О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 474/31.05.2019год. град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 31.05.2019год.
/ тридесет и първи май през две хиляди и
деветнадесета година / в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Като разгледа докладваното от съдия
Ковачка гр.дело № 608 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от А.Ч. от ***
против Министерство на финансите-
гр.София , Апелативен съд- гр.София и Софийски градски съд. По изложените в
исковата молба и многобройните уточняващи молби съображения ищецът претендира заплащане
на обезщетение за претърпени за периода от 12.11.2008год. до 24.04.2012год.
неимуществени вреди от незаконосъобразното му осъждане с Решение № 93/12.11.2008год., постановено по
гр.дело № 530/2007год. на СГС, Решение № 695/19.06.2009год., постановено по
възз. гр.дело № 479/2009год. на САС и Решение № 480/15.03.2011год., постановено
по възз. гр.дело № 705/2010год. да заплати държавна такса по дело в размер на 36 620 лева.
С уточняваща молба по делото ищецът конкретизира, че претендира от всеки
един от ответниците обезщетение в размер от по 12 206.67 лева. Твърди, че
с цитираните решения на СГС и САС е бил незаконосъобразно осъден да заплати
държавна такса в размер на 18 320 лева на основание чл.10, ал. 2 от ЗОДОВ
, че това , през периода от постановяване на решение № 93, а именно
12.11.2008год. до неговата отмяна на 24.04.2008год. ,му е причинило ежедневен
тормоз,притеснение и психическо
разстройство и му е попречило да изпълнява служебните си задължения. Счита ,че
тези неимуществени вреди следва да бъдат компенсирани от тримата ответници,
доколкото незаконосъобразните решения са постановени от съдии в Софийски
градски съд и Софийски апелативен съд ,на които Министерство на финансите заплаща трудовите възнаграждения.
В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор от Апелативен съд- София,в който са изложени
доводи за недопустимост за предявения против него иск. Поддържа се ,че в случая
претенцията на ищеца не намира своето основание
в разпоредбите чл.2,ал.1, т.4 и т.5 от ЗОДОВ,поради което следва да бъде
квалифицирана като такава с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Недопустимостта на
претенцията по чл.49 от ЗЗД се извежда от обстоятелството,че чл.132 от КРБ
прокламира функционален имунитет на съдиите относно гражданската им отговорност
във връзка с постановените от тях актове, което изключва и възможността да бъде
търсена отговорност от съответния съд,в който те правораздават ,като възложител
на работата. С писмения отговор искът е оспорен по същество,като са изложени доводи
за неговата неоснователност .
Доводи за недопустимост на
иска са развити и в представения от Софийски градски съд писмен отговор.В него
е поддържа , че функционналният имунитет на съдиите е пречка да се търси
отговорност от съдилищата на основание чл. 49 от ЗЗД.Искът се оспорва по
основание и размер и се прави искане за
неговото отхвърляне.
Ответникът- Министерство на
финансите- гр.София е подал писмен отговор, като е изложил твърдения че не
притежава нито материалноправна ,нито процесуалноправна легитимация да отговаря
по така предявения иск и моли производството по отношение на него да бъде
прекратено. По същество оспорва същия като неоснователен и недоказан и моли да
бъде отхвърлен с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
От документите представени с исковата
молба е видно, че с Решение № 93/12.11.2008год., постановено по гр.дело №
530/2007год. по описа на СГС е отхвърлен предявен от А.Ч. против Прокуратурата
на РБ иск с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДОВ
и ищецът е осъден да заплати на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ разноски по делото в размер на 18 320 лева
като това решение е потвърдено с Решение № 695/19.06.2009год. ,постановено по
възз. гр.дело № 47983009год. на САС.
С Решение № 595/30.09.2010год., постановено
по гр.дело № 1690/2009год. на ВКС въззивното решение е отменено и делото
върнато за ново разглеждане, при което е
постановено Решение № 480/15.03.2011год., по възз.гр.дело №705/2010год. С него първоинстанционното решение е отменено в
частта му , в която искът по чл.2, т.2 от ЗОДОВ е отхвърлен и е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на
А.Ч. обезщетение по чл.2, т.2 от ЗОДОВ
размер на 5000лева. В останалата част , обжалваното първоинстанционно решение,
е оставено в сила. С решение № 127/24.04.2012год., постановено по гр.дело №
1092/2011год. на ВКС е отменено решение № 480 от 15.03.2011год. по гр.дело №
705/2010год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено
Решение № 93/12.11.2008год.,в частта с която А.Ч. е осъден, на основание чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса за разликата над сумата от 10 лева
до 18 320лева и вместо това е отменил решението в тази му част.
По
наведените от ответниците доводи за недопустимост на предявените против тях
искове, съдът намира следното:
Съгласно чл.7 от Конституцията на
Република България, държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица, във връзка с което е приет и
специалният Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. В чл.2 от него са предвидени изрично
хипотезите на отговорност за
вреди,причинени от актове и действия на правораздавателните органи, но доколкото
в случая ищецът не сочи други действия или бездействия на съдии, чрез които са
му причинени сочените от него неимуществени вреди,то предвиденият в ЗОДОВ ред е
неприложим. Извън тези хипотези на специалния закон, отговорността се реализира
по общия ред на чл.49 от ЗЗД.
Пречка според настоящия състав за реализиране отговорността на съдилищата по чл.49 от ЗЗД се
явява функционалния имунитет на съдиите, правораздаващи в съответните съдилища-
ответници по делото. Съгласно чл. 132, ал.1 от Конституцията на Република
България, при осъществяване на съдебната власт магистратите не носят гражданска
отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното от тях не
съставлява умишлено престъпление от общ характер. Съгласно цитираната конституционна
разпоредба магистратът се ползва с т.н. функционален
имунитет и същият може да носи
гражданска и имуществена отговорност само за действия, извън кръга на
служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е последица от
действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер. Предвид на това,
след като ищецът не твърди съдиите от Софийски градски съд и Софийски
апелативен съд да се извършили умишлено престъпление , то е недопустимо да се ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност
на възложителя за действия, за които лицата, на които е възложено извършването им, не носят отговорност.
Недопустимо е да се търси отговорност
на държавата чрез съда за
незаконосъобразен съдебен акт, постановен от съдия в същия съд и поради това
,че съдебните актове подлежат на
проверка за законосъобразност по реда на инстанционния контрол. В случая ищецът се е възползвал от
възможността да иницира предвидената в закона процедура за проверка законосъобразността
на решенията на СГС и САС и констатирания при тази проверка порок на съдебните актове е
отстранен от касационната инстанция.
Основателно е възражението за
недопустимост на иска и по отношение Министерство на финансите-гр.София. Същият
не е нито работодател, нито възложител на работата на съдиите във връзка с
правораздаването, поради което не е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.49
от ЗЗД за обезщетяване на вреди, настъпили от работата на тези магистрати.
Предвид на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че ответниците по делото не притежават
пасивна процесуална легитимация. Процесуалната легитимация е процесуална
предпоставка на правото на иск от категорията на абсолютните такива и когато тя
не е налице, искът е недопустим и образуваното въз основа на такъв иск
производство подлежи на прекратяване.
Водим от горното и в същия смисъл,
Пернишкият окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 608/2018год. по описа на
Пернишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: