Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. Велики Преслав, 29.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на осемнадесети
октомври
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
При секретаря Гергана Савова като разгледа докладваното от съдия
Стефанова гр. дело № 601 по описа за 2020
година на Районен съд – Велики Преслав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
Решение № 98/ 30.07.2020 год., постановено по гр.д. (имащо х-р на
административно) № 384/2018 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав е
отхвърлена като неоснователна депозираната от Г.М.Н. жалба срещу Заповед №
РД-15-22/13.03.2018 год. на Областния управител на обл. Шумен.
Недоволна
от решението останала
жалбоподателката в първоинстанционното производство,
която е депозирала касационна жалба, в която излага становище, че атакуваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Ответната страна –
Областен управител на обл. Шумен и заинтересуваните страни – И.А.С., П.С.Д., А.С.Д.
не изразяват становище по така депозираната касационна жалба. Заинтересованата
страна С.К.С. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира
за неоснователна и недоказана. Окръжна прокуратура – Шумен също намира жалбата
за неоснователна.
По
така депозираната жалба е било образувано к.а.д. № 347/2020г. на Административен
съд – Шумен. С решение №186/01.12.2020г. по к.а.д. № 347/2020г. на Административен
съд - Шумен е отменено атакуваното Решение № 98/ 30.07.2020 год., постановено
по гр.д. № 384/2018 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав, като са дадени конкретни указания, а именно да се назначи
съдебно-техническа експертиза, която следва да отговори на поставените от
състава на АС-Шумен задачи.
Настоящото
производство по гр. дело № 601 по описа за 2020 година на Районен съд – Велики
Преслав е образувано във връзка с така дадените указания.
Депозирана
е жалба от Г.М.Н. и А.Ж.С. (починала в хода на делото) срещу Заповед №
РД-15-22/13.03.2018 год., изд. от Областния управител на обл. Шумен на осн.
§4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ и
регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз
основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ със статут на селищно образувание за
местността „Зелени град“ и „Канарата“, землище на с. Осмар, общ. Велики
Преслав, обл. Шумен, в частта, касаеща новообразуван имот № 400.154. На мястото
на починалата жалбоподателка са конституирани в качеството на заинтересовани
лица нейните наследници И.А.С. и С.С.С.. В хода на производството е починала и С.С.С.
като на нейно място са конституирани наследниците й П.С.Д. и А.С.Д..
Жалбоподателката
излага, че заедно с А.Ж.С. (починала в хода на делото и заместена от своите
наследници) са наследници на Ж.М.Ж.. Сочи, че с Решение на ПК В.Преслав на
наследниците на Ж.Ж.им е възстановено право на собственост в стари реални
граници на следния недвижим имот: лозе с площ от 1.100 дка, седма категория,
находящ се в терен по пар. 4 на село Осмар, местност „ГУГУРЛУК“. Твърди, че
имотите от местност „ГУГУРЛУК“ попадат и в двете новообразувани местности
„ЗЕЛЕНИ ГРАД“ и „КАНАРАТА“, като местоположението на техния имот № 400.154
попадал в местността „ЗЕЛЕНИ ГРАД“.
Излага, че имот № 400.154 и съседният имот № 400.153, ползван от В. С.К.,
били обединени в един имот с № 400.561. След депозирани жалби срещу сливането
на двата имота в един общ, имотите са отделени отново като самостоятелни, но в
кадастралния регистър като ползвател на имот № 400.154 е вписано лицето К. С.К..
Жалбоподателката счита, че като собственици на посочения имот следва да бъдат
нанесени наследници на Ж.М.Ж.. Навежда твърдение, че лицето К. С.К. няма
качеството ползвател на имота. Жалбоподателката моли за отмяна на атакуваната
Заповед в обжалваната част като счита, че насл. на Ж.М.Ж.трябва да бъдат
вписани в кадастралния регистър като собственици на новообразуван имот №
400.154.
При
повторното разглеждане на делото административният орган и заинтересованите
лица И.С., П.Д. и А.Д. отново не взимат становище по жалбата.
Заинтересованото
лице С.С. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. Сочи, че не е доказана по категоричен начин идентичността на
имота, възстановен на наследниците на Ж.М.Ж., с имот № 400.154. Освен това
релевира, че имотите са с различна площ – възстановеният имот е с площ 1100
кв.м., а имот № 400.154 – с площ 1031 кв.м.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената
опис-Декларация на полските имоти на Ж.М.Ж., като член на ТКЗС в село Осмар,
последният е декларирал, че притежава лозе в местност „Гугурлук“ с площ 1,1
дка, при граници и съседи: Д.Й., Тончо И., Костадин Людмилов.
С Решение № 309-О от
24.11.1997г. на ПК гр. Велики Преслав е признато правото на собственост на
наследниците на Ж.М.Ж.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
няколко имота, между които и Лозе от 1.100 дка, седма категория, находящо се в
село Осмар, в местността „ГУГУРЛУК“. С решението е отказано възстановяване
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
гореописания имот, като е посочено, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ (т.е. имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28,
ал.9 ППЗСПЗЗ).
От удостоверение за
наследници с изх. № 012 от 11.04.2018г., се установява, че Ж.М.Ж., починал на
11.06.1980г., е оставил за наследници А.А.Ж.(починала), М.Ж.М.(починал), Г.М.Н. (жалбоподателката) и А.Ж.С. (починала в хода на делото).
Съгласно отразеното в удостоверение за наследници изх. № 014/ 13.04.2018 год. А.А.Ж.,
починала на 27.06.1989 год. е оставила за свои наследници М.Ж.М.(починал), Г.М.Н.
и А.Ж.С..
Установява се, че със
Заповед № РД-15-105/23.08.2017 г. на Областния управител на Област Шумен на
основание чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вр. §4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е назначена
комисия и е определен нейният
състав, която да разгледа и приеме помощните планове на новообразуваните имоти
по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в няколко местности, между които и „Зелени град“
и „Канарата“ в землището на с. Осмар, обл. Шумен.
Видно от
представените протоколи на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ
жалбоподателката е депозирала възражение рег. № 4467/ 16.11.2017 год., с което
възразява срещу одобрения ПП по отношение на имоти в местностите „В село“ и
„Гургулук“ (общо (1,500 дка), местност „Канара“ (общо 3,000 дка) и местност
„Боаза“ (общо 2,600 дка) в землището на село Осмар. Същата е изявила желание
заедно с А.Ж.С., в качеството им на наследници на Ж.М.Ж., да бъдат обезщетени
със земя на едно място в размер на тази, която имат по документ. В протокола е
отразено, че след направена справка е установено, че по местоположение ПИ съответстват с решение №
309-О от 24.11.1997 год. на ПК – гр. Велики Преслав, поради което възражението
е прието за неоснователно и като такова е оставено без уважение. Жалбоподателката е депозирала и възражение с рег. № 0898/ 26.02.2018 год.
срещу одобрения ПНИ и предложеното й обезщетение за имоти, на които е
наследничка, включително и за процесния ПИ 154 (стара номерация),
трансформирано в ПИ 561 с ползвател К. С. ***. В протокола е отразено, че след
направена справка в регистъра към ПНИ се установява, че ПИ 561 (при допусната
техническа грешка, при която е записано ПИ 651) е записан на Ж.М.Ж.с площ 2,438
дка. Посочено е, че в местността няма „бели петни“ и „земя без стопани“, а ПНИ
е проектиран съгласно законовите изисквания и данните от проведената анкета,
поради което възражението е оставено без уважение.
Със заповед №
РД-15-22/ 13.03.2018 год. на Областния управител на обл. Шумен са одобрени
Планове на новообразуваните имоти за местности „Зелени град“ и местност
„Канарата“ в землището на село Осмар.
Видно от
представеното Удостоверение № 33а/ 22.02.1979 год., изд. от Изпълнителния
комитет на Селски общински народен съвет на село Осмар, на В. С.К. е отстъпено
право на стопанисване на земя от държавния поземлен фонд и право на строеж на
вила в землището на село Осмар, село Кочово, обл. Шумен, на парцел № 33а в
местността „Гургулука“ в размер на 1000 кв.метра пожизнено и безвъзмездно.
В представения по
делото разписен лист към проекта за дворищните регулации на кварталите за имот
№ 153 е вписан В. С.К., а за имот 154 – К. С.К..
Видно от
представената извадка от регистъра на новообразуваните имоти за село Осмар,
като ползвател на процесния имот 400.154 е вписано лицето К. С.К., на осн.
разписен лист. За имот № 153 – лозе е вписан В. С.К., като основание е посочен
документ 33а от 22.02.1979 год. на СОНС с. Осмар.
Вещото лице по
назначената от настоящия съдебен състав съдебно техническа експертиза след
оглед на място не е констатирало наличието на постройки в имота или на трайно
материализирани граници към съседни имоти. Отразило е, че техническите
изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ при проектирането на
процесния имот, са спазени. Посочило е, че К. С.К. е нанесен като ползвател на
имот с планоснимачен № 154 по кадастралния план на имотите по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и разписния лист към него, изработени през 1988 год. Вещото лице е
уточнило, че няма данни ползвателят да е придобил собствеността върху земята.
Експертът е констатирал, че местоположението на имота е установено чрез
проведена анкета, на която жалбоподателката е посочила местоположението на
имота като съответстващо на имот с пл. № 154 по плана на имотите по пар. 4 на
ЗСПЗЗ от 1988 год. За да даде отговор на последния въпрос, дали имотът, посочен
в Решението на ПК Велики Преслав и имот № 400.154 са идентични, вещото лице е
съпоставило действащия кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със
Заповед № 3175/ 30.05.1958 год. с предходния план, одобрен със заповед № 1829/
10.07.1920 год. Посочило е, че по плана на село Осмар от 1920 год. имот с
идентификатор 54273.400.154 попада частично в бившите граници на имот с пл. №
2, записан по имотния списък на П.М., за който е образуван парцел II-2 в кв. 12
по плана и частично върху имот с пл. № 3, записан по имотния списък на Ж.М., за
който е образуван парцел I-3 в кв. 13 по плана, като и в двата имота с условни
знаци са нанесени трайни насаждения – лозя. Вещото лице е уточнило, че не е
налична информация дали някое от лицата е наследодател на жалбоподателката. По
плана на селото от 1958 год. имотът попада в територия, отредена за
„залесяване“, изключена от строителните граници на населеното място и
разположена северно от кв. 7 по плана на селото. В северния край на описаната
територия частично е заснет имот с пл. № 11, записан на Г.М.К.по разписния лист
към плана. Вещото лице е достигнало до извод, че не може да потвърди
идентичността на имот № 400.154 и фигуриращия в решението на ПК – Велики
Преслав. Експертът е посочил, че по одобрения ПНИ имотът е отразен на името на К.
С.К., като съгласно приложения към плана регистър на новообразуваните имоти
като документ е записан „разписен списък“.
Видно от приложеното
към експертизата заверено копие на молба вх. № 94-14-24/ 28.05.1992 год., К. С.К.
е отразил, че му е предоставено право на ползване върху земеделска земя в
землището на с. Осмар, местност „Гугурлук“, с площ по документ 1000 кв.метра,
при граници: път, път, път, В. С.К.. Посочил е, че в предоставената земя е
засадил смесено – лозе и овощна градина. Видно от приложеното Удостоверение
№33б/ 26.05.1992 год. на К. С.К. е отстъпено право на стопанисване на земя от
държавния поземлен фонд и правото на строеж на вила в землището на село Осмар,
на парцел в местността „Гугурлук“ в размер на 1.000 дка.
От представеното пред
настоящата инстанция удостоверение за наследници изх. № 029/ 14.10.2021 год. се
установява, че Ж.М.Л.е оставил за свои законни наследници: М.Ж.М.. Наследници
на последния са А.К.М.и Ж.М.Ж..
С нотариално заверена
декларация жалбоподателката е декларирала, че имената Ж.М.Л.и Ж.М.са имена на
едно и също лице.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Производството е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В него съдът не
разрешава спорове за собственост, а въз основа на представените доказателства
проверява дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ, одобрен с
обжалваната заповед, е извършено в съответствие с представен титул за
собственост (в този см. Решение № 2277/15.02.2012 год. по адм. дело №
15733/2010 год. на IV отд. на ВАС). Т.е. в
производството по този ред, който е административен, съдът установява налице ли
е собственик с признато за възстановяване право на собственост; изпълнена ли е
административната процедура по признаване правото на ползвателите, които са
записани в регистъра към плана като собственици, да придобият правото на
собственост върху имотите и изпълнени ли са нормативните изисквания към плана,
визирани в разпоредбата на чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ.
Не е спорно, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на насл. на Ж.М.Ж.е признато
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
няколко имота, между които и Лозе от 1.100 дка, седма категория, находящо се в
село Осмар, в местността „ГУГУРЛУК“.
Няма спор също така, че възстановяването на
горепосоченото лозе е следвало да бъде извършено при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ
(т.е. имотните граници да се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ). Местоположението му е
установено чрез проведена анкета, на която жалбоподателката, в качеството си на
наследник на Ж.М.Ж.е посочила местоположението на имота като съответстващ на
имот с пл. № 154 по плана на имотите по пар. 4 от 1988 год.
Съгласно отразеното в представения Списък на
имотите, предоставени за ползване в с.Осмар, имот с пл. № 154 е бил предоставен
за ползване за земеделски труд и отдих, съгласно пар. 4 от ЗСПЗЗ, на К. С.К.,
на осн. разписен лист. Видно от материалите по делото в регистъра към ПНИ имот №
400.154 (процесният) е записан на К. С.К. в качеството му на
ползвател.
Спор в конкретния случай е налице досежно
въпроса дали имот 400.154 е идентичен с Лозе от 1.100 дка, седма категория,
находящо се в село Осмар, в местността „ГУГУРЛУК“, правото на собственост върху
което е признато на наследниците на Ж.М.Ж.в съществуващи (възстановими) стари
реални граници с Решение № 309-О от 24.11.1997г. на ПК гр. Велики Преслав,
Спорно е съответно на кои лица е следвало да бъде записан процесният имот, като
жалбоподателката изтъква, че вписаният в кадастралния регистър на имота като
ползвател К. С.К., не е ползвател.
От заключението по назначената в хода на
делото експертиза, което съдът не намира основания да не кредитира, се
установява, че по
плана на село Осмар от 1920 год. имот с идентификатор 54273.400.154 попада
частично в бившите граници на имот с пл. № 2, записан по имотния списък на П.М.,
за който е образуван парцел II-2 в кв. 12 по плана и частично върху имот с пл.
№ 3, записан по имотния списък на Ж.М., за който е образуван парцел I-3 в кв.
13 по плана, като и в двата имота с условни знаци са нанесени трайни насаждения
– лозя. Установи се от представеното
удостоверение за наследници изх. № 029/ 14.10.2021 год., че Ж.М.Л.е
оставил за свой законен наследник М.Ж.М., който от своя страна е наследен от А.К.М.и
Ж.М.Ж.. С нотариално заверена декларация жалбоподателката е декларирала, че
имената Ж.М.Л.и Ж.М.са имена на едно и също лице. Предвид изложеното, съдът
намира за безспорно установено, че Ж.М.се явява наследодател на
жалбоподателката. Както по-горе беше посочено, на насл. на Ж.М.Ж.е признато
право на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Лозе
от 1.100 дка, седма категория, находящо се в село Осмар, в местността
„ГУГУРЛУК“, като местоположението на посоченото лозе е установено чрез
проведена анкета, на която жалбоподателката, в качеството си на наследник на Ж.М.Ж.е
посочила местоположението на имота като съответстващ на имот с пл. № 154 по
плана на имотите по пар. 4 от 1988 год.
От отразеното в
приложените протоколи на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ се доказа твърдението на жалбоподателката, че ПИ 154 (стара номерация) и ПИ 153 са били първоначално обединени в ПИ 561 с
ползвател К. С. ***, като ПИ 561 е бил записан на Ж.М.Ж.с площ 2,438 дка. Впоследствие
ПИ 561 е разделено като за ПИ 153 е вписан като ползвател В. С.К., а за ПИ 154 и вписан като ползвател К. С.К.
На база така събраните по делото
доказателства съдът достига до извод, че имот № 400.154 и фигуриращия в Решение
№ 309-О от 24.11.1997г. на ПК гр. Велики Преслав недвижими имот Лозе от 1.100
дка, седма категория, находящо се в село Осмар, в местността „ГУГУРЛУК“,
правото на собственост върху който е признато на наследниците на Ж.М.Ж.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, са частично идентични,
доколкото е налице припокриване в площта с 1031 кв.метра.
Както вече беше посочено, с цитираното
решение на ПК – Велики Преслав е отказано възстановяване правото на собственост
в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху процесното Лозе,
попадащо в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е указано, че редът за
възстановяването му е този, определен в чл. 28 от ППЗСПЗЗ чрез изготвен ПНИ.
Съгласно §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и
план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на
граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал.4 на същия текст, редът за
тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с ПНИ
се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията
на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се
устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право
на собственост по един от предвидените в закона три начина - § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - чрез заплащане на цената на земята,
като процедурата по придобиване на собствеността върху предоставения за
ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не
висяща, независимо дали ползвателят придобива собственост при условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Принципът на ЗСПЗЗ и на другите
реституционни закони е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са
отнети, но в производството по чл. 28 от ППЗСПЗЗ приоритет се дава на
ползвателите, които са трансформирали правото на ползване в право на
собственост. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е
трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията
на §4з ал.2 от ЗСПЗЗ разликите над
600 кв.м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на
собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С
ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - настоящи собственици, които
се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - като приобретатели
от първите две категории лица; собственици на самостоятелно основание, които
имоти не са били внасяни или включвани в ТКЗС и ДЗС и не са губили своята
собственост.
В случая, жалбоподателката навежда твърдение, че неправилно К.
С.К. е нанесен в ПНИ като ползвател на имота, тъй като правото му на ползване
не е трансформирано в право на собственост чрез заплащане на цената.
Нормата на §
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ урежда предпоставките за трансформиране правото на
ползване в право на собственост. Съгласно тази норма гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по § 4,
при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него,
придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху
земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по
цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в
тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Изискването за наличие на
построена върху земята сграда до 1 март 1991 год. и за заплащане на определена
цена са кумулативно дадени. Разпоредбата на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гласи,
че се възстановява
правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху
които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите
представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати
земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2. Ползвателят не може
да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от
градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се
намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установи, че на К. С.К. е отстъпено право на
стопанисване на земя от държавния поземлен фонд и правото на строеж на вила в
землището на село Осмар, на парцел в местността „Гугурлук“ в размер на 1.000
дка (видно от приложеното Удостоверение №33б/
26.05.1992 год.). Вещото лице по назначената експертиза, обаче,
категорично е достигнало до извод, че в имота няма постройки и трайно
материализирани граници към съседни имоти, по делото няма други данни, от които
да се установява, че ползвателят е трансформирал предоставеното право на
ползване в право на собственост въз основа на някоя от разпоредбите на §4а или §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не е налице основание за вписването му в регистъра
на собствениците на НИ №400.154 по ПНИ в
землището на с. Осмар, общ. Велики Преслав, местност „Зелени град“ и местност
„Канарата“, одобрен със Заповед № РД-15-22/13.03.2018
год. на Областния управител на обл. Шумен.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а преписката – върната
на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените
указания в мотивите на решението.
При това развитие на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на административния орган
следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски
в общ размер от 900 лв., съобразно своевременно представения списък на
разноските, от които 600 лева – платено адвокатско възнаграждение и 300 лева –
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-15-22/13.03.2018 год. на Областния управител на обл. Шумен в частта, с която на осн. §4, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и във вр. с чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, е одобрен План на
новообразуваните имоти в землището на с. Осмар, общ. Велики Преслав, местност
„Зелени град“ и местност „Канарата“ за новообразуван имот №400.154 по плана.
ВРЪЩА преписката на областния управител на област с
административен център гр. Шумен за произнасяне по същество при съобразяване
със задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК областния управител на област с
административен център гр. Шумен да заплати на Г.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 900.00 лв., представляващи направени в производството съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред Административен съд - Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: