№ 419
гр. Пазарджик, 20.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220102992 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата К. Г. З. не се явява, редовно призована на посочения съдебен
адрес. За нея се явява адв. Д., редовно упълномощен да я представлява, с
пълномощно приложено по делото.
От ответниците се явява лично Й. Г. М., редовно призована на
посочения съдебен адрес и с адв. Ш., редовно упълномощен да я
представлява, с пълномощно приложено по делото.
Не се явява ответницата Г. М. М., редовно призована.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като неявилата се ответница е редовно призована. Затова и на основание чл.
142, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Д.: Поддържам подадената искова молба. Водя допуснатите ни
свидетели, а именно С. Д. Б. и Г. Д. С.. Във връзка с писмения отговор, че
ищцата не е посещавала процесния имот, тъй като нямала ключ за него,
1
представям Експертно решение № 2635/24.09.2010 г., от което се установява,
че ищцата е освидетелствана с 61 % трайна намалена работоспособност с
инсулино зависим захарен диабет. Също така представям и Епикриза от
МБАЛ Пазарджик от 25.11.2010 г., от която се установява, че тя е постъпила
за лечение с диагноза декомпенсиран захарен диабет. Тя е имала сериозно
заболяване и това й е пречело да посещава процесните сгради.
АДВ. Ш.: Не възразявам да бъдат приети днес представените писмени
доказателства. Поддържам подадения писмен отговор изцяло. Искам да
възразя в днешното съдебно заседание по допускане оспорването на документ
по чл. 193 от ГПК. Считам, че същото е недопустимо, тъй като там се оспорва
истинност на документ, а виждам, че ищцата оспорва съдържанието и следва
да се конкретизира кое точно оспорва в съдържанието. Възразявам да бъде
допуснато такова производство. Нямам други искания. Водим двама
свидетели Д. С.а К. и Й. З. Н..
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК и претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че с нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот установено по обстоятелствена проверка
№119, том II, нот. дело 735/1991г. бащата на ищцата Г. Б. е признат за
собственик на следния имот: дворно място представляващо имот пл.№732, за
който са отредени парцели: ХП-732, в кв.85, по плана на с.Виноградец,
обл.Пазарджик, състоящ се от 1264 кв.м., ведно е построената в него
жилищна сграда върху 72 кв.м., лятна кухня върху 18 кв.м и плевня върху 84
кв.м. и парцел Ш-732, в кв.85 по същия план, състоящ се от 775 кв.м., при
съседи на така описания имот: С. Д., В. Б., Ц. Б. и от двете страни улици.
Твърди се, че след смъртта на баща й Г. А. Б., починал на 05.02.2003г.
ищцата К. З. и сестра й, първата ответница Й. М., станали наследници по
закон на по ½ ид. части от правото на собственост на недвижим имот описан
по-горе.
Твърди се, че с нотариален акт за продажба на имот №78, том II, рег.
№2925, нот. дело №205/2009г., ищцата - К. З. продала на сестра й, първата
ответница Й. М. собствените й ½ ид. части от следните недвижими имоти:
2
УПИ III-732, в кв.85 по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик, с площ от 775
кв.м., незастроен, при съседи: УПИ II-730, УПИ IV-733, УПИ ХII-732 и улица
и УПИ ХII-732, в кв.85, по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик, с площ от
1264 кв.м., при съседи: УПИ IV-733, УПИ XI-735, УПИ III-732, УПИ Х III-
731 и улица, без построените в него сгради.
Твърди се, че с нотариален акт за собственост придобит по давностно
владение №10, том IV, рег.№6410, нот. дело№513/2017г. първата ответница
Й. М. е призната за собственик по давностно владение върху следните сгради:
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., паянтова
сграда със застроена площ от 18 кв.м и паянтова сграда със застроена площ от
84 кв.м., построени в УПИ ХП-732, в кв.85, по подробния устройствен план
на с.Виноградец, общ.Септември, обл.Пазарджик, при съседи на имота: УПИ
XI-735, УПИ IV-733, УПИ Ш-732, УПИ ХШ-731 и улица с о.т.247-256.
Твърди се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, том
II, рег.№2608, дело № 216/2018 г., първата ответница Й. М. и М .И. М.
даряват на дъщеря си, втората ответница Г. М. следните собствени
недвижими имоти: УПИ ХП-732, с площ от 1264 кв.м., находящ се кв.85, по
плана на с.Виноградец, общ.Септември, с административен
адрес:с.Виноградец, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******, при съседи:
УПИ XI-735, УПИ IV-733, УПИ III-732, УПИ ХIII-731 и улица с о.т. 247-256,
ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда върху 72 кв.м.,
паянтова сграда върху 18 кв.м и паянтова сграда върху 84 кв.м. и УПИ ХII-
732, с площ от 775 кв.м., находящ се в кв.85, по плана на с.Виноградец,
общ.Септември, обл.Пазарджик, при съседи: УПИ II-730, УПИ ХII-732, УПИ
IV-733 и улица с о.т.245-272.
Твърди се, че процесните сгради - двуетажна жилищна сграда върху 72
кв.м., паянтова сграда върху 18 кв.м и паянтова сграда върху 84 кв.м.
придобити с нотариален акт №10, том IV, рег.№6410, нот. дело №217/2017г.
от първата ответница - Й. М. и даряването им с нотариален акт №68, том II,
рег.№2608, дело №216/2018г. на втората ответница Г. М. засяга правото на
собственост на ищцата в размер на ½ ид.част от тях, тъй като първата
ответница - Й. М. е придобила, а след това дарила повече права, от колкото
притежава, което обуславя правния ми интерес от завеждане на настоящия
иск.
3
Твърди се, че в годината, когато баща й Г. Б. починал – 2003 г., едната
от дъщерите й М. С. заминала да работи в чужбина. Поела изцяло грижите за
двете й момчета Д. и К. С., които бяха близнаци на 6 години. Била свикнала
всяка седмица да посещава бащината си къща, но грижата за децата, а и
работата с ненормирано работно време като архивар и хигиенист,
възпрепятствала редовно да я посещава.
Твърди се, че с първата ответница Й. М. от 2003 г. ползвали процесните
сгради, като ключовете за къщата стояли под една саксия за цветя пред
входната врата на къщата и който отивал в имота можел да влезе в нея.
Редовно всяка година на Задушница, която е три пъти годишно пътувала с
градския транспорт до гробищата на село Виноградец, за да почета паметта
на баща й и майка й. Преди гробищата отивала до къщата да види
състоянието й - да няма счупено стъкло, паднала мазилка, отворени прозорци
и т.н. Ходила е също така да обработва и събира реколтата в дворното място,
като при всяко ходене е проверявала състоянието на къщата и другите две
сгради. Влизала е в къщата, като я е почиствала, проверявала за
неизправности по електрическата мрежа и ВиК инсталацията. Когато сестра й
не била в имота се налагало с роднините, с които е ходила да прескачат
оградата на имота, за да отворят външната врата, която можела да се отвори
отвътре. Многократно е искала ключа за външната врата на имота, за да има
по-лесен достъп до къщата, но първата ответница й отговаряла, че й го е дала
и няма само ключове да й дава, което не отговаряло на истината. Дъщерите на
ищцата С. Б. и Г. С., които също посещавали къщата и многократно са искали
ключа за външната врата, за да си направят дубликат, но тя им отказвала, като
заявявала, че го била дала на ищцата К. З..
Твърди се, че през 2008г. първата ответница й казала, че трябва да
направят ремонт на покрива на къщата, което било свързано с неговото
претърсване. Съгласила се, като й отговорила, че след като ремонта бъде
извършен ще даде половината пари.
Твърди се, че през същата година била диагностицирана с хипертония и
диабет. Вследствие на тези заболявания зрението й рязко се влошило.
Лекарите й препоръчали операция, за да предотвратят пълна загуба на зрение.
Операцията била на стойност около 2000 лв., като й били необходими пари и
за лекарства за хипертония и диабет, заплащането на които бяха непосилни за
4
ищцата. Процесната къща имала сантиментална стойност за нея — там се е
родила, преминало е детството й, до 6 годишна възраст родителите й
отглеждали дъщери й С. Б. и Г. С.. В същото време трябвало да се грижи за
децата на другата й дъщеря М. С. и ако загубела зрението си, нямало кои да
ги гледа. Взела трудното решение да продаде собствените си идеални части от
дворните места, находящи се в село Виноградец, за да има пари за
операцията. Къщата и сградите в имота никога не би продала, за каквато и да
е сума. През 2009 г. се свързала с първата ответница и й предложила да
закупи собствените й идеални части от дворните места за 5000 лева, на което
тя се съгласила. Преди сделката, пред дъщеря й Г. С., първата ответница
заявила: „ще дам на майка ти 2000 лв. за къщата и всичко ще стане мое“. На
ищцата К. З. първата ответница не е предлагала да закупи идеалните й части
от къщата, защото знаела, че никога няма да се съгласи. На сделката пред
нотариус присъствала дъщеря й С. Б.. Първата ответница й заплати сумата от
4850 лв., като за останалите 150 лв. й казала, че са за ремонта на покрива,
който общо струвал 300 лв.. След продажбата ищцата се подложила на
операция, която заплатила с парите получени от продажбата на собствените й
идеални части от дворните места.
Твърди се, че след продажбата, първата ответница прибрала всички
ключове за имота. Дъщерята на ищцата С. Б., при едно от посещенията си в
имот, заедно със синовете на М. С. - Д. С. и К. С. е помолила първата
ответница да й даде ключа за къщата, за да влезнат. След пререкания, същата
й е дала ключа, като при тръгването си С. го е оставила на обичайното място,
след което ключа отново е бил взет от първата ответница.
Твърди се, че до 2017 г. включително ищцата е заплащала дължимите
данъци за сградите в имота. Тъй като от 2019 г. не получавала известия за
дължими данъци помолила през различни периоди от време някой от внуците
й да провери каква е причината за това. От Община Септември им
отговаряли, че сградите не са тяхна собственост и не могат да им предоставят
информация. Това я принудило, въпреки че е трудноподвижна, през месец
юли 2023 г. да помоли внуците й Д. и К. С. да я закарат до Община
Септември. Служителката в Общината й съобщила, че през 2017 г. сградите
са станали изцяло собственост на първата ответница, която през 2018 г. ги е
дарила на втората ответница.
5
Искането към съда е да постанови решение, с което приеме за
установено по отношение на ответниците Й. Г. М., ЕГН ********** и Г. М.
М., ЕГН **********, и двете от гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.’******, че
ищцата - К. Г. З., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, обл.Пазарджик,
ул.”******, е собственик по наследствено правоприемство на 1/2 идеална част
от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м.,
паянтова сграда от 18 кв.м и паянтова сграда от 84 кв.м., построени в УПИ
ХП-732, находящ се в кв.85, по плана на с.Виноградец, обл.Пазарджик и
отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост
придобит по давностно владение №10, том IV, рег.№6410, нот. дело
№513/2017г., с който първата ответница Й. М. е призната за собственик на
двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м., паянтова сграда от 18 кв.м и паянтова
сграда от 84 кв.м., построени в УПИ ХП-732, находящ се в кв.85, по плана на
с.Виноградец, обл.Пазарджик до размера на А ид. части на така описаните
сгради.
Претендират се разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от първия ответник Й. Г. М., чрез пълномощникът й, с който
се оспорва изцяло предявеният от ищцата иск.
Заявява, че разгледана по съществото исковата претенция фактически и
правно е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Твърди, че до смъртта на баща й Г. А. Б., който починал през 2003 г. тя
се грижела за него и многократно той й е заявявал, че този имот, заедно със
сградите, е само за нея и желае да й го прехвърли. Тя отказвала да направи
това, за да не се притеснява, както и да не създаде конфронтация между нея и
сестра й - ищцата К. З.. След смъртта на баща й, ищцата, заедно с нейният
съпруг М. М., започнали да владеят целия имот и процесните сгради и живеят
всяка година периодично в имота от месец април до края на месец октомври,
като обработвали дворното място и стопанисвали сградите. През останалата
част от годината живеели в апартамент в гр. Пазарджик, тъй като е зимен
период, като процесиите сгради и имота били заключени, а ключове имала
само тя. Поради което е невярно твърдяното в исковата молба от ищцата К. З.
6
че, сме ползвали процесиите сгради общо, и същата е обработвала двора и
събирала реколта от него. Истина е че, ищцата идваше на Задушница, за да
посети гробищният парк в село Виноградец, но не било три пъти годишно,
като още по-рядко посещавала процесните сгради, и то само, за да гостува на
първата ответница, чрез предварителна уговорка с нея по телефона. Вярно
било че, прескачала оградата, за да влезе в имота когато, първата ответница
не била там, но това не било защото входната врата не се отваряла отвън, а
защото, както тя самата твърдяла в исковата молба, първата ответница не
желаела да й предостави ключ. Именно поради факта че, владеела имота и
сградите сама за себе си, изрично не допускала останалата наследница в
имота.
Твърди се, че през 2008 г., първата ответница направила основен ремонт
на покрива на жилищната сграда, който платила сама. През 2009 г., ищцата я
потърсила с молбата да й продаде своята ½ ид. част от имота и процесните
сгради, тъй като се налагало да се оперира и имала нужда от средства за
своето лечение. Смилила се над нея, все пак й е сестра, и заявила че, ще плати
само за половината дворно място, тъй като счита че, сградите, които владее са
нейна собственост, а и такава била волята на баща им. Тя се съгласила и
извършили сделка пред нотариус, само за ½ ид. част от дворното място, като
й платила посочената в нотариалният акт сума. След извършване на сделката,
ищцата не е посещавала процесните сгради по никакъв повод, като същата го
заявила и в исковата молба с изявлението че, не е имала ключове от имота.
Твърди, че през 2013 г., за по-голям неин комфорт и удобства
направила ремонт на приземния етаж на процесната жилищната сграда, като
подменила входната врата на етажа и извършила цялостен ремонт на кухнята,
направила нов водопровод и канализация, закупила и монтирала нови
кухненски шкафчета, нов бойлер и др.
Твърди, че през 2014 г., съпругът й М. М. сключил Договор №
ГТ1011105 от 20.01.2014 г., с „Телекабел“ АД, с който договор им
предоставили кабелна телевизия в процесните сгради.
Твърди се, че на 06.11.2017 г. Й. М. сключила Договор за охрана и
пожароизвестяване с „Радио СОТ“ за процесните сгради, като кода за достъп
в сградите знаели само тя и мъжът й, чрез което действие пазела и охранявала
сградите само и единствено за себе си.
7
Твърди, че повече от 20 години само тя заплащала изразходваната от
нея електрическа енергия за процесните сгради, като е видно от писмо с
изходящ №10679889-1- 11/13.10.2023г., издадено ми от ЕВН „България
Електроснабдяване“ ЕАД че, титуляр по партида с кл.№ **********, ИТН
3137232 с адрес с. Виноградец е Й. Г. М..
Оспорва се фактическото твърдение на ищцата че, е заплащала
дължимите данък сгради и такса смет за процесните сгради до 2017 г.
Представените с исковата молба писмени доказателства, с които ищцата се
домогвала да докаже плащането, представляващи Приходни касови ордери с
№ **********/21.11.2017г.; № **********/11.16.2018г.; №
**********/11.16.2018г.; № **********/11.16.2018г.; №
**********/11.16.2018г., и № **********/21.11.2017 г.. били дубликат ясно
изписано върху тях, издадени от Община Септември Отдел „МПСК“, и
същите са с цел прилагане по настоящото дело, върху които на мястото
„Платил“ няма положен подпис на платец, поради което се твърди, че не са
платени от ищцата и се възразява същите да бъдат приети и приложени като
доказателства по делото. Оригиналът на Приходната квитанция с
№********** от 21.11.2017г., издадена на името на К. Г. З. се намирал в
първата ответника, от която е видно, че тя се е подписала на място „Платил“
и съответно първата ответница, а не ищцата, е изплатила сумата 152.72 лева,
представляваща данък сгради, такса смет и лихви за забава за периода от 2011
до 2017 година включително. На името на ищцата висяли и неплатени
задължения за период преди 2011 г., но същите били погасени по давност и не
следвало да бъдат платени. В същият ден с Приходната квитанция с
№********** от 21.11.2017г., издадена на името на първата ответница е
изплатила и сумата от 64.96 лева, представляваща данък сгради и такса смет
на нейната част от процесиите сгради, за периода от 2012 до 2017 година
включително. Ето защо твърдението от страна на ищцата за плащане от нейна
страна на данъци и такси до 2017год., за процесните сгради е невярно.
Твърди се, че видно от събраните по делото доказателства, е безспорно
че, първата ответница - Й. М. е осъществявала непрекъсната фактическа
власт, само за себе си върху процесните сгради без да допуска другата
наследница - ищцата, за период много по-голям от 10 години, поради което,
искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли иска за
8
установено по отношение на ищцата К. Г. З. че, е собственик на ½ ид. част от
правото на собственост върху Двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м..
Паянтова сграда от 18 кв.м.. и Паянтова сграда от 84 кв.м. построени в УПИ
XI1-732, находящи се в кв.85 по регулационния план на село Виноградец,
общ.Септември. обл.Пазарджик, както и да отхвърли иска за отмяна на
основание чл.537, ал.2 Нотариален акт за собственост придобит по давностно
владение №10. том IV, рег.№6410, Пот. дело 513 от 11.12.2017год., заверен от
Нотариус- Н. Х., вписан в Службата по вписванията с Вх.№11444, Дв.вх.
№11431, Акт 70, том 38, дело №6229 от 11.12.2017год.. с който Й. Г. М. е
призната за собственик на Двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м.. Паянтова
сграда от 18 кв.м., и Паянтова сграда от 84 кв.м. построени в УПИ XI1-732.
находящи се в кв.85 по регулационния план на село Виноградец.
общ.Септември. обл.Пазарджик.
Претендират се сторените съдебни разноски.
Към отговора са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от втората ответница Г. М. М..
С Определението си под № 3295/22.12.2023 г. съдът е приел
представените от страните и съответно приложени към исковата молба и към
допълнителната молба с вх. №21846/2023г. на ищеца и към писмения отговор
на исковата молба на първия ответник писмени доказателства. Произнесъл се
е по доказателствените искания на страните, като е уважил същите. Указал им
е разпределението на доказателствената тежест, а именно по реда на чл. 154,
ал. 1 от ГПК.
Съдът докладва постъпилото писмо от нотариус Н. Х., с рег. № 154, с
район на действие РС – Пазарджик, с вх. № 1261/16.01.2024 г., с което
изпраща заверени копия от документите, които подлежат на пазене по нот.
дело № 513/2017 г., а именно Протокол от 11.12.2017 г. , молба декларация от
Й. Г. М., Нотариален акт № 10, том IV, рег. № 6410, нот. дело № 513/2017 г.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме нотариалното
дело.
АДВ. Ш.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме нотариалното
9
дело.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба и към допълнителната молба с вх. № 21846/2023г. на ищеца и
към писмения отговор на исковата молба на първия ответник писмени
доказателства.
ПРИЕМА заверено копие от документите, които подлежат на пазене по
нот. дело № 513/2017 г. по описа на нотариус Н. Х..
АДВ. Д.: Предоставям на съда по искането по чл. 193 от ГПК.
Съдът, по искането на ищцата с правно основание чл. 193 от ГПК за
откриване на производство по оспорване съдържанието на посочените два
процесни нотариални акта счита, че оспорването е по същество на
документите и че не следва да бъде откривано производство по чл. 193 от
ГПК, поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата, с правно основание чл.
193 от ГПК, за откриване производство по оспорване съдържанието на
Нотариален акт № 10 по нот. дело № 513/2017 г и на Нотариален акт № 68 по
дело 216/2018 г.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представените от пълномощника на ищцата писмени
доказателства, а именно: Експертно решение на ТЕЛК за общо заболяване,
издадено на ищцата по делото № 2535/24.09.2010 г. и Епикриза на ищцата К.
З. от МБАЛ – Пазарджик АД, първо вътрешно отделение за периода 18.11.-
25.11.2010 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна С. Д. Б. и Г. Д.
С. и като свидетели на страната ответник Д. С.а К. и Й. З. Н..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
10
С. Д. Б. – родена на 07.01.1975 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, К. З. ми е
майка, Й. ми е леля, а Г. ми е братовчедка, със средно образование, работи
като животновъд. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Б.: Дядо ми Г. Б. почина февруари месец 2003 г. Остави в
наследство двора във Виноградец, с къщата и постройките. Никога не съм
чула дядо ми да е казал - едната ми дъщеря ще вземе това, другата - друго.
Той си ги обичаше и двете и пред мен не е споменавано, че ще остави на
някоя нещо. След смъртта му имаше 12 реда лозе и дръвчета. Те се разделиха
по шест на майка ми и леля ми. Имаше вишни и череши и татко е рязал
гроздето, брали сме вишните и черешите и сме ги продавали. Никой не е
живял постоянно там. Калеко ми М. М. повечето време седеше на село, след
като се пенсионира. Когато сме ходили там той е бил там, не че леля ми не е
била там, но целогодишно не са живели там. Леля ми, след като се
пенсионира работеше в Хигията и не вярвам постоянно да е била там.
Почивните дни - да. Всичките деца на майка ми и племенниците ми и баща
ми сме ходили там. Там сме влизали и никой не е възпрепятствал влизането
ни. Говоря, преди майка ми да продаде дворното място на леля ми. После,
желязната врата имаше един ключ, който стоеше до входната врата на къщата,
на един пирон. Когато сме ходили прескачали сме оградата, взимали сме
ключа и сме отключвали и сме влизали. Ключът за вътрешната врата стоеше
до мивката, под една саксия и си отключваме вратата и можеше да се влезе
вътре. Влизали сме вътре, наливали сме вода, когато сме ходили на
гробищата и не е имало никакъв проблем. След като през 2009 г. майка
продаде дворното място на Й.. Аз съм била свидетел на майка ми когато Й.
даде парите на майка ми. Тогава се промениха нещата. Външният ключ вече
го нямаше. Вътрешната врата беше сменена, беше сложена алуминиева
дограма, но никой не ни е казвал, че нямаме право да влизаме. Алуминиевата
врата се сложи, след като майка ми продаде двора на Й. М. през 2009 г. Й. М.
каза на майка ми, че трябва да се претърси покрива на къщата, че е за ремонт.
Наела е майстори, сменили са керемидите и каза, че това струва 300 лв. и че
трябва да си разделят парите за покрива. След като майка ми продаде
11
дворното място, след сделката, отидохме в апартамента на Й. М. и тя там пред
мен, пред майка ми и синът й И. м. М., бяхме седнали на масата, тя беше
приготвила парите за сделката за дворното място, като си беше отделила 150
лв. за покрива и даде на майка ми 4850 лв. Това става пред мен и пред синът
й. Ремонтът на покрива става преди майка да продаде дворното място.
Миналата година ми съобщиха, че леля ми е придобила къщата. Бях много
разочарована, защото не съм го очаквала от нея. Лицата И. Д. Д., Г. Д. Г. и Н.
Д. Г. ги познавам. И. Д. ми е съученик и е от квартал Запад, а другите двама
ги познавам, защото са от Пазарджик и живеят зад Здравето, в къща. Те са по-
големи от мен, докато с И. Д. сме съученици. Нямам идея дали някой от тях
имат имоти във Виноградец. Не съм ги виждала да влизат в нашия имот. Тези
тримата не съм ги виждала никога в имота. През 2007-2008 г. си спомням, че
сме брали черешите, след това и гроздето. Последното посещение въобще на
майка ми не мога да кажа кога е било – 2014-2015 година. Единственото
нещо, което знам, че се е правило е това за покрива на къщата. Леля ми за
другите неща не е търсила пари от нас. Искали сме да имаме ключ като ходим
на гробищата и ако те не са там да влезем, но ни казваха, че ще направи, но
никога не е давала ключ. Нямали сме ключ. Когато калеко ми е бил там и тя е
била там сме влизали, без да ни гонят, но не сме имали ключ.
АДВ. Д.: Имам едно искане, тъй като има разлика в изявлението на
ответницата, че тя сама е заплатила ремонта на този покрив, а сега
свидетелката твърди, че на майка й, при продажбата на имота са й удържани
150 лв. от цената за покрива, моля да бъдат поставени в очна ставка и да
отговорят на въпроса - удържала ли е Й. М. 150 лв. от заплатените 5000 лв. за
ремонт на покрива?
ОТВЕТНИЦАТА Й. М.: Наистина е така. Не си спомням точно, но
2007-2008 г. ние, с мъжа ми, направихме покрива и когато трябваше да
платим 5000 лв. за дворното място, действително аз й удържах 150 лв. Сестра
ми нямаше нищо против за това нещо. Аз я бях поканила да направим
покрива. Тя каза - направи го, после ще ти дам парите.
АДВ. Д.: С оглед изявлението на ответницата искането става
безпредметно и го оттеглям.
СВИД. Б.: Присъствах на сделката за продажба на дворното място.
Майка ми, с племенниците ми, отидоха във Франция, при сестра ми. Там на
12
майка ми й става лошо и я водят в болница и констатират, че е с диабет. След
като се върна в България майка ми започна да приема хапчета и започна да не
вижда с едното око. Очният лекар я посъветва да си сложи леща и нямахме
възможност за тези пари и майка тогава, тъй като не работеше и не можеше
да тегли кредит, предложи на леля ми тя да закупи дворното място, за да
може с парите майка ми да си направи операция на лещата. Говорихме само
за двора, за сградите не е коментирано между двете. За сградите не е повдиган
въпроса въобще.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Д. С. – родена на 14.03.1976 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, К. ми е
майка, Й. ми е леля, Г. ми е братовчедка, със средно образование, работи в с.
Мирянци – хлебопроизводство. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. С.А: Дядо ми, Г. Б., почина през февруари 2003 г. Остави в
наследство в с. Виноградец къщата с двора. Пред мен е казвал, че докато е
жив къщата ще е на двете сестри, а като почине – каквото решат. След
неговата смърт, майка ми продаде двора на леля ми. Имаха си общо лозе и си
го работеха. След като продаде двора майка ми спряха да се грижат за двора,
но къщата остана и на двете. Калеко ми ходеше да гледа двора. Й. не е живяла
в имота. Всички посещавахме имота – и майка ми и аз и сестра ми. Всеки
ходи когато има възможност. Й. не е заявявала, че имотът е само неин.
Наскоро разбрахме, че сградите не са наши. Отношенията между майка ми и
леля ми са на приливи и отливи, ту си говорят, ту се карат за нещо. Аз
специално не съм имала лоши отношения с леля ми. Чувала съм, че ще се
прави ремонт на покрива и че е направен. Чувала съм, че когато майка ми е
продала двора леля ми си е удържала 150 лв. за ремонта на покрива.
Ключовете основно бяха у леля ми. Аз знам, че тя ги държеше. Майка ми
няколко пъти поиска ключ, тя й каза - дала съм ти, изгубила си го. Той е един
единствен ключ и когато леля ми е била там сме влизали. Когато не са били
там съм спирала, когато съм ходила на гробищата, прескачам дувара и
влизам. Когато сме ходили в имота леля ми не ни е забранявала да влизаме.
Лицата И. Д. Д., Г. Д. Г. и Н. Д. Г. ги знам като личности, но не са ми познати.
13
Не съм ги виждала да влизат в имота. Това са по-скоро приятели на моя
братовчед и те нямат абсолютно никакъв достъп до там. Майка ми продаде
двора по принуда, защото й трябваха пари за операция на окото защото се
разболя от диабет, но никога не е казвала, че ще продава къщата - това е
бащиния й дом. Аз много отдавна не съм влизала в сградите. Не мога да кажа
кога майка ми последно е влизала там. Не мога да предположа. Докато калеко
ми е бил жив съм влизала, той вече 3 години е починал. Майка не влизаше в
къщата, защото нямаше ключ за вътре. Майка е искала ключ, но й е казано, че
е имала ключ, но го е изгубила. Леля ми беше сменила вратата, след като
майка продаде двора. Дограмата на първия етаж беше сменена и това е.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. С.А К. – родена на 08.08.1979 г. в гр. Пазарджик, живуща в с.
Виноградец, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, Й. и К. са
трети, четвърти братовчеди с моя баща, с висше образование, работи като
детска учителка.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. К.: Познавам страните. Познавам бащиния им имот във
Виноградец. Баща им е дядо Георги. Познавам имота, защото сме съседи,
дели ни една ограда. От 2004 г. официално живеем със съпруга ми в този дом
и оттогава имам впечатление за този техния имот. Виждала съм най-често Й.
и синът й, а съпругът й живееше доста време там. Знам, че на първия етаж в
кухнята правиха сериозен ремонт. Й. го правиха ремонта и по-често тях съм
виждала. К., в порядъка на 10-15 години, не съм я виждала. Последно я
виждах на погребението на чичо М. през 2020 г. През последните 10-15
години не съм я виждала в имота. Не съм чувала за някакви проблеми между
К. и Й.. Й. идваше в имота. Тя работеше, не беше пенсионер и идваше и
когато беше нощна смяна се прибираше и си идваше във Виноградец.
Нейният съпруг М. беше пенсионер и живееше там поне до зимния период.
След това идваше в Пазарджик и рано на пролет се връщаше във Виноградец.
Когато той живееше във Виноградец към 2014-2015 г. е правен ремонта, така
мисля. Й. не е заявявала пред мен, че имотът е неин и че няма да допуска
сестра си до този имот. Не сме говорили на тази тема.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
14
Й. З. Н. – родена на 01.10.1946 г. в с. Виноградец, живуща в с.
Виноградец, българка, българска гражданка, вдовица, трети братовчеди сме с
Й., с висше образование, пенсионер.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Н.: К. и Й. ги познавам. Г. и С. не ги познавам добре. Знам къде
се намира бащиният имот на К. и Й.. Имаме дворни места, които само пътя ни
дели и понеже дворовете са с мрежа, а не с дувари, се виждаме, поздравяваме
- кой какво е насадил. Познавам баща им чичо Г.. Той почина някъде преди
14 години – отдавна. В бащината им къща след смъртта на бащата , в тези
дворове, работеха само Д., нейният съпруг М. и техният син идваше да
помага. Те имат лозе, овошки и момчето също помагаше. Ние се виждаме –
през мрежа сме. К. не съм я виждала да идва да обработва двора. Виждала
съм я да идва на гробищата, но в къщата не съм я виждала. Посещавала съм
къщата, ходила съм на гости. Влизала съм много пъти. Д. правиха ремонт
първо на покрива. След това вътре в къщата прави подобрения. Тези
подобрения не мога точно да кажа годината кога са се прави, но тя
единствена се грижеше. В кухнята имаше нови мебели и алуминиева дограма
на прозорците. Напоследък съм чувала да се карат К. и Й.. Къщата наистина
подлежи на ремонт. Чувала съм от Д., че този имот, тя земята знам, че К. й е
продала, но къщата Д. иска да я оправя, защото тя ще се разруши така ако се
гледа неглиже. С К. не съм се виждала, тя не е идвала там – къде да я видя. Не
съм виждала други хора в къщата, освен Д. и съпруга й. Съпругът на Д., той
много години живя там. Първо прихождаше, понеже татко й беше тежко
болен, той оставаше там. Те се грижеха изцяло за къщата и за него. След като
той почина останаха Д. и М., който също почина. Имаше момент когато М.
живееше постоянно. Й. и тя живееше много време, но работеше, прихождаше.
Й. купи тази земя и си мислех, че и сградите са с нея. Това сме си го
споделяли и аз си мислех, че и сградите и земята са купени от нея. Така си
мислех аз. К. не е идвала там, за да не я пуска Й. там.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Отказвам се от
искането за трети свидетел.
АДВ. Ш.: Нямам други доказателствени искания. Отказвам се от третия
поискан свидетел.
15
АДВ. Д.: Моля да се приключи делото. Представям списък с
разноските.
АДВ. Ш.: Моля да се приключи делото. Моля да приемете списък с
разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списък на разноските на ищцата по чл. 80 от ГПК, както и
списък с разноските на ответницата Й. М. по чл. 80 от ГПК, ведно с договор
за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Д.: Уважаема госпожо Председател, моля с решението, което ще
постановите да уважите предявения иск и присъдите сторените разноски по
съображения, които ще изложа в писмени бележки.
АДВ. Ш.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите двата
иска, описани в исковата молба, като ще изложа подробни съображения в
писмени бележки, в даден от Вас срок.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът определя на страните
едноседмичен срок от днес за представяне на писмени защити.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:59 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16