№ 1993
гр. Сливен, 11.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20232230100692 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:51 часа се явиха:
Ищцата се явява лично и с попечител П. К. И.. Представлява се от адв.
В. К. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 14.02.2023
година – лист 4 от делото.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представяла от
пълномощника му от адв. М. Р. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с
пълномощно от 23.02.2023 година – лист 22 от делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ИЩЦАТА: Желая да се разглежда делото.
П. И.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба.
ИЩЦАТА: Поддържам исковата молба.
П. И.: Поддържам исковата молба.
Съдът след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към
1
ДОКЛАД на делото:
Производството по делото е образувано по молба на С. П. И.-., с която е
предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК против П. Л. Ш..
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 24.06.2011 година в гр. Сливен, който е първи по ред и за двамата. От брака
си имат родено едно малолетно дете М.П.Ш., родена на 02.06.2016 година.
След като се оженили, заживяли в гр. София в кв. Хаджи Димитър в
малко двустайно жилище, в което били под наем. Ищцата работила като
учител в детска градина в гр. София, а съпругът й по специалността си в гр.
София в офис, находящ се на Дондуков.
Преди сключване на брака живеели съвместно няколко години. Още при
съжителството си забелязала индикации, че би могла да има проблеми при
съвместно съжителство и брак, част от които бяха под давление на майка му, с
която имат силна връзка. Но не успяла да прекрати връзката своевременно.
След сключване на гражданския брак пристъпили към сключване на
21.08.2011 година на църковен брак.
Два-три дни преди сключване на църковния брак ищцата отишла до гр.
Асеновград, за да си купи сватбена рокля. Вечерта преди церемонията
ответникът й казал „Когато баща ти умре, ще взема пистолета му и ще те
убия“.
Към този момент ищцата била със сключен граждански брак и била в
капан. Нямала сили, а и възможност да избяга. За нея от него момент започнал
кошмара на брака й.
След сватбата, която се състояла в с. Рударци- Софийско се качили в
хотелската стая и започнала да плачи неистово осъзнавайки, какво й предстои.
До 2013 година в продължение на две години й бил упражняван
системен физически, психически и емоционален тормоз.
Родителите й били в течение. Баща й живеел с жена, която не й майка,
т.е тя й е мащеха, но не получила подкрепа от тях. Те я съветвали да търпи.
Едва 2013 година баща й отишъл да я спаси от него и я прибрал в гр. Сливен,
причината била пореден тежък побой. Ищцата не позволявала на баща си и
мащехата й да дават на съпруга й информация за нея, когато била взета от
София от баща си и се прибрала в гр. Сливен. В последствие разбрала, че
мащехата й го е информирала за всичко. В резултат на побоя й се наложило да
лежи в психиатрия, където за един месец се възстановила.
Обадила се на неговия баща Л.Ш. и заявила, че не желае да продължа
2
брака си, както и да има, какъвто и да било контакт със семейството им.
Следствие на получената от мащехата й информация, съпругът й успял да я
изманипулира и да я убеди да даде шанс на брака им.
Въпреки побоя нанасян й системно, преди да се върне в гр. Сливен
успяла да се дипломира като начален педагог.
След прибирането си в гр. София, заживели е в кв. Сухата река отново
под наем в малко жилище, но само в началото бил леко променен в
положителна посока, доколкото да задоволява интимните му нужди.
Забелязала, че й изневерява, поддържал контакти с жени в социалните мрежи.
Веднъж видяла гола жена на екрана, докато говорил по скайп.
Майка му давала тон на техния брак. Настоявала да имат дете /в
началото била против/. И така междувременно забременяла, като всяка жена
искала да имат дете, затова и не се противила.
През лятото на 2016 година се родила дъщеря им М., която кръстила на
свекърва си, въпреки другото име, което била избрала за нея.
Детето се родило в Канада, защото били принудени да имигрират.
Ищцата останала без работа, съпруга й също имал проблем с работата си.
Свекърва й отказа да им предостави жилището си да живеят там, а били
затруднени да плащат наем. Разбрали, че има легална емиграция в Канада по
точковата система и благодарение на същата успели да покрият изискванията,
за да може да заминат.
Разбирайки, че е бременна, тази идея да емигрират вече за ищцата
станала абсурдна. Била в седмият месец, когато била принудена да тръгне и
затова родила детето в Канада. От 21.03.2016 година били в Канада до есента
на 2021 година, а на 02.11.2021 година се върнали в България.
Факта, че имат дете пеленаче не го спрял да бъде агресивен към
съпругата си /физически, психически и емоционално/ и отново стигнала до
психиатрия. Назначен й бил служебен адвокат в Канада цел доказване на
психическото й здраве. Процеса бил и срещу психиатрията там по повод
грешна диагноза. В резултат на съдебният процес било констатирано, че
следствие на упражнявания срещу нея физически, психически, емоционален и
сексуален тормоз отключила „Би полярно разстройство“. Назначена й била
терапия. На съпругът й също му били изписани лекарства за личностно
разстройство и бил уволнен от работа. Първоначално пиел лекарства, след
което самоволно спрял да ги пие и да посещава лекар.
Към момента повече от 5 години ищцата е на терапия, която й повлиява
3
добре и се чувства физически и психически здрава.
През ноември 2013 година при консултация с професор В.М. същата й
заяви, че се касае за форма на депресия, а не за Би Полярно Разтройство.
Последните случаи за нанесен побой и психически тормоз е през
декември 2022 година, преди Бъдни вечер, а на 25.12.2022 година била приета
по спешност в болницата. В малките часове на 01.02.2023 година й бил
нанесен побой, който й причинил изключителен стрес, за което има издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 47/01.02.2023 година от д-р Т.Ч..
Живеят в дома на бащата на ищцата, находящ се в гр. Сливен, ж.к.
„Стоян Заимов“, **** и в него отглежда детето си, заедно с баща си и
мащехата й. Всички се месят в отглеждането му.
Детето било слабичко, защото е злоядо и се нуждаело от специални
храни. Педиатъра д-р Д.К., препоръча витамини и клеева тинктура, както и на
ищцата клеева тинктура и Гринтуз за възрастни.
Детето посещавало детска градина „Зорница“ в гр. Сливен.
Ищцата има ТЕЛК и получава пенсия за инвалидност в минимален
размер, както и ежемесечни детски надбавки от Канада в размер, който се
променя в зависимост от дохода на родителите.
В резултат на горепосочените обстоятелства бракът им се изчерпал от
своето съдържание, превърнал се в една формална юридическа връзка,
съществуването на която се явява неоправдано за ищцата, ответника и детето
им.
От съда се иска да постанови решение, с което да се прекрати
гражданският брак, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Ищцата
желая да упражнява родителските права спрямо непълнолетното дете, а на
бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка. Изразена е желание на ищцата да й
бъде предоставено семейното жилище. След прекратяване на брака ищцата
желае да носи предбрачното си фамилно име И..
В законоустановения срок от ответника е депозиран писмен отговор, с
който се излага, че фактите относно системно домашно насилие, емоционален
психически тормоз, побоища и други не отговаряли на истината, тъй като
ищцата е със сериозни здравословни проблеми с доказан психиатричен
произход.
Ответникът твърди, че с прекратен граждански брак или не, за него е без
значение, тъй като той и родителите й до колкото могат и тя позволява ще се
4
грижат за нея. Така, че ответникът изразява становище, че не взема
отношение по иска за развод.
В отговора се сочи, че ответникът се познава с ищцата от 15 години.
След като започнала връзка им бил информиран, че тя е официално
диагностицирана с хронично психично заболяване - параноидна шизофрения.
Въпреки това, нищо не го притеснило, тъй като към момента състоянието й
било под контрол с лекарства и започнали техните отношения, като заживяли
заедно в София.
След няколко месеца през 2009 година С. убеди лекуващия си лекар, че
повече няма нужда от лечение. В продължение на няколко месеца започнало
да се изостря психично-соматичното й състояние. Връхлитали я непрекъснати
мисли, че имал любовни връзки с други жени, дори с нейната майка, че й
налага психически, емоционален и физически тормоз, което изобщо не било
вярно.
Есента на същата 2009 година отишли на екскурзия в Швейцария, по
време на която състоянието на С. се изострило отново. Тя си въобразявала, че
има интимни отношения с друга жена от туристическата група. В тази връзка
бил залят с вода пред цял автобус туристи. Тогава С. била прегледана по
спешност от психиатър в болница град Лозана, Швейцария и насочена за
хоспитализация в България. Като се върнали веднага била приета във
Военномедицинска академия София в клиника по психиатрия, където след
едномесечно лечение била стабилизирана. Нещата били под контрол, но било
необходимо да взема лекарства за цял живот.
Оженили се през 2011 година, но през 2013 година състоянието й отново
прогресивно се влошило, въпреки прилаганото лечение. Отново проявила
сериозна психична симптоматика, свързана с връзки с други жени,
емоционален и психически тормоз, домашно насилие и т.н., дори на моменти
ставала агресивна. В следствие на това през 2013 година имаше три
хоспитализации - една в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ - Сливен и две във
Военномедицинска академия - София, клиника по психиатрия. Последвал
период па ремисия и относително стабилизирано състояние.
През 2014 година С. отишла пожелание в Александровска болница
София, клиника по психиатрия с цел урегулиране и оптимизиране на
лечението. През март 2016 година имигрирали в Канада. Към този момент
лечението й беше спряно, поради факта, че съпругата му била бременна и тези
лекарства били опасни за детето. След като детето се родило през юни 2016
година в град Калгари, Канада състоянието й отново прогресивно започна да
5
се влошава. С. подавала жалби до различни канадски органи за системен
физически, психически тормоз и домашно насилие от страна на съпруга си и
майка си. Вземала детето и отивала в центрове за жени, пострадали от
насилие, но веднага се установявало психичното й заболяване, съответно
решили тя и дъщеря им М. да се завърнат да известно време в България при
нейните родители. През този период те пребивавали в апартамента им заедно с
тях, но и тогава състоянието й се влошило. През ноември същата година тя
била приета за лечение в психиатрията на болница в град Раднево, където
престоят й бил един месец. След това отново взел С. и М. в Канада, но там
състоянието не било добро. Отново всичко се повторило с жалбите до
канадски органи и установяване на нейното състояние. След като установили,
че става дума за психическо заболяване и съответно С. отново била изпратена
в болнично отделение по психиатрия в Канада. През 2018 година съпругата му
била хоспитализирана общо три пъти в тази канадска болница в отделение но
психиатрия.
През есента на 2018 година се наложило да се преместят да живеят в
Канада и там отново състоянието й се влошило, започнали същите жалби за
психически тормоз, за домашно насилие. Отново били въвлечени полицията и
социалните органи съответно, С. била настанена за лечение в психиатричното
отделение в тамошна болница. През 2019 година тя имала две хоспитализации
за по един месец, през есета на същата година се преместили в друг град в
Канада и отново въпреки провеждане на лечение, състоянието й се
влошавало. Направила опит за самоубийство с лекарства, вследствие на което
с помощта на полицията била приета в болнично психично отделение.
Последвали още две приемания и изписвания в същата болница без
подобрение на състоянието й, съответно тя бе насочена за дългосрочно
лечение в специализирана психиатрична болница в Канада, където била
лекувана шест месеца между февруари и юли 2021 година. След това последва
относителна стабилизация.
През месец октомври 2021 година решили да се завърне в България и се
установили в апартамента на родителите на С. в град Сливен. Състоянието й
отново започнало да се влошава и два пъти била хоспитализирана в
психиатрично отделение в МБАЛ „Иван Селимински“ град Сливен. След
второто приближаване била изписана практически без подобрение Защото в
това отделение имало ограничения па престоя по клинична пътека. След това
била приета в Александровска болница и изписана без подобрения, отново
поради ограничение в клиничната пътека и болничните дни на пролижаване.
6
Следвали подавания на жалба от нейна страна за системен психически и
физически тормоз срещу ответника и срещу нейните родителите. В тази
връзка тримата били разпитани от разследващите полицаи В.Р. и Е.Н.. След
извършената проверка, прокурора издал постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление.
Междувременно С. отново била приета за лечение с помощта на
полицията в отделението по психиатрия на МБАЛ Сливен на 26.12.2022
година и изписана в края на месец януари 2023 година без подобрения, също
заради ограничения на максималния престой в това отделение по клинична
пътека. В последствие последвала отново хоспитализация на 16.02.2023
година с помощта па полицията в психиатричната болница в град Раднево.
Ответникът твърди, че към настоящия момент ищцата се намира там.
Междувременно в прокуратурата се извършвали действия, чрез които се
целяло да се установи дали на С. да й бъдат наложени принудителни
медицински мерки или да бъде поискано от съда да бъде поставена под
запрещение. По този повод били викани в прокуратурата, а баща й
предоставил всички нейни медицински документи и епикризи.
През всичките тези години, когато били извън България и когато тя била
в епизод или в болницата за лечение, за детето полагал и полага грижи
ответникът. Когато са в България изцяло грижите се полагали от него, но с
огромната помощ на нейните родители. Тя не била способна да се грижи
адекватно за детето. Тя дори в по-голямата част от времето не може да се
грижи за себе си.
Към момента ответникът е в Канада, за да свърша срочна работа, за да
получа доходи. Детето с при нейните родители и под негов контрол. Той се
разбирал с тях, те много му помагат и взаимно искат да помогнат на С., но не
получавали нейното съгласие и адекватно държание.
Излага се, че тя не е пригоден родител, на който могат да се предоставят
родителските права. А той е по-пригодния родител, съгласно интересите на
детето.
От съда се иска да постанови решение, с което да му бъдат предоставени
родителските права спрямо малолетното дете, а на майката да бъде определен
режим на лични контакти.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Тежестта на
доказване по конкретния казус се носи от ищцовата страна, която следва да
7
установи и докаже настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
както и от кога датира фактическата раздяла между съпрузите и родителските
и възпитателските качества претендираща за упражняване на родителски
права. ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и дадените указания.
Във връзка в разпределената доказателствена тежест водим и моля да
допуснете до разпит един свидетел В.Й.Н., който ще установява факта на
фактическата раздяла, от кога датира тя, кой полага грижи за детето и че няма
условия за заздравяване на факта.
По направеното от ищцовата страна доказателствено искане, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел, воденото от ищцата
лице, ВЪВЕДЕ го в залата и сне самоличността му, както следва:
В.Й.Н. с ЕГН: **********, българска гражданка, не осъждана, без
родство и отношения на заинтересованост със страните по делото.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам С. П. И. – Ш.а от няколко години, над 5
от парка където си играят децата. Заедно си гледаме децата. Аз също имам
дете. Близки сме. Виждала съм П., но не го познавам, само визуално. Виждала
съм го един – два пъти. Той не е тук. Знам, че той е в Канада, там работи. Не
живее тук. С. и П. са съпруг и съпруга. Не знам кога са сключили брак. От
брака си имат едно дете, което се казва М.. Тя сега е във втори клас, би
трябвало да е на 8 години, учи в IV-то основно училище. От доста време С. е
тук и той не живее с нея. Тя живее с родителите си, които и помагат за
отглеждане на детето. Със С. се виждаме често. Последната година се виждаме
често, но не е както беше всеки месец, когато можем. Може да е през месец,
може да е два пъти в годината. Това се случва когато можем се виждаме,
много сме близки. Поддържаме комуникация по телефон и „месинджър“
често. Последната година бащата не е бил на територията на България. Това го
знам от С. и от детето. Основно С. се грижи за детето, като родителите й и
8
помагат. С. е перфектна майка, до колкото й е възможно, по моите
наблюдения. Според мен всичко каквото трябва да притежава една перфектна
майка, тя го има. Извежда си детето, винаги е добре облечено, ходи на
училище редовно. Виждам я постоянно, взима детето винаги е навреме.
Детето винаги е щастливо. Детето ми обяснява, че майка му му е направило
това, или онова. Беше щастлива от рождения си ден, че е бил много добре
организиран с доста деца, получила е доста подаръци. Каза ми, че е получила
рожден ден на принцеса, т.е. наистина правят всичко за детето. Това се случи
месец Юни, тогава е родено детето. моите деца също присъстваха, аз също.
Състоеше се в „Монти“ в кв. „Сини Камъни“, където има аниматор и доста
съоръжения. Детето беше много щастливо, играха с децата, това я правеше
щастлива, цялото семейство беше събрано там, но бащата го нямаше. Детето
не съм чувала да говори за бащата, нито да го търси, но търсеше майка си
постоянно. Майка й й помагаше до преди една седмица, когато си счупи
крака, но баща й е постоянно на линия. Извеждат го на люлки почти всеки
ден. Аз го виждам направено всичко това. Аз също имам деца на същата
възраст и то се вида кои родители са добри или не. Ако бях решила, че тя не е
добър родител аз нямаше да съм тук. Не съм чувала детето да пита за баща
си, никога не съм чувала да споменава за баща си, да го търси, напротив
постоянно говори за майка си, за баба си и за дядо си какво са направили за
нея. Чувала съм от С., че бащата изпраща издръжка не всеки месец, не
постоянно, но все пак изпраща. Чувала съм, че тя има доходи, които влага в
издръжката на детето. Тези доходи са от пенсия, но не съм сигурна каква е
точно сумата. Не знам какъв е размера. От около поне две години не живеят
заедно, като съпрузи. Тя живее при родителите си на адрес в кв. „Стоян
Заимов“ в апартамент, а той в Канада. Отношения като съпрузи със сигурност
нямат от поне две години. Ако детето иска нещо тя го прави веднага, нещо
елементарно за ядене, за купуване. Тя е всеотдайна майка, но не глези детето
си, а е от тези майки, които поставят граници. Когато бяхме в градинката
лятото, тя забрани сладки неща защото все пак е вредно. Винаги преценява кое
е добро за детето и кое не е. Детето е по – буйно игриво и искаше нещо сладко,
майката му отказа. Прави й забележки, когато е нужно. Давам ви пример,
прибираме се от училището и по пътя детето разказваше случка в училище,
която беше как са си играли и й направи забележка за държанието й. Децата
играят в училището, някои се бутат, карат се, тя не й каза браво, че е бутнала
някой, а и направи забележка как е реагирала. Коригира поведението на детето
във всеки един момент. Давам и друг пример, когато са на детската площадка,
на която има чешма и децата ходят да се мокрят постоянно, тя също ходеше и
9
С. й правеше забележка.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ИЩЦАТА: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата.
ИЩЦАТА: Заявявам съгласието си при необходимост и по Ваша
преценка дъщеря ми М.П.Ш. да бъде изслушана от съда, но трябва да се знае,
че сега е във възраст, в която е доста емоционална.
П. И.: Нека детето да се изслуша, само се притеснявам да не е стрес за
нея.
Съобразявайки характера на производството, съдът преценява, че с
оглед разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДт е задължително изслушването на детето
на страните - М.П.Ш..
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА С. П. И.-. със съдействието на попечителя си П. К. И.,
при която към момента живее детето М.П.Ш. да я доведе в следващото
съдебно заседание за изслушване.
ПРУДУПРЕЖДАВА задълженото лице, че при неизпълнение на
вмененото му задължение да доведе детето за изслушване в следващото
съдебно заседание без доказана уважителна причина за това, съдът ще
преценява необходимостта за налагане на глоба на основание чл. 89, ал. 2, във
връзка с чл. 91 от ГПК в размер на 300 лева /триста лева/.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „СП” – Сливен за следващото съдебно
заседание да осигурят представител, педагог или психолог, който да участва
при изслушване на детето - М.П.Ш..
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда
доказателства, се приема, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.01.2025 година от 10:00 часа,
за която дата и час ищцата да се счита редовно призована от съдебно
10
заседание, а ответникът при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЪЛНИ определението, отнасящо се до Дирекция СП –
Сливен.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:56 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
11