№ 9431
гр. С., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110139217 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от Р. С. Г. и Д. Г. Д.Л., чрез адв. Г. Ч., срещу
[********] установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищците в качеството им на наследници на Г.Д.Г /първата като
преживяла съпруга, а втората като негова дъщеря/ са собственици на недвижим имот,
находящ се на адрес: [********], който съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. съставлява поземлен имот с идентификатор [********] с площ от
710 кв.м., при съседни поземлени имоти със следните идентификатори: [********],
[********], [********], [********], [********] при равни квоти – всяка ищца на ½
идеална част от същия.
Ищците твърдят, че са наследници на Г.Д.Г, починал на 03.12.1997 г.
Поддържат, че през 1966 г. в полза на общия им наследодател с удостоверение №
1181/18.12.1966 г., СГНС – Изпълнителен комитет на основание т. 9 и т. 11 от ПМС №
21/1963 г. е било предоставено правото на безвъзмездно вечно ползване върху 630
кв.м. пустееща земя в землището на с. Д. в местността [********] при съседи: от изток
– Б.А., запад – Б.Т., север – блок на ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
Р. С. Г., ЕГН **********, и Д. Г. Д.Л., ЕГН **********, двете с адрес: [********],
съдебен адрес: [********], чрез адв. Г. Ч., срещу [********], ЕИК [********], чрез
район „[********]“, с адрес: [********] установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Р. С. Г., ЕГН **********, и Д. Г. Д.Л., ЕГН **********, са
собственици на недвижим имот, находящ се на адрес: [********], който съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. съставлява поземлен имот с
идентификатор [********] с площ от 710 кв.м., предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 74, при съседни поземлени имоти със
следните идентификатори: [********], [********], [********], [********], [********],
1
при равни квоти, като всяка от тях е собственик на по ½ идеална част от 630/710 кв.м.
ид.ч. от имота на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и наследяване от Г.Д.Г, ЕГН **********,
починал на 03.12.1997 г. и на по ½ идеална част от 80/710 кв.м.ид.ч. от имота на
основание изтекла придобивна давност. ОСЪЖДА [********], ЕИК [********], чрез
район „[********]“, с адрес: [********], да заплати на Р. С. Г., ЕГН **********, и Д.
Г. Д.Л., ЕГН **********, двете с адрес: [********], съдебен адрес: [********], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2107,55 лева – разноски за
първоинстанционното производство., юг – улица. Излагат твърдения, че през 1977 г.
имотът е бил заснет с пл. № 74 и е бил нанесен на кадастрален лист 734, като в тази
връзка се позовават на скица от копие на неодобрен кадастрален план, издадена от
СОФГЕО при Столична голяма община на 17.02.1994 г. По графични данни към
посочения момент имотът е бил с площ от 700 кв.м. По искане на наследодателя им от
страна на ответника е било издадено удостоверение, изх. № ДИ 160036/26.02.1996 г.,
съгласно което към посочения момент имотът е бил извън регулация, като не са били
налице данни същият да е с държавен или общински характер. По реда на § 4, ал. 1 и §
5 ПЗР на ЗСПЗЗ, § 30 от ЗИДЗСПЗЗ е поискано извършване на оценка на имота, като е
бил съставен оценителен протокол № 153/22.08.1995 г., в който е било отразено, че
имотът е с площ от 600 кв.м. на стойност 70 980 лева, като площта на сградата,
построена в имота е 27,50 кв.м. на стойност 70 980 лева. С нотариален акт № 61 от
30.12.1996 г. на нотариус Д.К., наследодателят им е бил признат за собственик на
630/700 ид.ч. от неурегулирано дворно място, цялото с площ от 700 кв.м. по графични
данни, находящо се в гр. С., кв. „Д. – II част“, в местността „[********]“,
представляващо имот с пл. № 74, кад. л. 734. Поддържат, че през 1997 г. са били
съставени нотариални актове за поправка на нотариален акт № 61, като с н.а. №
119/101.04.1997.02.1997 г. са били коригирани посочените като съседни имоти, а с н.а.
