Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 08.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д” въззивно отделение, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 13028 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
420221 от 31.05.2018 г. постановено по гр.д. № 25068 по описа за 2017г. на СРС, ГК, ІІ ГО, 64 състав съдът
е отхвърлил предявените от Е.А.И.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Дирекция „К.и и.с."
към МВР, адрес : гр. София, бул. „*******искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на Е.А.И., извършено на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ със Заповед №
8121 НТ -617/30.06.2014г. на Директора на
ДКИС към МВР, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „технически изпълнител, служител -
ЛПТП в група „К.системи" на сектор КИС Монтана към отдел „Териориални КИС
-Север", както и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода 08.08.2014г. -
08.02.2015г. в размер на сумата от 4 200 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2014г., до окончателното плащане. С решението
ищцата Е.А.И., е осъдена да заплати на ответника Дирекция „К.и и.с." към МВР, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата
от 100 лева-разноски.
Недоволен от постановеното
решение, с което исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 са
отхвърлени, е останала ищцата Е.А.И., която чрез пълномощника си в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност при твърдения за нарушения
на материалния закон и допуснати от първостепенния съд нарушения на
съдопроизводствените правила. По-конкретно въззивницата поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд приема да е осъществен фактическият състав на
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ - съкращаване на щата. Излага
подробни съображения, че работодателят, чиято е доказателствената тежест да
установи законосъобразността на уволнението, не представя доказателства, от
които да е видно, както приема СРС, че към датата на уволнението на ищцата
изпълняваната от нея длъжност е единствена, нито щатно разписание след
извършеното увонение, което да обоснове извод, че длъжността действително е
премахната и съответната трудова функция на ищцата не съществува. Поддържа се в
жалбата, че сектор "КИС Монтана" е структурно звено, което няма
самостоятелен щат, а е част от щата на цялата Дирекция „К.и и.с."
към МВР. Отделите и секторите не били самостоятелно
структурно звено и нямали самостоятелен щат, а били част от цялата Дирекция
"ДКИС" - чл.20, ал.1от ППЗВР (отм). В жалбата се твърди, че
длъжността на ищцата "технически изпълнител" продължава да съществува
и след прекратяване на трудовото й правоотношение в други сектори, които са
част от щата и са включени в Дирекция „К.и и.с."
към МВР. В тази връзка поддържа,
че липсата на действащо щатно разписание и към датата на издаване на процесната
заповед - 30.06.2014 г. влече липсата на завършен фактически състав на
уволнението по реда начл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ. Излагат се твърдения, че
след извършените съкращения при ответника Дирекция „К.и и.с."
към МВР продължават да съществуват 15 щатни
бройки за длъжността на ищцата "технически изпълнител". Затова
Дирекцията е следвало да извърши подбор между всички лица заемащи процесната
длъжност и работещи по трудово правоотношение. По изложените съображение
искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи
предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Дирекция
„К.и и.с." към МВР чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба по
съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор. По-конкретно
поддържа, че съкращаването на щата на ищцата е релно и то е обективирано с
нарочна заповед, а именно Заповед № 3233/04.04.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи. Твърди се, че Дирекция „К.и и.с." е структура на МВР,
чийто щат се изменя и допълва със съответни заповеди наминистъра, като
директорите на дирекции сключват трудови договори с лица работещи по трудови
правоотношения по реда на КТ. Заеманата от ищцата длъжност е включена в щата на
ДКИС със Заповед на Министъра на вътрешните работи № К-6545/22.06.2011 в сектор
КИС Монтана на отдел Териториални КИС - Север. Със Заповед № К-3233/04.04.2014
г. всички длъжности на лица, работещи по трудово правоотношение в посоченото
структурно звено са съкратени, поради което не е осъществяван подбор по чл.329
от КТ. Иска се въззивната инстанция да потвърди решението. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ
като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с
наведените в жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне
по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата
от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. осъществен ли е
фактическият състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, след като разгледа жалбите, обсъди
събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
По делото е установено и страните не
спорят, че между ищцата
Е.А.И. и ответникът Дирекция „К.и и.с." към МВР е съществувало валидно
безсрочно трудовово правоотношение, по което тя е изпълнявала
длъжността „технически изпълнител" в „К.системи" на сектор „КИС Монтана" към
отдел „Териориални КИС - Север", което е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед № 8121 НТ-617/30.06.2014г.
на Директора на ДКИС към МВР, на основание чл.328, ал.1,
т.2, предложение второ КТ, поради съкращаване на щата, считано от връчване на заповедта - на 08.08.2014 г.
Уволнението
поради съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен
фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите
отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е
извършено от органа, който има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.
2, предл.2 от КТ означава премахване, считано от един
определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ
брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно поради
преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание. За законосъобразността на
уволнението на това основание е необходимо съкращаването в щата 1) да е реално,
т. е. съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на
извършената работа; 2) да е налице към момента на уволнението
и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или пък уволнението да следва
съкращаването на щата; 3) да е извършено по съответния ред и от органа, който
има право да извършва такива промени.
В
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят законосъобразно е упражнил потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата
от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното
уволнение е осъществен фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Ответникът в
предвидения в процесуалния закон срок не ангажира доказателства за доказване на
обстоятелствата, от които произтича основателното упражняване от работодателя
на правото на уволнение. По делото за установяване, че в случая е било налице
действително съкращаване на щата, заеман от ищцата, следва да бъде проведено пълно и главно доказване от
страна на
работодателя, което в случая
не е направено. Действително
налице е валидно взето решение от компетентния за това орган - Заповед №
К-3233/04.04.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е разпоредено
съкращаване на щата на САДКИС и включване в резерва на
министерството на 42 щатни бройки за лица, работещи по трудово правоотношение, сред които е и 1 щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата, а
именно "технически изпълнител"
в сектор „КИС Монтана", „К.системи". Настоящият
въззивен състав не споделя становището на СРС, че при липса
на
данни за обратното, следва да се приеме, че съкратената щатна бройка за длъжността „технически изпълнител" е била единствената в сектор „КИСМонтана", „К.системи" преди уволнението на ищцата. По делото е
представено единствено щатно разписание действало преди уволнението на ищцата -
към 2009 г., но не и такова, в сила към датата на извършването на уволнението -
30.06.2014 г., за което ответникът е бил задължен с Определението на съда по
доклада на делото от 26.01.2015 г. (което да посочва бройките на заеманата от
ищцата длъжност предвид изискването на закона за извършване на подбор,
респ.извършване на преценка от страна на съда право или задължение е
извършването му от работодателя в конкретния случай при наведен още с ИМ довод)
, нито такова, от което да е видно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата длъжността „технически изпълнител,
служител - ЛПТП в група „К.системи" на сектор КИС Монтана към отдел
„Териориални КИС -Север", не съществува. Липсата на щатно разписание в сила
преди и след уволнението на ищцата не позволява да бъде извършена от съда преценка относно извършено реално съкращаване на
щата на ищцата въз основа на валидно взетото решение за това от компетентния
орган. При прилагане на последиците от
доказателствената тежест решаващият въззивен състав, като не споделя извода на
СРС е длъжен да приеме, за ненастъпили юридическите факти, визирани във фактическия състав на
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ.
Извършването на подборпо чл.329
от КТ е последица от реално извършване на съкращаване на щата, което вслучая
ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване, поради което
този довод изложен във въззивната жалба, не следва да бъде разглеждан.
С оглед на изложеното настоящата въззивна инстанция приема,
че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед акцесорността на този иск
и обусловеността му от изхода по главния такъв, както и предвид безсрочния
характер на съществувалото между страните трудовото правоотношение същият
следва да бъде уважен и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „технически изпълнител" в
„К.системи" на сектор „КИС Монтана" към отдел „Териориални КИС -
Север".
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ. Искът по чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ е безспорно акцесорен спрямо този по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, но следва да бъде доказан. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за вредите, които е претърпял работника или служителя
от оставането му без работа поради незаконното уволнение, се дължи не
безусловно, а само при наличието на всички елементи от фактическия състав на
цитираната разпоредба – незаконно уволнение, оставане без работа и причинна
връзка между тях. При незаконно уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 225,
ал. 1 от КТ, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
По делото страните не спорят, а и се установява от
представените доказателства - трудова книжка на ищцата Е.А., както и от
представената Служебна бележка от Агенцията по заетостта изх.№ 10016698 от
10.02.2015 г, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
за периода от 08.08.2014 г. до 08.02.2015 г., ищцата не е започнала работа по
друго трудово правоотношение при друг работодател, което обосновава извод за
основателността на иска за процесния период и исковата сума в размер на 4 200
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2014г., до окончателното плащане.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК обжалваното решение следва
да бъде отменено и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ - уважени.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивницата следва
да бъдат присъдени сторените разноски пред всички съдебни инстанции в общ
размер от 4 000 лв. съгласно Списък по чл.80 от ГПК представен в проведеното на
30.04.2018 г. открито съдебно заседание.
Воден от гореизложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 420221 от 31.05.2018 г. постановено по гр.д. № 25068 по описа за 2017г. на СРС, ГК, ІІ ГО, 64 състав
съдът е отхвърлил предявените
от Е.А.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу Дирекция „К.и и.с."
към МВР, адрес : гр. София, бул. „*******искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на Е.А.И., извършено на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ със Заповед №
8121 НТ -617/30.06.2014г. на Директора на
ДКИС към МВР, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „технически изпълнител, служител -
ЛПТП в група „К.системи" на сектор КИС Монтана към отдел „Териориални КИС
-Север", както и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода 08.08.2014г. -
08.02.2015г. в размер на сумата от 4 200 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2014г., до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗАНЕ ЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е.А.И., ЕГН **********,
с адрес ***, извършено със Заповед №
8121 НТ -617/30.06.2014г. на Директора на
ДКИС към МВР, с която на основание чл.328, ал.1, т.2,
предложение второ КТ, поради съкращаване на щата, е прекратено трудовотоправоотношение с ищцата
считано от връчване на заповедта - на 08.08.2014 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.А.И.,
ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението
длъжност „технически
изпълнител" в „К.системи" на
сектор „КИС Монтана" към отдел „Териориални КИС - Север".
ОСЪЖДА Дирекция „К.и и.с."
към МВР, адрес : гр. София, бул. „*******да заплати на Е.А.И.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ обезщетение
за вредите, които е претърпяла от оставането й
без работа поради незаконното уволнение за периода 08.08.2014 г. до 08.02.2015 г. в размер на
сумата от 4 200 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2014г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Дирекция „К.и и.с."
към МВР, адрес : гр. София, бул. „*******да заплати на Е.А.И.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.78, ал.1
от ГПК сторените
разноски пред всички съдебни инстанции в общ размер от 4 000 лв. съгласно
Списък по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.