№ 29731
гр. София, 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско
дело № 20221110101779 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Делото е приключило с постановяването на Определение № 14446/07.06.2022 г.
По делото е постъпила молба вх. №135939/30.06.2022г. от процесуалния
представител на длъжника, с искане за допълване на определението в частта за разноските.
Насрещната страна по молбата е взела становище по искането, като излага
съображения за неоснователност.
Молбата е подадена от надлежна страна – процесуален представител на длъжника и в
срока за обжалване на определението, поради което е допустима. Разгледана по същество,
съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно установената съдебна практика в заповедното производство не се дължат
разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл. 414 ГПК на длъжника. Заповедното
производство е уредено като едностранно и затова в чл. 7, ал. 7 Наредба № 1/09.07.2004 г. то
е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на
бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна
жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. /В този
см. Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК,
Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК/.
Предвид гореизложеното, молбата за изменение на определението в частта за
разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №135939/30.06.2022г., подадена от Н. М. Н.,
чрез адв. Х., за допълване на постановеното по делото Определение № 14446/07.06.2022 г. в
частта за разноските, като неоснователна.
1
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2