№ 136/11.04.1997 г. имената на собственика на имота. На следващо място ищците
поддържат, че към 24.09.2009 г. имотът вече е бил в регулация – УПИ с пл. № 74,
кад.л. № 734, с графична площ 710 кв.м. Към 29.04.2011 г. имотът вече е бил отразен
на кадастралната карта с идентификатор [********] с площ 710 кв.м. Обобщават, че по
надлежен ред в полза на общия им наследодател е било учредено право на ползване,
като след развитие на процедурата по § 4 и 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е придобил правото на
собственост върху имота, с оглед което е бил съставен и нотариалният акт, с който е
признат за собственик. Поддържат, че наследодателят им до смъртта си е бил
добросъвестен, ползвал е и е стопанисвал предоставения му имот, като упражняваната
фактическа власт върху имота не е била смущавана от съседи, от ответника, нито е
имало спор относно границите на имота. В нотариалния акт обаче е било отразено, че
площта на имота е 630/700 идеални части /от 700 кв.м./, а съгласно скицата, издадена
от Службата по геодезия, картография и кадастър, общата площ на имота е 710 кв.м.
Поддържат, че към 1966 г. техниката не е била прецизна и площта не е била измерена
точно. Считат, че наследодателят им е получил за ползване имот с реална площ от 710
кв.м., но до края на живота си е смятал, че владее и ползва целия имот с площ 630 кв.м.
С направените впоследствие измервания всъщност се е установило, че площта на
имота е била 710 кв.м. Наследодателят им обаче до смъртта си, а след нея и те като
негови наследници са упражнявали владението върху целия имот непрекъснато и
несмущавано, вкл. и по отношение на 80-те кв.м., явяващи се разликата между
посочената в нотариалния акт площ и площта по скица. Считат, че още при съставяне
на нотариалния акт в същия е следвало да се впише реалната част на имота – 710 кв.м.
Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици
на целия имот при равни квоти, като заявяват евентуално основание на правото си на
2
собственост по отношение на разликата – изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Исковата молба е уточнена в проведеното първо открито съдебно заседание по
делото, като с оглед твърденията на страните съдът е приел, че в случай че
действителната площ на имота е 630 кв. метра, а не 710 кв. метра, както е отразено на
кадастралната карта, че е сезиран с евентуални искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за
поправка на грешка в кадастралната карта.
С срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът [********], район „[********]“, заявява, че не оспорва правото на
собственост на ищците върху придобитите от общия им наследодател 630 кв.м. от
имота по реда на ЗСПЗЗ. С оглед установената разлика до 710 кв.м./от 80 кв.м./
изразява становище, че между страните е налице съсобственост, като правото на
собственост на ответника по отношение на идеални части от имота произтича от
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗСПЗЗ, във връзка § 12, ал. 3 ПЗР на закона, която дава
възможността общината да придобива безвъзмездно части от имоти, за които не са
предявени претенции от лицата пореда на чл. 27, ал. 1 от цитирания закон. Твърди, че
общината е собственик на 80/710 кв.м.ид.ч. от имота, с оглед което и е налице
съсобственост с ищците по отношение на имота, както е отразен на кадастралната
карта. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли за постановяване на решение
съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че ищците са наследници на Г.Д.Г, комуто през 1966
г. е била предоставена за безвъзмездно вечно ползване пустееща земя в землището на с.
Д., м. „[********], [********]“ с посочена площ от 630 кв.м.; че през 1996 г. на
основание § 4 и 5 ПЗР ЗСПЗЗ наследодателят на ищците е придобил правото на
собственост върху 630/700 ид.ч. от имот с площ по графични данни 700 кв.м., като
след приключване на процедурата по ЗСПЗЗ е бил съставен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 61/1996 г. на нотариус при Софийски районен съд.
От съдържанието на приетите като доказателства в хода на съдебното дирене
пред настоящата инстанция писмени документи съдът приема за установено следното:
Както се посочи, не е спорно, че в полза на наследодателя на ищците е било
предоставено правото на безвъзмездно вечно ползване върху пустееща земя по реда на
Постановлене № 21 на МС от 31.01.1963 г.
Установява се от представената по делото скица копие на неодобрен
кадастрален план, че имотът, заснет през 1977 г. с пл. № 74, кад.л. № 734, който
съгласно удостоверение от 1966 г. се владее от Г.Д.Г., по графични данни е с площ от
700 кв.м.
По делото като доказателство е приета заповед № РД 64-196/17.07.1995 г. на
кмета на [********] във връзка с подадена от Г.Д.Г жалба, съгласно която лицето е
признато за правоимащо по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, доколкото се легитимира като
ползвател, а в имота е констатирано изграждането на сграда на бетонна основа с площ
27,50 кв.м.
Установява се, че на 25.07.1995 г. Г.Д.Г е поискал извършването на оценка и
възлагане за закупуване на полученото по реда на ПМС № 21 място – имот [********],
кв. Д., местността „[********], [********]“.
3
Не е спорно също така и се установява, че с оценителен протокол от 22.08.1995
г. е извършена оценка на на земята (600 кв.м.) и построената в имота сграда (с
разгъната застроена площ 27,50 кв.м.), като е определена сума в размер на 71 335 лева,
която е указано да бъде внесена по сметка на ТОА „[********]“.
Издадено е било удостоверение, изх. № ДИ 160036/26.02.1996 г. от [********],
район [********], отдел „Държавни имоти“ на Г.Д.Г относно имот в [********],
придобит по Постановление № 21 на МС с удостоверение № 1181/18.12.1966 г. в
местността „[********], [********]“ с графична площ 700 кв.м., пл. № 74, кад. Л. №
734/1977 г., който имот съгласно удостоверението е извън регулация без данни за
държавна или общинска собственост по актовите книги на отдел „Държавни имоти“
при район [********].
По делото е прието писмо на кмета на район [********], изх. № СТ-07-00-
207/15.10.1996 г. до нотариус при РС – С. за издаване на нотариален акт за недвижим
имот на основание § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, § 30 ЗИЗСПЗЗ и писмо на
МТРС № V8-1284/20.12.1995 г. Съгласно същото със заповед № РД-64-496/17.07.1995
г. на кмета на СО е изготвена оценка на основание чл. 30, ал. 3 ЗАП за заплащане на
недвижим имот пл. № 74, к.л. 734, местността „[********]“ с площ 630/700 кв.м. ид.ч.,
ползван на основание Постановление № 21 на МС съгласно удостоверение №
1181/18.12.1966 г.
Съставен е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание § 30 ЗИЗСПЗЗ и писмо на МТРС № V8-1284/20.12.1995 г. № 61, том XXIII,
дело № 4631/1996 от 30.12.1996 г. на нотариус при [********] към СРС, поправен с
нотариален акт № 119, том II, дело № 312/1997 г. от 10.02.1997 г., поправен с
нотариален акт № 136, том VI, дело № 1172/1997 г. от 17.04.1997 г., с който Г.Д.Г е
признат за собственик на следния недвижим имот: 630/700 кв.м. ид.ч. от неурегулирано
дворно място, цялото с площ от 700 кв.м. по графични данни, находящо се в гр. С. –
[********], кв. Д. – II-a част, местността „[********]“, представляващо имот
[********] при съседи: от изток: имот пл. № 73 от запад – имот пл. № 1017, от север –
имот пл. № 1026 и 71, от юг – път, заедно с построената в дворното място сграда без
одобрени строителни книжа с площ 23,80 кв.м., състояща се от две стаи и веранда.
Не е спорно между страните, че Г.Д.Г е починал на 03.12.1997 г. и е оставил за
свои наследници по закон ищците, като за установяване на последното по делото като
доказателство е прието удостоверение за наследници.
Съгласно представените по делото скица на поземлен имот № 11210/29.04.2011
г. и № 15-334498/21.04.2020 г.процесният имот е отразен на КККР с площ от 710 кв.м.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпитите на
свидетелите С.Т. и М.С., се установява следното:
В показанията си св. Т. установява, че самата тя притежава по наследство
парцел, който се намира в местността „[********], [********]“ в кв. Д.. Свидетелства,
че Г.Г. е бил нейн вуйчо, брат на майка й. Известно й е, че през 1966 г. той е получил
парцел в тази местност. Бащата на свидетелката получил съдеден парцел по същия ред
- по постановлението за пустеещите земи. Вуйчо й положил огромни усилия да
облагороди мястото, което получил, и да го превърне в овощна градина. Засадил и
отглеждал там зеленчуци и цветя. Имотът обгрижвал непрекъснато. Г. починал през
1997 г., като до смъртта си той обгрижвал и обитавал мястото. След неговата смърт за
имота продължили да се грижат неговата съпруга и дъщеря му, вкл. до депозиране на
показанията. На свидетелката не е известно да е имало конфликти по повод границите
4
на имотите. Били общо единадесет парцела, оградени само с обща външна ограда, а
между отделните имоти не е имало огради, само жив плет и тел, за да са ясни
границите. Между съседите не е имало спорове относно границите на конкретните
парцели, които не са били променяни от 1966 г. насетне. Свидетелства, че парцелите са
били горе-долу еднакви с площ около 660 кв. метра. Не й е известно общината да е
имала свой имот в района. Всички лица, получили имотите по този ред, вкл. и Г., много
са искали да станат собственици и затова през 1995-1996 г. се възползвали и ги
закупили. Вуйчо й закупил имота, за който се грижел. Изразява предположение, че за
да са ясни границите, са получили линия от общината.
Свидетелят С. е изложил, че познава Г.Г. и семейството му по роднинска линия,
като били и приятели. Знае за имот, който Г.Г. имал в Д., но няма представа откъде е
имал този имот. Имотът ползвал като вила. Семейството на Г. ходело често там и
преспивали в изградената в имота постройка. В имота е имало засадени малини, ягоди,
овощни дървета. Известно му е, че Г. е имал имота след средата на 60-те години.
Всичко в имота той направил - къщата, пейките, грижел се за насажденията заедно със
съпругата си. Свидетелят никога не е чувал да е имало някакви спорове за границите
на имота. Имотът на Г. е бил ограден от страната на обща ограда, с която са били
оградени няколко имота, а откъм страната на имота на сестра му с тънка тел. Не си
спомня дали е имало ограда от другите страни. Не му е известно дали Г.Г. е имал акт за
собственост на имота. Според свидетеля имотът на Г. е с площ между 500 и 700 кв.
метра, но не може да определи с по-голяма точност.
По делото е прието заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Л. Г., на което съдът дава вяра, като изготвено
компетентно и безпроистрастно от специалист, притежаващ съответните знания от
областите на техническите науки. Въз основа на същото съдът приема за установено,
че процесният имот е бил заснет и е нанесен на неодобрения кадастрален план с
[********] с графична площ от 700 кв.м. Изчислена по координати на цифровия
кадастрален план площта на имота е 710 кв.м., както е отразено и на КККР. Разликата в
площите се дължи на начина на изчисляване на същите, а не на промяна в границите,
каквато не е установено да е имало. Вещото лице е дало заключение, че имотът по
неодобрения кадастрален план, отразен с пл. № 74, е идентичен с процесния имот с
идентификатор [********] по КККР.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и
евентуални искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В тежест на ищците по иска за признаване за установено в отношенията им с
ответника, че ищците са собственици на имот с идентификатор [********] с площ по
кадастрални данни 710 кв.м. е докажат, че са собственици на процесния имот на
наведените с исковата молба основания – приключила процедура по реда на § 4а ПЗР
ЗСПЗЗ и евентуално основание за разликата над 630 кв.м. ид.ч. до 710 кв.м.ид.ч.
изтекла в тяхна полза придобивна давност, с оглед което и следва да установят, че
техният наследодател, а и те след неговата смърт са упражнявали явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за
период в продължение на поне десет години с намерението да го своят.
В тежест на ответника е да установи, че е собственик на 80/710 кв.м.ид.ч. от
имота на основанието, на което се легитимира като собственик на тази част от същия.
От събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че ищците
5
са установили, че са собственици на целия процесен недвижим имот на сочените от тях
основания, като съображенията за това са следните:
В случая между страните не е спорно, а и това се установява от представените
по делото писмени доказателства, че наследодателят на ищците е получил през 1966 г.
за ползване пустееща земеделска земя с площ от 630 кв.м. Установява се също така, че
на неодобрения кадастрален план, изработен през 1977 г., имотът, който е ползван от
Г., е заснет с площ от 700 кв.м. По несъмнен начин за настоящия съдебен състав от
доказателствата по делото се установява предоставяне правото на ползване през 1966
г., подаването на молба от ползвателя, извършването на оценка и заплащане на площ от
630 кв.м. по реда и в сроковете на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 65 ППЗСПЗЗ.
Следва да се подчертае, че по делото като доказателство е приета заповед № РД
64-196/17.07.1995 г. на кмета на [********] във връзка с подадена от Г.Д.Г жалба и
съгласно която лицето е признато за правоимащо по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ,
доколкото се легитимира като ползвател, а в имота е изградена сграда на бетонна
основа с площ 27,50 кв.м. Ето защо и правото на собственост е придобито на
основание завършената процедура по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Съдът намира за необходимо да посочи, че фактическият състав на
трансформирането на правото на позлване в право на собственост по този ред е
осъществено именно по отношение на 630 кв.м. площ земеделска земя и построена в
имота сграда, колкото е предоставена на Г.Г. за ползване по реда на ПМС № 21 през
1966 г. Не могат да бъдат споделени доводите на ищците, че всъщност процедурата е
завършила по отношение на цялата площ на имота, макар да е установено, че още към
1966 г. тя е била 710 кв.м. /предвид липсата на данни за промяна на границите на
същия съгласно заключението на СТЕ/. Видно е от приетите писмени доказателства в
производството, че Г. е придобил по този ред 630/700 кв.м.ид.ч., доколкото заплатената
от него цена съгласно изготвената оценка е за 600 кв.м. незастроена земя и за
построената в имота сграда с разгъната застроена площ от 27,50 кв.м. Не е налице
основание да се приеме, че по този ред наследодателят на ищците е придобил имот с
площ от 710 кв.м. и съобразно ограничението, предвидено в § 4з, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Не
само извършената оценка и заплатената цена са за 630 кв.м. площ, но и изрично в
заповедта, с която завършва фактическият състав на придобиването на правото на
собственост по този ред, респ. в издадения въз основа на същата констативен
нотариален акт, е посочено, че процедурата е реализирана именно за 630/700 кв.м.
ид.ч. от имота. Ето защо и в тази част исковете на ищците в качеството им на
наследници по закон на Г.Д.Г са основателени на посоченото основание при заявените
от тях квоти до размера на 630/710 кв.м.ид.ч.
За пълнота следва да се посочи, че никоя от страните в производството не е
въвела твърдение, не се е позовала и не е оспорила размера на квотите в правото на
собственост, притежавано от ищците. В отношенията им с ответника последното не се
явява релевантно, а дали имотът се притежава от наследниците на Г. при равни квоти
би имало значение само в отношенията помежду им. Същите обаче не биха били
обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по настоящото дело, доколкото
тя се простира и обвърза само ищеца и ответника по всеки от предявените искове. Ето
защо и исковете на ищците всяка от тях да бъде призната за собственик на по ½ ид.ч.
от 630/710 кв.м. ид.ч. от процесния имот на главното заявено основание – приключила
процедура по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и наследяване от Г.Д.Г са основателни и следва
да бъдат уважени до този размер на заявеното главно основнаие.
В допълнение на горното съдът намира за необходимо да подчертае, че от страна
на ищците не е установено и за първи път такива съображения са изложени в
депозираната от процесуалния им представител писмена защита, че са придобили
разликата до пълната площ на имота по реда на § 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ. Съгласно
същата разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се
6
възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от
250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на
собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
Освен че до настъпване на процесуална преклузия за въвеждането на фактически
твърдения по отношение на такова придобивно основание това не е сторено от страна
на ищците, то по делото не са налице данни за разликата от 80 кв.м. да е осъществена
процедурата по § 4з, ал. 2, изр. последно ПЗР ЗСПЗЗ. Ето защо и този довод на ищците
не следва да бъде по-подробно обсъждан.
Доколкото от страна на ответника се оспорва правото на собственост на ищците
за останалите 80/710 кв.м. ид.ч. с твърдения, че същите принадлежат на общината,
съдът следва да разгледа евентуално наведеното възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, макар от страна на ответника в производството да не е установено
пълно и главно, че са били налице предпоставките за придобиване на правото на
собственост на основание чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ.
