П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 18.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Секретар:
Татяна Асенова
Прокурор:
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ
сложи
за разглеждане докладвано от съдия ТАЛЕВА НЧД
№ 4459 по описа за 2020
година
На именното повикване в 11,00 часа се
явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ З.А.И., редовно призован,
явява се лично, доведен от затвора гр. София.
Явява се АДВОКАТ М.О. - редовно
призован, с днес представено пълномощно.
За Началника на затвора, редовно призован,
се явява ИНСПЕКТОР М., с днес представено пълномощно.
За СГП редовно уведомена, се явява ПРОКУРОР
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. О.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като съобрази становището на страните намери, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСЪДЕНИЯТ: Зная и разбирам български
език. Не ми е необходим преводач.
СЪДЪТ СНЕМА самоличност на осъденото
лице:
З.А.И. – роден на *** г. в гр. Халеб,
Сирия, сириец, сирийски гражданин, женен, със средно образование, осъждан.
Самоличността снета по данни на осъдения и проверена по
данните от затворническото досие.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото
лице в настоящото производство, както и правото му на отвод на съдебния състав,
секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Разбирам правата си в
процеса. Разбирам правото ми на отводи. Нямам искания за отводи на съдебния
състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ разяснява правото на страните на
отводи.
АДВОКАТ О.: Нямам искания за отводи.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВОКАТ О.: Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
ИНСПЕКТОР М.: Представям актуална справка
за изтърпяното и остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения И. към
днешна дата и моля същата да бъде приета по делото. Нямам други искания по реда
на съдебното следствие.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания по
доказателствата и по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното от
страните становище по реда на съдебното следствие намери, че са изпълнени
изискванията на чл.271 до чл.275 от НПК и на основание чл.276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата
на лишения от свобода З.А.И., с която се иска да бъде УПО от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, което изтърпява в момента.
АДВОКАТ О.: Поддържам молбата.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.
ИНСПЕКТОР М.: Оспорвам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили, заедно с
молбата за УПО на осъдения, писмени документи, а именно:
Справка
от ГД“ИН“ № 370/08.12.2020 г., отразяваща изтърпяната и оставаща
част от наказанието „Лишаване от свобода“ към дата 30.11.2020 г. В
справката е отразено и становище на
началника на затвора гр. София;
Препланиран план на присъдата;
Доклад за лишения от свобода, изготвен
от ИСДВР;
Становище от началника сектор при
ЗО“Казичене“
Затворническо досие на осъденото лице;
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приемат докладваните
писмени доказателства, както и представената справка от ГДИН.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на
страните по представените заедно с молбата писмени документи, както и справката
от ГДИН, представена в днешното съдебно заседание, намери, че същите са
относими към предмета на разглеждане на делото и следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Мотивиран от горното и на основание
чл.283 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото:
Справка
от ГД“ИН“ № 370/08.12.2020 г., отразяваща изтърпяната и оставаща
част от наказанието „Лишаване от свобода“ към дата 30.11.2020 г. В
справката е отразено и становище на
началника на затвора гр. София;
Препланиран план на присъдата;
Доклад за лишения от свобода, изготвен
от ИСДВР;
Становище от началника сектор при
ЗО“Казичене“
Затворническо досие на осъденото лице;
Справка от ГДИН № 371/18.01.2021 г.,
отразяваща изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от свобода“ към
дата 18.01.2020 г.
АДВОКАТ О.: Нямам искания за
доказателства. Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
доказателства. Няма да соча други доказателства.
ИНСПЕКТОР М.: Няма да соча други доказателства.
Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат
искания за събиране на нови и допълнителни доказателства, и намери делото за
изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВОКАТ О.: От доказателствата, съдържащи
се в затворническото досие е безспорно, че е налице първата предпоставка по
чл.70 от НК, а именно, че осъденият е изтърпял значителна част от наказанието
си и най-вече много повече от половина размер на същото.
Също така от представените доказателства
е видно, че с поведението си е доказал, че се е поправил. Представените доказателства,
главно докладите на инспектора „Социална дейност“ се установява, че са
настъпили значителни положителни промени у И..
Ако при постъпването си в затвора и
съгласно изготвения първоначален доклад са били очертани дефицити, а именно: по
отношение към правоотношението, И. е имал оправдателни нагласи, не е осъзнавал
вината, смятал е присъдата за завишена. Другата зона - начин на живот и обкръжение,
а именно: криминално проявен приятелски кръг, следващото обучение и образование
– И. е бил неграмотен, без професия.
В доклада, изготвен за целите на настоящото
производство тези дефицити вече са преодолени. И. приема отговорността за
криминалното си поведение, приема присъдата за справедлива, признава правата на
хората в социума, има положително решение на жилищното устройване, декларирал е
положително отношение към образователния процес, има положителна промяна при
управление на финансите и доходите, участва в трудова дейност и общи
мероприятия, не се наблюдават трудности при справяне с емоциите си, няма прояви
на импулсивност. Т.е. към настоящия
момент при липса на проблемни зони с ясно очертани дефицити и първоначално
наличие на такива може с голяма увереност да се твърди, че е постигната целта
на наказанието „Лишаване от свобода“.
При липса на каквито и е да е дефицити
корекционна работа не може да се планира и не е необходимо. Тъй като в
поведението на всеки един затворник не трябва да се търси някаква изкючителност
в позитивна насока, то необходимото на един лишен от свобода е налице.
Затворническото досие е изпълнено с
десетки награди. Където и да е бил ангажиран с трудова дейност се е справил
безупречно, така се справя и в момента, изтърпявайки наказанието си в общежитие
от открит тип, като главен транжорист.
Режимът му от „Строг“ последователно е
сменян на „Общ“ и „Лек“, прекатегоризиран е да изтърпява наказанието си в
затворническо общежитие от открит тип, но поради производствена необходимост е
оставен на работа в затвора и е работил дълго време като чистач, извън
охраняемата зона на затвора, без надзор. Бидейки на лек режим е ползвал
ежемесечно полагаемия се двудневен домашен отпуск, отделно от това няколкократно
е награждаван с два дни, пет дни домашен отпуск. Във всички случаи на
излизането му в домашен отпуск не са констатирани нарушения в това число и
отклонения от реда за използване на домашна отпуска. Има дължимото отношение към
пенитенциарния персонал. Рискът от рецидив от първоначалните 46 точки е свеждал
последователно до 25 точки, завишен е на 30 точки, но към настоящия момент
е 27 точки, видно то последния доклад на социалния инспектор. Тези показатели
сочат за нисък риск от рецидив, рискът от вреди е също нисък.
Лишеният от свобода притежава ресурс,
който ресурс винаги е отчитан като положителни показатели за неговата
ресоциализация в справките, съдържащи се в затворническото досие. Този ресурс
съдържа добри взаимоотношения с близките, семейното му положение с дете, което
трябва да бъде отглеждано, липса на употреба на наркотици и алкохол, уменията
за мислене са налице, чистото криминално минало преди последното осъждане, наличие
на трудови навици, липса на емоционални проблеми. Този ресурс сякаш е пропуснат
умишлено да се отбележи в последните два доклада, които са изготвени, с цел
използване в производствата по УПО миналата пролет и в настоящото производство.
На фона на всички доказателства, сочещи
за поправяне на лишения от свобода, съвсем абстрактно звучат заключенията на началника
на затвора, че целите на наказанието не са изпълнени в своята цялост и то
предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, има дефицитни зони, по
които работата да продължи, оценката от рецидив е с колебливи стойности, не е
завършено изпълнението на прогресивната система, има наложено наказание, чийто
давностен срок не е изтекъл и значителен остатък. Действително тези заключения
са абстрактни и не се базират на съдържащите се в затворническото досие доказателства.
Имам предвид, че ако целите на наказанието се поставят в зависимост от характера
и тежестта на нарушението, то налице е разминаване с философията на НК и НПК.
Съдът е този, който е определил продължителността на този процес в рамките,
определени от НК.
Както вече посочих, дефицитите при И. са
преодолени, видимо от последния доклад. Рискът от рецидив се колебае в посока
надолу, като става все по-нисък и ако има някакво колебание, то е изцяло в рамките
на ниския риск.
Прогресивната система, за която становище
изразява началника на затвора вече е била завършена, защото И. е бил вече
на лек режим и е бил прекатегоризиран в открит
тип заведение, където изтърпява наказанието си в момента. Това показва, че
терминът „прогресивна система“, както не е залегнал в законодателството, така и
не съществува като елемент от поведението на лишения от свобода и като
доказателство по чл.439 а от НПК за критериите за УПО. Изцяло становищата,
изразявани от администрацията на затвора, изразени в негативен аспект се базират
единствено на едно наказание за нарушение, извършено през месец октомври 2019 г.
Това е единственият негативен елемент, който съпътства поведението на лишения
от свобода в затвора.
Администрацията на затвора безспорно се
чувства обидена или засегната от тази постъпката, извършена през 2019 г., но
както има греша, така трябва да има и прошка и това се осъзнава навсякъде.
Отрицателното становище на администрацията
по отношение на УПО и предишното разглеждане в СГС, през април 2020 г. и
сега също се базират на това единствено
наказание. От дистанцията на базираното време, а именно година и няколко месеца
по-късно от извършване на това нарушение и тъй като в периода след това наказание
няма нито една негативна постъпка, може да се направи извод, че извършеното
нарушение е било ситуитивно и изключение от цялостното поведение на И.. Чисто
юридически наказанието три месеца без право на домашен отпуск, което първо може
да се ползва само от лишените от свобода, поставени на лек режим, на практика
не е изпълнявано и не може да се изпълни, тъй като успоредно с наложеното му
наказание, режимът му е заменен на „Общ“. Лишен от свобода на „Общ“ режим няма
право на този вид домашен отпуск, съгласно чл.98, а..6 от ЗИНЗС.
В същото време, тъй като наказанието не е
могло да се изпълни и няма срок за изпълнение, от извършване на нарушението до
налагане на наказанието до настоящия
момент е изтекло повече от 1 година и макар формално да не е заличено, съгласно
чл.109, а..1 от ЗИНЗС, съвсем нормално е отчитайки този едногодишен период да смятаме,
имайки предвид цялостното поведение на лишение от свобода, че той вече трябва
да се смята като ненаказан, без да формализираме наличието на заповедта в
затворническото досие.
По отношение на големия остатък, който
се цитира в становището на началника на затвора, ако отчетем, че присъдата е в
размер на 14 години, то на фона на този размер остатъка от 3 години и 6 месеца
не може да звучи като голям. Бих казал, че по неизвестни за мен причини, което
не е предмет на настоящото производство, но разсъждавайки назад във времето
един от съпроцесните на И. в наказателния процес, е сключил споразумение с
прокуратурата, И. е бил осъден по общия ред, какви са били неговите
съображения, съображенията на защитата му, не бих могъл да гадая, но явно е
имало съмнения по неговата вина и неговото участие, но това са били негови
твърдения, разсъждения и желания, но ако беше налице споразумение, то присъдата
отдавна щеше да бъде изтърпяна и И. щеше да бъде на свобода, без да търси УПО.
Имайки предвид всичко това моля да
постановите определение, с което да освободите З.И. от остатъка от наложеното
му наказание и тъй като той постоянно живее в България, независимо, че е
сирийски гражданин, семейството му също е в България и той ще остане да живее в
България на този етап, може да му бъдат наложени и пробационни мерки.
ОСЪДЕНИЯТ: Потвърждавам казаното от
адвоката ми. Признавам вината си. Грешен съм. Защо точно аз като пусна молба по
чл.109 да ми махнат наказанието, казаха няма наказание, само защото съм
чужденец за мен има наказание 15 месеца.
Върша работа, която не ми е работа, аз
нищо лошо не съм им направил на тези хора, ходих до началника на затвора в Казичене,
за да отида на работа, но той каза, че не зависи от него. Целият проблем ми
идва от Казичене.
Преди четири месеца не работих, падах на
колене, за да работя. Какво съм им направил на тези хора, не знам. Осъзнавам грешката
си за мобилния телефон.
Моля да ми уважите молбата за УПО.
ИНСПЕКТОР М.: Моля да оставите молбата
на осъденото лице без разглеждане, тъй като смятам, че е подадена преди
изтичане на шестмесечния срок упоменат в чл.441 от НК. Предният отказ на СГС е
влязъл в сила на 21.05.2020 г., а молбата е регистрирана в СГС на
16.11.2020 г., т. е. пет дни не стигат за срока.
В случай, че приемете, че молбата е процесуално
допустима становището на началника на затвора е отрицателно. Налице е само
първата предпоставка, изтърпяно е повече от половината наказание „Лишаване от
свобода“ от осъдения И.. По отношение на втората предпоставка, началникът на
затвора смята, че от наличните доказателства към момента, има такива за
поправяне на лицето, но обсъдени в своята цялост не дават основание за извод за
трайно поправяне и превъзпитаване на лицето.
С оглед на изложеното моля да оставите молбата
за УПО на осъдения И. без уважение.
РЕПЛИКА НА АДВОКАТ О.: Във връзка с
това, което каза инспектор М. за допустимостта на молбата, определението на САС
е от 15.05.2020 г., от този момент то е влязло в сила, защото не е обжалваемо.
Всички други възможни дати, които биха могли да се посочат нямат връзка с
реалността.
ДУПЛИКА НА ИНСПЕКТОР М.: Определението
може да е от 15.05.2020 г., но печатът е от 21.05.2020 г. на СГС, влязло в сила
на 21.05.2020 г., на това се базира становището.
ПРОКУРОРЪТ: Моля съдът да отхвърли
молбата като неоснователна, предвид на това, че представителят на затвора
смята, че лишеният от свобода все още не се е поправил.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Моля съдът да ми уважи
молбата за УПО.
СЪДЪТ след като се запозна със събраните
по делото материали и изслуша становищата на страните, изнесени в днешното
съдебно заседание, намери следното:
На първо място този съдебен състав счита,
че депозираната от осъденото лице молба с дата 16.11.2020 г. е допустима,
доколкото макар и същата да е написана с дата, преди да е изтекъл шестмесечния
срок от предходно произнасяне на съда по чл.440 от НПК, към настоящия момент, в
който се разглежда делото, този шестмесечен срок отдавна е изтекъл, поради
което този съдебен състав намира, че депозираната молба за УПО следва да се приеме
като допустима и съответно същата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, съдът намира
следното, досежно молбата за УПО:
Осъденият
З.А.И. към момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 14
години, наложено му с присъда, постановена по НОХД № 3324/2008 г. на
СГС, влязла в сила на 12.07.2012 г. От така наложеното наказание „Лишаване
от свобода“, към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 7 години, 9 месеца и 26 дни, като има остатък
за изтърпяване в размер на 3 години, 6 месеца и 24 дни.
В приетите по делото доказателства –
справка от ГД „ИН“, ведно със становище от началника на затвора, становище от
началник сектор при ЗО –Казичене, доклад за лишения от свобода, изхождащ от
инспектор СДВР, еднопосочно се изразява становище, че целите на наказанието не
са постигнати, осъденият е с променливо поведение, поради което и корекционната
работа с него трябва да продължи, рискът от рецидив е намален от 46 т. към
първоначалния момент, до актуалните 27 т., но същият е бил снижен до 25 т.,
след което е бил завишен на 30 т.
