№ 47
гр. Сливен , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600180 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК за проверка на
определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК относно разноските по делото.
Образувано е по въззивна частна жалба на повереника на частния тъжител Х. Х.
Д. – адв.Г.М. срещу определение от 16.03.2021г. по НЧХД№1237/2020г. по описа на
СлРС, с което тъжителката Д. е осъдена да заплати на подсъдимия И. И. К. сумата от
500лв, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се изразява несъгласие с атакуваното определение. Твърди се,
че с присъда по НЧХД№1237/2020г. СлРС е признал подсъдимия за виновен в това,
че на 14.09.2020г. причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в
травматично разкъсно-контузна рана на горната устна, причинили й временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. „Разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК“ като телесната повреда е причинена в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежка обида и закани спрямо
дъщеря му и е било възможно да настъпят тежки последици за дъщеря му-
престъпление по чл.132, ал.1, т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК и го оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Съдът освободил
подсъдимия от наказателна отговорност на осн.чл.78А от НК и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000лв. Недоволна от присъдата,
пострадалата обжалвала съдебния акт пред СлОС като във връзка с подадената
въззивна жалба било образувано ВНЧХД№25/2021г. по описа на СлОС. На
14.01.2021г. тъжителката оттеглила въззивната жалба и съдът прекратил въззивното
производство Междувременно обаче подсъдимият сключил договор за правна помощ
1
с адв.Попова, в който била посочена стойност на адвокатската услуга-150лв, които
подсъдимият заплатил в брой. Становище по въззивната жалба адв.Попова е
депозирала едва на 20.01.2021г, т.е. една седмица след като тъжителката е оттеглила
въззивната си жалба. Повереникът твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.189,
ал.3 от НПК: независимо, че подсъдимият е признат за виновен, РС е осъдил
тъжителката да заплати на осъдения деец/подсъдим направените от него и неправилно
определени разноски. От въззивната инстанция се очаква да отмени определението и
да бъде отхвърлено искането за заплащане на направените разноски като
неоснователно.
След като се запозна с частната жалба и обсъди доводите изложени в нея, СлОС
направи следните констатации:
Въззивната частна жалба е подадена в установения от закона и указан от съда
срок за обжалване и е депозирана от лице, разполагащо с правен интерес. Разгледана
по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:
НЧХД№1237/2020г. по описа на РС-Сливен е образувано по повод подадена
частна тъжба от Х. Х. Д. срещу И. И. К. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от
НК. Предявен е бил граждански иск с цена на иска 2 000лв, представляваща
претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане. Съдът с Присъда № 260055 от 02.12.2020г. е признал подсъдимия за
виновен в това, че на 14.09.2020г. причинил на тъжителката лека телесна повреда,
изразяваща се в травматично разкъсно-контузна рана на горната устна, причинили й
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. „Разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“ като телесната повреда е причинена в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежка обида и
закани спрямо дъщеря му и е било възможно да настъпят тежки последици за дъщеря
му-престъпление по чл.132, ал.1, т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК и го оправдал по
първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК и му
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв. Възложени са му
направените от частната тъжителка разноски в размер на 412лв.
Частният тъжител Д. е атакувала присъдата с въззивна жалба от 15.12.2020г.
като е посочила, че същата е бланкетна с цел спазване на законоустановения срок за
обжалване и поради обстоятелството, че мотивите към датата на подаване на жалбата
не са били изготвени. Искането, с което е сезирана въззивната инстанция, е след
извършване на въззивна проверка от окръжния съд, да бъде наложено на подсъдимия
по-строго наказание.
2
Мотивите са изготвени на 07.01.2021г.
На 30.12.2020г. подсъдимият е упълномощил адв.Елена Попова да го
представлява пред въззивната инстанция. В пълномощното е описано договорено
възнаграждение в размер на 150лв. В частта „платена сума“ адв.Попова е отбелязала -
платена сума 150лв, от които в брой-150лв.
На 14.01.2021г. тъжителката Х.Д. е депозирала молба към въззивна жалба чрез
РС-Сливен до ОС-Сливен, в която е посочила, че не желае да бъде провеждано
въззивно производство предвид роднинските връзки между участниците в процеса и е
направила оттегляне на въззивната жалба. Върху молбата е поставена резолюция от
съдията-докладчик с дата 18.01.2021г.- делото да се изпрати на СлОС.
На 19.01.2021г. адв.Попова е представила чрез районния съд до окръжната
инстанция становище относно въззивната жалба на Х.Д., с което е заявила, че намира
същата за неоснователна. Отразила е и искането си присъдата да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Резолюцията на СлРС, с която делото се изпраща на
окръжния съд е от 20.01.2021г.