Независимо от изложеното, съдът приема, че в случая ищците са доказали по
делото, че след приключване на производството по трансформиране на правото на
ползване в право на собственост за техния наследодател по реда на ЗСПЗЗ, той, а след
смъртта му те, като негови наследници, са установили и са продължили владението
върху целия недвижим имот с намерение да станат собственици на същия. От
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, като обективни,
безпристрастни, последователни и пресъздаващи личните впечатления на разпитаните
лица, се установява, че владението върху имота е било трайно, явно, необезпокояво,
несмущавано и не е било отнемано от владелеца, а след смъртта му – от неговите
наследници, продължили владението. По несъмнен начин по делото е установено, че
фактическата власт върху имота с площ от 710 кв.м. е упражнявана в периода след
приключване на процедурата по реда на ЗСПЗЗ през 1996 г. насетне, като и към
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция имотът се е владеел от
ищците.
С оглед отмяната на мораториума за придобиване на общински имоти по
давност с Решение № 3/24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/2021 г. на КС, в
сила от 08.03.2022 г., съдът приема, че по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се
съобрази, че давноста за придобиването на останалите 80/710 кв.м. идеални части от
имота, макар да е била спряна за периода от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г., е изтекла в
хода на настоящото производство и то преди подаването на отговор на исковата молба
от страна на ответника /20.10.2022 г./. В тази връзка съдът намира за необходимо да
посочи, че с подаването на искова молба в защита на правото им на собственост върху
процесния имот, респ. за периода след отпадане действието на мораториума,
установяващ забрана за продобиване по давност на общински земи, ищците не са
прекъснали течението на придобивната давност, течаща в тяхна полза по отношение на
спорните идеални части от същия. В този смисъл е напр. Решение № 109/25.05.2015 г.
по гр.д. № 7420/2014 г. ВКС, I Г.О. и др. Течението на давността е възобновено
считано от 08.03.2022 г. Годно да прекъсне давността е възражението на ответника, че
той е собственик на тези идеални части, но това възражение е заявено след изтичането
на давността, с оглед което и същото не е прекъснало течението й.
Предвид изложеното всяка от ищците следва да бъде призната за собственик и
на ½ ид.ч. от 80/710 кв.м.ид.ч. от имота на основание давностно владение, осъществено
в периода 15.10.1996 г. – 19.10.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат ищците.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да им се присъдят внесената държавна
такса /279,60 лева/, таксата за вписване на исковата молба /27,95 лева/, депозитът за
7
изготвяне на заключението на СТЕ от вещото лице Л. Г. /350 лева от заплатени 500
лева, с оглед постановеното от съда в ОСЗ от 16.03.2023 г. определение/ и заплатеното
в полза на адвоката им възнаграждение съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 17.06.2021 г., от съдържанието на който може да бъде
установено заплащането на сума в размер на 1200 лева и допълнително заплатен
хонорар в размер на сума 250 лева или общо 1450 лева. Ответникът е заявил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за неоснователно. С оглед цената
на предявените искове и броя на проведените открити съдебни заседания минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно правилата на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения надвишава сумата, която съдът
установява, че е била заплатена от ищците на адвоката им. Ето защо и в тежест на
ответника следва да се възложи сумата от общо 2107,55 лева – разноските, сторени от
ищците в първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. С. Г., ЕГН **********, и
Д. Г. Д.Л., ЕГН **********, двете с адрес: [********], съдебен адрес: [********], чрез
адв. Г. Ч., срещу [********], ЕИК [********], чрез район „[********]“, с адрес:
[********] установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. С. Г.,
ЕГН **********, и Д. Г. Д.Л., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот,
находящ се на адрес: [********], който съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. съставлява поземлен имот с идентификатор [********] с площ от
710 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 74,
при съседни поземлени имоти със следните идентификатори: [********], [********],
[********], [********], [********], при равни квоти, като всяка от тях е собственик
на по ½ идеална част от 630/710 кв.м. ид.ч. от имота на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и
наследяване от Г.Д.Г, ЕГН **********, починал на 03.12.1997 г. и на по ½ идеална
част от 80/710 кв.м.ид.ч. от имота на основание изтекла придобивна давност.
ОСЪЖДА [********], ЕИК [********], чрез район „[********]“, с адрес:
[********], да заплати на Р. С. Г., ЕГН **********, и Д. Г. Д.Л., ЕГН **********,
двете с адрес: [********], съдебен адрес: [********], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2107,55 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8