Решение по дело №1384/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			28.09.2018
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	21.09.		2018

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Росица Ганева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1384		2018

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявила срещу Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК. Искането е да бъде предоставено на ищцата упражняването на родителските права върху малолетното дете М.Г.Т., ЕГН **********, като при нея да бъде определено и местоживеенето на детето, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти, съобразен с графика на учебната година; да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за детето М.Г.Т. в размер на 150 лева от датата на завеждане на исковата молба; да бъде постановено решение, с което да бъде заместено липсващото съгласие на бащата Г.Т.Т. за издаване на международен паспорт на детето М.Г.Т. и дадено разрешение  на  детето да напуска пределите на Република България по установения за страната законен ред, заедно с майка си Е.В.Д., за пътувания до Р Чехия и до другите страни от Европейския съюз.

В исковата молба се сочи, че до м.07.2009 г. страните живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство се родило детето М.Г.Т.. След раздялата между страните ищцата заминала и се установила в Р Чехия; там има постоянна работа с редовно заплащане, разполага с жилище под наем. През 2011 г. детето било настанено по реда на ЗЗкД при неговата баба по бащина линия, като ответникът не изявил желание да вземе детето при себе си. Желае да вземе детето при себе си в Р Чехия и да го запише на училище, като през ваканцията детето да пребивава в България.

С постъпилия писмен отговор се оспорва исковата молба, твърди се проявяван постоянен родителски интерес от ответника към детето М.Г.Т., направено е искане да бъде предоставено на ответника упражняването на родителските права и при него да се определи местоживеенето на детето, като се определи издръжка и режим на лични контакти между майката и детето.

 

Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Бобов дол е представила социален доклад, след домашно посещение и проведена беседа с Е.В.Д.. В доклада се сочи, че емоционалната връзка на детето с майката не е прекъсвана, за разлика от връзката на детето с бащата, която е нарушена; сочи се, че бабата и дядото по бащина линия също не контактуват с детето и не му оказват подкрепа.

В доклада, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Дупница, се сочи, че по данни на Г.Т.Т. той от четири месеца поддържа контакт с детето си; преди това искал срещи с него, но бабата по майчина линия не му позволявала. Жилището, обитавано от бащата, е с добри хигиенно-битови условия. По данни на бащата неговите родители не са виждали М. от седеммесечната му възраст.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 497/05.11.2008 г., детето М.Г.Т. е родено на *** г. от родители Е.В.Д. и Г.Т.Т.. Представено е решение по гр. дело № 988/2012 г. по описа на ДнРС, с което Г.Т.Т. е осъден да заплаща за детето М.Г.Т. месечна издръжка в размер на 100 лв., както и Заповед на директора на ДСП – Бобов дол от 29.06.2018 г. за прекратяване на настаняването на М.Г.Т. при неговата баба по майчина линия и реинтегрирането му в семейството на неговата майка.

Ищцата е представила документи на чешки език, придружени с легализиран превод, относно обстоятелствата, че разполага с жилище под наем в Р Чехия, където работи по трудово правоотношение.

Съдът служебно е изискал свидетелство за съдимост на ответника, от което се установява, че Г.Т.Т. е осъждан два пъти - за престъпление по чл.183, ал.1 НК и за престъпление по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 НК, и по двете присъди поради неплащане на издръжката за детето М.Г.Т..

С доклада по делото, допълнен в съдебното заседание, съдът е обявил за служебно известно обстоятелството, че гр. дело № 2100/2017 г. по описа на ДнРС е образувано по реда на ЗЗкД по молба от ДСП – Дупница за настаняване на детето М.Г.Т. при неговата баба по майчина линия. Видно от решението по посоченото дело, причина за попадането на детето в риск по смисъла на ЗЗкД е била липсата на родителски грижи. Майката е заявила, че по икономически причини е на работа в Чехия и затова детето се отглежда от баба му по майчина линия, на която изпраща необходимите средства. Бащата е заявил, че желае да отглежда детето си, но не е посочил срок, в който да предприеме необходимите действия за неговото реинтегриране и не е възразил срещу настаняването на М. при неговата баба.

При изслушването на родителите от съда Е.В.Д. сочи, че в жилището й в Чехия живее заедно с приятеля си, който познава сина й и желае да й помага в грижите за отглеждането му. През ваканциите възнамерява да довежда М. в България, за да се вижда с баща си.

Г.Т.Т. сочи, че понастоящем работи като общ работник в цех за облицовъчни плочки и брутното му възнаграждение възлиза на 700 лв. Не е имало продължителен период, в който да е оставал без работа, като неплащането на издръжка за детето си обяснява с получаваното ниско възнаграждение. Твърди, че през първата година след раздялата полагал усилия да вижда сина си, но не успял поради отказите от бабата на детето. Впоследствие шест години живял в София. Сега е установил контакт и е провел 4-5 срещи с детето.

Свидетелката Надежда Д. – майка на ищцата, сочи, че е виждала жилището на дъщеря й в Чехия – то е светло, уютно, има обособена детска стая. Заплатата на ищцата възлиза на над 1500 крони и е достатъчна за отглеждането на М.. В Чехия живее и другата й дъщеря, която може да помага в грижите за детето.

Свидетелката Златка Таушанова – майка на ответника, сочи, че има желание и възможност да подпомага сина си при отглеждането на М.. Не познава внука си, тъй като не й е позволявано да го вижда, а в период от седем години тя и съпругът й живели в София.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му; ал.2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Относно родителя, на който да се предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете М.Г.Т., съдът взе предвид съвкупността от обстоятелства във връзка с разглеждания случай. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, като съдът приема, че ответникът не притежава необходимия родителски капацитет. През целия период на фактическата раздяла между родителите, т.е. от осеммесечната възраст на М. до пролетта на 2018 г., бащата не е осъществявал никакви контакти с него. Дори да са съществували някакви пречки за това, ответникът не сочи доказателства да е прибегнал до съдействието на държавните институции за осигуряване на възможност да вижда детето си. Поради това съдът счита, че ответникът трайно се е дезинтересирал от детето М.. Доказателство в тази насока е двукратното му осъждане за неплащане на издръжка за детето, както и поведението му, установено по гр. дело № 2100/2017 г. по описа на ДнРС: липса на реални действия за поемане на грижите за М., което е довело и до настаняване на детето при неговата баба по бащина линия.

Въпреки пребиваването в чужбина за дълъг период от време, майката на детето не е прекъсвала контактите си с него /видно от доклада от ДСП – Бобов дол, връзката между тях не е накърнена/, осигурявала е необходимите средства за издръжката му. В Р Чехия тя има постоянна работа и подходящо за отглеждането на детето жилище; може да разчита на подкрепа от свои близки. Поради изложеното, упражняването на родителските права върху малолетното дете М.Г.Т. следва да се предостави на майката Е.В.Д., като при нея следва да се определи и местоживеенето на детето.

Поддържането на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, е необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да задоволява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува със своите родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, който не упражнява родителските права, осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към него. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето.

Предвид заявеното намерение от майката да заведе детето в Р Чехия, в която се е установила трайно и е трудово ангажирана, режимът на лични отношения с бащата следва да бъде съобразен с периодите на пребиваване на детето в България: по 3 дни от ваканциите през учебната година, съобразно учебния план; един месец през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, между 01.06. и 31.08., след предварителна уговорка; за 6 дни за Коледа през всяка четна година – от 10, 00 ч. на 22.12. до 18, 00 ч. на 27.12. и за 6 дни за Нова Година през всяка нечетна година – от 10, 00 ч. на 28.12. до 18, 00 ч. на 02.01.

Предвид безспорно установеното наличие на определена с решение по гр. дело № 988/2012 г. по описа на ДнРС издръжка от бащата за ненавършилото пълнолетие дете, претенцията е за изменение на издръжката, при наличието на предпоставките по чл.150 СК. Безспорно е, че за изминалите повече от шест години нуждите на детето са се увеличили, предвид израстването му. По делото се установи, че понастоящем ответникът получава брутно трудово възнаграждение в размер на 700 лв., както и, че в продължителни периоди от време е срещал затруднения при заплащането на определената издръжка от 100 лв. Според събраните свидетелски показания майката разполага с добри доходи – над 1500 чешки крони месечно. Поради това съдът счита за необходима и възможна за заплащане от ответника издръжка в размер на 130 лв. За разликата до претендираните 150 лв. месечна издръжка за детето искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. С молбата по реда на чл. 127а от СК се цели постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на единия родител относно тези въпроси. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.

Предявеният иск е допустим, предвид установеното при изслушването на бащата наличие на спор между страните относно извеждането на детето от страната.

От доказателствата по делото се установява, че родителят, на когото съдът предоставя упражняването на родителските права - Е.В.Д., понастоящем трайно пребивава в Р Чехия и възнамерява да отведе при себе си и детето на страните. Установяването на детето при майката няма да доведе до прекъсване на контакта с бащата, предвид определения режим на лични контакти и съвременните възможности за онлайн-комуникация.   

Поради това съдът намира, че поведението на бащата води до необосновано ограничаване на конституционното право на детето на свободно придвижване. Поради нежеланието на бащата да даде съгласие за пътуване на детето извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК следва да бъде заместено с решение на съда.

Разрешението детето да пътува извън страната следва да бъде за неограничен брой пътувания през определен период от време – до навършване на 14 години, до определени държави – Р Чехия и останалите държави в Европейския съюз. При положение, че Семейният кодекс - чл. 127а,  и Законът за българските лични документи – чл.76, изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи, съдът не може по принцип, веднъж завинаги да замени съгласието на родителя. Съдът се произнася по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, който решава съобразно интересите на детето /Решение № 789 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 45/2010 г., III г. о., ГК/.

Характерът на производството по исковете с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК е на спорна съдебна администрация, в което искането и на двамата родители, независимо от процесуалното им качество, е за разрешаване по съдебен ред на въпроса за упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, респ. – заместването на съгласието на единия родител за излизане на детето в чужбина. Поради това съдебно-деловодните разноски за производството не подлежат на репариране и остават за страните така, както са направени.

На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.83 ал.1 т.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 43, 20 лв. по увеличения размер на издръжката.

Воден от горните съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.Г.Т., ЕГН **********, на майката - Е.В.Д., ЕГН **********, при която определя и местоживеенето на детето.

Бащата Г.Т.Т., ЕГН **********, има право на лични отношения с детето М.Г.Т., при следния режим:

- по 3 дни от ваканциите през учебната година, съобразно учебния план; един месец през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, между 01.06. и 31.08., след предварителна уговорка; за 6 дни за Коледа през всяка четна година – от 10, 00 ч. на 22.12. до 18, 00 ч. на 27.12. и за 6 дни за Нова Година през всяка нечетна година – от 10, 00 ч. на 28.12. до 18, 00 ч. на 02.01.

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение по гр. дело № 988/2012 г. по описа на ДнРС издръжка от бащата за ненавършилото пълнолетие дете, като ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН **********, да заплаща на детето си М.Г.Т., месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/, чрез майката на детето Е.В.Д., считано от 05.07.2018 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 150 лв. месечна издръжка, като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ детето М.Г.Т., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България по установения за страната ред заедно с майка си Е.В.Д., ЕГН **********, за срок до навършване на 14 години от детето, до Р Чехия и останалите държави в Европейския съюз, без съгласието на бащата Г.Т.Т., ЕГН **********, като РАЗРЕШЕНИЕТО важи и за издаването на необходимите документи за самоличност.

ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 43, 20 лв. по увеличения размер на издръжката.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението, че е изготвено, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

         

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: