№ 107
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20203001000447 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Ел-Си-Трейд” ООД, чрез адв. И.С. против
решение № 50 от 10.06.2020 г., постановено по т. д. № 232/2019 г. по описа на
Добричкия окръжен съд.
Въззивникът излага подробни доводи за неправилност на решението поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила
съдът не е приел за разглеждане предявеното от ответното дружество възражение за
прихващане на вземането на ищцата, срещу насрещно вземане на ответното дружество
от ищцата, основаващо се на неоснователно обогатяване в размер на 13 860 лева
съобразно дела й. Като основание за сумата по възражението за прихващане посочва
използването на ресурси на ответното дружество за извършване на строителни
дейности в техен имота на ищцата и наследодателя й. Релевира оплаквания, че съдът
неправилно е приел, че възражението за прихващане е наведено след срока. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло, евентуално - като погасен чрез
прихващане до размера на насрещното вземане на ответното дружество. Претендира
разноски.
1
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивна жалба от СТ. ИВ. Д.,
чрез адв. Е С, в който се излагат доводи за правилност на решението. Сочи се, че още с
отговора на исковата молба въззивникът е направил признание на иска по основание и
по размер. Въззиваемата страна счита, че не съществува спор между страните относно
дължимостта на сумата – предмет на исковата претенция, от където релевира доводи за
правилност на извода на съда за недопускане на възражението за прихващане. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. В условията на евентуалност, при
допускане на направеното възражение за прихващане, моли съда да отхвърли същото
като неоснователно, като уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
С оглед на оплакванията, направени във въззивната жалба, на съдебен
контрол пред настоящата инстанция подлежи, както в цялост постановеното съдебно
решение, така и релевираното възражение за съдебно прихващане на вземането на
ищцата, срещу насрещно вземане на ответното дружество от ищцата, основаващо се на
неоснователно обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела ѝ.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивниата жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и
оспорва отговора. Счита, че чрез събраните в настоящата инстанция доказателства се
установяват обстоятелствата, обосноваващи основателността на възражението за
прихващане и размерът на претенцията. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Моли за
отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски. В срок
представя писмени бележки, в които излага подробни доводи по съществото на спора.
В о. с. з. въззиваемата страна СТ. ИВ. Д., чрез процесуалния си представител
поддържа отговора на въззивната жалба. Съобразно събраните доказателства по делото
намира, че не се установява да е налице неоснователно обогатяване за наследниците на
И Д. Счита, че издадените през 2019 г. фактури са били единствено и само във връзка с
производства, по които да се докаже основателност на евентуално възражение за
прихващане. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. В
срок представя писмени бележки, в които излага подробни доводи по съществото на
спора.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
2
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
правилността на решението съдът е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, но
със служебна преценка досежно спазването на императивни материалноправни
разпоредби на закона. В този смисъл постановеното от първостепенния съд решение е
валидно и допустимо.
Съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания, на съдебен контрол
пред настоящата инстанция подлежи релевираното възражение за съдебно прихващане,
във връзка с което апелативната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е
допуснала направените доказателствени искания на страните, приобщени по
съответния ред към делото.
Страните не спорят относно наличието на елементите на фактическия състав на
предявения пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 133, ал. 1 от ТЗ. Освен по основателността, страните не спорят и по
размера на исковата претенция, възлизащ на 57 552.04 лева, представляващ 1/3 от
дължимата част от печалбата съразмерно на дела на наследодателя на ищцата – И Д Д,
починал на 27.08.2018 г., съдружник в ответното дружество „Ел-Си-Трейд” ООД.
Не се спори, а и от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт
и удостоверение за наследници, се установява, че И Д Д, починал на 27.08.2018 г., е
наследен от трима законни наследници – съпругата му СТ. ИВ. Д. /ищец в
производството/, сина му Денчо Ивелинов Д и дъщеря му Елена Ивелинова Жейнова.
Страните не спорят, че починалият И Д Д е бил съдружник в „Ел-Си-Трейд”
ООД, с 50% участие в капитала.
В депозираната искова молба се сочи, че на 12.03.2018 г. И Д Д заедно с другия
съдружник в дружеството Т. Ст. Т., са взели решение за изплащане на дивиденти от
неразпределена печалба от предходни години. Твърди се, че съгласно представената
справка на „Ел-Си-Трейд” ООД – хронологичен регистър на сметка 425 „Задължения
за съучастие“, изготвена от „РВ-К-Консулт“ ООД, неоспорена от ответната страна, на
И Д е осчетоводено задължение на дружеството за изплащане на дивидент в размер на
223 848.55 лева, като след определения дължим данък в размер на 11 192.43 лева,
остават за изплащане 212 656.12 лева. Ищцата сочи, че от тази сума на 04.06.2018 г. са
изплатени на И Д 10 000 лева, а на 18.12.2018 г. на тримата наследници по закон са
изплатени по 10 000 лева на всеки или общо 30 000 лева. Остатъкът от дивидента след
3
тази дата се сочи, че е в размер на 172 656.12 лева, като съобразно наследствената
квота на ищцата СТ. ИВ. Д. се обосновава размера на предявената с исковата молба
претенция, възлизаща на 57 552.04 лева.
С подадения отговор на исковата молба пред окръжния съд е изразено
становище за основателност на иска по основание и размер, но е направено и
възражение за частично прихващане на вземането на ищцата от ответното дружество,
срещу насрещно вземане на ответното дружество от ищцата за неоснователно
обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела й. В тази връзка са изложени
подробни доводи за използване на ресурсите на ответното дружество в периода 2016-
2017 г. от страна на ищцата и починалия й съпруг И Д за извършване на строителни
дейности в собствената им жилищна сграда в режим на съпружеска имуществена
собственост, находяща се в гр. Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58А.
Първостепенният съд в нарушение на процесуалните правила не е приел за
разглеждане така направеното възражение, респективно е отхвърлил направените в
тази връзка доказателствени искания. На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК въззивната
инстанция е приела за разглеждане възражението за прихващане, с оглед на което е
разпределила и доказателствена тежест между страните. Уважени са доказателствените
искания на страните за назначаване на ССчЕ и допускане на гласни доказателствени
средства.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните
правни изводи:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на СТ. ИВ.
Д., с която срещу „Ел-Си-Трейд“ ООД е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 133, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 57 552.04 лева,
представляваща 1/3 ид. ч. от дължимата част от печалбата съразмерно на дела на
наследодателя й И Д Д, починал на 27.08.2018 г., съдружник в „Ел-Си-Трейд“ ООД.
Правото на дивидент е имуществено право на съдружника да получи част от
реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на дружеството.
Съгласно
чл. 133, ал. 1 предл. второ от ТЗ съдружниците имат право на част от печалбата,
съразмерно на дяловете им, ако не е уговорено друго. Законовата разпоредба
предвижда принципното разрешение за разпределение на печалбата съобразно дела на
всеки от съдружниците от капитала на дружеството т. е. за разпределение по
съразмерност. Така е уредено и правото на дивидент на всеки от съдружниците в
конкретния случай, видно от чл. 36, ал. 1 от представения дружествен договор на „Ел-
Си-Трейд” ООД.
4
Правото на част от печалбата на дружеството е от общите имуществени права
на съдружниците и се поражда при условие, че е налице печалба, установена след
изтичане на финансовата година, с приемане на годишен счетоводен отчет и решение
на общото събрание на съдружниците за разпределение на реализираната балансова
печалба. Едва със завършване на този фактически състав, абстрактното имуществено
право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на
участието му в капитала на дружеството се трансформира в ликвидно и изискуемо
вземане в полза на съдружника.
Не се спори, че в случая са налице горепосочените предпоставки.
Представените с исковата молба доказателства – препис – извлечение от акт за смърт
на И Д, удостоверение за наследници, хронологичен регистър на см.425, съкратен
годишен баланс към 31.12.19г. на ответното дружество и др., не са оспорени от
ответното дружество, което в депозирания отговор от 3.01.2020г. е признало иска по
основание и размер. Безспорността на елементите от ФС са прогласени от
първоинстанционния съд в проекто – доклада по делото, визуализиран в определение
№ 116/ 4.03.2020г., обявен на страните в проведеното на 5.06.2020г. ОСЗ и обявен за
окончателен поради липса на възражения по същия. ОС – Добрич е посочил, че всички
факти, изложени по – горе са права и обстоятелства, които се признават и като такива
не се нуждаят от доказване , на осн. чл. 146, ал., т. 3 и т.4 ГПК. По горните
съображения съдът счита, че постановеният първоинстанционен акт, с който е уважена
претенцията на ищцата по реда на чл. 133 ТЗ във вр. с чл. 9, ал.1 ЗН е правилен и като
такъв следва да бъде потвърден.
Спорът пред въззивната инстанция касае направеното от „Ел-Си-Трейд” ООД
с отговора на исковата молба от 03.01.2020г. възражение за частично прихващане на
вземането на ищцата спрямо ответното дружество, срещу насрещно вземане на
ответното дружество от ищцата, обосновано с наличието на неоснователно
обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела ѝ.
Във връзка с така направеното възражение страните не спорят, че ищцата СТ.
ИВ. Д. и починалият й съпруг И Д Д – бивш съдружник на „Ел-Си-Трейд” ООД, са
притежавали недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, находящ
се в гр. Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58А. Спори се дали по отношение на този
имот въззивното дружество е предоставяло работна сила, чрез свои работници за
извършването на СМР, като по този начин ответното дружество е обедняло,
заплащайки трудови възнаграждения и осигурителни вноски на Б.Н., Г В, Н.П. и М М
за периода от м. 01.2016 г. до м. 06.2016 г., както и на Н.П. за периода от м. 07.2016 г.
до м. 12.2016 г., а съпрузите И Д и С.Д. от своя страна са се обогатили за сметка на
дружеството, спестявайки заплащането на тези разходи /трудови възнаграждения и
5
социални осигуровки/ по извършените СМР в собствената им къща.
Възражението за съдебно прихващане е процесуално допустимо, направено е
от процесуално легитимирано лице – ответното дружество, и в законоустановения
преклузивен срок - с отговора на исковата молба.
За да настъпят материално - правните последици при направено възражение за
прихващане /съдебно прихващане/ е необходимо да са осъществени всички
кумулативно предвидени елементи на сложния фактически състав, визиран в
разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, а именно: 1/. наличие на две действителни вземания,
които са 2/. насрещни и 3/. еднородни. В константната съдебна практика на
касационната инстанция се приема, че възражението за прихващане, заявено в хода на
висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо
/така решение №35/25.07.2017 год. по дело №3164/2015 год. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № 113/09.07.2013 год. по гр. д № 1274/2013 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др./. В
разглежданата хипотеза, погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила
решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.
За да се достигне до позитивен правен извод за наличие на фактическия състав
на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се
докаже обедняване на ответното дружество, връзка между обедняването и
обогатяването на ищцата, настъпило от един или от няколко общи факта, както и
липсата на друг иск, чрез който да бъдат претендирани последиците от разместването
на благата. При субсидиарната кондикционна претенция обезщетяването е до размера
на по-малката от двете величини – обедняването или обогатяването. Обогатяването,
което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице, не само когато се
увеличава имуществото на едно лице, а също така и когато последното е спестило за
сметка на друго, свои разходи.
Съобразно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/ се установява, че по сметка 611/3/1 „Разходи за основната дейност“, обект „Ел-
Си-Трейд” ООД, се води салдо 211 885.47 лева, представляващо натрупани разходи в
периода 2015-2016 г. по изграждане на обекти от „Ел-Си-Трейд” ООД. Експертът сочи,
че по данни на счетоводителя на дружеството по тази аналитична партида са отчитани
извършвани от „Ел-Си-Трейд” ООД разходи, както по изграждане на жилищна сграда в
гр. Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58А, така и по отношение на други обекти на
съдружниците. Установява се, че дружеството не води отделна аналитична партида на
името на И Д. Липсват първични счетоводни документи, относими към процесните
СМР, поради което експертът не може да направи самостоятелни и достоверни
изчисления. По делото не са представени фактури, издадени през периода 2016 – 2017
6
г. от „Ел-Си-Трейд” ООД към И Д и/или С.Д.. Представени са три броя фактури,
издадени от дружеството през 2019 г., отразени в дневника за продажби през данъчен
период 11/2019. По отношение на СТ. ИВ. Д. е издадена фактура на обща стойност 78
291.94 лева за материали за строителство на къща за лично потребление. Съдът цени
фактурата само с оглед съвкупния анализ на доказателствата по делото, но не и като
доказателство на базата, на което да бъде направен извод за задължения на ищцата
спрямо ответното дружество, тъй като касае друг, различен от процесния, период. В
тази връзка съдът съобразява и обстоятелството, че във фактурата като основание се
сочат строителни материали, а направеното възражение за частично прихващане касае
заплащането на трудови възнаграждения и осигуровки, видно от уточняващата молба
на дружеството от 21.10.2020г. / стр.29/. От таблица 1-3 /продължение/ на л. 4 от
заключението на ССчЕ се установява, че от общите разходи, разпределени процентно
по обектите на база обем работа за 2016 г., възлизащи на 94 496.73 лева, по сметка 604
има извършени разходи за заплати, а по сметка 605 - за социални осигуровки.
От събраните гласни доказателства на свидетеля Н.П. се установява, че същият
е работил за „Ел-Си-Трейд” ООД като строител в периода от 05.08.2013 г. до м.
октомври 2020 г. Свидетелят сочи, че от м. 10.2015 г. до пролетта на 2017 г. е работил
единствено в къщата на тогавашния управител на дружеството - И Д, като е
наблюдавал процеса по извършване на ремонт на същата и при необходимост е
помагал, като например е облепял зидарията с фибран, правил е замазка на пода,
поправял е ВиК и др. От показанията на свидетеля се установява, че за извършената
работа е получавал заплата от касата на „Ел-Си-Трейд” ООД и И Д му е давал „бонуси
на ръка на лично основание“, които са „от порядъка на 4 500 лева“. Посочва, че
периодично са идвали и други работници от фирмата във връзка с ремонта. Имало е и
други дружества, които са изпълнявали СМР в къщата и той е извършвал надзор по
отношение на тях. Сочи, че не е подписвал документи по приемане на работата, а
просто физически е трябвало да наблюдава самия процес и когато е било необходимо
да се намеси с корекции или да докладва на управителя. Посочва ул. „Климент
Охридски“ № 2 като адрес на къщата и я описва подробно и детайлно.
От показанията на свидетеля Б.Н. се установява, че същият е работил в къщата
на семейство Ди, като описва конкретно местонахождението й - до Хуманитарната
гимназия в гр. Добрич. Свидетелят твърди, че в посочения имот е работил, макар и
инцидентно и за определени дейности, за периода от м. 01.2016 г. до м. 06.2016 г.
Ответното дружество е било негов работодател и е получавал трудово възнаграждение
в размер на около 850 лева месечно. Сочи, че собствениците на „Ел-Си-Трейд” ООД са
закупували материалите. Твърди, че е имало е други работници, като свидетелят Н.П. е
работил по-дълго време там от него. Свидетелят Н. сочи, че му е било възложено от г-
н Д и г-жа Д. да работи в обекта заедно със сина си. Процесът на изпълнение бил бавен,
7
като посочва вида на извършените от него СМР, като състоящи се в изграждане на
парапети, оградни пана, два портала, барбекю с покрив, метални цигли, обзавеждане за
изба с рафтове и т. н. Сочи, че има към 100 работни дни за сочения период, вземайки
предвид и почивките. Синът му още работи за „Ел-Си-Трейд” ООД. Свидетелят
посочва, че за този период е работил и на други обекти с други работници. Описва
къщата – с вито стълбище, на два жилищни етажа, с избено помещение и тавански
помещения; със скатен покрив.
Настоящият съдебен състав кредитира така дадените показания на свидетелите,
обсъдени по-горе, като счита същите за последователни, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се, като цени в тази връзка факта, че впечатленията им са лично и
непосредствено добити. Макар и да не е посочен точният административен адрес на
имота, където са извършвани процесните СМР, съдът намира, че свидетелите описват
достатъчно детайлно обекта, на който са работили, което приема като достатъчно
убедително свидетелстване за непосредствените им възприятия. Показанията им не си
противоречат, а се допълват. Логически и житейски обосновано е тази неточност да се
дължи на отдалечеността във времето, за което са показанията /касае се за период през
2016 г./. С оглед горното, неоснователни са оплакванията на въззиваемата С.Д. за
заинтересованост на свидетеля Б.Н., поради факта, че синът му работи и понастоящем
за „Ел-Си-Трейд” ООД.
Като правен извод, направен на базата на съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, в т.ч. и на гласните доказателства, съдът приема за
доказан факта, че през 2016 г. са извършвани ремонтни дейности в къщата на И Д и
С.Д. и в осъществяването им, в това число осигуряване на материали, изпълнители
/майстори/ и заплащане на възнаграждения са участвали както ищцата със своя съпруг
И Д, така и ответното дружество „Ел-Си-Трейд” ООД. С оглед твърдението на
въззиваемата С.Д., визуализирано в отговора на въззивната жалба, че всички разходи за
труд и материали по къщата са направени изключително и единствено с лични
средства в условията на СИО, то в хода на съдебното дирене не се събраха достатъчно
и убедителни доказателства за тези твърдения. От ангажираните гласни доказателства
на свидетеля Н.П. може да бъде направен извод, че И Д му е заплащал допълнителни
възнаграждения с лични средства, но основното възнаграждение е получавал от самото
дружество : „ … получавал съм заплата от фирмата и г-н Д ми е давал бонуси на ръка,
на лично основание… Вземах си заплатата от касата на дружеството… като бонуси
съм получил може би от порядъка на 4 500 лева“. В тази насока са показанията и на
другия свидетел Б.Н., който сочи собствениците на „Ел-Си-Трейд” ООД за процесния
период като работодатели, работил е на различни обекти и с други майстори, сред
които сочи свидетеля Н.П..
8
С уточнителна молба от 21.10.2020 г. „Ел-Си Трейд“ ООД е представило
справка за изплатени заплати и осигуровки за обект в гр. Добрич, ул. „Климент
Охридски“ №58А. Съдът цени този документ в общата съвкупност от приетите по
делото доказателства, включително като индиция за основателност на твърдението за
заплащането на такива разходи, в т. ч. и по отношение на размера, тъй като не става
ясно по категоричен начин кога, как и от кого е изготвен същият.
След цялостна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав намира за основателно така направеното възражение за частично
прихващане на вземането на ищцата спрямо ответното дружество, срещу насрещно
вземане на ответното дружество от ищцата съобразно дела , обосновано с наличието
на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. От съвкупния анализ на
доказателствата се установява, че дружеството е предоставило през 2016 г. работна
сила, чрез свои работници за извършването на СМР в къщата на ищцата и нейния
съпруг И Д, като по този начин ответното дружество е обедняло, заплащайки трудови
възнаграждения на работниците Н П. от м. 01.2016 г. до м. 12.2016 г. и за Б.Н. от м.
01.2016 г. до м. 06.2016 г., а съпрузите И Д и С.Д. от своя страна са се обогатили за
сметка на дружеството, спестявайки заплащането на тези разходи /трудови
възнаграждения/ по извършените СМР в собствената им къща.
Съдът счита за доказано заплащането на възнагражденията от „Ел-Си-Трейд”
ООД във връзка с ремонта на къщата на семейство Ди на разпитаните свидетели за
сочените съответни периоди – за Н П. от м. 01.2016 г. до м. 12.2016 г. и за Б.Н. от м.
01.2016 г. до м. 06.2016 г. Липсват доказателства, сочещи по категоричен начин
заплащането на социални осигуровки на работниците от страна на дружеството,
поради което съдът намира твърденията в тази насока за недоказани.
При наличието на доказателства относно основателността на възражението за
съдебно прихващане, направено от „Ел-Си Трейд“ ООД, съдът не може да отхвърли
същото поради липсата на достатъчно данни за размера на задължението, тъй като
съгласно нормата на чл. 162 от ГПК в такъв случай следва сам да определи размера му.
В заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се сочи, че липсват
първични счетоводни документи, относими към процесните СМР, поради което не
могат да бъдат направени самостоятелни изчисления. Предвид становището на
съдебния експерт съдът е в невъзможност да се позове на изготвеното заключение при
определяне размера на насрещното вземане на дружеството, с оглед на което е
направено възражението за прихващане. На базата на цялостната преценка на всички
приобщени към делото доказателства, в т.ч. събраните свидетелски показания и с
оглед становищата на страните, настоящият състав приема, че месечното
9
възнаграждение на Н.П. и Б.Н. следва да бъде определено средно в размер на 800 лева.
Следователно, общата стойност на разходите, които дружеството е извършило,
заплащайки заплати на Н.П. и Б.Н. за съответните периоди с оглед на извършените
СМР в собствената къща на И Д и С.Д., находяща се в гр. Добрич, ул. „Климент
Охридски“ № 58А, възлиза на общо в размер на 14 400 лева - за Н.П. за периода от м.
01.2016 г. до м. 12.2016 г. в размер на 9 600 лева, а за Б.Н. за периода от м. 01.2016 г. до
м. 06.2016 г. в размер на 4 800 лева. Предвид наследствения дял на ищцата – 2/3 ид. ч.
от горепосочения имот, следва, че възражението за частично прихващане е
основателно и доказано до размера от 9 600 лева, в който следва да се уважи. За
разликата от 9 600 лева до претендирания размер от 13 860 лева възражението за
прихващане следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.
С оглед на горното, налице са предпоставките за извършване на съдебно
прихващане до размера на по-малката сума от двете вземания, като за претендирания с
исковата молба размер от 57 552.04 лева, представляващ 1/3 от дължимата част от
печалбата, съразмерно на дела на наследодателя на ищцата – И Д Д, починал на
27.08.2018 г., съдружник в ответното дружество „Ел-Си-Трейд” ООД, следва да бъде
направено прихващане в размер на 9 600 лева, която сума представлява насрещно
вземане на „Ел-Си Трейд“ ООД възникнало от неоснователно обогатяване по смисъла
на чл. 59 от ЗЗД. Предвид гореизложеното, предявеният иск по реда на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 133, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде отхвърлен за разликата над 47 952.04
лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Ел-Си Трейд“ ООД за
обезщетение за възникнало неоснователно обогатяване съобразно дела на ищцата в
размер на 9 600 лева, представляващо заплащането на трудови възнаграждения на Н.П.
за периода от м. 01.2016 г. до м. 12.2016 г., а за Б.Н. за периода от м. 01.2016 г. до м.
06.2016 г., с което ищцата С.Д. и починалият съпруг И Д са се обогатили,
спестявайки заплащането на тези разходи по извършените СМР в собствената им къща.
С оглед на горните съображения решението в осъдителната част над 47 952.04 лева до
пълния предявен с исковата молба размер от 57 552.04 лева, следва да бъде отменено.
Направеното от „Ел-Си Трейд“ ООД възражение за прихващане на вземането на
ищцата, срещу насрещно вземане на ответното дружество от ищцата, основаващо се на
неоснователно обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела й, следва да бъде
отхвърлено за разликата над 9 600 лева.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат по съразмерност.
За първоинстанционното производство ищцата СТ. ИВ. Д. претендира
заплащането на разноски в общ размер на 5 026.08 лева - 2 302.08 лева за държавна
10
такса и 2 724 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства за направата на разноските. Съобразно уважената част на
предявения иск, в полза на ищцата се дължат разноски в нейна полза в размер на
4 171.65 лева. Предвид гореизложеното и присъдените от окръжния съд разноски в общ
размер на 3 302.08 лева в полза на ищцата, следва да се присъдят още 869.57 лева
разноски за първоинстанционното производство в нейна полза, платими от „Ел-Си
Трейд“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За първоинстанционното производство ответното дружество претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева с ДДС, което е
включено в представения списък по чл. 80 от ГПК и за което са представени преводно
нареждане и фактура. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция СТ. ИВ. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „Ел-Си Трейд“
ООД сумата от 244.80 лева, разноски в полза на дружеството за първа инстанция.
За настоящата инстанция въззивното дружество „Ел-Си Трейд“ ООД
претендира съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК заплащането на разноски
за държавна такса в размер на 1 151.05 лева, за внесен депозит за вещо лице в размер на
300 лева и за внасянето на допълнителен депозит в размер на 75 лева, като представя
доказателства за направата им. Списъкът по чл. 80 от ГПК съдържа изброяване на
всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да бъдат
присъдени /така т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/. Следователно общо претендираният размер на разноските възлиза на 1 526.05
лева. Предвид горното, следва да се присъди сумата от 259.43 лева, представляваща
разноски за въззивната инстанция в полза на „Ел-Си Трейд“ ООД, платима от СТ. ИВ.
Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
За настоящата инстанция въззиваемата СТ. ИВ. Д. претендира разноски в общ
размер 1 495 лева – 1 320 лева за платено адвокатско възнаграждение, 30 лева като
депозит за призоваване на свидетели пред въззивната инстанция, 120 лева внесен
депозит за вещо лице и 25 лева внесен допълнителен депозит. Страната представя
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Предвид гореизложеното в
полза на въззиваемата, следва да се присъдят 1 240.85 лева разноски за въззивното
производство в нейна полза, платими от „Ел-Си Трейд“ ООД на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 50 от 10.06.2020г. по т. д. № 232/2019 г. по описа на
Добричкия окръжен съд
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 133,
ал. 1 от ТЗ от СТ. ИВ. Д., ЕГН **********, гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 87,
вх. Б, ет. 2, ап. 7, иск срещу „Ел-Си Трейд“ ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул.
„Христо Смирненски“ № 4, ет. 2, ап. 5, за заплащане на сумата над 47 952.04 лева до
пълния предявен размер от 57 552.04 лева, представляващ 1/3 от дължимата част от
печалбата, съразмерно на дела на наследодателя на ищцата – И Д Д, починал на
27.08.2018 г., съдружник в ответното дружество „Ел-Си-Трейд” ООД, като погасен за
разликата от 9 600 лева, чрез прихващане по реда на чл. 103 от ЗЗД с насрещното
вземане на „Ел-Си Трейд“ ООД за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за възникнало
неоснователно обогатяване съобразно дела на ищцата в размер на 9 600 лева,
представляващо заплащането на трудови възнаграждения на Н.П. за периода от
01.2016 г. до 12.2016 г. и за Б.Н. за периода от м. 01.2016 г. до м. 06.2016 г., с което
ищцата СТ. ИВ. Д. и починалият съпруг И Д Д са се обогатили, спестявайки
заплащането на тези разходи по извършените СМР в собствената им къща, находяща се
в гр. Добрич, ул. „Климент Охридски“ №58А.
ОСЪЖДА „Ел-Си-Трейд” ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул. „Христо
Смирненски“ № 4, ет. 2, ап. 5 да заплати на СТ. ИВ. Д., ЕГН **********, гр. Варна,
бул. „Цар Освободител“ № 87, вх. Б, ет. 2, ап. 7, сумата от 869.57 лева, представляваща
допълнително дължащ се размер към вече присъдените съдебно-деловодни разноски за
първа инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Д. ЕГН **********, гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №
87, вх. Б, ет. 2, ап. 7, да заплати на „Ел-Си Трейд“ ООД ЕИК *********, гр. Добрич, ул.
„Христо Смирненски“ № 4, ет. 2, ап. 5, сумата от 244.80 лева, представляваща
разноски за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ел-Си-Трейд” ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул. „Христо
Смирненски“ № 4, ет. 2, ап. 5 да заплати на СТ. ИВ. Д., ЕГН **********, гр. Варна,
бул. „Цар Освободител“ № 87, вх. Б, ет. 2, ап. 7, сумата от 1 240.85 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
12
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Д. ЕГН **********, гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №
87, вх. Б, ет. 2, ап. 7, да заплати на „Ел-Си Трейд“ ООД ЕИК *********, гр. Добрич, ул.
„Христо Смирненски“ № 4, ет. 2, ап. 5, сумата от 259.43 лева, разноски за настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13