На 20.01.2021г. е било образувано ВНЧХД №25/2021г. по описа на СлОС въз
основа на молбата на Х.Д. за оттегляне на въззивната жалба и за прекратяване на
въззивното производство. С Определение от 27.01.2021г. по цитираното дело СлОС е
приложил разпоредбата на чл.326 вр.чл.324, ал.1 от НПК и е прекратил производството
по делото.
На 10.02.2021г. адв.Попова е подала молба до ОС-Сливен, с която е изразила
претенция за присъждане на направените делото пред въззивната инстанция разноски.
РС-Сливен е изпратил молбата ведно с делото на окръжния съд.
С Определение от 02.03.2021г по ВНЧХД№25/2021г окръжният съд е приел, че
при липсата на постановена нова присъда от въззивната инстанция въпросът с
присъждането на направените разноски следва да се реши от първоинстанционния съд
с определение, при което на основание чл.306, ал.3, вр.ал.1, т.4, вр.чл.341, ал.2 от НПК
същото ще подлежи на контрол от въззивния съд и по този начин ще се обезпечи
предвидената в закона възможност на инстанционна проверка. С тези мотиви
горестоящия съд е изпратил молбата на адв.Попова по компетентност на РС-Сливен. В
мотивите си съдът е посочил, че при изразено несъгласие с акта на окръжния съд,
първостепенният такъв разполага с възможност да повдигне спор за родова подсъдност
между РС-Сливен и ОС-Сливен.
С определение от 16.03.2021г. РС-Сливен се е произнесъл по молбата на
адв.Попова като лаконично е коментирал прекратяването на въззивното наказателно
3
производство, поради оттегляне на въззивната жалба от страна на частната тъжителка.
Приел, че следва да се произнесе с определението си по това искане за заплащане на
разноски като осъди Д. да заплати на подсъдимия сумата от 500лв, представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.Осъдил
тъжителката да заплати сумата 500лв на подсъдимото лице.
В законоустановения седмодневен срок е депозирана частната жалба на адв.М. в
качеството му на процесуален представител на Х.Д.. Съдът е администрирал частната
жалба и е изпратил делото на ОС-Сливен.
С Определение от 26.04.2021г. СлОС е прекратил производството по
ВЧНД№154/2021г, тъй като е приел, че частната жалба е нередовна, доколкото към нея
не са приложени доказателства за заплащане на дължимата държавна такса,
представляваща условие за допустимостта на въззивното производство.
Първостепенният съд е указал на страната да заплати държавна такса, след което
делото ведно с жалбата е изпратено за пореден път на СлОС и е образувано
настоящото въззивно частно наказателно дело.
Доколкото съдът не е изложил подробни мотиви, чиято правилност и
законосъобразност контролиращата инстанция да анализира по реда на въззивната
проверка, ОС намира за необходимо да обсъди разпоредбите на чл.189 и чл.190 от
НПК, които уреждат правилата за възлагане на направените в хода на делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат
за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и други разноски за служебно назначения защитник,
както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са
направили такова искане. В настоящия казус подсъдимият е бил признат за виновен за
престъпление по чл. чл.132, ал.1, т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК, поради което на частния
тъжител се следват направените по делото разноски. Очевидно съдът е спазил
цитираната разпоредба, тъй като с присъдата си се е произнесъл по разноските,
осъждайки подсъдимия да заплати на тъжителката разноските, направени за завеждане
на делото и за адвокатско възнаграждение.
Доколкото подсъдимият е признат за виновен, то в настоящия казус тази
разпоредба следва да се приложи и по повод разноските, направени пред въззивната
инстанция. В нормата на чл.190 от НПК, озаглавена „Възлагане на разноски“ се
визират случаи, в които се възлагат разноски и на частния тъжител, но само когато
подсъдимият е признат за невиновен или когато наказателното производство бъде
прекратено. Видно от изложението по-горе при оттеглянето на въззивната жалба
срещу постановената от СлРС присъда от частната тъжителка окръжният съд е
4
прекратил само въззивното производство, но не и наказателното такова. Следователно
разноските, които е направил подсъдимият във връзка с упълномощаване на защитник
пред втората съдебна инстанция, следва да останат за негова сметка, вместо да бъдат
възлагани на частната тъжителка. Като е постановил определение в противоположния
смисъл, СлРС е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен,
а вместо него настоящата инстанция следва да отхвърли направеното искане като
неоснователно.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 16.03.2021г. по НЧХД№1237/2020г. по описа на
Сливенски районен съд и ВМЕСТО ТОВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Елена Попова в качеството й на процесуален
представител на И. И. К. за заплащане на направените в хода на въззивното
производство по ВНЧХД№25/2021г. на СлОС разноски като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5