МОТИВИ по НОХД № 1695/2016 г. по описа на СГС, НО, 16 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.И.Г. за това, че на 17.08.2013г.
около 09.00 часа в гр. София, на строителен обект „Офис сграда -Е.****- фаза III“,
находящ се в УПИ V, кв.1, по плана на гр. София, район Лозенец, местност „Б.Г.-
Погребите - I част“, причинил на лицето М.Г.Г.ЕГН **********/ служител на „Д. И.
„ ООД ЕИК -*******, смърт /пострадалия е затиснат при разрушаване на кофража
между оси 2-4 и В-Е на кота - 0,36м./ поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност, като в качеството си на управител
на фирма „Г.*и ВИ” ООД - подизпълнител на строително монтажни работи „груб
строеж“ и технически ръководител на обект „Офис сграда -Е.****- фаза III“,
находящ се в УПИ V, кв.1, по плана на гр. София, район Лозенец, местност „Б.Г.-
Погребите -1 част“ назначен с вътрешна заповед № 169 / 25.06.2013г. на управителя
на „Г.*и ВИ” ООД, допуснал строително монтажни работи /поставяне на армировка -
натрупване на снопове пакетирана армировка, върху кофража/ в нарушение на
строителните правила и нормативи техническите и технологичните изисквания на
Закон за устройство на територията обн. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001г. в сила от
31.03.2001г. :
Чл. 160 (Изм. - ДВ,
бр. 65 от 2003 г.) (1) Участници в процеса на строителството са възложителят,
строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически
контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на
машини, съоръжения и технологично оборудване.
(2) Взаимоотношенията между участниците в
строителството се уреждат с писмени договори.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) За
осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни
обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в
експлоатация (ползване) с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Чл. 163 (Изм. - ДВ,
бр. 65 от 2003 г.) (1) Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в
състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност,
което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с
издадените строителни книжа.
(2) Строителят носи отговорност за:
1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ши 1-3, както и с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка;
2. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) изпълнението на строителните и монтажните работи с материали,
изделия, продукти и други в съответствие със съществените изисквания към
строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им;
3. (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11,2012 г.) своевременното съставяне на актовете и протоколите по време
на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2;
(3) Строителят носи имуществена отговорност
за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.
Чл. 163а. (4)
(Предишна ал, 1, доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в
сила от 26.11.2012 г.) Техническият ръководител е строителен инженер или
строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на
отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите от пета категория -
и отговорностите по чл. 168. ал, 1 и по чл. 1696, ал. 1. Други технически правоспособни
лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на
отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и
образователно-квалификационна степен;
Закон за здравословни
и безопасни условия на труд обн., ДВ, бр.124 от 23.12.1997г.:
Чл. 16. (1) При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен:
6. да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където
съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които
не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
Чл. 18. (Изм. - ДВ,
бр. 40 от 2007 г.) Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна
площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации,
работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и
безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и
координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове
Чл. 33. Всеки работещ
е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции;
Наредба № 2 от
22.03,2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи обн.ДВ, бр.37 от
04,05,2004г. в сила 05.11.2004г.
Чл. 26. Техническият
ръководител:
1. изпълнява и контролира спазването на
изискванията за ЗБУТ;
2. пряко участва при изработването на
инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и контролира тяхното прилагане;
3. спазва изискванията за ЗБУТ към
използваните строителни технологии и проекти;
8. контролира:
б) монтажа и демонтажа на стоманени или
бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи или
временни опори и подпори;
в) правилното подреждане и съхранение на
строителната площадка на материалите, изделията и оборудването;
Наредба № 5 от
11.05,1999г. за реда , начина и периодичността на извършване на оценка на риска
обн. ДВ бр.47 от 21.05.1999г.
Чл. 3. Оценяването на
риска обхваща:
4. работните места;
5. организацията на труда;
7. други странични фактори, които могат да
породят риск.
Чл. 11.(1) Оценката
на риска се преразглежда, когато:
настъпят промени,
които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени
процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда,
нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване обн. ДВ бр. 88
от 08.10.1999г.:
Чл. 168. (1)
Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите, произтичащи от работното
оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо
се на:
1. работната им площадка;
2. местата, свързани с изпълнението на
тяхната работа;
Наредба № РД-07-2 от
1б.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд обн. ДВ бр.102 от 22.12.2009г. в сила
от 01.01.2010г.
Чл. 12. (1) Начален
инструктаж се провежда на лицата, които постъпват ма работа, както и на лицата
по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед запознаването им със:
1. основните правила и изисквания по
безопасност и здраве при работа в предприятието;
2. вида и характера на извършваната
работа;
3. специфичните опасности и рисковете за
здравето и живота на работещите;
4. изискванията към тяхното поведение.
(2) Инструктажът по
ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя
програма, в която се включват:
1. въпроси от общ характер
2. въпроси, свързани със съответната
дейност или професия
Чл. 13. (1)
Инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или
служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на
трудовата дейност и
се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа
Чл. 15. (1) (Изм. -
ДВ, бр. 25 от 2010 г.) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко
заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и
геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в
железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в
международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по
шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и
монтажни работи,като на 17.08.2013г. около 09.00часа в гр. София, на строителен
обект „Офис сграда -Е.****- фаза III“, находящ се в УПИ V, кв.1, по плана на гр.
София, район Лозенец, местност „Б.Г.- Погребите - I част“ допуснал е престой на
обекта на пострадалото лице, не е проверил укрепването и годността за
натоварване на кофража и не е изготвил протокол за приемане на същия,
разпоредил поставяне на армировка - натрупване на снопове пакетирана армировка,
върху кофраж, въпреки, че съгласно проекта по Плана за безопасност и здраве
мястото за складиране на армировката е посочено извън конструкцията, а площта
на позиция 13 предвидена за разтоварване е била свободна към датата на
строителната авария, не е извел пострадалото лице извън опасната зона преди
поставяне на армировката - престъпление
по чл.123 ал.1 от НК.
Представителят на СГП
поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние. Моли съда
при индивидуализиране на наказанието да вземе предвид чистото съдебно минало и
да му наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година, като
счита че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на наказанието
се отложи за срок от три години.
Упълномощеният
защитникът на подсъдимия – адвокат П.Т., пледира, че единствената правилна
присъда за неговия подзащитен е оправдателната. Счита, че фактическите
твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт не са намерили
потвърждение в събраната доказателствена маса. Защитникът твърди, че не е
доказана по никакъв начин вината на подсъдимия.
Подсъдимият Г. изразява убеждението си, че е
невинен.
На осн.чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1
от НПК делото е разгледано от съда по реда на съкратеното съдебно следствие.
На осн.чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3 от НПК съдът приема в настоящите мотиви за установени обстоятелствата, изложени в съответните
протоколи за разпит на свидетелите Н.Г., Г.Г., К.Ф. и П.М. и експертните
заключения на вещите лица М.Е., Д.Н. и И.Б., за които се прилага одобреното от
съда съгласие.
С оглед това и като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.Г. е роден на ***г. в
гр. М., с пост. адрес в гр.София, жк. **********българин, българско
гражданство, женен, с висше образование, работи като управител на „Г.*и Ви”
ООД, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Г.И.Г.
е собственик и управител на „Г.*и ВИ“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк. Обеля, бл.206, вх.А, ет.1, ап.3.
Управляваното от
подсъдимия Г.И.Г. търговско дружество извършвало строително-монтажни дейности в
качеството си на подизпълнител/ строител/, на строителен обект „Офис сграда -Е.****-
фаза III“, находящ се в УПИ V, кв.1, по плана на гр. София, район Лозенец,
местност „Б.Г.- Погребите - I част. Главен изпълнител на обекта е „Щ.” ЕАД, като
между двете дружества са налице договорни отношения свързани с изграждането на
обекта. Управляваното и представлявано от подсъдимия Г.И.Г. търговско дружество
„Г.*и ВИ” ООД в качеството си на подизпълнител на обекта е следвало да осигури
всички необходими дейности, свързани с охраната и безопасността на труда на
всички лица, работещи на обекта. Подсъдимият е бил запознат с КТ и наредбите по
прилагането му, ЗБУТ и наредбите по прилагането му, ЗТИ и наредбите по
прилагането му и се е задължил да следи за тяхното изпълнение.
Строителния надзор на
обекта бил осъществяван от „ММВ-И.” ЕООД, със седалище адрес па управление:
гр.София, ул.”Проф. Г. ********ЕИК *********, представлявано от свидетел инж. М.М.В.,
съгласно Договор от 04.06.2013г., с лиценз №ЛК-000010/05.04.2004г., издаден от
МРРБ. Свидетел М.В. от „ММВ-И.” ЕООД имал задължение да осъществява строителен
надзор на обекта по част конструктивна ежедневно.
Координатор по
безопасност и здраве на обекта бил свидетел инж.М.С. К..
Друг подизпълнител на
обекта е дружество ” Д.И.”ООД. Именно за него решил да работи пострадалия Г.,
без обаче да има сключен трудов или какъвто и да е писмен договор, а само въз
основа на устна договорка със свидетел К.Ф., но без знанието на
управителя и собственика на ”Д. И.”ООД. Така
пострадалият Г. се отзовал на обекта на сутринта на 17.08.13г. да извършва
дейност по полагане на хидроизолация. Това дружество е нарушило разпоредбата на
чл.62 ал.1 от КТ, като не е сключило трудов договор с пострадалия Гутнерес, като
обаче с постановление от 17.08.13г. по реда на чл.405а ал.2 от КТ, тези
отношения са обявени за трудово правни между пострадалия и „Д. И.”ООД.
Технически
ръководител на обекта, под който решил да работи пострадалия Г., бил подсъдимият
Г.И.Г. назначен с вътрешна Заповед № 169 / 25.06.2013г. на управителя на „Г.*и
ВИ” ООД.
На 17.08.13г. на
горепосочения обект се извършвали строително монтажни дейности изразяващи се в
разтоварване и поставяне на пакетирана армировка. Подсъдимият Г.И.Г. разпоредил
армировката да се складира върху кофража над ниво „-1”. Под кофража на тази
плоча се намирал и пострадалия М.Г.Г.между оси 2-4 и В-Е на кота - 0,36м. Подсъдимият
Г.И.Г. не преценил, че при складиране на армировката на посоченото от него
място последната ще натежи и ще доведе до срутването и разрушаване на кофража.
Последното се случило, в следствие на което пострадалия М.Г.Г.е затиснат при
срутването и разрушаване на кофража между оси 2-4 и В-Е на кота - 0,36м. Същият
като последица от това починал.
За осъществяване на
горепосочените дейности подсъдимият Г.И.Г., не е проверил дали има лице, което
осъществява някаква работа под обекта, за който отговарял като технически
ръководител и така допуснал пострадалия М.Г.Г.на обекта, за да извършва дейност
по полагане на хидроизолация, като мястото на изпълнение на възложените задачи
на пострадалия било под плочата, където се разтоварвала пакетираната армировка.
Подсъдимият Г.И.Г. е допуснал престой на обекта на пострадалото лице, не е
проверил укрепването и годността за натоварване на кофража и не е изготвил
протокол за приемане на същия, разпоредил поставяне на армировка - натрупване
на снопове пакетирана армировка, върху кофраж, въпреки че съгласно проекта по
Плана за безопасност и здраве мястото за складиране на армировката е посочено
извън конструкцията, а площта на позиция 13 предвидена за разтоварване е била
свободна към датата на строителната авария, не е извел пострадалото лице извън
опасната зона преди поставяне на армировката.
Подсъдимият Г.И.Г. е
допуснал извършването на строително монтажни работи /поставяне на армировка -
натрупване на снопове пакетирана армировка/, върху кофража довело до станалата
строителна авария, като обаче не е оценил риска, не е извел пострадалото лице
извън опасната зона.
Починалият М.Г.Г.започнал
работа на обекта около 08-00ч.-08.30 ч. на 17.08.13г. Починалия М.Г.Г.се
намирал на ниво ,,-1”, под кофража на тази плоча между оси 2-4 и В- Е на кота -
0,36м. Поради обстоятелството, че подсъдимият Г.И.Г. е допуснал престой на
обекта на пострадалото лице, не е проверил укрепването и годността за
натоварване на кофража и не е изготвил протокол за приемане на същия,
разпоредил поставяне на армировка - натрупване на снопове пакетирана армировка,
върху кофраж, въпреки, че съгласно проекта по Плана за безопасност и здраве
мястото за складиране на армировката е посочено извън конструкцията, а площта
на позиция 13 предвидена за разтоварване е била свободна към датата на
строителната авария, не е извел пострадалото лице извън опасната зона преди
поставяне на армировката, кофражът се срутил и затиснал пострадалия, вследствие
на което последния починал.
Пострадалият, получил
наранявания несъвместими с живота. Нараняванията се изразяват в механична
асфикция от прижизнено притискане на гръдния кош и корема, вследствие на
срутилия се върху него кофраж, като смъртта е в пряка и непосредственна
причинно следственна връзка с горепосочените действия на обвиняемия.
По доказателствата:
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло приобщените
като доказателства на основание чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3 от НПК протоколи
за разпит на свидетелите от ДП Н.Г. (т. І, л.24), Г.Г. (т.І,
л.26), К.Ф. (т.І, л.30) и П.М. (т.І, л.36) и експертните заключения от ДП на
вещите лица М.Е. (съдебно-графическа експертиза – т.І, л.55), Д.Н. и И.Б.
(съдебно-медицинска експертиза - т.І, л.45).
По аргумент на
противното основание на чл.305, ал.3, изр.2-ро от НПК съдът намира, че не е
необходимо подробно да се анализират горецитираните доказателства и защо следва
да се кредитират, тъй като те са логични и непротиворечиви помежду си.
Горната фактическа обстановка и
цитираните по-горе доказателства се подкрепят и от показанията от съдебната
фаза на свидетелите А. Й. - л.113, (както и тези от т.І, л.28 ДП), В.В. - л.116,
А.А. – л.124, Г.Е. – л.152, (както и тези от т.І, л.22 ДП), М.В. – л.166, М.В.
– л.175, А.Р.– л.188, М. К. – л.189 и обясненията на подсъдимия – л.195. Съдът
също кредитира тези доказателства като непротиворечиви и логични. Съдът
кредитира тези гласни доказателствени средства като непротиворечиви относно
фактите, но не и разбира се относно тяхната интерпретация, която правят част от
свидетелите.
От показанията на св.А.
– управител на „Д. И.“ се установява, че той не е знаел, че на 17.08.2013г. на
строителния обект е отишъл да работи пострадалият М. Г. и че неговото дружество
не е сключвало трудов договор с Г.. От показанията на този свидетел и свидетел К.Ф.
се установява, че Г. е доведен на строителния обект от св.Ф. (без знанието на
св.А.) с устна уговорка за положения от Г. труд той да получи парично
възнаграждение от св.Ф.. От показанията на св.А. се установява, че работници от
неговото дружество „Д. И.“ са работили на строителния обект 1-2 месеца преди
строителната авария, но не ежедневно. Работата е била свързана с полагането на
хидроизолация по периферията на фундамента, върху който пропада кофража и
армировката, които са поставяни от дружество „Г2 и ВИ“. От показанията на този
свидетел се установява още, че той е имал разговор с подсъдимия и със св.В.В.
1-2 месеца преди инцидента, в който той ги е уведомил, че работници на „Д. И.“
ще работят под обекта, на който е работил подсъдимият и неговото дружество „Г2
и ВИ“. Същият твърди още, че не е бил уведомен от подсъдимия, че на
17.08.2013г. ще се разтоварва арматура върху кофража, под който поставянето на
хидроизолация се осъществявало от „Д. И.“.
От показанията на св.Г.Е.
– строителен инженер от „Щ.“ , отговарящ за контрола и връзката с подизпълнителите
„Г2 и ВИ“ и „Д. И.“, също се потвърждават показанията на св.А., че работници на
„Д. И.“ са работили на обекта известно време преди аварията на 17.08.2013г.
От показанията на св.М.В.
– служител на „ММВ И.“ ЕООД отговарящ за строителния надзор по част
конструктивна на обекта, се установява, че той е имал задължението да
установява съответствието между изпълненото строителство и одобрения проект в
неговата конструктивна част, т.е. когато има някаква завършена работа, той е
трябвало да извърши преглед и състави акт. Същият е приел кофража и армировката
на първата половина от плочата на кота – 0,36 м.. След това не е посещавал
обекта, защото не е имало завършен етап. Твърди, че подпорите на кофража, които
е видял били напълно нормални, но кофража не е удачното място за складиране на
армировка, а би трябвало сноповете армировка да се слагат един по един, като
всеки сноп се поставя на необходимото място и едва след това следващия.
От показанията на св.М.
К. – координатор по БЗ от страна на възложителя „Е.****“, се установява, че Г.
не е бил записан в книгата за първоначален и ежедневен инструктаж, като
работник преминал през инструктаж за безопасност на труда. Същият твърди още,
че техническият ръководител на главния изпълнител „Щ.“ е имал пропуски в
работата си, защото той е лицето, което ръководи всичко, той разпределя
работата, следи за правилното изпълнение на строежа, съответно да не се
получава засичане в работата на отделните подизпълнители с различен вид
строителни дейности на обекта. Техническите ръководители на подизпълнителите не
може да си нареждат един на друг. Те трябва да спазват нарежданията и графика
за работа на главния изпълнител „Щ.“. От показаният на този свидетел се
установява също, че 1 ден преди смъртта на Г. половината от плочата на кота – 0,36
м., която е изграждана от „Г2 и ВИ“ е била залята с бетон и забелязал паднали
подпори под нея. Същият е видял впоследствие срутването и е убеден, че то може
да се получи само от физическо въздействие върху подпорите. Според този
свидетел добрата практика в работата свързана с поставяне на арматура върху
кофража изисква арматурата да се поставя равномерно върху кофража, но това бил
идеалния случай. В практиката обаче в повечето случаи се поставя върху едно
място, а „бригадирът“ я разпределя. Мястото за складиране на арматурата е
винаги отразено в плана за Безопасност и здраве (БЗ). Свидетелят твърди, че е
разговарял с подсъдимия и той му е казал, че кофражът не е бил завършен, защото
трябвало да правят фундамент във вертикалата. Свидетелят твърди също, че
техническия ръководител на „Д. И.“ не се е представил до инцидента на
координатора по БЗ. От показанията на св.К. се установява още, че на мястото,
където е станало срутването разстоянието между основните подпори е било
по-голямо, но са били достатъчно издръжливи да понесат тежестта на хора.
В обясненията си
подсъдимият Г. заявява, че на инкриминираната дата той и работниците му от „Г2
и ВИ“ са започнали работа в 08.00ч. Преди работа е проверил заедно със св.В.
кофража. Разстоварването е станало по утвърден от главния изпълнител „Щ.“ план.
Имало е зона, където кофража е бил недовършен. Кофражът е пропаднал фуниевидно.
Според него причина за пропадането е премахване на три последователни метални
подпори, като е едната е била връзка между две главни греди. Този извод той е
направил от снимков материал, който твърди, че е видял през септември 2013г. Не
е присъствал на обаче на полицейския оглед веднага след инцидента. Твърди, че
авариралия участък от кофража е различен от недовършения участък. Твърди още,
че е проверил отдолу под кофража преди да започнат работата по разтоварването
на армировката и е видял, че не е имало хора, като му е отнело 3 минути, за да
се качи горе. Според него армировката е била 16 000 килограма разположени
върху 100 кв.м., т.е. 160 кг. на 1 кв.м., а кофражът за стоманобетонната плоча
предполага натоварване от 663,5 кг.на 1 кв.м. Твърди, че не е имало възможност
армировката да остане на Позиция 13, защото трябва да се работи с нея и да бъде
поставена в кофража.
Съдът не кредитира
показанията на св.В.В. и обясненията на подсъдимия в частта, в която те твърдят, че не са знаели, че под
обекта, на който те са работили, строителна дейност е осъществявана от
работници от „Д. И.“. Тези показания и обяснения се опровергават от показанията
на свидетелите А. и Е., които твърдят, че работници на „Д. И.“ са работили от
известно време (1-2 месеца) преди 17.08.2013г. Съдът дава доверие на
последните, защото същите нямат заинтересованост от изхода на съдебното
производство за разлика от подсъдимия, а св.В. е колега на подсъдимия и в
служебна зависимост от него.
Съдът не кредитира
показанията на св.В.В. и обясненията на подсъдимия и в частта, в която те
твърдят, че
непосредствено преди разтоварването на армировката на 17.08.2013г. са проверили
дали има хора отдолу. Тези твърдения се опровергават от показанията на
свидетелите Г.Г. и К.Ф., които не описват да са видели други лица от друго
дружество на обекта под кофража на кота - 0,36 м., нито че някой е извършвал
проверка и ги е предупредил да не работят на това място. Обясненията на
подсъдимия и показанията на св.В. са и нелогични, тъй като въпреки твърдението
им, че са проверили и са се уверили, че няма хора под кофража, върху който се
поставя армировка, в крайна сметка след срутването му е бил затиснат именно
работещият отдолу Г..
В подкрепа на
изложената фактическа обстановка са и присъединените към делото по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства: Споразумение за съвместно осигуряване на
ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи на строителен обект от
15.07.2013г. – т.І, л.241, Инструктажна книга
- т.І, л.86, Инструктажна книга – т.І, л.88, Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум – т.І, л.14, Протокол за извършена проверка от
17.08. и 26.09.2013г. – т.ІІ, л.295, Протокол за обследване на станала авария –
т.ІІ, л.284, Технически проект, част План за безопасност и здраве – т.ІІ,
л.301-314, Заповед №169/25.06.2013г. за назначаване на подс.Г.Г. за технически
ръководител – т.ІV, л.26, договор между „Щ.“ и „Г2 и Ви“ ООД – т.ІV, л.27, Удостоверение
за наследници – т.ІІ, л.366, Препис-извлечение от акт за смърт – т.ІІ, л.367, Свидетелство
за съдимост – т.ІV, л.23, Скица - л.187 от съд.дело.
От свидетелските
показания и писмените доказателства се установява, че пострадалият Г. е работил
на обекта без никакъв договор, без знанието на управителя и собственика на „Д. И.“
, без да му е направен начален или ежедневен инструктаж по безопасност на
труда. Установява се също и че към момента, в който той е извършвал работа по
хидроизолация, никой от дружество „Г2 и Ви“ ООД, включително и неговия
технически ръководител подс.Г. не е извършил проверка дали има някой на
мястото, където се е намирал пострадалия и въпреки това е позволил стоварването
на армировка върху кофража между оси 2-4 и В-Е на кота - 0,36 м.
Съдът кредитира заключението
на комплексната съдебно-строителна и техническа експертиза (том І, л.59), без
частта в която се правят правни изводи, тъй като това е от компетентността
единствено на съда. В останалата му част заключението е изготвено компетентно и
обективно. От него се установява, че към дата 22.08.2013 г. на техническата
експертна комисия за обследване станалата авария на 17.08.2013г. не е
предоставен документ (проект) от страна на производителя на кофража и укрепващите
елементи към него за годност за приложение, качество на отделните елементи,
монтажни изисквания, максимален товар за носимоспособност, максимални
разстояния м/у второстепенните греди, максимално осово разстояние м/у главните
греди и максимално разстояние м/у опорите (стойките) на главните греди, както
от страна на подизпълнителя, така и от главния изпълнител. Липсва протокол за
оценка на качеството на извършените строително-монтажни работи (СМР) по част (АС)
кофражи и укрепвания на кота - 0,36м. в цялата площ от около 1100 м2, съгласно
Наредба №3 за контрол и приемане на бетонна и стоманобетонни конструкции (Д.В.
бр. 97/1994г., изм. Д.В. 53/1999г.).
Според вещите лица
причините за строителната авария, която е довела до смъртта на Г. са следните:
1.Липсата на
съгласуваност между Проектант, Изпълнител, Подизпълнител и Контролните органи
по Плана за безопасност и здраве (ПБЗ), които в конкретния случай се явяват
участници в строителния процес.
2.Завишено подпорно
разстояние между стойките под дървения кофраж.
3.Различия в
разстоянието между стойките по двете взаимно перпендикулярни оси (високо тяло и
ниско тяло).
4.Не са укрепени
стойките в напречна посока, особено като се има предвид, че те са употребявани многократно,
а и не е документирано тяхното геометрично състояние, както по вертикала, така
и в опорните им зони.
