№ 260162 / 8.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 08.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-Монтана, 3 наказателен състав, в публичното заседание на 08 юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 479/ 2021 г. по описа на РС-Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 АПК във връзка с чл.72 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г.П.Н. xxx, чрез пълномощника си адв.П.Г., АК-Бургас срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 301зз-13/31.03.2021г, издадена от И.М.И., на длъжност мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция”, ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.72, ал. 1, т.2 от ЗМВР е заповядано задържане на Г. Н. за 24 часа.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител адв.Г. Н. моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед, като незаконосъобразна, като излага конкретни доводи за това. Претендират се разноски.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт, взема становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованото лице –ОД на МВР-Монтана, представлявано от главен юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР, за срок от 24 часа, Г.П. xxx е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ. Като мотивировка на заповедта е посочено, че съзнателно пречи на контролен орган да извърши задълженията си по служба.
Съгласно разпоредбите на чл.146 АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган– полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74 ал.2 от ЗМВР, което е налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл.59 ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон –чл.74 ал.2 от ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в тази правна норма – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда.
В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – съзнателно пречи на контролен орган да извърши задълженията си по служба.
Фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в приложения по делото АУАН № 343333, също връчен на жалбоподателя, като се установяват от приложената докладна записка относно изпхолзване на физическа сила. Тези обстоятелства са довели до ограничаване на правото на придвижване на жалбоподателя.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. За реализиране на основанието, предвидено в чл.72 ал.1, т.2 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на надлежно предупреждение на полицейски орган да не пречи, с цел да може да изпълни задължението си по служба. Не е необходимо тези данни да са пълни или конкретно и точно посочени, достатъчно е да сочат на обстоятелства, визирани в т.2 ал.1 на чл.72 от ЗМВР. Приложението на чл.72 ал.1, т.2 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед неговата преценка. Целта на закона при постановяване на ПАМ по ЗМВР „задържане за срок от 24 часа” е да се попречи на задържаното лице да се укрие и да може полицейският орган да изпълни задълженията си по закон, за които е възпрепятстван.
От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган е неколкокретно е предупредил жалбоподателя да не му пречи да изпълни задълженията си по закон. Жалбоподателят обаче не е взел предвид това и е продължил с действията си довели до неговото задържане със атакуваната заповед.
Съдът изцяло кредитира показанията свидетеля В. Б. В., който е пряк очевидец на случващото се. Липсва всякаква индиция за заинтересованост. Съдът кредитира и частично показанията на свидетеля Т. Т.. Последният в показанията си разказва, че неколкократно е жалбоподателят е предупреждаван да остане в автомобила. Съдът не кредитира показанията му в останалата му част, тъй като същият работи при жалбоподателя и процесният автомобил е именно негова собственост.
Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да се преустанови съзнателното пречене на контролния орган да извърши задълженията си по служба.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта е материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Г.П.Н. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx срещу Заповед за задържане на лице с рег.№301зз-13/31.03.2021г, издадена от И.М.И., на длъжност мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция”, ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР е заповядано задържане на Г.Н. за 24 часа, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.П.Н. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 100.00 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Монтана в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: