№ 4405
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20251100502710 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. К. С. срещу Решение № 20958/19.11.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 43414/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 181
състав, с което е издадена,на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, заповед за защита на З. М. С.
срещу М. К. С., на когото са наложени мерки за защита, като е задължен, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на З. М.
С., забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН, да я приближава на
разС.ие по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 18
месеца, считано от 03.08.2023 г.; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ
да приближава обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. София, ул. ****, на разС.ие
по-малко от 100 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 18 месеца,
считано от 03.08.2023 г.; предупреден е, че при констатирано от полицейските органи
неизпълнение на издадената заповед, ще бъде задържан и предаден за престъпление по чл.
296, ал. 1 от Наказателния кодекс; постановено е, че заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/; наложена е на М. К. С. глоба в размер на 600,00 лв.,
платима в полза на държавния бюджет, осъден е, на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо
ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като се излагат
съображения.
Моли се да се отмени обжалваното решение, като вместо това се отхвърли молбата по
чл. 8, т. 1 ЗЗДН на З. М. С..
При условията на евентуалност се моли да се отмени обжалваното решение в частта
относно наложената глоба, както в частта относно срока на действие на постановените
мерки по чл. 5 ЗЗДН. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна З. М. С., чрез процесуален представител, оспорва въззивната
жалба и пледира за оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на З. М. С. срещу М. К. С. – за
защита от домашно насилие, извършено на 18.07.2023г., 20.07.2023 г. и 23.07.2023 г.,
изразяващи се в отправяне на заплахи за живота на молителката, подробно описани в
молбата от 03.08.2023 г., като относно датата 18.07.2023 г. молителката е уточнила, че е
допуснала грешка по отношение на същата.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба, че е извършил спрямо
молителката процесните насилнически актове.
С Решение № 20958/19.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 43414/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 181 състав, е издадена, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН,
заповед за защита на З. М. С. срещу М. К. С., на когото са наложени мерки за защита, като е
задължен, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на З. М. С., забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗЗДН, да я приближава на разС.ие по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на
държавен орган, за срок от 18 месеца, считано от 03.08.2023 г.; забранено му е, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ да приближава обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.
София, ул. ****, на разС.ие по-малко от 100 метра, освен по разпореждане на държавен
орган, за срок от 18 месеца, считано от 03.08.2023 г.; предупреден е, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на издадената заповед, ще бъде задържан и предаден за
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс; постановено е, че заповедта за
защита подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/; наложена е на М. К. С. глоба в
размер на 600,00 лв., платима в полза на държавния бюджет, осъден е, на основание чл. 11,
ал. 2, предл. първо ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 25,00 лв.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
2
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, прие
за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. В
случая Софийският районен съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства
и съответно е достигнал до правилни изводи за извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника.
Неоснователни се явяват доводите в жалбата, че е налице съществено противоречие
между показанията на И.Т., И.С. и С. С.. Изводите на първоинстанционния съд са логичии и
обосновани и са подкрепени както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани
чрез разпит на св. Т., св. С.ович и св. С.. В тази връзка правилно съдът е приел, че
показанията на свидетелите И.Т., Д. С.ович и С. С. по никакъв начин не опровергават
твърденията за извършени от ответника актове на насилие на 20.07.2023г. и на 23.07.2023г. в
сезиращата молба и декларацията по чл.9. ал.З от ЗЗДН, напротив, допълват същата. По
отношение на акта на домашно насилие извършен на 20.07.2023г. пред бар „Локал”, в
решението си, правилно съдът е приел, че този акт е доказан по безспорен начин, тъй като
единствен свидетел - очевидец на този акт на насилие е св. Т., която категорично е заявила,
че вечерта на 20.07.2023г. е била пред заведение „Локал“ заедно с молителката и ответника
и лично е възприела как ответникът заплашва молителката с думите „Пернишки парцал,
боклук“. Свидетелката Т. е посочила, че е била свидетел как М. многократно употребява
марихуана, като това било част от неговото ежедневие, след употребата на тези вещества,
той ставал агресивен, започвал да трепери и нямало нормална комуникация с него. По
отношение на акта на домашно насилие извършен на 23.07.2023г. в ресторант „Мейд ин блу”
- при анализа на показанията на св. С.ович, съдът правилно е посочил, че от показанията на
този свидетел по безспорен начин се установява, че страните са били в ресторант „Мейд ин
блу“, като по време на вечерята, ответникът започнал да крещи на молителката „Ще те
унищожа ". ..Ще те утрепам“.
Отделно от това, за установяване на обстоятелствата във връзка с твърдените актове
на домашно насилие, молителката З. С. е представила и декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, в
която подробно са описани действията на ответника, като доказателствената сила на
декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН не е оборена от ответника, а напротив, събраните
доказателства подкрепят изложеното в нея, поради което правилно СРС е приел в мотивите
си за доказани твърденията на молителката З. С. за осъществено спрямо нея домашно
насилие от страна на ответника на датите 20.07.2023г. и 23.07.2023г.
Относно наложените мерки за защита и техния срок съдът намира следното: съдът
не е обвързан от искането на молителя и следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид естеството на извършеното
насилие (закани за унищожение, нееднократно), първостепенният съд правилно е наложил
мерките за защита по чл. 5, т 1 и т. 3, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗДН, както и срока на мерките
3
по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН – за срок от осемнадесет месеца, считано от 03.08.2023 г.
Относно наложената глоба в размер на 600 лв. съдът намира следното: съгласно чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН, в редакцията преди изменението от 01.08.2023 г., което е в сила от 01.01.2024
г., при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на
домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определяне размера на глобата,
съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая съдът правилно е съобразил
естеството на извършените актове (обиди и заплахи за унищожение, нееднократно) и
неминуемия страх и унижение, които молителката е преживяла от посочените актове на
насилие, като размерът на тази глоба в размер на 600 лв. правилно е съобразен от
първостепенния съд (среден към висок праг), доколкото е налице нееднократност на
извършените актове на насилие, изразяващи се не само в обиди, но и в заплахи за
унищожение.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че първоинстанционният съд е постановил решението си при погрешна преценка
на доказателствата.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът да заплати по сметка на СГС държавна такса
за въззивната жалба в размер на 12.50 лв.
Предвид изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, но той се осъжда да
заплати на въззиваемата страна сумата от 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство. По отношение на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
и с оглед възражението за неговата прекомерност, въззивният съд прилага разпоредбата на §
1 от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК – въззивното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, протекло е в едно открито съдебно заседание и в него не са
събирани доказателства.
Ето защо, съдът намалява размера на заплатеното от възиваемата страна адвокатско
възнаграждение от 5000 лева (договор за правна защита и съдействие на л. 45 от настоящото
дело) именно на 600 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20958/19.11.2024 г., постановено по гр. дело №
-ви
20231110143414/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 181 състав.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
4
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, да заплати на З. М. С., ЕГН **********,
сумата от 600 лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. К. С., ЕГН **********, за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5