№ 74
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502202 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 ал. 1 т. 2 вр.чл. 420 ал. 3 от ГПК и е
образувано по частната жалба на процесуалния представител на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против определение № 3353/25.10.2021 г.
постановено по ч.гр.д. № 5367/2021 г. по описа на Районен съд –Бургас ,с
което на осн.чл. 420 ал. 1 ГПК е спряно изпълнението по изп.д. № 222/2021
г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев ,рег.№ 802,с район на действие –
БОС,образувано въз осова на издадения на 28.07.2021 г. на основание заповед
за изпълнение № 1909/27.07.2021 г. на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 5367/2021 г. по описа на БОС
.
Сочи се в частната жалба ,че определението е незаконосъобразно и
неправилно –въпросът за неравноправния характер на клаузи от договора за
кредит ,както и неправилното изчисляване на размера на вземането ,бил
въпрос по същество и можело да бъде разгледан само в спорното исково
производство , а не от заповедния съд ,който не бил изследва как
неравноправният характер на оспорената клауза би се отразила на крайния
изход на спора. Не било представено доказателство и за учредено
обезпечение пред съд и било налице противоречие между мотивите на съда
и посоченото основание за спиране на изпълнението .Моли се за отмяна на
определението и постановяване на ново ,с което молбата за спиране да бъде
1
отхвърлена .
Ответниците по частната жалба –длъжниците Н.Б. и П.Б. ,я
оспорват и излагат съображения за неоснователност на изложените в
жалбата доводи .
След преценка на изложените в частната жалба съображения и
данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Частната жалба е процесуално допустима-депозирана е от
легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния
едноседмичен срок по чл. 275 ГПК .
Разгледана по същество същата е неоснователна .
С разпоредбата на чл. 420 ал. 1 от ГПК се дава възможност на
длъжника ,срещу който е издадена заповед за незабавно изпълнение , да
поиска спиране на незабавното изпълнение ,като представи обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД . Съдът, постановил незабавното
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,
че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът
на вземането по договор, сключен с потребител. .Под писмени
доказателства следва да се имат предвид такива ,които правят вероятно
несъществуването на взимането и чрез тях се навеждат правоизключващите
,правопогасяващите или правоотлагащите възражение на длъжника ..Няма
спор ,че длъжникът може да оспори изпълняемото право с всички
възражения ,които би могъл да противопостави на иска на взискателя .
В крайна сметка ,за да се постанови спиране на незабавното
изпълнение ,следва да са налице фиксираните в разпоредбата на чл. 420 ГПК
предпоставки – обезпечение на кредитора от длъжника по реда на чл. 180 и
181 от ЗЗД или представени писмени доказателства ,че не се
дължи,разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на
изпълнителното основание,или възражение ,че вземането се основава на
неравноправна клауза в договора ,сключен с потребител .
В случая няма спор ,че въз основа на издадения изпълнителен лист
и заповедта за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело
2
№20218020400222 по описа на ЧСИ Наско Георгиев
Искането за спиране от длъжниците е направено своевременно, в
срока по чл. 420 от ГПК, а именно в срока на възражението, като правилна е
преценката на първоинстанционния съд ,че разгледано по същество искането
е основателно .
Както стана дума по-горе,нормата на чл. 420 от ГПК предвижда,
че за да бъде спряно принудителното изпълнение, длъжникът следва да
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от
Закона за задълженията и договорите или писмени доказателства, че не
дължи,или е вземането се основава на неравноправна клауза .
По смисъла на чл. 180 от ЗЗД когато законът постановява да се
представи обезпечение пред съд, то може да бъде залог на парична сума или
на държавни ценни книжа или ипотека. Според чл. 181 от ЗЗД залогът се
учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка, ипотеката се
учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на
недвижимия имот за учредяването й. Обезпечението по чл. 180 от ЗЗД
трябва да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до датата на
депозиране на възражението.А когато длъжникът е потребител
,обезпечението е 1/3 от вземането /чл.420 ал. 1 идр.второ ГПК/
В настоящия случай е въведено възражение за нищожност на клаузите
,с които се уговаря едностранно изменение на лихвения процент,като е
посочено ,че клаузите не са индивидуално договорени и като неравноправни
съответно са нищожни .Освен това се сочи ,че уговорената по
първоначалните договори между банката и длъжниците сума значително
надвишава посочената като платена сума .Затова и се твърди ,че дългът е
погасен изцяло ,като длъжниците се позовават на представените писмени
доказателства за платените суми –извлеченията от редовните им сметки.От
изчисленията длъжниците твърдят ,че общата стойност на погасените сума по
двата кредита е над 369 977,2 лв,значително надвишаваща дължимата
стройност по първоначалните договори .В тази връзка се твърди и че анексите
,които по своята същност са споразумения съм процесния договор за кредит
,са нищожни ,тъй като същите се основават на неравноправни клаузи в
договора за кредит /доколкото са сключени във връзка с констатирана от
банката забава от страна на длъжниците ,а такава забава според тях не е
3
налице /.
За да уважи молбата за спиране на изпълнителното производство
,районният съд е приел ,че твърденията на двамата длъжници и
представените от тях писмени доказателства отговарят на изискванията на
чл. 420 ал. 2 т. 2 и 3 ГПК ,като е подчертал и че в хода на изпълнителното
производство е наложена възбрана върху недвижим имот ,собственост на
длъжниците ,при което е била постигната целта на законодателя да създаде
защита на интересите на кредитора ,в каквато насока е изискването за
представяне на гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД
Определението е правилно .
Възможността длъжникът да поиска спиране на изпълнението,
реализирано въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, по смисъла на
чл. 420, ал. 2 ГПК в духа на Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкува в
смисъл, че издалият заповедта за изпълнение съд може да извършва преценка
дали наведените доводи за неравноправност на клаузи в потребителския
договор имат отношение към претендираното от кредитора вземане и по този
начин да бъде обосновано спиране на принудителното изпълнение, което да
гарантира, че ще бъде постигната пълна ефективност при разрешаване на
спора. При това спиране обаче длъжниците (потребители) не могат да се
поставят в по-благоприятно положение от останалите длъжници, които се
възползват от възможността за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК, а
и самото спиране не трябва да засяга необосновано интересите на кредитора.
Затова само по себе си твърдението за наличие на неравноправни клаузи не е
достатъчно, за да се постанови спиране на изпълнението на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК. В този случай длъжникът трябва
не само да твърди наличието на такива клаузи, но и да представи надлежни
доказателства за това и да обоснове връзката между тях, за да може да бъде
направена преценка дали това твърдение е вероятно основателно и въз основа
на него може да се допусне спиране.
Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на заповедното
производство преценката за неравноправност може да бъде извършена
служебно от съда само ако нищожността се извежда от текста на самата
договорна клауза, без да е необходимо да бъдат събирани доказателства в
подкрепа на релевираните твърдения, тъй като законовата уредба не
4
предвижда заповедното производство да дублира и предрешава резултата от
състезателния исков процес, в който възраженията на ответника ще бъдат
предмет на доказване. В рамките на осъществявания от заповедния съд
контрол за редовност на представените документи от външна страна
преценката за наличието на неравноправни клаузи може да се извърши само
ако тази неравноправност е установима от текста на самия договор. В
разглеждания случай при упражняване на служебното правомощие на съда в
текста на анексите към договора за кредит се констатират клаузи,с които
едностранно се променя лихвения процент по кредита ,които клаузи са с
очевидно неравноправен характер, като се има предвид формалния характер
на преценката, която дължи съдът в заповедното производство. От друга
страна преценката за валидност се обосновава и на подробното изложение
на аргументите за предприетото оспорване, в което се съдържа позоваване
както на конкретни клаузи от анексите към договора, които се оспорват като
нищожни, така и на фактически твърдения, които могат да бъдат
субсумирани под някой от предвидените в чл. 143 от ЗЗП фактически
състави, представляващи основания за недействителност, още повече предвид
твърдяната липса на индивидуално договаряне по тези клаузи в анексите .
Произнасянето от съда в производство по чл. 420 ГПК по така направените с
молбата за спиране доводи и възражения /касаещи неравноправния характер
на клаузи на договора за кредит /не може да измести спора за материалното
право, който ще бъде предмет на разглеждане в евентуалното исково
производство, т.е.не би се предрешил изходът на спора, което е недопустимо.
Не би се стигнало до преразглеждане на въпросите, обсъждани от съда по
заповедното производство при издаването на заповедта за изпълнение,
каквито са опасенията на жалбоподателя . Ето защо, изложените в частната
жалба съображения и възражения са неотносими към направеното искане за
спиране на незабавното изпълнение, като същите могат да бъдат наведени
като доводи и да се разгледат в исковото производство за установяване на
вземането на кредитора по повод направеното от длъжниците писмено
възражение по чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение, каквото
възражение те са депозирали по делото.
Що се касае до възражението ,че за да бъде спряно
принудителното изпълнение ,длъжникът следвало да представи надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД ,то следва да се
5
подчертае /както бе споменато и по-горе/,че такова обезпечение не е
необходимо в хипотезите на чл. 420 ал. 2 ГПК ,ако искането бъде подкрепено
с убедителни писмени доказателства ,че вземането се основава на
неравноправни клаузи на договора ,сключен с потребител /какъвто е
настоящия / и неправилно е изчислен размерът му /каквито доказателства в
случая са представените анекси към договора за кредит и извлечения от
сметките на длъжниците в банката /
С оглед гореизложеното, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението, поради което
жалбата е неоснователна.
При така формираните изводи настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното определение на БРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3353/25.10.2021 г. постановено по
ч.гр.д. № 5367/2021 г. по описа на Районен съд –Бургас ,с което на осн.чл. 420
ал. 1 ГПК е спряно изпълнението по изп.д. № 20218020400222/2021 г. по
описа на ЧСИ Наско Георгиев ,рег.№ 802,с район на действие –
БОС,образувано въз осова на издадения на 28.07.2021 г. на основание заповед
за изпълнение № 1909/27.07.2021 г. на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 5367/2021 г. по описа на
БОС,със страни :“Райфайзенбанк /България“ЕАД-взискател и Н.Х.Б. и П. Н.
Б.-солидарни длъжници .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7