5.Нерегламентирано и
необосновано натоварване с разтоварените армировъчни снопове, без това да е
разрешено като натоварване върху кофража, което изрично е забранено, както по
местоположение (около зоната на стълбището). Никъде не е предвидено натоварване
от армировка при разтоварване от транспорт, както и не е посочено какъв товар
може да се складира върху кофража.
Според вещите лица
техническият ръководител на „Г.*и В.” ООД, подизпълнител за грубия строеж на
процесния строителен обект, е допуснал СМР в нарушение на техническите и
технологичните изисквания.
Констатирано е също
следното:
Първо:
-Пълно разрушаване на
кофража между оси 2-4 и B-Е на кота -0,36м.;
-Част от металните стойки
са били под кофража, някои от които изкривени-загубили устойчивост, /други без
горни накрайници, трети пробили дървения кофраж, но силно изкривени;
- върху разрушения
участък са били разположени седем пакета армировка с различен диаметър
разположени несиметрично върху авариралия участък;
-кофражът в
участъците непосредствено около осите 2-4 и В-Е са били частично разместени, в
т.ч. част от стойките са били застрашително наклонени;
-в авариралия участък
наред с натрупването на 7-те снопа пакетирана армировка е свлечена и
предварително разположената долна армировка на бъдещата 24см стоманобетонна
плоча;
-в зоната на ниското
тяло върху кофража и долната армировка на бъдещата плоча е имало два снопа нова
армировка, чиято дължина е почти два пъти по-къса от тази в авариралия участък;
-извън авариралия
участък кофражът е монтиран върху стойки, които стъпват върху фундаментната
плоча-ставно, но липсват хоризонтални укрепващи връзки както в надлъжна, така и
особено в напречна посока.
Второ:
-в зоната на аварията
има паднали стойки загубили устойчивост, както и такива със значителни
изкривявания по височина.
-също така отделни
елементи от кофража (дъските) са износени и частично дефектни, което е
предпоставка за последващи локални счупвания.
-въпреки, че в практиката
е прието кофражът да се приема с монтирана армировка върху него се счита, че
отделно внимание трябва да се отделя на кофража по отношение на укрепване и
натоварване, което да се документира от проектанта-конструктор, проектанта и
координатор по ПБЗ в присъствието на техническия ръководител и протокол за
приемане,
-освен това още на
етапа на изготвяне па конструктивния проект трябва да се изисква ползването на
комплект кофраж (плоскости и подпорни и укрепителни стойки), който да е
съобразен с дебелините на стоманобетонните плочи, етажни височини и
носимоспособността (според производителя), както за вертикални товари, така и
за хоризонтални въздействия, в това число и от разлюляване на крана с товар при
полагане върху кофражния комплект.
Според вещите лица най-важния
фактор за да се стигне до срутване на кофража и смъртния случай се явява
несъгласуваност между звената на участниците в строителния процес, а именно:
проектант, изпълнител, подизпълнител и контролните органи по ПБЗ.
Съгласно проекта по
Плана за безопасност и здраве (ПБЗ) мястото за складиране на армировката е
посочено извън конструкцията (кофража), а е допуснато на 17.08.2013 г. в
присъствието на длъжностните лица: техническия ръководител и управителя на
дружество „ГЕ-2 и ВИ” ООД разтоварване на голямо количество армировка на
снопове върху кофража, което очевидно е недопустимо, въпреки че площта на
позиция 13 е била свободна върху терена предвиден за нейното складиране.
На въпроса можело ли
е в конкретния случай да бъде избегнат вредоносният резултат и по какъв начин
вещите лица отговарят, че в конкретния случай вредоносният резултат е можело да
се избегне при следните условия, а именно:
- ако пострадалото
лице е било редовно назначено на обекта и надлежно инструктирано в деня на
аварията по отношение на техническата безопасност на труда;
- ако пострадалото
лице е било извън опасната зона ("опасна зона" е всяка зона във и/или
около работното оборудване и в работното място, в която работещият е експониран
на риск за здравето или живота си);
- ако техническият
ръководител не е допуснал поставяне на армировка (натрупване на снопове
пакетирана армировка) върху кофража, което не би довело до станалата строителна
авария (пълно разрушаване на кофража между оси 2-4 и В -Е на кота -0,36м.).
Съдът кредитира това
заключение като компетентно, обективно и подробно отговарящо на поставените
задачи.
От правна страна:
При така възприетата фактическа
обстановка съдът счете за безспорно доказано, че с деянието си
подсъдимият Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.123, ал.1 от НК.
Непосредствен обект
на престъплението по чл.123, ал.1 от НК са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкия живот. Предмет на тези отношения е
правото на живот.
От обективна страна – 17.08.2013г. около
09.00 часа в гр. София, на строителен обект „Офис сграда -Е.****- фаза III“,
находящ се в УПИ V, кв.1, по плана на гр. София, район Лозенец, местност „Б.Г.-
Погребите - I част“, причинил на лицето М.Г.Г.ЕГН **********/ служител на „Д. И.
„ ООД ЕИК -*******, смърт /пострадалия е затиснат при разрушаване на кофража
между оси 2-4 и В-Е на кота - 0,36м./ поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност, като в качеството си на управител
на фирма „Г.*и ВИ” ООД - подизпълнител на строително монтажни работи „груб
строеж“ и технически ръководител на обект „Офис сграда -Е.****- фаза III“,
находящ се в УПИ V, кв.1, по плана на гр. София, район Лозенец, местност „Б.Г.-
Погребите -1 част“ назначен с вътрешна заповед № 169 / 25.06.2013г. на
управителя на „Г.*и ВИ” ООД, допуснал строително монтажни работи /поставяне на
армировка - натрупване на снопове пакетирана армировка, върху кофража/ в
нарушение на строителните правила и нормативи техническите и технологичните
изисквания на Закон за устройство на територията обн. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001г.
в сила от 31.03.2001г. :
Чл. 160 (Изм. - ДВ,
бр. 65 от 2003 г.) (1) Участници в процеса на строителството са възложителят,
строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически
контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на
машини, съоръжения и технологично оборудване.
(2) Взаимоотношенията между участниците в
строителството се уреждат с писмени договори.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) За
осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни
обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в
експлоатация (ползване) с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Чл. 163 (Изм. - ДВ,
бр. 65 от 2003 г.) (1) Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в
състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност,
което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с
издадените строителни книжа.
(2) Строителят носи отговорност за:
1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ши 1-3, както и с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка;
2. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) изпълнението на строителните и монтажните работи с материали,
изделия, продукти и други в съответствие със съществените изисквания към
строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им;
3. (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11,2012 г.) своевременното съставяне на актовете и протоколите по време
на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2;
(3) Строителят носи имуществена отговорност
за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.
Чл. 163а. (4)
(Предишна ал, 1, доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в
сила от 26.11.2012 г.) Техническият ръководител е строителен инженер или
строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на
отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите от пета категория -
и отговорностите по чл. 168. ал, 1 и по чл. 1696, ал. 1. Други технически
правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо
ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им
специалност и образователно-квалификационна степен;
Закон за здравословни
и безопасни условия на труд обн., ДВ, бр.124 от 23.12.1997г.:
Чл. 16. (1) При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен:
6. да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където
съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които
не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
Чл. 18. (Изм. - ДВ,
бр. 40 от 2007 г.) Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна
площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации,
работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и
безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и
координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове
Чл. 33. Всеки работещ
е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции;
Наредба № 2 от 22.03.2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи обн.ДВ, бр.37 от 04,05,2004г. в сила
05.11.2004г.
Чл. 26. Техническият
ръководител:
1. изпълнява и контролира спазването на
изискванията за ЗБУТ;
2. пряко участва при изработването на
инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и контролира тяхното прилагане;
3. спазва изискванията за ЗБУТ към
използваните строителни технологии и проекти;
8. контролира:
б) монтажа и демонтажа на стоманени или
бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи или
временни опори и подпори;
в) правилното подреждане и съхранение на
строителната площадка на материалите, изделията и оборудването;
Наредба № 5 от 11.05.1999г.
за реда , начина и периодичността на извършване на оценка на риска обн. ДВ
бр.47 от 21.05.1999г.
Чл. 3. Оценяването на
риска обхваща:
4. работните места;
5. организацията на труда;
7. други странични фактори, които могат да
породят риск.
Чл. 11.(1) Оценката
на риска се преразглежда, когато:
настъпят промени,
които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени
процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда,
нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване обн. ДВ бр. 88
от 08.10.1999г.:
Чл. 168. (1)
Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите, произтичащи от работното
оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо
се на:
1. работната им площадка;
2. местата, свързани с изпълнението на
тяхната работа;
Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд обн. ДВ бр.102 от 22.12.2009г. в сила
от 01.01.2010г.
Чл. 12. (1) Начален
инструктаж се провежда на лицата, които постъпват ма работа, както и на лицата
по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед запознаването им със:
1. основните правила и изисквания по
безопасност и здраве при работа в предприятието;
2. вида и характера на извършваната
работа;
3. специфичните опасности и рисковете за
здравето и живота на работещите;
4. изискванията към тяхното поведение.
(2) Инструктажът по
ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя
програма, в която се включват:
1. въпроси от общ характер
2. въпроси, свързани със съответната
дейност или професия
Чл. 13. (1)
Инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или
служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата
дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена
самостоятелна работа
Чл. 15. (1) (Изм. -
ДВ, бр. 25 от 2010 г.) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко
заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и
геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в
железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в
международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по
шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и
монтажни работи, като на 17.08.2013г. около 09.00часа в гр. София, на
строителен обект „Офис сграда -Е.****- фаза III“, находящ се в УПИ V, кв.1, по
плана на гр. София, район Лозенец, местност „Б.Г.- Погребите - I част“ допуснал
е престой на обекта на пострадалото лице, не е проверил укрепването и годността
за натоварване на кофража и не е изготвил протокол за приемане на същия,
разпоредил поставяне на армировка - натрупване на снопове пакетирана армировка,
върху кофраж, въпреки, че съгласно проекта по Плана за безопасност и здраве
мястото за складиране на армировката е посочено извън конструкцията, а площта
на позиция 13 предвидена за разтоварване е била свободна към датата на
строителната авария, не е извел пострадалото лице извън опасната зона преди
поставяне на армировката.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действия и бездействия, които са елемент от
упражняването на правно регламентирано занятие, представляващо източник на
повишена опасност. Занятието е дейност, която се характеризира с известна
трайност и системност в нейното осъществяване и има професионален характер. Подсъдимият
е допуснал строително монтажни работи /поставяне на армировка - натрупване на
снопове пакетирана армировка, върху кофража/ в нарушение на строителните
правила и нормативи техническите и технологичните изисквания изброени в
горецитираните разпоредби в ЗЗБУТ, Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина
и периодичността на извършване на оценка на риска, Наредба № 7 от 23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи и Плана за безопасност и здраве. Планът
за безопасност и здраве е предвиждал мястото за складиране
на армировката да бъде извън конструкцията, а именно площта на позиция 13. Въпреки това подсъдимият е наредил поставянето на цялата
армироква върху кофража.
Подсъдимият
Г.И.Г., е допуснал пострадалия да работи на обекта под него, като тези дейности
представляват извършване на занятие представляващо източник на повишена
опасност /строително монтажна дейност/.
По
този начин подсъдимият Г.И.Г. причинил смъртта на М.Г.Г.поради немарливо
изпълнение на занятие представляващо източник на повишена опасност - строително
монтажна дейност, като причинената на пострадалия смърт е в пряка и непосредствена
причинно- следствена връзка с горепосочените действията на подсъдимия.
Подсъдимият
Г.И.Г., за да избегне строителната авария и в следствие на нея смъртта на
пострадалия е следвало да не допуска престой под обекта, за който отговаря, на
пострадалото лице, да е проверил укрепването и годността за натоварване на
кофража и да е изготвил протокол за приемане на същия, да не е разпоредил
поставяне на армировка - натрупване на снопове пакетирана армировка, върху
кофража, въпреки, че съгласно проекта по Плана за безопасност и здраве мястото
за складиране на армировката е посочено извън конструкцията, а площта на
позиция 13 предвидена за разтоварване е била свободна към датата на
строителната авария, да е извел пострадалото лице извън опасната зона преди
поставяне на армировката. Тогава аварията е можело да бъде избегната.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост, във вида на небрежност - подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен да се съобрази със специалните
правила - цитираните по-горе текстове, да предвиди до какви общественоопасни
последици ще доведат неговите действия и бездействия, но не го е направил
поради немарливо изпълнение. Подсъдимият е нарушил нормативните изисквания
по безопасност на труда и по Плана за безопасност и здраве и по този начин
са възникнали напълно предвидими за него общественоопасни последици от
извършеното от него деяние.
Субект на
престъплението по чл.123, ал.1 от НК може да бъде само лице, което притежава
правоспособност да упражнява занятието или дейността. Правоспособно е това
лице, което притежава специални знания, умения и опитност, предвидени в
нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред и което има
съответното разрешение да упражнява занятието или дейността. Подсъдимият в
процесния случай е субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, защото като
технически ръководител с висше строително образование има правоспособност да
упражнява професионалното занятие на строител.
Относно определянето и
индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът взе предвид следното:
Съставът, по който е обвинен и
признат за виновен подсъдимият,
систематически е разположен в гл.
ІI “Престъпления”, раздел I от особената част на НК.
За извършеното по
непредпазливост престъпление чл.123, ал.1 от НК към датата на деянието (18.10.2013г.)
законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При
определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода” за деянието съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на предишни
осъждания на подсъдимия.
Няма отегчаващи отговорността обстоятелства.
При това
положение размерът на наказанието лишаване от свобода следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между минимума и средата на
предвиденото в закона.
С оглед изложеното съдът счита, че на
основание чл. 54 от НК подсъдимият следва да бъде осъден на една година и шест месеца „лишаване от
свобода”.
Налице
са
основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е три години
„лишаване от свобода”, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не
налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от три години, считано от влизането на
присъдата в сила.
На осн.чл.301, ал.1,
т.11 от НПК следва да се върнат на Г.Н. Г.и И.А. Г.следните веществени
доказателства: лични вещи на починалия М.Г.Г.опаковани в полиетиленов плик и
запечатан с картон серия А 153379 и СП 021 НЕКД-СДВР.
На осн.чл.301, ал.1,
т.11 от НПК следва да се върне на „Д. И.“ ООД веществено доказателство оранжева
предпазна строителна каска запечатана с картон серия А153371 и СП 021
НЕКД-СДВР.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Г.И.Г.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР направените по делото
разноски в размер 2069.24 лева и да заплати по сметка на СГС направените по
делото разноски в размер 229 лева, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист на осн.чл.190, ал.2 от НПК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: