Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Христина Цветкова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1174 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени главни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр.
с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „М.“ ЕООД и евентуални искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 82 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на
20.11.2015 г. между М.Н.О. и „М.“ ЕООД е сключен договор за охрана №
ВИ-54-27/20.11.2015 г., по който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
организира и осъществява на свой собствен риск и със свои 777 бр. охранители
денонощна физическа въоръжена охрана на 142 освободени войскови имоти, в
управление на М.Н.О., съгласно изискванията на технически спецификации, ведно с
намиращите се в тях недвижими и движимо имущество. Посочва, че в изпълнение на
договора, предал с приемо-предавателни протоколи – описи недвижимите имоти,
заедно с движимото имуществото, намиращо се в складовете /заключени и
запечатани/, тоест цялото имущество недвижимо и движимо било прието по
установения в договора за охрана ред. Твърди, че по време на действието на договора
в обектите охранявани от дружеството „М.“ ЕООД е установено неизпълнение на
задълженията на дружеството да се грижи за опазването на поверените му движими
вещи. Установени били престъпни посегателства в складови райони ОВР 1741 –
Ихтиман, складов район ВР 1044 – Божурище, ВР 1039ч – Суходол – и двата района,
находящи се в Регионална складова база Божурище и ВР 1415 – Ямбол. Посочва, че
за посегателствата бил уведомен от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД с писмо от
14.02.2017 г. Впоследствие било извършено още едно посегателство върху
неприкосновеността на склад № 3 /8/ в складов район ОВР 1741 – Ихтиман към РСБ
Божурище, за което бил уведомен на 27.02.2017 г. и 28.02.2017 г. от началника
на РСБ Божурище. Твърди, че бил уведомен и за нови посегателства в конкретно
посочени в исковата молба други складови райони. Посочва, че били извършени
инвентаризации и съставени доклади във връзка с посегателствата, както и били
установени липсващи вещи и тяхната стойност. Счита, че извършването на
инвентаризациите и съставянето на протоколи – форма ПФПСД е извършено при
спазване на разпоредбите, предвидени в договора за охрана. Твърди, че следва да
се ангажира отговорността на първия ответник на основание чл. 16 от
горепосочения договор. Посочва, че уведомил „М.“ ЕООД за дължимите суми във
връзка с извършените кражби, като му предоставил срок от 15 работни дни да ги
заплати. Твърди, че първият ответник е допуснал нерегламентирани прониквания в
охраняваните складове и отнемането на вещи от същите. Това обстоятелство е
признато от „М.“ ЕООД, тъй като негов представител се е разписал на съответните
констативни протоколи, удостоверяващи неправомерните прониквания в района.
Нерегламентираните посегателства са довели до липса на движими вещи, която е
установена по договорения от страните по договора за охрана ред. Счита, че
първият ответник не е изпълнил задълженията си по чл. 15, ал. 2 и чл. 17, т. 4
и т. 7 от договора. Иска да се приеме за установено, че е налице виновно
неизпълнение на задълженията на „М.“ ЕООД, предвидени в чл. 15 и чл. 16 от
договора. Твърди, че претърпените от него вреди, изразяващи се в загубата на
движими вещи са на обща стойност 69 892,88 лева. В случай, че съдът
приеме, че „М.“ ЕООД не е допуснало извършването на кражби, то следва, че отговорността
за констатираните липси на движими вещи носи „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД.
Посочва, че дружеството не е изпълнило задълженията си по договор №
УД-12-87/30.10.2015 г. за съхранение и оперативен отчет на излишните за М.Н.О.
и Българската армия движими вещи. Твърди, че липсващите вещи, съгласно
протоколите за установени липси, са били предадени на втория ответник за
временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет в освободените войскови
райони 1039ч, находящ се в гр. София, ул. „******, 1044ч, находящ
се в гр. Божурище, 1741, находящ се в гр. Ихтиман и 1416, находящ се в гр. Ямбол,
за което е сключен договор от 30.10.2015 г. за съхранение и продажба на вещите.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД е задължено
да съхранява движимите вещи, находящи се в горепосочените райони с грижата на
добър стопанин. При прилагане на чл. 10, т. 18 от договора вторият ответник
следва да възстанови на М.Н.О. стойността на констатираните липси, съставени
вследствие на проведени инвентаризации от представители на възложителя, като
това следва да стане в срок от един месец от датата на протокола за установени
липси. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „М.“
ЕООД да заплати на М.Н.О. сумата 69 892,88 лева, представляваща
обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на задълженията по договор за
охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г., както и законна лихва, считано от съответните
дати на възникване на задълженията, след изтичане на 15-дневния срок от
подписване на протоколите за установени липси за доброволно плащане до датата
на завеждане на исковата молба, в общ размер на 7 641 лева. В случай, че
се приеме, че охранителното дружество не носи отговорност за нанесените вреди,
иска да се осъди при условията на евентуалност „Снабдяване и търговия – МО“ ЕОД
да заплати на М.Н.О. сумата от 69 892,88 лева, представляващо обезщетение
за нанесени вреди, вследствие на неизпълнение на условията по договор №
УД-12-81/30.10.2015 г; за съхранение и оперативен отчет на излишните за М.Н.О.
и Българската армия движими вещи, както и законната лихва, считано от
съответните дати на възникване на задълженията, след изтичане на 1-месечния
срок за доброволно плащане от датата на протокола за установени липси, по чл.
10, т. 18 от договора /считано от датите 01.05.2017 г., 23.02.2018 г. и
17.04.2018 г./ до датата на завеждане на исковата молба в общ размер на
7 349,91 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД счита исковете срещу него за
недопустими, евентуално неоснователни и недоказани. Твърди, че в случая е
налице неизпълнение на задължението на „М.“ ЕООД да предотврати противоправно
посегателство върху вещите, поверени му за пазене и съхранение, съгласно
възложените му функции в сключения договор. Посочва, че липсващите вещи
съгласно протоколите за установените липси са му били предадени за временно
съхранение без охрана и оперативен отчет. Твърди, че стриктно е изпълнило
отчетническите си функции чрез своевременно сезиране на собственика М.Н.О. за
кражбите и съхранителските си функции – няма данни
вещите да са повредени или унищожени поради небрежност. Посочва, че исковата
молба не съдържа индиции и твърдения за виновно
поведение на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД или на негови служители, а
материалната отговорност на дружеството на основание чл. 10, т. 18 от договора
№ УД-12-81/30.10.2015 г. възниква само и единствено, ако такова доказване бъде
проведено. Счита, че приложените към исковата молба писма свидетелстват, че е действал с грижата
на добър търговец, като е изпълнявал стриктно задълженията си по договора и е
уведомявал за всяко нерегламентирано проникване в складовете както ищеца, така
и охранителната фирма „М.“ ЕООД и правоохранителните
органи. Предвид изложеното иска да бъдат отхвърлени исковете срещу него като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „М.“ ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни. Поддържа,
че не са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността
му за нанесени на ищеца вреди от неизпълнение на договор. Не оспорва
сключването на договора от 20.11.2015 г. Твърди, че видно от представения към
исковата молба договор и приемо-предавателни протоколи за приемане на обектите,
изчезналите движими вещи, чиято стойност иска като обезщетение Министерството
на отбраната, не са описани като приети за пазене. Посочва, че движимите вещи
не се описани нито в договора, нито в приемо-предавателните протоколи, т.е. не
може да бъде направен категоричен извод, че същите са се намирали в обектите
към момента на подписване на договора и по време на неговото действие. Ето защо
липсва поето задължение за организиране и осъществяване на невъоръжена
физическа охрана на вещите, описани в исковата молба. Посочва, че е предоставил
услугата по договора, като за приемането й са подписани между страните
констативни протоколи за качество на основание чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 13, ал. 1 от
договора, включително и за месеците, в които се твърди наличие на посегателства
върху обектите. Счита, че от приложените към исковата молба доказателства не
може да се направи заключение, че липсващите
вещи са обект на посегателство и че именно всички са изчезнали в деня, за който
се твърдят посегателствата за съответните войскови райони, както и че тези вещи
са били там в един предишен момент. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска
за главница, както и акцесорния иск за законна лихва за забава. При условията
на евентуалност, ако се уважи претенцията на ищеца, прави възражение за
прихващане с дадената на основание чл. 9 от договора гаранция в размер на
9 002 лева до размера по-малкото вземане. Предвид изложеното иска да се
отхвърлят исковете, а при условията на евентуалност да се уважи възражението за
прихващане. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК
ищецът не е подал допълнителна искова молба във връзка с подадените отговори от
ответниците.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 20.11.2015
г. е сключен договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г., с който възложителят
Министерството на отбраната възлага, а изпълнителят „М.“ ЕООД приема да
организира и осъществява, на свой риск и със свои 777 охранители, денонощна
физическа невъоръжена охрана на 142 освободени войскови имоти, в управление на М.Н.О.
/описани в Приложение № 1 – „Списък на освободените войскови имоти в управление
на МО за денонощна невъоръжена охрана“ – неразделна част от договора за
охрана/, съгласно изискванията на техническите спецификации №№ ТС В98.2204.15,
ТС В98.2205.15, ТС В98.2206.15, ТС В98.2207.15, ТС В98.2208.15 /Приложение №№
2, 3, 4, 5 и 6/, ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество –
чл. 1, ал. 1.
Съгласно
чл. 2 по смисъла на този договор физическа денонощна невъоръжена охрана е
недопускането на неправомерно проникване/ползване в/на охранявания имот,
дейности по физическа защита на предаденото за охрана имущество от
противоправни посегателства, осъществяване на пропускателен режим и действия при
възникване на кризисни ситуации.
В
чл. 3, ал. 1 е предвидено, че предаването и приемането на недвижимия имот за охрана
и намиращото се в него имущество се извършва с приемо-предавателен
протокол-опис, подписан от представители на страните и представляващ неразделна
част от договора за охрана. Протоколът съдържа опис на сградите, на тяхното
физическо състояние, както и на съоръженията. Съгласно ал. 2, чл. 3 в
освободените войскови имоти по технически спецификация № ТС В98.2207.15
/Приложение № 5/, използвани като складови райони от „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД, складовете с движимото имущество, се приемат за охрана заключени, със
слепки и печати от съответните длъжностни лица на
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, за което се съставят приемо-предавателни
протоколи между изпълнителя и „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД. В освободените
войскови имоти по техническа спецификация № ТС В98.2207.15 /Приложение № 5/,
използвани като складови райони от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, движими
вещи, намиращи се извън сградите /на открито/ се описват и приемат за охрана с
приемо-предавателни протокол-опис между изпълнителя и „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД. В приемо-предавателни протоколи-описи се индивидуализират вещите и
фактическото им състояние.
В
чл. 6, ал. 1 е уговорено, че срокът на действие на договора е до сключване на договор/и
с предмет охрана след провеждане на процедура/и по Закона за обществените
поръчки, но не по-късно от 20.02.2018 г., като охраната на всеки конкретен имот
започва да се осъществява от датата на подписване на приемо-предавателния
протокол-опис по чл. 3, ал. 1 на договора – чл. 6, ал. 2.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 гаранцията за изпълнение на договора в размер на 9 002 лева,
като обезпечение за изпълнение на договора, се представя в една от следните
форми: 1. оригинал на платежно нареждане за парична сума в лева – преведена по
банковата сметка на М.Н.О. и 2. оригинал банкова гаранция, отговаряща на
следните изисквания: да бъде издадена в полза на възложителя, да бъде безусловна
и неотменима, да има срок на валидност 45 дни след изпълнение на договора. Чл.
9, ал. 2 гласи, че възложителят може да задържи гаранцията за изпълнение до
размера на дължимото обезщетение по чл. 16, ал. 3 и чл. 23, когато изпълнителят
не го заплати. Съгласно чл. 9, ал. 3 възложителят задържа в пълен размер
гаранцията за изпълнение, когато в процеса на изпълнение на договора възникне
спор между страните, който бъде внесен за решаване от компетентния съд – до
разрешаването на спора, а когато гаранцията за изпълнение е под формата на
банкова гаранция – изпълнителят представя анекс за удължаване на банковата
гаранция със срок от една година. В случай, че спорът не бъде разрешен с влязло
в сила съдебно решение или споразумение в срок до един месец преди изтичане
срока на банковата гаранция, изпълнителят представя анекс за удължаване на
банковата гаранция с нов едногодишен период. В случай, че изпълнителят не
изпълни това свое задължение, възложителят усвоява банковата гаранция в пълен
размер.
В
чл. 15, ал. 1 е предвидено, че изпълнителят се задължава да организира и
осъществява денонощна невъоръжена физическа охрана на имотите в съответствие с
изискванията на техническите спецификации и клаузите на договора. Изпълнителят
се задължава да опазва повереното му за охрана движимо и недвижимо имущество,
като предприема мерки за недопускане и предотвратяване извършването на
посегателства върху охранявания имот – чл. 15, ал. 2.
Чл.
16, ал. 1 предвижда, че изпълнителят носи пълна отговорност за вреди, причинени
на възложителя, по повод противоправно посегателство върху поверените му за
охрана недвижимо и движимо имущество. Съгласно чл. 16, ал. 2 за причинените
вреди се съставя констативен протокол, подписан от представители на страните.
При отказ на изпълнителя, протоколът се подписва от двама свидетели. С
оценителен протокол, се определя размера на обезщетението, дължимо от
изпълнителя за причинените вреди по по-високата от пазарната цена или отчетната
стойност. С чл. 16, ал. 3 е уговорено, че изпълнителят е длъжен да възстанови/заплати
изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие неизпълнение на
задълженията от страна на неговите служители след установяването им, но не
по-късно от 15 работни дни от подписване на протокола по ал. 2.
Съгласно
чл. 17, т. 7 изпълнителят се задължава да уведомява възложителя за всички
констатирани нередности и нарушения, свързани с охраната и за неправомерни
действия и бездействия на лица, нарушаващи правилата за охрана, пропусквателния режим и вътрешния ред.
С
протокол от 08.12.2015 г. за приемане на охрана на складов район – ОВР 1044 –
Божурище, комисия назначена от управителя на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД
е сдала за охрана на „М.“ ЕООД складове и имущества, съхранявани на открито в
СР – 1044 Божурище, както следва: по т. І складове – конкретно изброени,
запечатани с печати и пломби и по т. II имущества, съхранявани на открито. На
09.12.2015 г. е подписан между Министерството на отбраната и „М.“ ЕООД предавателно-приемателен
протокол – опис за ВР 1044 част – казармен район в гр. Божурище.
На
11.12.2015 г., на основание договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г. е
подписан между ищеца и предпочитания ответник приемо-предавателен протокол-опис
по отношение на ВР 1741 – складов район гр. Ихтиман със сградите, земята,
подземните и надземните комуникации. С протокол за приемане на охрана на
складов район – ОВР 1471 Ихтиман от 11.12.2015 г. комисия назначена от
управителя на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД е сдала за охрана на „М.“ ЕООД
складове и имущества, съхранявани на открито в СР – 1471 Ихтиман, както следва:
по т. I складове – конкретно изброени, запечатани с печати и пломби и по т. II имущества,
съхранявани на открито.
На
15.12.2015 г. към процесния договор е подписан от М.Н.О. и „М.“ ЕООД предавателно-приемателен
протокол опис на ВР 1039 – Суходол. На същата дата 15.12.2015 г. с протокол за
приемане за охрана на складов район – ОВР 1039 – Суходол комисия назначена от
управителя на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД е сдала за охрана на „М.“ ЕООД
складове и имущества, съхранявани на открито в ОВР 1039 - Суходол, както
следва: по т. I складове, горен и долен район – конкретно изброени, запечатани
с печати и пломби и по т. II имущества, съхранявани на открито.
На
16.12.2015 г. на основание договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г. е
подписан между ищеца и първия ответник приемо-предавателен протокол опис за
казармен район 1415 – гр. Ямбол. С протокол за предаване на обекти на охрана от
16.12.2015 г. отдел „РИО – Пловдив“ е предало за охрана на „М.“ ЕООД ОВР 1415 –
III част – гр. Ямбол.
Установява
се, че на 30.10.2015 г. е подписан договор № УД 12-81/30.10.2015 г., с който
Министерството на отбраната е възложило на „С.и т.“ ЕООД като изпълнител, а той
е приел, възмездно да извършва съхранение и продажба на излишни движими вещи с
общо предназначение в управление на МО, както и на метални отпадъци придобити
от брак и при разчистване на строителни площадки в управление на МО, продажба
на излишни, снети от употреба ОБВВПИ, продукти свързани с отбраната, изделия и
технологии с двойна употреба, в управление на МО, СВ, ВВС, ВМС и СКС, като в
седем точки са изброени конкретните дейности, които изпълнителят има право и
задължение да извършва. В чл. 1, ал. 3 е предвидено в какво качество изпълнителят
продава излишните движими вещи.
Приети
са като доказателства 3 бр. Правилници за пропускателния режим от 2015 г. на
обект: ВР 1741, гр. Ихтиман, област София; на обект: ВР 1039 ул. „******, ж.к.
Овча купел, гр. София; на обект: ВР 1044 гр. Божурище, област Софийска и на
обект: ВР 1741, находящ се в гр. Ихтиман, област София, както и 3 бр. План за
охрана за обекта в гр. Ихтиман; за обекта на ул. „******“, гр. София и за
обекта в гр. Божурище.
Видно
е от писмо от 14.02.2017 г., че ищецът е уведомен от „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД за извършено на 13.02.2017 г. посегателство на склад № 3 /8/ в складов
район ОВР 1741 – Ихтиман, към РСБ Божурище. Посочено е, че складовият район се
охранява от служители на охранителна фирма „М.“ ЕООД.
Установява
се, че с писмо от 28.02.2017 г. М.Н.О. е уведомено от „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД за извършено на 23.02.2017 г. посегателство на склад № 3 /8/ в складов
район ОВР 1741 – Ихтиман, към РСБ Божурище. Посочено е, че складовият район се
охранява от служители на охранителна фирма „М.“ ЕООД.
С
писмо от 23.11.2017 г. ищецът е уведомен от евентуалния ответник, че на
15.11.2017 г. е задействала СОТ на склад 11-А във ВР 1039 Суходол. Складовият
район се охранява от служители на охранителна фирма „М.“ ЕООД.
Видно
е, че с писмо от 21.12.2017 г. ищецът е уведомен от „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД за извършено на 11.12.2017 г. разбиване на катинари и счупени прозорци
на складове № 4 и № 5 в склад ВР 1044 – Божурище.
С
писмо от 28.11.2017 г. ищецът е уведомен от евентуалния ответник за
посегателство на 22.11.2017 г. за складов район ВР 1039 Суходол.
С
писмо от 2018 г. ищецът е уведомен от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, че на
14.01.2018 г. е осъществено нерегламентирано проникване в складове в район ОВР
1415 – Ямбол, който се охранява от служители на охранителна фирма „М.“ ЕООД.
Видно
е, че след процесните посегателства е възложено извършване на инвентаризации на
обектите.
Установява
се, че за процесните посегателства са подписани от представители на ищеца и на
„М.“ ЕООД констативни протоколи, както и протоколи за установени липси за
сметка на вземания от неизвестни лица, съдържащи и стойност на вещите, които са
подписани и от представители на трите страни.
Представени
са констативни протоколи, изготвени в периода 2017 г. – 2018 г. и подписани от
представител на М.Н.О. и от „М.“ АД, с които е констатирано, че охранителната
услуга за процесните обекти е извършена при условията, определени в договора за
охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г. и е направено предложение да се изплати
възнаграждение за извършената охрана за съответните месеци.
Видно
е, че с платежно нареждане от 18.11.2015 г. „М.“ ЕООД е превело по сметка на
МО, Дирекция финанси сумата 9 002 лева като гаранция по договор.
Приложени
са по делото доказателства във връзка с издадените на ищеца съдебни
удостоверения от образуваното досъдебно производство ДП № 30/2018 г., пр. пр.
изх. № 131/2018 г. на Районна прокуратура – Ямбол; от образуваните ВДП №
3/13.02.2017 г. и ВДП № 44/2017 г. на Районна прокуратура – Ихтиман; ДПО №
7-РП/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Офия.
При
разпита свидетелят Р.Д.Г.заявява, че работи в „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД
в регионална складова база Ямбол от 2002 г. и към настоящия момент на длъжност
„началник склад“. Според длъжността получава излишното имущество от Българската
армия, завежда се и се издава складова разписка и след като бъде обявено на
Софийска стокова борса, се продава срещу фактура и разрешение за достъп. От
охраната се проверяват закупените стоки. Има фирма, която охранява районите на
подчинение на „Инфраструктура на отбраната“ и това е „М.“ ЕООД. ***
посегателство през 2018 г. в началото на годината. На 14.01.2018 г. се обадил
един от охранителите, че сутринта са забелязали счупен прозорец на склад и са
намерили стълба, която е била опряна. Като пристигнал, вратата била заключена,
запечатана и заедно с охранителите и отговорника на района, отворили и влезли
вътре. След като видели, че има посегателства се обадили на тел. 112, като
информирал и началника си. Дошла оперативна група и започнали да проверяват.
След това била назначена комисия от Министерството на отбраната за извършване
на инвентаризация и проверили целия склад. Заявява, че там, където са влезли,
охраната е могла да види, тъй като има достъп до ъгъла, където е станало
проникването. Посочва, че когато някой идва да си купи нещо, те го придружават,
докато излезе от района. Охранителят може да провери дали е взето всичко по
фактурата. Вещите, които клиентите взимат се водят в „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД на отчет и когато се продадат, в Министерството на отбраната и при тях
се намаляват в инвентаризационния опис, като това става в момента, в който се
извършва продажбата. Посочва, че в складовете се съхраняват автомобилни части,
азбест, танково имущество, имущество на бронетанкова техника, автомобилни
радиатори за УАЗ, Волга. При всяко отваряне и затваряне на складовете присъства
охрана. Тяхно задължение е да проверяват дали е заключено и запечатано.
Посочва, че те представят описи на имущество това, което е извън складовете, а
това, което е в складовете, го издават в запечатани складове. Нямат задължение
да предават на охраната и те да са наясно какво има вътре.
При
разпита свидетелят Б.Ц.А.заявява, че към 2017 г. е работел в „Снабдяване и
търговия – МО“ ЕООД в склада в район Тополница и в склада в район „Ихтиман“ на
длъжност „завеждащ склад“. В складов район Ихтиман имало много проблеми и над
10 кражби. През 2017 г. установил, че в склада в Ихтиман били счупени леко
халките на заварката на катинара. Бил повикан от охранителната фирма „М.“ ЕООД.
Кражбата била за около 90, 100 лева имущество. Били откраднати листове ламарини
10 бройки и 10 пружини. Посочва, че в склада всичко е с етикети и на тях има
опис кое колко бройки е и след като се закупи нещо, се записва колко бройки
остават. Когато се закупува с фактура, за него е важно какво изкарва от склада,
а после охранителната фирма може да проверява на изхода. Складът, който бил
разбит е на 20 метра от охраната и там били едни от най-скъпите работи.
Посочва, че складовете са запечатани с пломби и фирма „М.“ ЕООД склада техен
печат, но той не е меродавен. Складът се отваря само, когато се продава нещо,
иначе е заключен.
При
разпита свидетелят В.Г.Б. заявява, че работи в „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД на длъжност „началник склад“, като
през 2017 г. отговарял за Суходол, Доброславци, Божурище. Посочва, че през 2017
г. имало кражби в складовете в Суходол и Божурище. За посегателствата били
информирани от охраната. Отишъл на място и със съдействието на полицията бил
направен оглед и след това била назначена инвентаризация от М.Н.О.. На двете
места било проникнато през прозорците. Посочва, че през годините имало закупени
вещи от складовете, което ставало с борсов договор и фактура, а в момента на
изнасянето се съставя приемо-предавателен протокол. Уведомяват охраната при
отваряне на склада, но не винаги присъстват при издаването, като това си е
техен избор. В складовете се съхраняват различни неща – строителни материали,
свързочно имущество, автомобилни части, автомобили, медни пръти и проводници.
След тези посегателства през 2017 г. на Божурище бил поставен втори пост
охрана, което много помогнало и не му е известно след 2017 г. да е имало други
посегателства в Суходол и Божурище. При самата инвентаризация в районите
присъствал или регионалният отговорник на „М.“ ЕООД или той делегира правата на
този, който отговаря за района. На самата инвентаризация се четат наличностите
и се вижда в склада, иначе няма право да предоставя информация. Изготвят
документи с охранителната фирма само за имуществото, което се намира на
открито, което не е вътре в складовете, но за вътре в складовете не предоставят
документи и нямат право по договор.
При
разпита свидетелят В.М.И. заявява, че работи в Министерството на отбраната,
Дирекция „Търговски дружества и разпореждане с излишни движими вещи“. Посочва,
че през 2017 г. присъствал на инвентаризация в район Ихтиман, като председател
на комисия. Дружеството „М.“ ЕООД охранявало по това време складовата база. При
инвентаризацията отворили склада, който бил запечатан със слепка
/хартиена/ на Военна полиция и на „М.“ ЕООД и отделно с пластилин и оловна
пломба на МОЛ: В.Б.. Извършили инвентаризация на склада и установили липси,
описали ги и съставили протокол за липси. Посочва, че от него не са искани
описи и документи.
При
разпита свидетелят С.И.Д. сочи, че работи в М.Н.О. и знае за извършено
посегателство в район Суходол. Била сформирана комисия от тях. Отишли на място
и констатирали, че има счупени стъкла и приготвени чували за изнасяне.
Имуществото, което установили, че липсва било автомобилно имущество на стойност
около 400 лева, за което съставили протокол. Подписал протокола като член на
комисията. Посочва, че като комисия присъстват само на инвентаризацията, но не
и на продажбите, но знае, че трябва да се проверяват от представители на
охранителното дружество. Във всеки склад има опис на имуществото. Отговорникът
на склада съхранява този опис.
При
разпита свидетелят И.И.П.заявява, че работи като
отговорник на охранителната група във ВР 1415 Ямбол в „М.“ ЕООД. През 2017 г.
приели за охрана печати, слепки, пломби, които са в
предната част на гаражните клетки, а в задната част охраната няма достъп.
Охраната само приема слепки, печати и пломби. Не
знаят какво има вътре в склада. Когато се изнася нещо от този склад, идват с
една заповед и тя е за изнасяне на скрап, но не пише какво се изнася. Имало
посегателство на склада 13.01.2018 г. от северната страна, където няма ограда,
като охраната го установила на 14.01.2018 г. в 06:00 часа сутринта. Уведомили
Военна полиция и Националната полиция и те направили следствени действия. След
кражбата дошла комисия от Министерството на отбраната и направила
инвентаризация. Той разписал протокола с особено мнение, тъй като повечето от
изброените вещи бил без цена. Посочва, че не са им представени описи какво има
в склада, не ги допускат вътре, а само приемат пломби и печати. След това не са
извършвани други посегателства на райони. Не били наясно какви вещи са
изнесени, защото нямали достъп до тях. Искали устно предоставяне на описи на
вещите, но никой не им обърнал внимание.
При
разпита свидетелят И.К.П.заявява, че работи в „М.“ ЕООД като началник сектор
„Охрана и сигурност“. Отговаря за складовете в Суходол, Божурище и Ихтиман.
Охраняват вещи, които са в излишък. Не знаят какви вещи се съхраняват в складовете.
В началото като приемали обекта в Суходол минали през складовете, били отворени
враните и им се казало, че има еди какво си и се
затваря, като опис не им бил даден. В обекта в Божурище дори не били влизали, а
поели складовете запечатани, както и в Ихтиман. След продажба материално
отговорно лице от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД запечатва складовете, като
те не присъстват при запечатването. Знае за констатирани липси в три склада в
Суходол, Божурище и Ихтиман, които били констатирани след извършването на
кражби, проникване в складовете. Впоследствие се извършила инвентаризация.
Посочва, че водят дневници и в тетрадка се отбелязват посещенията на външни
лица. Осъществяват контрол, когато се изнася стока. Сочи, че за обекта в
Суходол при грабежа бил счупен катинар и било проникнато през врата. За
Божурище била разбита входна врата. За Ихтиман било проникнато през малко
прозорче на помещение. Никой не е искал отчетни описи на движимите вещи.
Охраната единствено охранява складовете отвън, външния периметър и входовете и
изходите на обекта. Не знаят какво има в
тези складове. Посочва, че възражения по време на инвентаризацията не е правил.
Запознат е, че вещите, които се съхраняват в складовете подлежат на търговска
реализация. Не може да се изнесе имущество от тези складове без документ.
При
разпита свидетелят К.Д.М. заявява, че работи в М.Н.О.. Знае за извършено
посегателство в район Божурище през месец декември2017 г. Отишли на място.
Имало представители и от МОЛ и от „М.“ ЕООД. Констатирали, че били разбити два
склада. От единия не било откраднато нищо, а от другия медни жици, медни тръби
и някакво хилти. Целостта на склада била нарушена
като била разбита решетка и бил счупен прозорец. Посочва, че имуществото пристига
в складовите райони с описи и всичко след приемо-предавателен протокол се
въвежда в системата. Описите ги прави М.Н.О., като същите ги има и в
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД. Не знае дали се дават на „М.“ ЕООД. Била
направена пълна инвентаризация на склада след посегателството и описано в
протокол. Доколкото му е известно, охранителите охраняват целостта на
складовете с печати, слебки и имущество, което се
намира вътре, без да знаят какво е. Кражбите не са ежедневие, а е инцидентно.
Изнасянето става с документи. Има фактура и приемо-предавателен протокол.
Охранителите си имат техен план за действие и обикалят около складовете. В
Божурище проникването било през прозореца.
При
разпита свидетелката Л.Д.И. заявява, че работи в Министерството на отбраната,
Дирекция „Търговски дружества“. Видели на място в Ямбол, че от външната страна
на склада имало оставена стълба. Не било разрушено запечатването на складовете.
По време на инвентаризацията били шефа на базата и материално отговорните лица,
както и представител на „М.“ ЕООД. Открили липси при инвентаризацията. Има опис
на имуществото. Задължително по счетоводна програма се води всеки склад с точно
определено имущество. Посочва, че има печати на „М.“ ЕООД сложени върху
вратите. Имуществото се води на материално отговорното лице, като те само го
контролират и го водят на отчет в министерството.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение с обезщетение
за забава, или обезщетение за неизпълнение. Заявените фактически твърдения в
исковата молба и формулирания петитум определят
предявеният иск като такъв за заплащане на компенсаторно обезщетение от неизпълнение
на договорното задължение.
От
събраните и обсъдени по-горе доказателства безспорно се доказа, че между М.Н.О.
и „М.“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за охрана №
ВИ-54-27/20.11.2015 г., с който възложителят Министерството на отбраната
възлага, а изпълнителят „М.“ ЕООД приема да организира и осъществява, на свой
риск и със свои 777 охранители, денонощна физическа невъоръжена охрана на 142
освободени войскови имоти, в управление на М.Н.О. /описани в Приложение № 1 –
„Списък на освободените войскови имоти в управление на МО за денонощна
невъоръжена охрана“ – неразделна част от договора за охрана/, съгласно
изискванията на техническите спецификации №№ ТС В98.2204.15, ТС В98.2205.15, ТС
В98.2206.15, ТС В98.2207.15, ТС В98.2208.15 /Приложение №№ 2, 3, 4, 5 и 6/,
ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество – чл. 1, ал. 1.
В
чл. 2 от договора е дефинирано какво се включва във физическата денонощна
невъоръжена охрана и това е недопускането на неправомерно проникване/ползване
в/на охранявания имот, дейности по физическа защита на предаденото за охрана
имущество от противоправни посегателства, осъществяване на пропускателен режим
и действия при възникване на кризисни ситуации.
За
процесния договор е спазено изискването на чл. 3, ал. 1, като между страните е
подписан приемо-предавателени протокол-опис. За
процесните райони протоколите съдържат опис на сградите, на тяхното физическо
състояние, както и на съоръженията.
Не
се спори, а същото се доказа и от приетите писмени доказателства и изслушаните
свидетелски показания, че складовете с движимото имущество са приети за охрана
от „М.“ ЕООД заключени, със слепки и печати на
съответните длъжностни лица на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД. Начинът на
предаване на вещите в складовете е изрично предвиден в чл. 3, ал. 2 от
договора.
Доказа
се по делото, че в складови райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч
Суходол и ВР 1415 Ямбол, в срока на действие на договора, са осъществени посегателства
като са извършени кражби на движими вещи от самите складове. От показанията на
разпитаните свидетели еднопосочно и безпротиворечиво се
установи, че за кражбите своевременно е уведомен ищецът, констатирани са липси
и са изготвени и подписани от страните по делото протоколи.
Спорен
по делото е въпросът дали ответникът „М.“ ЕООД има задължение да охранява
движимите вещи, находящи се в складове.
Съдът
намира, че дължимата престация от страна на „М.“ ЕООД по процесния
договор е ясно дефинирана в чл. 1, ал. 1, в чл. 2 и в чл. 16, ал. 1 от договора
и включва осигуряване на денонощна физическа невъоръжена охрана на намиращото
се в имотите, сред които и процесните, недвижимо и движимо имущество. С чл. 3,
ал. 2 първият ответник е приел начина за предаване на движимото имущество в
заключени и запечатани складове, като нито от съдържанието на договора, нито от
изготвените протоколи към него се установява, че движимото имущество в
складовете е изключено от предмета на договора или че за приемането му за пазене
се изисква предаване от ищеца на нарочен опис. Видно е от обсъдените по-горе
доказателства, че на основание договора за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г. за
всеки един от процесните райони страните са подписали приемо-предавателен
протокол опис. В протоколите за приемане за охрана конкретно са описани както
складовете с движимото имущество, които са запечатани с печати и пломби, така и
имуществата, съхранявани на открито. Тълкувайки волята на страните, не може да
се приеме, че същите са искали да изключат от предметния обхват на договора
движимите вещи, които се намират в складовете, тъй като използваната
формулировка в договора е „движимо имущество“, каквото безспорно е не само това
на открито, но и намиращото се в самите складове.
След
като дружеството „М.“ АД е приело да извършва охрана на движимото имущество,
разписало е всички протоколи за приемането за охрана, то липсата на опис на
имуществото, когато такъв не е предвиден в договора да бъде предаван, не може
да обоснове освобождаването на охранителя от задължението му по охрана на вещите
в складовете. Вещите са в самия охраняван обект, в случая в заключени складове,
и да се приеме, че дружеството охранява само сградите и имущество, което е на
открито, а няма задължение да опазва движимите вещи, тъй като не знае точно
какви са, е лишено от правна и житейска логика, а и не следва от съдържанието
на сключения между страните договор. Предвид изложеното съдът приема за
установено, че в предмета на договора се включва и охраната на движимите вещи,
находящи се в складовете.
Съгласно
чл. 15, ал. 1 изпълнителят се задължава да организира и осъществява денонощна
невъоръжена физическа охрана на имотите в съответствие с изискванията на
техническите спецификации и клаузите на договора. В чл. 15, ал. 2 е предвидено,
че изпълнителят се задължава да опазва повереното му за охрана движимо и
недвижимо имущество, като предприема мерки за недопускане и предотвратяване
извършването на посегателства върху охранявания имот.
В
разглеждания случай в нарушение на задълженията си по чл. 15 от договора
първият ответник е допуснал извършване на посегателства върху охраняваните
обекти в складови райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и
ВР 1415 Ямбол, като за доказване на тези обстоятелства са събрани писмени доказателства
и изслушани свидетелски показания. От разпита на всички свидетели се доказа
кога са извършени деянията, от кой са открити, до кои органи са подадени
сигнали, какви липси са установени и какви действия са предприети във връзка с
тях.
С
чл. 16, ал. 1 е предвидено, че изпълнителят носи пълна отговорност за вредите,
причинени на възложителя, по повод противоправно посегателство върху поверените
му за охрана недвижимо и движимо имущество, което в случая е установено с
подписаните между страните констативни протоколи.
Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при неизпълнение на договора изправната страна има
право да иска обезщетение вместо изпълнение. Самото обезщетение според чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, но само доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен. Така
очертаните граници на договорната отговорност изискват установяване на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и претърпяна
вреда, като реална последица от конкретно квалифицирано поведение на длъжника.
В
разглеждания случай претърпените щети са пряка последица от неизпълнение на
задължението на ответника да осигури охрана на обектите, които са били
предвидими при пораждане на задължението, доколкото ответникът се е съгласил да
носи имуществена отговорност при противоправно посегателство върху повереното
му за охрана недвижимо и движимо имущество. Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението и нанесените щети, които са констатирани от
назначената комисия.
Съдът
намира за неоснователно възражението на „М.“ ЕООД, че след като са подписани
констативни протоколи да му се изплати възнаграждение за предоставената услуга,
то същата е приета без възражения, поради което не носи отговорност за
причинените вреди. От съдържанието на представените констативни протоколи е
видно, че същите касаят задължението на ищеца да заплаща възнаграждение на
ответника за извършената охрана, но предложението да се изпълни задължението за
заплащане на възнаграждение по никакъв начин не лишава ищецът от възможността
да търси отговорност от дружеството за причинените вреди. В част от протоколите
изрично са отбелязани кога са извършени проверки от страна на компетентните
органи и констатираните във връзка с тях посегателства.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователно и възражението на „М.“ ЕООД, че не може
да бъде направен категоричен извод, че вещите, предмет на посегателство са се
намирали в обекта към момента на подписване на договора и по време на неговото
действие. По делото са ангажирани изготвени инвентаризационни описи на
съдържащото се в складовете имущество както преди осъществените посегателства,
така и след тях. Подписани са протоколи за установени липси по определената в
договора форма. Изготвените описи са извлечения от счетоводна програма, като
вписванията в тях, съгласно чл. 182, ал. 1 ГПК се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите доказателства по делото. В случая се
доказа, че документите са съставени според изискванията на закона, като липсват
данни за извършените нарушения от страна на Министерството на отбраната по
отчитането на движимите вещи. Показанията на разпитаните свидетели са
еднопосочни относно начина на разпореждане и свалянето от отчет на вещите,
които са предмет на сделки по покупко-продажби, като не са налице данни вещите
да са били изнасяне преди извършените посегателства.
За
всеки един от процесните охранявани обекти, в които са констатирани липси на
движими вещи има представени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от
предходна календарна година относно това какви точно движими вещи са се
съхранявали в имота. В последствие с подписаните от страните протоколи са
констатирани липси, за които няма данни да са изнесени правомерно след продажба,
нито да са включени в дневниците, които се изготвят съгласно плана за охрана за
всеки един обект.
При
тези данни съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на „М.“ ЕООД, тъй като в процесните обекти са установени
престъпни посегателства от складовете, в които е съхранявано движимото
имущество, при които са констатирани от страните липси в разбитите складове,
като с оценителните протоколи е определен техният размер.
Размерът
на вредите е установен от представените и подписани протоколи, като липсите са
в размер на исковата сума от 69 892,88 лева, поради което предявеният иск
за главница следва да се уважи изцяло.
Основателен
се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва
за забава върху главниците от съответните дати на възникване на задължението на
„М.“ ЕООД. С чл. 16, ал. 3 е уговорено, че изпълнителят е длъжен да
възстанови/заплати изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на неговите служители след
установяването им, но не по-късно от 15 работни дни от подписване на протокола
по ал. 2. Ето защо следва да се приеме, че първият ответник е изпаднал в забава
за заплащане на задължението си след изтичане на 15 работни дни от подписване
на съответния протокол за установени липси. С молба от 07.02.2020 г. ищецът
прави изменение на дължимите лихви от ответниците, като претендира от „М.“ ЕООД
вместо 7 641 лева сумата 8 808,61 лева, а от евентуалния ответник
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД вместо 7 349,91 сумата
8 514,81 лева. С протоколно определение от 24.02.2020 г. на ищеца е дадена
възможност в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по увеличения
размер на претенцията за законна лихва за забава, след което съдът ще се
произнесе по искането направено по реда на чл. 214 ГПК. С молба от 02.03.2020
г. ищецът е представил доказателство за доплатена държавна такса по увеличените
размери на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което искането по чл. 214, ал.
1 ГПК за изменение е основателно. Изчислен при условията на чл. 162 ГПК искът
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за пълния предявен размер от 8 808,61
лева.
При формиран извод за
основателност на исковете претенции следва да се разгледа предявеното от „М.“
ЕООД и прието с определение от 15.01.2020 г. възражение за прихващане със
сумата 9 002 лева, дадена като гаранция по сключения между страните
договор.
За да бъде уваженото
възражението за прихващане, следва да се установи, че по сключения договор за
охрана „М.“ ЕООД е заплатило сума за гаранция в размер на 9 002 лева и че
са настъпили предпоставките за нейното връщане.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 гаранцията за изпълнение на договора в размер на 9 002 лева,
като обезпечение за изпълнение на договора, се представя в една от следните
форми: 1. оригинал на платежно нареждане за парична сума в лева – преведена по
банковата сметка на М.Н.О. и 2. оригинал банкова гаранция, отговаряща на
следните изисквания: да бъде издадена в полза на възложителя, да бъде
безусловна и неотменима, да има срок на валидност 45 дни след изпълнение на
договора.
В
случая сумата от 9 002 лева като гаранция по договора е преведена по
банкова сметка ***, което се доказа от приетото по делото като доказателство
платежно нареждане от 18.11.2015 г.
Условията
за освобождаване на гаранцията са предвидени в ал. 2 и ал. 3 на чл. 9. В чл. 9,
ал. 2 е уговорено, че възложителят може да задържи гаранцията за изпълнение до
размера на дължимото обезщетение по чл. 16, ал. 3 и чл. 23, когато изпълнителят
не го заплати. Съгласно чл. 9, ал. 3 възложителят задържа в пълен размер
гаранцията за изпълнение, когато в процеса на изпълнение на договора възникне
спор между страните, който бъде внесен за решаване от компетентния съд – до
разрешаването на спора, а когато гаранцията за изпълнение е под формата на
банкова гаранция – изпълнителят представя анекс за удължаване на банковата
гаранция със срок от една година. В случай, че спорът не бъде разрешен с влязло
в сила съдебно решение или споразумение в срок до един месец преди изтичане
срока на банковата гаранция, изпълнителят представя анекс за удължаване на
банковата гаранция с нов едногодишен период. В случай, че изпълнителят не
изпълни това свое задължение, възложителят усвоява банковата гаранция в пълен
размер.
При
съобразяване изричната воля на страните съдът намира, че към настоящия момент
не са налице основания за освобождаване на внесената от ответника гаранция,
доколкото възникналият спор между страните за дължимото обезщетение по чл. 16,
ал. 3 не е разрешен от компетентния съд. Ето защо ищецът има право да задържи
сумата по гаранцията до приключване на спора с влязло в сила решение.
Предвид
уважаване на главните искове, не подлежат на разглеждане предявените при
условията на евентуалност искове срещу ответника „Снабдяване и търговия – МО“
ЕООД.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 6 854,37 лева, от които 6 284,37
лева за държавна такса, 120 лева за депозити за свидетели и 450 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
с чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, които ще се възложат в тежест на ответника „М.“
ЕООД.
Както е застъпено в практиката на Върховния касационен
съд – в определение № 230 от 28.03.2013 г. по ч.т.д. № 1487/2013 г. на ВКС, І
Т.О.; определение № 347 от 10.05.2013 г. по ч.т.д. № 17/2013 г. на ВКС, ІІ
Т.О.; определение № 128 от 09.03.2016 г. по ч.т.д. № 347/2016 г. на ВКС, ІІ
Т.О., определение № 433 от 08.08.2017 г. по ч.т.д. № 1401/2017 г. на ВКС, І
Т.О., право на разноски, прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, има и
ответникът по евентуалните съединени искове, в случай на уважаване на главните
искове и оставянето на евентуалните искове без разглеждане, тъй като
процесуалните права на ответника по тези искове следва да са приравнени с тези
на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.
Ответникът „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД своевременно заявява искане за
присъждане на разноски. От негова страна са извършени разноски в общ размер на
2 897 лева, от които 50 лева за депозит за свидетел и 2 847 лева за
адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ищеца. Съдът намира
за неоснователно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания
от втория ответник хонорар, за който извод съобрази фактическата и правна сложност
на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия, както и че размерът е под минимално дължимия по Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, който възлиза на
2 882,23 лева, съобразно цената на исковете срещу евентуалния ответник.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: Българска
народна банка, IBAN: ***, BIC: ***.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******с адрес: ***, да заплати на М.Н.О., с
адрес: гр. София, ул. „******, сума в размер на 69 892,88 лева /шестдесет
и девет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки /,
представляваща обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на задължения по
договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015 г. под формата на претърпени загуби от
посегателства в складови райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР
1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и ВР 1415 Ямбол, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 8 808,61
лева /осем хиляди осемстотин и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
лихва за забава, считано от съответните дати на възникване на задълженията,
след изтичане на 15-дневния срок от подписване на протоколите за установени
липси до датата на завеждане на исковата молба 21.06.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност искове
от М.Н.О., с адрес: гр. София, ул. „******, срещу „Снабдяване и
търговия – МО“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. „******, за заплащане
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД сумата
69 892,88 лева /шестдесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и два
лева и осемдесет и осем стотинки /, представляваща обезщетение за нанесени
вреди от неизпълнение на договор № УД-12-81/30.10.2015 г., както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 8 514,81 лева /осем хиляди петстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за
забава от съответните дати на възникване на задължението до датата на завеждане
на исковата молба 21.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******с адрес: ***,
да заплати на М.Н.О., с адрес: гр. София, ул. „******, сума в размер на 6 854,37
лева /шест
хиляди осемстотин петдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, М.Н.О., с адрес: гр. София, ул. „******,
да заплати на „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес:
гр. София, ул. „******, сума в размер на 2 897 лева /две хиляди
осемстотин деветдесет и седем лева/, представляваща направен по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: