ от Договора.На
следващо място е посочено,че издадената фактура от 09.09.2019г. е подписана
от действащия към онзи момент кмет на Община
гр.Ч.бряг.Неосчетоводяването на процесните фактури ,издадени от ищеца за
второ тримесечие от страна на Община –Ч.бряг,не доказват тезата на
ответника,че възнаграждението е еднократно
дължимо.Възражението,посочено в жалбата по чл.20,ал.4,т.2 от ЗОП е
преклудирано,доколкото се прави за първи път с въззивната жалба. Моли да
бъде потвърдено решението на Пл.РС-Ч.бряг като правилно. Претендират се
деловодни разноски.
Във възивното производство не са представени нови доказателства и не
са направени доказателствени искания.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Пред РС-Ч.бряг са предявени обективно съединени осъдителни искове с
пр.основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за заплащане от страна на Община
гр.Ч.бряг на сумите 18 480,00лв. с ДДС,представляваща главница-неплатено
възнаграждение по договор за периодично обслужване на основни възли и
агрегати при експлоатация на „Временен пътен земен мост тип „МАРМ“ над
р.Искър,Общ.Ч.бряг за периода 15.08.2019г.-15.11.2019г.,сключен между
страните и за която сума са издадени два броя данъчни фактури,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на ИМ,както и за заплащане на
обезщетение за забавено плащане върху дължимото възнаграждение в размер
на 2 751,47лв. ,за периода 04.11.2019г.-22.04.2021г.
Не се спори по делото,че на 08.05.2019г. е сключен договор между Община
гр.Ч.бряг от една страна като възложител и от друга-„***“ ЕООД, ЕИК***,
гр.Плевен,в качеството му на изпълнител,по силата на който възложителят
възлага,а изпълнителят приема да извърши периодично/на всеки три месеца/
цялостно обслужване /подмяна на основни възли и агрегати/ на временен
пътен земен мост тип „МАРМ“ на р.Искър,Община Ч.бряг,находящ се под
новоизграждащ се мост на път III-306,свързващ гр.Ч.бряг със с.***. Също
4
така да консервира отстранените при подмяната възли и агрегати от временен
пътен земен мост тип „МАРМ“ на р.Искър,Община Ч.бряг. Възложителят
следва да информира периодично възложителя за хода на изпълнение на
предмета на договора като представя КСС и при необходимост да иска
необходимото съдействие и помощ от негова страна.
От своя страна за осъществяване на услугите по договора „възложителят
ЗАПЛАЩА на изпълнителя ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ В РАЗМЕР НА
15 400,00лв. без ДДС и 18 480,00лв. с включен ДДС, съответстващ на
предварително представена от изпълнителя и утвърдена от възложителя
количествено-стойностна сметка-КСС,представляваща неразделна част от
договора.
В чл.2 от Договора е записано:“Сумата ще бъде изплатена по банков път
с платежно нареждане:
-аванс в размер на 80% без ДДС в срок от 3 календарни дни от
утвърждаване на КСС,
-окончателно разплащане от 20% без ДДС-след приключване на
изпълнението и приемане на работата.“
В чл.5 ,б.“в“ от Договора възложителят се е задължил да изплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение.
Не се спори също така,че ищецът е издал фактури
№**********/08.05.2019г. /аванс за обслужван на временен път тип „МАРМ“
80%/ и №**********/04.06.2019г. за окончателно плащане ,като е платена от
страна на Община Ч.бряг общо сума в размер на 18 480,00лв.
Също така е безспорно и обстоятелството,че за трето и четвърто
тримесечие по договора ищецът не е извършвал обслужване на временния
мост,тъй като междувременно е изграден постоянен мост,а временният такъв
е бил вдигнат,като с това е отпаднала и необходимостта от периодичното му
обслужване.
Основният спорен по делото въпрос е дали договореното възнаграждение
по процесния договор в размер на 18 480лв. с ДДС се дължи еднократно,или
се дължи периодично,т.е. на всяко тримесечие следва да се заплаща сума в
размер на 18 480,00лв.
Окръжният съд намира,че отговорът на този правен въпрос следва да се
5
извлече по пътя на тълкуване на съдържанието и точния смисъл на процесния
договор от 08.05.2019г. съгласно визираните в чл.20 от ЗЗД критерии.
Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите следва да се търси
действителната обща воля на страните.Отделните уговорки следва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,който
произтича от целия договор,с оглед целта на договора,обичаите в практиката
и добросъвестността.
За да уважи предявените искове РС е приел,че тъй като договорът е
озаглавен „Договор за периодично обслужване…“,а не за еднократно
действие,то и плащането на възнаграждението по този договор следва да е
периодично.РС е възприел изцяло доводите на ищеца,а именно,че ако
страните са имали предвид еднократно плащане,то същото е следвало да бъде
извършено след 15.05.2020г.,като няма обяснение защо това е сторено на
09.07.2019г. Позовава се на издадения двустранен Протокол №1 от
29.10.2019г.,послужил като първичен документ за издаване на фактурата от
29.10.2019г./погрешно посочен номер и дата на фактура с ИМ и в диспозитива
на решението на ЧРС –фактура №154/15.01.2020г.,която не е представена по
делото/,както и на подписаната от представители на страните фактура от
09.09.2019г.
Уважавайки главния иск по чл.79 от ЗЗД,РС-Ч.бряг е уважил в пълен
размер и предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено плащане в размер на 2 751,47лв.
Съгласно чл.2 от процесния Договор уговореното възнаграждение СЕ
ЗАПЛАЩА НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ В РАЗМЕР НА 15 400,00лв. без ДДС и
18 480,00лв. с включен ДДС, съответстващ на предварително представена от
изпълнителя и утвърдена от възложителя количествено-стойностна сметка-
КСС,представляваща неразделна част от договора.
По делото е представена от ответната Община Ч.бряг само една
предварително представена КСС за задължителна рехабилитация и
обслужване на възли и агрегати на временен пътен земен мост тип „МАРМ“
на р.Искър,Община Ч.бряг на стойност 18 480,00лв.,ведно с писмо от
ищцовото дружество изх.№38-00-392-/1/ от 01.04.2019г./на стр.37 и 38 от
делото пред РС/.Същата съгласно клаузите на договора е неразделна част от
него и е заплатена от община Ч.бряг съгласно издадените фактури
6
№**********/08.05.2019г. /аванс за обслужван на временен път тип „МАРМ“
80%/ и №**********/04.06.2019г. за окончателно плащане.
Следователно плащането на възнаграждение по процесния договор е
обвързано с предварително представена от изпълнителя и утвърдена от
възложителя количествено-стойностна сметка-КСС,представляваща
неразделна част от договора.За второ тримесечие такава КСС не е
представена от изпълнителя и не е одобрена от възложителя. Представеният
Протокол №1/29.10.2019г. няма характер на нова КСС,а в самото му
съдържание е посочено,че „ към 28.10.2019г. са извършени и подлежат на
разплащане по този протокол и ПРИЛОЖЕНАТА КЪМ НЕГО КСС
СЛЕДНИТЕ ВИДОВЕ СМР…“Друга КСС ,освен представената с писмо изх.
№38-00-392-/1/ от 01.04.2019г. от ищцовото дружество,не е изготвена.
От заключението по назначената в хода на съдебното дирене ССЕ се
установява,че стойността на договора е 18 480 лв. с ДДС,съответстващ на
предварително представена и утвърдена КСС,като в счетоводството на
ищеца са осчетоводени и четирите издадени фактури за първо и второ
тримесечие,като по фактурите съответно от 09.09.20219г. и от 29.10.2019г. не
е постъпило плащане от Община –Ч.бряг.В счетоводството на Община Ч.бряг
не са осчетоводени фактури с номера №**********/09.09.2019г. и
№**********/29.10.2019г. и не са включвани в дневниците по ЗДДС.Вещото
лице е посочило,че дължимостта по претендираните от ищеца неплатени
фактури е изцяло правен въпрос.
Съдът намира,че при неяснота или спор относно точния смисъл и
съдържанието на един договор,както и на отделни негови клаузи, следва да се
извърши тълкуване според критериите на чл.20 от ЗЗД,за да изясни
действителната воля на страните.Следва да се изхожда от целта на
договора,обичайната практика и добросъвестността,като отделните клаузи
следва да бъдат тълкувани в смисъла на духа на целия договор,като не бива да
се подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля/в
този смисъл решение на 74/09.07.2019г. на ВКС по г.д.№1698/2018г.,решение
№60079/19.01.2022г. на ВКС по т.д.№105/2020г./.
С оглед събраните по делото доказателства в хода на съдебното дирене и
извършеното тълкуване на процесния договор по см. на чл.20 от ЗЗД ,следва
правния извод,че не е налице изискуемо задължение от страна на Община
7
гр.Ч.бряг за заплащане на сумата в размер на 18 480,00лв. с
ДДС,представляваща главница-неплатено възнаграждение за второ
тримесечие по договор за периодично обслужване на основни възли и
агрегати при експлоатация на „Временен пътен земен мост тип „МАРМ“ над
р.Искър,Общ.Ч.бряг за периода 15.08.2019г.-15.11.2019г.,сключен между
страните и за която сума са издадени два броя данъчни фактури,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на ИМ.Тъй като в чл.2 от
процесния договор не е уговорено изрично,че посоченото възнаграждение от
18 480 лв. с ДДС е дължимо за всяко тримесечие,то при наличие на една
единствена предварително представена от изпълнителя и утвърдена от
възложителя КСС,представляваща неразделна част от договора и обуславяща
заплащането на възнаграждение за осъществяване услугите по договора,то
следва да се приеме,че съгласно клаузите на процесния договор ,със
заплащането от страна на Община Ч.бряг на възнаграждение по издадената
КСС , неразделна част от договора и съгласно издадените фактури
№**********/08.05.2019г. /аванс за обслужван на временен път тип „МАРМ“
80%/ и №**********/04.06.2019г. за окончателно плащане,ОБЩИНА Ч.бряг
,в качеството си на ВЪЗЛОЖИТЕЛ,е изпълнила задължението си по чл.2
вр.чл.5,б.“В“ от договора да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ уговореното
възнаграждение.
Предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск,се явява неоснователен и
предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 751,47лв. като обезщетение за забавено плащане върху
горепосочената главница,за периода от 04.11.2019г.-22.04.2021г.Същият
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното следва да бъде отменено на осн.чл.271,ал.1 от ГПК
като неправилно решение Решение №70/08.03.2022г. на РС-Ч.бряг,
постановено по гр.д.№509/2021г. по описа на същия съд,като вместо него и по
съществото на спора следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от „***“ЕООД, ЕИК***, гр.Плевен,представлявано от
управителя Б. С. против ОБЩИНА гр.Ч.бряг, за заплащане на сумите от
8
18 480,00лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за второ
тримесечие по Договор за периодично обслужване на основни възли и
агрегати при експлоатация на „Временен пътен земен мост тип „МАРМ“ над
р.Искър,Общ.Ч.бряг,сключен между страните на 08.05.2019г. в гр.Ч.бряг, за
периода 15.08.2019г.-15.11.2019г.,за което са издадени данъчни фактури
,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване
на ИМ до окончателното изплащане на сумата,както и за заплащане на
обезщетение за забавено плащане върху горепосочената главница,за периода
от 04.11.2019г.-22.04.2021г. ,в размер на 2 751,47лв.
При този изход на делото и на осн. чл.78,ал.3 от ГПК „***“ЕООД,
ЕИК***, гр.Плевен следва да бъде осъдено да заплати на ОБЩИНА
гр.Ч.бряг,БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета Ц. К. ,направените
деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 450лв.-
юрк.възнаграждение на осн.чл78,ал.8 от ГПК вр.чл.25,ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ,както и за настоящата инстанция в размер на
424,63лв.ДТ за въззивно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271,ал.1 от ГПК Решение №70/08.03.2022г. на
РС-Ч.бряг, постановено по гр.д.№509/2021г. по описа на същия съд,като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД от
„***“ЕООД, ЕИК***, гр.Плевен, представлявано от управителя Б. С. против
ОБЩИНА гр.Ч.бряг, БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета Ц. К., за
заплащане на сумата от 18 480,00лв. с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение за второ тримесечие по Договор за периодично обслужване
на основни възли и агрегати при експлоатация на „Временен пътен земен
мост тип „МАРМ“ над р.Искър,Общ.Ч.бряг,сключен между страните на
08.05.2019г. в гр.Ч.бряг, за периода 15.08.2019г.-15.11.2019г.,за което са
издадени данъчни фактури ,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от
9
„***“ЕООД, ЕИК***, гр.Плевен, представлявано от управителя Б. С. против
ОБЩИНА гр.Ч.бряг, БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета Ц. К., за
заплащане на сумата от 2 751,47лв. като обезщетение за забавено плащане
върху горепосочената главница,за периода от 04.11.2019г.-22.04.2021г.,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.3 ГПК „***“ЕООД,ЕИК***,гр.Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА гр.Ч.бряг,БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета
Ц. К. ,направените деловодни разноски пред първата инстанция в размер на
450лв.-юрк.възнаграждение на осн.чл78,ал.8 от ГПК вр.чл.25,ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,както и за настоящата
инстанция в размер на 424,63лв.ДТ за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10