№ 309
гр. Видин, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200546 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. А. Т.,
ЕГН: **********, в качеството му на кмет на община Хайредин, адрес с.
Хайредин, ул. „Георги Д.“ №135, п. к.3357, БУЛСТАТ: ********* против
Наказателно постановление № 2 – 28 - ДТ/29.03.2022 г. на Директор на
РИОСВ - Враца, с което на кмета на Община Хайредин е наложено
административно наказание на основание чл. 151,ал. 2, т. 6 от Закон за
управление на отпадъците - „глоба“ в размер на 3000.00 лв. за извършено
нарушение на чл.19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от процесуален представител. Последният моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Релевират се съображения относно допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че АНО не е обсъдил направеното в срок
възражение срещу съставения АУАН. Изтъква се още, че правомощията на
кмета, предвидени в разпоредбата на чл.19,ал.3, т. 15 от ЗУО, се изразяват в
организационна дейност по премахването и разчистването на подобни
нарушения от страна на други физически или юридически лица, каквито
действия са били извършвани периодично, включително чрез поставяне на
указателни табели и видеонаблюдение.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения за
законосъобразното съставяне на АУАН и НП и становище по всички
възражения от жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 14.02.2022г. в РИОСВ – Враца постъпил препратен сигнал от
Министерство на околната среда и водите с вх. № С – 11/14.02.2022г. относно
наличието на нерегламентирано сметище в местност „Лъката“, намиращо се
между р. Огоста и с. Хайредин. Във връзка с постъпилия сигнал била
извършена проверка на място на 16.02.2022г. от експерти на РИОСВ – Враца
в присъствието на представител на Общинска администрация Хайредин. Бил
извършен обход и оглед на с. Хайредин, включително в местността „Лъката“,
в резултат на който било констатирано наличието на нерегламентирано
депонирани значителни количества смесени битови отпадъци, състоящи се
предимно от торов отпад, строителни отпадъци от разрушени стари сгради,
растителни отпадъци, земни маси от изкопни работи и др. Констатирано било
също, че има изградени депа, които се били затревили по естествен начин.
Установено било още, че в някои участъци има тлеене на отпадъци и твърди
фракции торов отпад, поради и което било причинено и леко задимяване. По
време на проверката били взети GPS координати на замърсените терени, а
извършената справка с лицензиран софтуер в РИОСВ – Враца установила, че
същите координати попадат в екологична мрежа „Натура“ 2000. За
извършените на място констатации бил съставен констативен протокол № 28
- ДТ от 16.02.2022 г., който бил подписан от всички присъстващи на
проверката.
Въз основа на проверката и горните констатации бил съставен АУАН №
2- 28 – ДТ/28.02.2022г., в който актосъставителят приел, че жалбоподателят в
качеството му на кмет е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.15 от ЗУО за
това, че не е предприел мерки за предотвратяване образуването на незаконни
сметища на територията на общината. Актът бил съставен в присъствието на
двама свидетели и оправомощен представител на община Хайредин, който го
подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основана посочения АУАН било издадено обжалваното НП, с което
на нарушителя била наложена на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО глоба в
минимален размер на 3000 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от както от писмените
доказателства по делото – сигнал в РИОСВ – Враца с вх. № С –
11/14.02.2022г., констативен протокол №28 – ДТ/16.02.2022г., покана за
съставяне на АУАН с изх. № С – 11/22.02.2022г. на РИОСВ – Враца, известие
за доставяне , удостоверяващо връчване на покана за съставяне на АУАН,
АУАН № 2 – 28 – ДТ/28.02.2022г, възражение с вх. № С – 11/08.03.2022г.,
НП № 2 – 28 – ДТ/29.03.2022г, известие, удостоверяващо връчване на НП,
така и от гласните такива - показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Д. Т. – актосъставител и С. Ценова – административен
секретар на община Хайредин. Актосъставителят описва в подробности
констатираните на място обстоятелства. Излага личните си впечатления,
свързани с наличието на обстоятелства, навеждащи от своя страна за
възприемане на установените нарушения от проверката, в това число мястото
на натрупаните отпадъци, техните най-общи характеристики, непочистването
2
им, съставянето на констативния протокол. Въпросните показанията
съответстват изцяло на тези на свид. показания на свидетелката Ценова.
Последната също е присъствала при проверката на място, като в хода на
съдебното следствие излага своите лични възприятия относно установеното
от контролните органи замърсяването, местоположението на същото, както и
за най - общите характеристики на отпадъците. Показанията и на двамата
свидетели съответстват в голяма степен на събраните писмени доказателства
по делото и най-вече на констативния протокол, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Между така събраните доказателства, приложени по делото и обсадени
по-горе от Съда няма противоречия, същите кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗУО, за които е санкциониран по административен
ред.
Безспорно се установява от обективна и субективна страна
осъществяването на всички признаци от състава на нарушението. Нормата
ясно поставя задължение за адресата, както да предприема превантивни
мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени
за това места, така и да организира последващи такива за отстраняване на
замърсяване, което не е било предотвратено.
В тази вр. следва да се има предвид, че кметът на общината е
специфичен субект на административнонаказателната отговорност по
визираната разпоредба. В този смисъл той може и следва да бъде ангажиран
към нея при наличие на предпоставките за това. ЗУО ясно и конкретно
посочва задълженията на физически и юридически лица, производители,
длъжностни лица, в това число и органи на местното самоуправление, в
частност на кметовете на общините - Глава Втора, Раздел трети от закона. В
случая наложената санкция на лицето е за това, че в качеството му именно на
кмет не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища в
посочените участъци. Отделен е въпросът дали е извършено и друго
нарушение и дали следва да се ангажира отговорността и на друго лице за
неизпълнение на задължение, но това не е предмет на проверка по делото, т. е.
дали е нарушен Законът за водите, каквито аргументи се посочват в
подадената жалба.
Съдът намира за безспорно установено, че на 16.02.2022 г. в терени със
следните координати: 1. 43‘35’52.6 С 23‘40’07.0“ и 2. 42‘35’56.3 С 23‘40’11.7“
и 3. 43‘35’55.1 С 23‘40’04.3“ са установени значителни количества смесени
битови отпадъци, състоящи се предимно от торов отпад, строителни
отпадъци от разрушени стари сгради, растителни отпадъци, земни маси от
изкопни работи. В този смисъл е и констативният протокол, както и
показанията на свидетелите Т. и Ценова. Така, въз основа на приложения по
3
делото доказателствен материал Съдът обуславя извода, че кметът на
общината Т. не е предприел никакви действия за почистването на въпросните
отпадъци, не е организирал същото и не е създал мерки за предотвратяване
изхвърлянето им на нерегламентирани за това места и създаването на
незаконни сметища, каквото по съществото е било установеното в хода на
проверката от служителите на РИОСВ-Враца. С тези си действия той е
осъществил всички обективни признаци на нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 15
от ЗУО. Не може да има съмнение, че законът изисква да са предприети
такива мерки, в резултат на които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци
на неразрешените за това места, т. е. изисква се и постигане на конкретен
резултат, а не само организация на последващо почистване, дори и когато не е
била целена. За съставомерността на деянието е достатъчен фактът, че е
допуснато натрупването на отпадъци, което безспорно се доказа. По
настоящето дело.
Нарушителят е действал в качеството му на физическо лице със
специфичната характеристика на кмет и по тази причина е необходимо да се
изследва субективната страна на деянието. От субективна страна се
установява нарушението да е извършено при пряк умисъл, доколкото
нарушителят е съзнавал, че несъздаването и на мерки има общественоопасен
характер, могат да настъпят сериозни вредни последици за обществото и
околната среда и се нарушават защитаваните обществени отношения,
предвиждал е, че с извършването му ще се осъществят тези
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване, което си
проличава в ясния отказ да се предприемат мерки за организиране на
почистването на отпадъците.
Настоящата съдебна инстанция не приема доводите на жалбоподателя
относно допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението
съгласно дадената му правна квалификация по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО
представлява непредприемането на мерки за предотвратяване изхвърлянето
на отпадъци на нерегламентирани за това места, създаването на незаконни
сметища и организирането на почистването им. В тази връзка правилно е
посочена датата на извършване на нарушението - 16.02.2022 г., доколкото
последната касае именно това общо задължение. Тоест в случая се касае за
неизпълнение на пряко произтичащи от закона задължения, които
съществуват по всяко време и не са свързани с конкретни актове на
администрацията. Следователно при констатиране на непредприемане на
мерки за образуване на незаконни сметища, наличието на такива и/или
непочистването им, следва да се приеме, че са налице признаци за
осъществяване на обективната страна на фактическия състав на нарушението.
В този смисъл решение № 2442 от 13.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2359/2021 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1136 от
4
07.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 861/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 207 от 02.02.2021 г. по к.
адм.н. д. № 3102/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
АУАН е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на
надлежно оправомощен представител на нарушителя и присъствието на двама
свидетели, които са посочени в него. В същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение. Дадено е право на жалбоподателя да възрази в
акта, от което той не се е възползвал при съставянето му.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност съобразно закона и представените заповеди, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както относно издаването на АУАН, така и на
НП. В съдържанието на постановлението се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на
защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата относно създаването на мерки
за превенция от нерегламентираните сметища и тяхното почистване.
Съдът намира за неоснователно възражението, че законът не предвижда
физическото, лично участие на кмета на Общината в разчистването на
незаконни сметища или събирането на отпадъци, както и че описаните
фактически обстоятелства на нарушението не позволяват да се направи
еднозначен извод и преценка за конкретното нарушение и съответно
приложимата санкционна норма. Преди всичко следва да се посочи, че
квалифицирането на нарушението е дейност по правилното прилагане на
закона и задължение на наказващия орган. Тоест под риска от съставяне на
незаконосъобразно постановление той следва да подведе установената в акта
фактическа обстановка под правилната нарушена правна норма.
Същевременно с това, правната квалификация на деянието се изчерпва с
посочване на съответният член, алинея, точка и буква, в какъвто смисъл е
структурата на нормативния акт съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указа за
прилагане на ЗНА и посочването на предложение или изречение е само с
пояснително значение. Редом с горното, Съдът служебно следва да приложи
правилната нарушена правна норма, съгласно разясненията на ТР №
8/16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на I и II колегия на ВАС. В този смисъл
законът формира задължение за кмета да отговаря за създаването на мерки за
5
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това
места, създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им
в чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, в какъвто смисъл е прочита на разпоредбата.
Тоест това е хипотезата на нормата и тя предписва спазване на такова
поведение. Затова и при отклонение от нея, тя ще следва да бъде определена
като нарушената, т. е. нарушението следва да се квалифицира единствено по
чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. В горния смисъл е и Решение № 1136 от 07.06.2021
г. по к. адм. н. д. № 861/2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
В контекста на изложеното по-горе, включително посочената съдебна
практика, в случая отговорността на нарушителя е ангажирана за
неизпълнение на пряко произтичащи от закона безсрочни задължения,
касаещи предприемането на такива мерки, в резултат на които да се попречи
на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, а в случай че
тази превенция е неефективна, да се организира почистване от
нерегламентираното замърсяване. Затова и следва да приеме, че чл. 19, ал. 3,
т. 15 от ЗУО не предвижда три отделни състава на различни нарушения, а три
проявни форми на едно и също нарушение, доколкото се преследват едни и
същи цели чрез едни и същи мерки, формулирани в чл. 1 от ЗУО – възпираща
и възстановителна мярка с цел да се предотврати или намали вредното
въздействие на отпадъците, поради което и не е необходимо да се посочва кое
предложение е или не е изпълнено. Като е описал от фактическа страна по
този начин нарушението, то и актосъставителят и наказващият орган са дали
пълно и ясно описание на белезите му. Не е необходимо да бъдат посочвани
конкретните количества и видове отпадъци, доколкото това не представлява
признак от фактическия състав на нарушение и не се съдържа като условие в
нарушената разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Достатъчно е
установяването на несъздаване на мерки за предотвратяване на изхвърлянето
на отпадъци на нерегламентирани за това места, за създаването на незаконни
сметища и/или неорганизиране на почистването им, в който смисъл не се
приеха възраженията от жалбата. Ясно е посочено тяхното местоположение с
координатни точки. Чл. 140, ал. 5 от Закона за водите се отнася за съвсем
различна хипотеза и касае конкретното почистване на речните легла, докато
от фактическа страна в случая е повдигнато обвинение за нарушение,
свързано с натрупване на отпадъци на билото на дигата на реката, т. е. на
съвсем различно място съгласно събраните доказателства и за неизпълнение
на съвсем различно задължение с различен субект на нарушението.
Коректно административнонаказващият орган е определил и наложил
„глоба“ в минимално зададения в чл. 151, ал. 2, т.6 от ЗУО размер от 3000 лв.
Санкционната норма предвижда за непредприемането на мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването
им да се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, кмета и/или длъжностно лице.
6
Не се установиха белези, които биха обусловили налагането на глоба в
размер по-висок от минималния. Санкцията е правилно определена предвид
нарушената правна норма, доколкото същата съдържа белезите на
нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е
тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП
отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като в определените рамки ще
въздейства по оптимален начин, предупредително и възпитателно както на
нарушителя, така и на обществеността като цяло.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, възможните неблагоприятни последици могат да
засегнат изключително тежко и сериозно защитаваните обществени
отношения по опазване на околната среда, биологичното развитие и здравето
и живота на хората. Затова съдът счита, че случаят не отговаря на критериите
за маловажност.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят
не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер, като не са налице и
7
предпоставките за неговото изменение
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2 – 28 - ДТ/29.03.2022 г. на Директор на
РИОСВ - Враца, с което на Т. А. Т., ЕГН: ********** , в качеството на кмет
на община Хайредин, адрес с. Хайредин, ул. „Георги Д.“ №135, п. к.3357,
БУЛСТАТ: ********* е наложено административно наказание на основание
чл. 151,ал. 2, т. 6 от Закон за управление на отпадъците - „глоба“ в размер на
3000.00 лв. за извършено нарушение на чл.19, ал. 3, т. 15 от Закона за
управление на отпадъците.
ОСЪЖДА Т. А. Т., ЕГН: **********, в качеството на кмет на община
Хайредин, адрес с. Хайредин, ул. „Георги Д.“ №135, п. к.3357, БУЛСТАТ:
********* да заплати на РИОСВ – Враца сумата от 100.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8