Решение по дело №4537/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 599
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330104537
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е 599/13.9.2019г.

                                                          13.09.2019 година                            град Ямбол

                                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                 ХV - ти граждански състав

На 10.09                                                                                                          2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

      Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело №4537 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Ф.А.Р., че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. *** на ЯРС, като в частта относно сумата 46,24 лв.  мораторна лихва за забава, претенцията е  оттеглена с молба от 12.12.2018 год., като производството по делото е прекратено в посочената част.

В исковата молба се посочва, че  на 05.04.2016 год. между праводателя на ищеца – „Аксес Файнанс“ООД  и ответницата бил сключен договор за кредит – бяла карта с максимален размер 100 лв. разрешен кредитен лимит. С анекс от 15.03.2017 год. страните се съгласили същият да бъде увеличен на 700 лв. Заедно с подписване на договора на кредитополучателя била предоставена кредитна карта, като последният усвоил сумата от 700 лв. от предоставения кредитен лимит. Поради изпадането на ответника в забава  на 06.12.2017 год. задължението станало предсрочно изискуемо. На 11.11.2016  год. бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения и Приложение 1 към него от 12.06.2018 год., по силата на които ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения.Претендира се длъжникът да бъде уведомен за извършената цесия с връчване на преписа от исковата молба и доказателствата. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответницата оспорва претенциите. Твърди, че не й е надлежно съобщена извършената цесия, по изложени съображения, като същевременно счита, че липсва надлежно сключен договор за прехвърляне на вземанията. Освен изложеното оспорва претенцията за неустойка като нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

В съдебно ищецът не изпраща представител.

Ответникът оспорва иска чрез особения си представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. ***  год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за кредит „Бяла карта“от 05.04.2016 год., сключен между праводателя на ищеца и ответника по силата на който на последната е предоставена заемна сума в размер на 100 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява посредством международна кредитна карта. С подписване на договорът кредитополучателят е удостоверил получаването на карта и плик, съдържащ съответния ПИН-код.Уговорен е срок на кредита – 6 години, фиксиран лихвен процент, годишен процент на разходите и др./. В чл. 15 от договора е уговорено обезпечаване на задълженията по договора учредяване на залог върху вземанията по трудов договор от 30.08.2012 г. В чл. 16 е посочено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от три дни да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, отговарящ на посочени условия. При нарушаване на посоченото задължение, чл. 21 от договора предвижда начисляване на неустойка в  процентен размер. Чл. 9 предвижда такси за сметка на кредитополучателя, уговорени в тарифа.

Приет е и Анекс към горепосочения договор от 15.03.2017 год., с който страните са се съгласили да го изменят  посредством увеличаване на предишния лимит на 700 лв., както и е удължен срокът му на действие.

Представено е Потвърждение за сключена цесия, с което „Аксес Файненс“ООД  е потвърдил извършената цесия за всички вземания цедирани на
АКПЗ“ООД съгласно Приложение 1 от 12/06.2018 год., неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 год. , както и копие от горепосоченото Приложение , в което под № *** фигурира като  прехвърлено и вземането срещу ответницата по процесния договор.

Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД адресирано до ответницата, изходящо от посочен пълномощник на цедентаюрк. Н.С., както и подписано от юрк. Д.А..

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и съответните справки е посочило размерът на усвоената по кредита сума, размерът на извършените плащания, както и размера на остатъчното задължение по пера към датата на депозиране на заявлението в съда.

Съдът счита, че  експертизата следва да бъде кредитирана като пълна, компетентно изготвена и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения  иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.  В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

В процесния случай според съда безспорно се установи наличието на валидно сключен договор за револвиращ кредит „Бяла карта“ между ответницата и „Аксес файненс“ООД. Безспорно се установява от заключението на неоспорената ССЕ, че сумата е усвоена от ответницата посредством предоставената карта.

Ищецът твърди да е носител на процесното вземане по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на вземанията и приложение, неразделна част от него.Основните оспорвания на ответницата са в насока , че липсва надлежно сключен договор, както и че цесията не й е надлежно съобщена.

Въпреки, че по делото липсва представено копие от твърдения договор за прехвърляне на вземанията, съдът счита, че сключването му се установява от останалите събрани по делото доказателства – Потвърждение, копие от Приложение 1 към договора.

Съгласно нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,  прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.  По делото липсват доказателства,че ответницата е била надлежно уведомена  за извършената цесия. С оглед цитираната разпоредба  и предвид процесуалната норма на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца  е да докаже факта  на извършеното уведомление  на длъжника. С определението по чл. 140 ГПК, съдът е дал съответните указания, както и посочил, че не се сочат доказателства за това обстоятелство. Този факт  в случая  обаче остава недоказан. Действително съгласно практика на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № ***г. по т.д. № ***г., Решение №*** по т.д. № ***г., уведомление, изходящо от цедента и приложено към ИМ на цесионера, достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 ГПК.  Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и, за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Съдебната практика приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е сторено лично от цедента, така и когато по пълномощие на цедента, цесионерът извърши такова съобщаване, тъй като не се касае за лично непрехвърлимо действие. Цедентът може да упълномощи и всяко трето лице, различно от цесионера, за съобщаване на цесията. Приложеното към настоящата искова молба уведомление за цесия, връчено надлежно на ответницата, изхожда от юрк. Н. С., като в него е вписано, че същата действа в качеството си на пълномощник на „Аксес Файненс“ООД съгласно пълномощно и чл. 4.5. от сключния договор за цесия , като същевременно е подписано от юрк. Д.А.. По делото обаче липсва представен, както договорът за цесия, което води до невъзможност за запознаване със съдържанието на цитираната от същия клауза, така и пълномощно от цесионера, с което да е упълномощил валидно който и да е от посочените в уведомлението юрисконсулти да извърши уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо, предвид обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира, че цесионерът не е доказал по несъмнен и безусловен начин твърдението си, че е съобщил на длъжника – ответницата в настоящото производство, цесията.

Изложеното мотивира извод за неоснователност на предявения иск, т.к. поради  липса на доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, ищецът не е доказал качеството си на кредитор за вземанията по предявения иск.

 

Предвид отхвърляне на претенциите,  разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани за заповедното и исковото производство.

 

 

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения  от «Агенция за контрол на просрочени задължения, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* против Ф.А.Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК,  да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца  следните сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***г. на ЯРС, а и именно – 699, 82  лв. – главница , 54,40 лв. – договорна лихва за периода 05.05.2016 – 06.12.2017 г.,202, 04  лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197, 50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземане,  в едно със законната лихва от датата на заявлението – 14.08.2018 год. до изплащане на вземането.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: