Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………/16.03.2022 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през  2022 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  СТОЙЧО ПОПОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско     дело    номер   12459 по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 168897 от 05.08.2020 г., постановено по гр.д. № 56578/2019 г. на СРС, 157 състав, e признато за установено, че П.А.А. дължи на на Етажните собственици/ЕС/ на индивидуални обекти в Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ******на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, вр. чл. 41 от ЗС сумата от 120 лв., представляващи вноски за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул. ******за периода 01.07.2016 г. - 01.06.2018 г. за обект магазин № 2; сумата от 240 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.07.2016 г. - 01.06.2018 г. и сумата от 816,99 лв. - вноска за ремонт на покрива на етажната собственост по решение от 29.05.2017 г. на Общото събрание на етажната собственост  по т.1 от Протокола, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.01.2019 г., до окончателното плащане, за които суми по ч.гр.д. № 5533/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като с решението и е осъден ищеца да плати на ответницата на основание чл.78 ал.З ГПК 25 лв. разноски в заповедното и 50 лв. разноски в първоинстанционното исково производство.          

            Решението е обжалвано от ответника П.А.А., с оплаквания за неправилност на решението, и искане то да се отмени и иска да се отхвърли изцяло. С жалбата са изложени оплаквани за процесуални нарушени, отнасящи се до разглеждане на нередовна искова молба като подадена от лице без представителна власт, без посочване ЕГН на ответника, оспорва „Вход мениджър“ ООД да представлява етажната собственост на бул. ******или да е в договорни отношения с ЕС, оспорва да не е ясно кой е сочения ответник, твърди нарушения при призоваване на ответника. По същество оспорва да е налице законосъобразно формиране на задължения на ответника към етажната собственост, защото не било доказано сочения ответник да е етажен собственик, нито да е доказан начина на формиране на твърдяното с исковата молба вземане, оспорва да е проведено надлежно общо събрание на ЕС на 11.06.2016 г. и на 11.06.2018 г.

            Въззиваемата страна-ищец етажните собственици на обекти в Етажна собственост /ЕС/ на адрес бул.******в гр.София, няма отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

            Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и становището по отговора по чл.263 от ГПК,  съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

            Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо. Не е налице сочената от въззивника недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба – същата е подадена от надлежно упълномощен юрисконсулт съгласно чл.32, т.3 от ГПК на представителя на етажните собственици „Вход мениджър“ ООД, посочването на ЕГН на ответника не е сред изискванията на чл.127, ал.1  ГПК за редовност на исковата молба, са които съдът да следи служебно съгласно чл.129 ГПК.

            При произнасянето си по правилността на решението, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче следва и да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните, като относно фактите и тяхното установявоане е ограничен от изложеното с въззивната жалба.

            Съобразно оплакванията на ответника с въззивната жалба, спорен пред въззивния съд е целия предмет на делото и правилното установяване на всички правнозначими факти, от които ищецът извежда основателността на иска си.

            Ищецът твърди, че ответника П.А.А. в качеството му на етажен собственик като собственик на магазин № 2, дължи на ЕС за периода 01.07.2017 г. до 01.06.2018 г.  неплатени вноски, определени по вид и размер с решение на ОС на ЕС проведени на 29.05.2017 г., така: за управление на общите части на сградата- 120 лв./ по 5 лв. месечно/, за фонд“Ремонт и обновяване“- 240 лв./ по 10 лв. месечно/, и за ремонт на покрива- 816,99 лв. - определена последната сума за дължима до 30.06.2017 г.

            Ответникът П.А.А. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, но доколкото с възражението по чл.414 от ГПК е направил възражения срещу задължението по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е оспорил наличието на задължение към етажната собственост или към „Вход Мениджър“ ООД, и е навел и възражение за погасяване на вземанията по давност, то не може да се счита, че е налице признание на факти, поради което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите, от които извлича вземанията си срещу ответника, както са посочени тези вземания в исковата молба.

            За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел първо, че по делото е установено, че ответникът е собственик на магазин № 2 в сградата на ЕС на бул.******в гр.София, което право на собственост е счел за доказано с положения подпис от ответника на присъствения списък на собствениците, участвали при провеждане на ОС на ЕС на 29.05.2017 г., като признание от ответника на неизгоден за него в процеса факт, и второ, че са били взети решения от ОС на ЕС за месечните вноски за разходите за поддържане и управление на общите части и за фонд“ремонти“ и е бил определен и разпределен между етажните собственици и бюджета за ремонт на покрива, като в това производство съдът не може да разглежда възраженията на ответника относно валидността на решенията на ОС на ЕС, тъй като те могат да се разглеждат в производство по конститутивен иск по чл.40 от ЗУЕС. Приел е още, че процесните вземания не са погасени по давност.

            Оплакванията на ответника относно процесуални нарушения по призоваването му, доколкото не са обвързани с твърдения за нарушения на първоинстанционния съд по доказателствени искания на ответната страна, и не е довело до задължение на въззивния съд да се произнася по искане за допускане на нови доказателства по реда на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславя преценката на въззивния съд относно основателността на иска въз основа на същите доказателства като тези, събрани в първоинстанционното производство. Освен това ответникът е редовно призован от адреса, който сам е посочил в разписката при връчването му на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в заповедното производство.             Оплакванията на ответника по въззивната жалба за  липсата на  обвързващото действие на решенията на ОС на ЕС, въззивният съд намира за неоснователни, защото извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е изключена възможността етажния собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на ОС по въпроси в кръга на неговата компетентност, в която насока има непротиворечива съдебна практика по правилното приложение на закона, вкл. и на ВКС / напр. решение № 39 по гр. д. № 657/2012 г. на 1 гр. о./.

            Основателно е обаче оплакването на въззивника-ответник, че доказателствата по делото не установяват задължение на ответника П.А.А. към етажната собственост на горепосочения адрес, защото не сочат той да притежава право на собственост върху магазин 2 в сградата на бул.******в гр.София. Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са годни да установят правото на собственост на ответника върху сочения магазин № 2 в сградата-ЕС на горепосочения адрес. Представеният от ищеца протокол от проведено ОС на ЕС на 29.05.2017 г. и списък на гласувалите собственици, не се ползват с такава материална удостоверителна сила - същият не попада сред документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС  и  чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост, постановления за възлагане при публична продан. Протоколът от решение на ОС на ЕС би имал /ако е и подписан от оправомощените лица съгласно ЗУЕС/ удостоверителна стойност относно присъствалите лица и взетите решения, но не и относно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС, поради което не може от него да се установи качеството етажен собственик на П.А., аналогично и  списъкът на етажните собственици, дори и да е подписан от присъствалите на събранието лица, не удостоверява качеството собственик на тези лица и  не може да се приеме за признание на факт, противопоставим на защитната теза на ответника Този протокол от ОС на ЕС не представлява и документ съставен по реда на чл.7 ЗУЕС-книга на етажната собственост, при което няма доказателствената стойност да установи качеството етажен собственик на ответника.Не са събрани други доказателства за установяване на факта, че ответникът е собственик на магазин № 2 в сградата на горепосочения административен адрес, установяването на който факт е в доказателствена тежест на ищеца, както е посочени и с доклада на съда по чл.146 от ГПК. Така поради липсата на установено в процеса притежание от ответника П.А. на правото на собственост на магазин № 2 в сградата на бул.******в гр.София, същият не се доказва в настоящия процес да има качеството етажен собственик в тази сграда и така не е обвързан в материалното отношение с етажната собственост за вземания на етажната собственост към отделните етажни собственици въз основа на решение на ОС на ЕС. При този извод въззивният съд не обсъжда другите наведени от ответника правоизключващи възражения, вкл. и за погасяване вземанията по давност.Поради несъвпадане на рещаващите изводи  на двете инстанции, решението следва да се отмени като неправилно, и иска да се  отхвърли.

            По разноските: При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. Ответникът-въззивник няма искане за разноски пред въззивната и първата инстанции, има искане за разноски в заповедното производство, но не е установил да е сторил разноски в заповедното производство.  

            Воден от горните мотиви, СГС

 

Р  Е  Ш  И :

            ОТМЕНЯ решение решение № 168897 от 05.08.2020 г., постановено по гр.д. № 56578/2019 г. на СРС, 157 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

            ОТХВЪРЛЯ предявеният  по реда на чл. 422 ГПК иск от Етажните собственици на индивидуални обекти в Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ******, представлявани от управителя „В.М.” ЕООД, ЕИК ******срещу  П.А.А., с адрес *** като собственик на Магазин № 2 в същата сграда, за признаване за установено, че П.А.А. дължи на Етажните собственици на индивидуални обекти в Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ******, сумата от 120 лв., представляващи вноски за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул. ******за периода 01.07.2016 г. - 01.06.2018 г. за обект магазин № 2; сумата от 240 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.07.2016 г. - 01.06.2018 г. и сумата от 816,99 лв. - вноска за ремонт на покрива на етажната собственост по решение от 29.05.2017 г. на Общото събрание на етажната собственост, ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателното плащане, за които суми по ч.гр.д. № 5533/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.