Осъденият полага труд във време на
изтърпяване на наказанието, като от работа са зачетени 2 години, 7 месеца
и 10 дни, награждаван е, но и е наказван, като към настоящия момент,
последно наложеното му дисциплинарно наказание не е заличено.
От доказателствата, представени от
страна на затворническата администрация, се установява, че лишеният от свобода
е добър манипулатор, със склонност да крие миналото си, често се крие зад
езиковата бариера, макар и добре да говори и да разбира български език.
Установява се още, че осъденият не е осъзнал изцяло мотивите за криминалното си
поведение, споделя само определени нагласи за промяна, без да е дал достатъчно
доказателства, че е мотивиран да се промени. Режимът му е бил заменен на „Лек“,
но вследствие на констатираното дисциплинарно нарушение отново е заменен на
„Общ“, какъвто е и към настоящия момент. В тази връзка администрацията на
затвора изразява становище, че прогресивната система не е изпълнена в цялост,
поради което и считат, че корекционната работа с лишения от свобода не е
приключила и трябва да продължи, не са изпълнени и целите на наказанието.
Видно от справката от ГД „ИН“, към момента осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
От доказателствата по делото се
установява обаче, че към настоящия момент не е постигнато трайно поправяне на
осъдения, който макар и да полага труд и да спазва режимните изисквания е с
колебливо поведение, което е довело до завишаване на риска от рецидив от 25 т.
на 30 т., след което отново е налице определен спад в стойностите на
риска, който към момента е оценен на 27 т. Все още съществуват проблемни
зони, работата по които трябва да продължи, а именно – осъденият не е осъзнал
изцяло мотивите за криминалното си поведение, не е дал достатъчно доказателства, че има сериозна мотивация за
промяна. Това обстоятелство, че не са постигнати заложените в изпълнение на
присъдата цели, се установява и от приложения по делото препланиран план на
присъдата, който е изготвен на 25.03.2020 г. и е с продължителност 1
година. Към настоящия момент и препланираният план на присъдата не е изпълнен
изцяло.
Не на последно място, наложеното
дисциплинарно наказание на осъдения е за сериозно нарушение, у лишения от
свобода са открити множество забранени за съхранение вещи на територията на
пенитенциарното заведение, поради което и този съдебен състав достига до извод,
че поведението на осъдения не сочи на неговото трайно поправяне и че същият все
още не е подготвен за живота на свобода.
Всичко изложено по-горе води на извод,
че към момента при осъдения е налице само първата предпоставка – изтърпяно е повече
от 1/2 от наложеното му наказание, но не е постигнато неговото трайно поправяне.
И. не е подготвен за живота на свобода, рискът от рецидив е бил завишен, което
сочи, че осъденият не спазва поведение, изцяло насочено в позитивна посока, у
него не е изградена трайна нагласа за спазване на установените правила,
отчетена е колебливост в постъпките му.
Макар и да са налице редица положителни
промени у лишения от свобода, корекционният процес не е завършен и не е
постигнат целения резултат – да се поправи и превъзпита осъдения трайно към
спазване на законите и водене на законосъобразен начин на живот, съответен на
обществените очаквания. От това следва извод, че осъденият не е изцяло подготвен
за живот на свобода и работата с него трябва да продължи.
С оглед установените факти, посредством
посочените по-горе доказателства, СЪДЪТ намира, че молбата на З.А.И. за УПО се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
440, а.. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З.А.И., роден на *** г. в гр. Халеб,
Република Сирия, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, наложено му с присъда, постановена по НОХД № 3324/2008 г.
на СГС, влязла в сила на 12.07.2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на
глава ХХІІ от НПК.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 441 от НПК, нова молба или предложение за УПО не може да бъдат
направени по-рано от шест месеца от
деня на влизане в сила на настоящото определение.
Препис
от определението да се изпрати на Затвора – гр.София за сведение и изпълнение,
след влизането му в сила.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: