О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение,
В закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Казларова
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева
Христина Марева
Секретар ……………….
разгледа докладваното от съдия Р. К. частно търговско дело № 3 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба вх. № 6652/15.11.2018 г. от д-р Г. , вещо лице по т.д. № 58/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – С. , против О. от 01.11.2018 г., постановено по същото дело, с което съдът е оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка, да бъде отменена наложената й в о.с.з. от 18.09.2018 г. глоба, поради неизготвяне на назначената по делото експертиза.
Поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че са представени безспорни доказателства, че за дълъг период от време е имала сериозни здравословни проблеми, което е попречило работата й като вещо лице. Сочи, че освен това със заповед е била назначена, като лекар в почивна база в гр. Р. за периода 01.08.-31.08.2018 г., което допълнително е възпрепятствало изпълнението на поставената й от съда задача.
Моли за отмяна на обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с частната жалба, и приложените по делото писмени доказателства, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима.
По същество, тя е неоснователна.
По търг.дело № 58/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – С. е била допусната съдебномедицинска експертиза, за извършването на която е било необходимо назначаването на вещо лице със специалност установяване на нетрудоспособност. За такова е била назначена д-р Г. . Експертизата е следвало, да бъда представена в с.з. от 18.09.2018 г. По делото не се открива молба от д-р К. за отлагане на заседанието с обяснения, защо експертизата не е била изготвена. При установяване, че същата не е била надлежно представена, нито в срока по чл.197 ГПК, нито в срока по чл.199 ГПК, в с.з. от 18.09.2018 г., съдът е наложил глоба на вещото лице в размер на 100 лв.
От страна на вещото лице е била депозирана молба по чл.92 ГПК за отмяна на така наложената глоба, която обаче е била оставена без уважение, с обжалваното пред въззивната инстанция определение. В мотивите си съдът е изтъкнал, че вещото лице е представило болничен лист за 6 дни отпуск по болест, а е имало срок за изготвяне на експертизата около 3 месеца между двете съдебни заседания.
Настоящият състав намира тези изводи за правилни.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ГПК, ако вещо лице не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителни причини, съдът му налага глоба.
Неоснователни са наведените в частната жалба аргументи, за наличието на уважителни причини за отмяна на наложената глоба. Видно от представените писмени доказателства, вещото лице Г. К. – В. е била на болнично лечение през м.април в периода 04.04.2018 г. – 10.04.2018 г., като е била подложена на две кръвопреливания и изписана в стабилно общо състояние, без данни за назначено домашно лечение и отпуск по болест. Проведена е още една хоспитализация с неизвестна продължителност, за която се установява от представената от страната епикриза. Според епикризата К. е била приета с оплаквания за тежест в стомаха и вътрешни хемороиди и изписана на 02.07.2018 г., със значително подобрение на общото състояние и отзвучаване на субективната симптоматика. Липсват данни на вещото лице, да е било назначено последващо болнично или домашно лечение, което би препятствало извършването на експертиза от негова страна.
Твърденията на страната, че е била назначена като лекар в почивна база в гр. Р. за периода 01.08.-31.08.2018 г., се доказват от приложения трудов договор за допълнителен труд при друг работодател № РД – 07 – 093/ 30.07.2018 г. От същия се установява обаче, че неговият срок е определен въз основа на подадено от служителя заявление вх. № ЧР – 04 – 105/ 30.07.2018 г. Липсват доказателства, че договорът е сключен въз основа на твърдяната от К. заповед от работодателя й, като същевременно съдът счита за доказано, че в същия период К. се е чувствала достатъчно добре здравословно, да поеме изключително отговорната задача, да изпълнява длъжността „лекар“ в „Ученически отдих и спорт“ ЕАД – в почивна база „Р“, с. Р., община Н..
С. да се отбележи също така, че вещото лице е станало причина за отлагане на съдебното заседание, като при това не е посочило уважителни причини за неизготвянето на експертизата, която не е била изготвена включително и към момента на постановяване на обжалваното определение – 01.11.2018 г.
Воден от изложеното дотук, апелативният съд намира, че са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.86 ГПК, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд потвърждава определение на първоинстанционен съд по чл. 89, ал. 1, т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. По своя характер, то е от категорията определения, с които съдът администрира движението по делото и цели, да организира и обезпечи бързото и законосъобразно развитие на производството, а не осуетява развитието му. Действително, в чл. 92 ал. 1 ГПК е уредена възможност за обжалване на глобите, които са наложени на участниците в съдебното производство, но тези определения подлежат на двуинстанционно разглеждане. Когато въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, какъвто е настоящият случай, редът за съдебен контрол е изчерпан. (Определение № 352/22.06.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 309/2012 г., І ГО, ГК).
От тук настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА О. от 01.11.2018 г., постановено по т.д. № 58/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: