О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
СЪСТАВ в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1588 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба вх. №57700/03.09.2018г. по описа на ВРС от „Агена 13“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“
№ 80, срещу Заповед №6133/ 16.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №12350/2018г. по описа на Варненски районен съд, 35 състав, в частта за разноските за
горницата над 350.11 лева до 800 лева.
В жалбата се поддържат доводи за прекомерност на
присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение и се прави искане за
редуцирането му до предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер, който
съответства на ниската фактическа и
правна сложност на заповедното производство.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната
страна „Акри“ЕООД е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275
от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК,
вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление
вх. №54127/ 14.08.2018г. от „Акри“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и управление: област София, община
Столична, с. Долни Богров 1755, ул. „21-ва“ № 7,
за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Агена 13“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и управление: гр. Варна 9000, район
Одесос, ул. „Тодор Влайков“ № 80 за сумата
от 3431.72 лева,
представляваща сбор от главници по незаплатени фактури, както следва: фактура №
**********/12.01.2018 г. за сумата от 409.50 лева, фактура №
**********/23.01.2018 г. за сумата от 1560.29 лева, фактура № **********/ 15.02.2018
г. за сумата от 887.08 лева, фактура № **********/22.02.2018 г. за сумата от
356.45 лева и фактура № **********/23.02.2018 г. за сумата от 218.40 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 14.8.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Със заявлението са поискани разноски в размер на 68.63лв.,
държавна такса и 800.00лв., адвокатско възнаграждение.
С разпореждане №32337/16.08.2018г.
обективираното в заявлението искане е уважено изцяло и съдът е издал
обжалваната заповед за изпълнение за всички претендирани суми, включително
адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева.
Съгласно нормата на чл. 413, ал.1 от ГПК заповедта
за изпълнение подлежи на обжалване в частта за разноските. Правото на жалба
принадлежи на заявителя, ако произнасянето на съда е погрешно, т.е. несъобразено
с правилата на чл.78 ГПК, както и когато не са присъдени всички направени
разноски в полза на страната. Правото на жалба принадлежи и на длъжника, в
случай, че не е съгласен с присъдените със заповедта разноски.
В случая подадената от
длъжника жалба е основана единствено на съображения за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК определяща
за преценката за прекомерност е фактическата и правна сложност на делото. В
тази връзка следва да се има предвид, че производството по чл.410 ГПК не се
характеризира с някаква особена правна и фактическа сложност, тъй като се
ползва заявление по образец, с подробни указания за попълване, а в случая,
заявителят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което в заявлението следва да се изложат твърденията относно
вземането и да се посочи размерът му, без да е необходимо да се прави анализ и
обосновка на съществуването му, правна квалификация, доказателствени искания за
установяването му, което на практика дори може да се направи и без специални юридически
знания. По-конкретно въведеното със заявлението спорно материално право
произтича от договор за търговска продажба и е обективирано в пет данъчни
фактури, без данъчното събитие по всяка от тях да е индивидуализиарно по
предмет, начин и дата на доставка и дата на изискуемост на задължението за
плащане. Липсват наведени твърдения за комплицирани търговски отношения и за
необходимост от прилагане на сложни правни конструкции и институти.
Размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразен със сложността на конкретното
производство, за което са направени, а не с оглед всички възможни бъдещи
несигурни събития. По тези съображения евентуалното настъпване на усложнения в неосъществилия
се в действителност исков процес не следва да бъде съобразявано, поради
самостоятелния характер на двете производства, всяко от които представлява
отделно основание за възникване на отговорност за разноски. Същото се отнася и до
въззивните производства, включително настоящото, доколкото инстанционният
контрол за законосъобразност сам по себе си не е в състояние да увеличи
правната и фактическа сложност на материалноправния спор.
Съгласно чл.7 ал.5 от Наредба №1/04 за МРАВ, за
защита в производството по издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата
на половината от стойността на претендираните суми. Предвид материалния
интерес по делото от 3431.72 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно наредбата върху половината от горепосочената сума, възлиза на
350.11 лева. Очевидно е, че в случая
платеният от заявителя адвокатски хонорар от 800 лв. надхвърля повече от 2 пъти
минималния размер по наредбата. По изложените съображения съдът намира, че са
налице предпоставките за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение.
При индивидуализацията на
размера на възнаграждението в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът се
ръководи от конкретните обстоятелства по делото и не е длъжен да го намали до
предвидените в наредбата минимални стойности. В този смисъл съдът намира за
основателни наведените от въззиваемия доводи, че предметът на договора за
правна помощ не се свежда единствено до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, но включва и проведената преди делото консултация и преглеждане на
документация, представляващи необходим етап, предхождащ производството. С оглед
изложеното съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение, който
съответства на реално предоставената правна помощ, възлиза на 400 лева.
Обективираните в отговора
на жалбата възражения, че правната услуга се оскъпява, тъй като заявителят е
със седалище в друг съдебен район, съдът намира за неоснователни. Преди всичко
ползването на услугите на адвокат от друг съдебен район е въпрос на личен избор
на страната, поради което не следва да води до обременяване на насрещната
страна с допълнителни разноски. Отделно от това пътните разходи на
упълномощения от страната адвокат се считат включени в уговореното адвокатско
възнаграждение, поради което и нямат характер на самостоятелен разход по
производството. В случай на прекомерност на така формирания хонорар, разликата
следва да бъде понесена от доверителя, поради упражнения от него избор. За
пълнота следва да се отбележи и че твърденията за стойността на пътните разходи
и пропуснатите ползи на процесуалния представител в случая са недоказани.
Налага се изводът, че
размерът на платеното от заявителя адвокатско възнаграждение от 800 лв. е
прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва, на
основание чл.78, ал.5 ГПК, да бъде редуциран до размер на сумата от 400 лв.
По изложените съображения
обжалваната Заповед №6133/16.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК следва да се отмени в частта
за разноските, за разликата над сумата от 400 лв. до пълния присъден размер от 800
лв.
Разноски не се присъждат в
полза на жалбоподателя поради липсата на направено искане и представени
доказателства в тази насока.
Мотивиран от горното и на
основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Заповед №6133/16.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №12350/2018г. по описа на Варненски
районен съд, 35 състав, в частта за разноските за
горницата над 400 лева до присъдения размер на адвокатския хонорар от 800 лева,
на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.