Решение по дело №377/2009 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 63
Дата: 15 май 2015 г.
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20092150100377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          15.05.2015  63                                                                                                        гр.Несебър

    В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                    ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на трети април                                                       две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Узунов

секретар Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело 377 по описа за 2009 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за делба, втора фаза на делбеното производство.

Производството е по чл.341 и следв. от ГПК и е образувано по искова молба на С.П.З. с ЕГН **********,***, против К.П.А. с ЕГН - ********** ***, Т.П.Г. *** с ЕГН - **********, М.Я.С. *** с ЕГН - **********, Д.Я. *** с ЕГН - ********** и З. *** с ЕГН - ********** за делба.

С влязло в сила решение по първата фаза на делбата се ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С.П.З. с ЕГН **********,***, против К.П.А. с ЕГН - ********** ***, Т.П.Г. *** с ЕГН - **********, М.Я.С. *** с ЕГН - **********, Д.Я. *** с ЕГН - ********** и З. *** с ЕГН - **********, при квоти в размер на 1/6 ид.части за всяка от страните на следните недвижими имоти : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, с площ 882 кв.м.,трайно предназначение:Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Имот за курортно-рекреационен обект, при граници и съседи: имот с № ********* ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор ******.1 и сграда с идентификатор ******.2., находящи се процесния поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр.Несебър, курортен комплекс „Слънчев бряг – запад” заедно с 18 броя павилиони за търговска дейност, от № 1 до № 18, всеки от тях на площ от 12 кв.м, изградени от бетонови панели, узаконени с акт №11/07.06.1994 г. на Кмета на Община Несебър

В исковата молба, ищцата заявява искане за възлагане на реален дял. С молба –заявление, вх.№2611/02.04.2015г., при условията на алтернативност се иска изнасяне на публична продан на процесните имоти.

Съделителят С.З. в първото съдебно заседание след допускане на делбата предявява претенции по сметки.срещу М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. на стойност 130 550 лева общо за трите, или поотделно по една трета за всяка от тях, както и лихва за забава от 9 000 лева, или по 3000 лева за всяка една от ответниците.

С.П.З. е предявила и претенции по сметки срещу ответника К.А. в размер на 160867 лева за периода 1996г.-2013г., ведно със съответните законни лихви.

Предявена е претенция по сметки и от страна на М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. срещу С.З. за сумата в общ размер 50 000 лева, или по 16 666 лева за всяка една от тях.

Предявена е претенция по сметки и от страна на М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. срещу Т.Г. за сумата в общ размер 50 000 лева, или по 16 666 лева за всяка една от тях.

Предявена е и претенция по сметки от съделителя К.А. срещу С.З.М.Я.С., З.Я.Д., Д.Я.Ц. и Т.Г. в общ размер 40 000 евро, в последствие увеличена на 60 000 евро.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение № 270/10.01.2011г. г. по гр.дело №377/2009 г. по описа на Районен съд-Несебър, потвърдено с Решение №13/19.02.2013г. по гр.д.№671/2012г. по описа на ВКС, първо отделение / с което е отменено Решението на БОС №VІ-57 от 27.04.2012г. по в.гр.д.№548/2011г./ ВКС е допуснал да се извърши делба между страните по делото при права 1/6 идеална част за всеки един от тях на на 1/6 идеална част за всяка от страните на недвижимите имоти: поземлен имот с идентификатор ****** в к.к. „Слънчев бряг" с площ от 882м. и на изградените в него сгради с идентификатор ******.1 и ******.2.Поземленият имот е с граници: Североизток - 51500.506.396; Северозапад - 51500.506.422 улица; Югоизток - 51500.506.403 пешеходна пътека; Югозапад - 51500.506.403 пешеходна пътека. В поземленият имот са изградени: Сграда с идентификатор ******.1 - съдържаща 6 броя павилиона и Сграда с идентификатор 51500.402.02 - съдържаща: два реда по 6 броя павилиона.

Всеки от павилионите представлява клетка от 12м, изградена от стоманобетонови панели с вътрешна мазилка и латекс, настилка от теракот с електроинсталация и електромер, PVC ролетна щора. Покривът е стоманобетонов панел с козирка над щорите и хидроизолация. Фасадите на павилионите към улицата са облицовани с речен камък. Павилионите са узаконени с акт №11/07.06.1994г.

Допълнително над сградите и незастроената площ между тях е изпълнена дървена покривна конструкция. По този начин е изпълнен тип „базар" в поземления имот.Отделните павилиони не са самостоятелни обекти. Преградните стени между тях са с дебелина бсм и са с обща покривна плоча. Те нямат самостоятелен идентификатор по кадастралната карта. На скица №31158/11.08.2009г., поземленият имот с идентификатор ****** по кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18- 46/18.02.2006г. е посочен като незастроен имот за курортно-рекреационен обект с площ от 882м2. Съгласно Решение №270/10.01.2011г. е допусната делба при квота по 1/6 идеална част за всеки от съделителите, т.е. по 147,00м .

Поземленият имот е неподеляем в размера на квотите 147.00м (сто четирдесет и седем м2).

Поземленият имот с идентификатор ****** с площ от 882м2 е поделяем съгласно чл. 19 ал. (1) т. 2 на ЗУТ, при минимални размери: 16м лице и повърхност 500м . Алинея (4) дава възможност при делба нормативите да бъдат с намаление 1/5 т.е. лице 12,8м. и повърхност 400м2.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че допуснатите до делба недвижими имоти са реално неподеляеми по начин, при който за всеки от съделителите да може да бъде обособен самостоятелен дял от всеки от имотите. Вещото лице е определило пазарна им оценка, Пазарна стойност на имота - поземлен имот ****** - 882м2 е 227 000лв./Двеста двадесет и седем хиляди лева./.Пазарната стойност на Сграда с идентификатор ******.1 - 6 павилиона /6 бр. х 25 400лв./ е на обща стойност  152 400лв./сто петдесет и две хиляди и четиристотин/ лева. Стойността на Сграда с идентификатор ******.2 /12бр. х 25 400лв./ е  304 800лв./триста и четири хиляди и осемстотин/ лева. Обща стойност на допуснатите до делба имоти е 684 200лв. , т.е. 1/6 ид. част от поземления имот и сградите е на стойност 114 033лв.

Стойността на направените подобрения и изградените павилиони към настоящия момент с оглед на състоянието им, видно от приетото по делото експертно заключение е в размер на 111 747лв.

Стойността на поземления имот с идентификатор ******, незастроен е в размер на 324 308лв.Стойността на направените подобрения и павилиони е в размер на 457 200лв.В следствие на извършените подобрения, пазарната стойност на делбения поземлен имот се твърди, че е е увеличена с 41%.

По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на която средни месечни пазарни цени на павилион от 12,00 кв.м. за сезон са в размер на 1 500 лв.,Т.е. За период от 01.05. до 30.10. - 9 000 лв на павилион.Предполагаемия приход за 3 броя павилиони е 27 000 лв., т.е. за периода  за периода 2009-2013г, общо 135 000 лв /Сто тридесет и пет хиляди лева/ Експертизата е дала отговор и на въпроса „Какъв размерът на дължимата лихва за забава върху така определената сума , изчислима върху наемната стойност за периода 2009-2013г. върху вероятните приходи от три павилиона „ и я е определила на  30 059,80 лв./тридесет хиляди петдесет и девет лева и осемдесет стотинки/

По делото се събрани гласни и писмени доказателства относно извършените подобрения в имота. Видно от показанията на Свид.Г., същия е запознат с местоположението на имота и разположението на сградите и павилионите.Знае, че от 1995-1996 г. С.З. не е получавала наеми от обектите. От показанията на свид.А. се установява, че той в изпълнение на договор с възложител К.А. между 1991- 1993 г.е застроил парцела, предмет на делото.  Строил го заедно с пазара на гр.Несебър- Стара част. Пригодил проект, като направил между 30-40 бунгала по 10-12 квадрата. Направил ги от метално монолитни конструкции, който в последствие били експоатирани от А..Свидетеля твърди, че „бунгалата” /павилиони/ са построени по технология, която в хоризонтално положение се произвеждат метални блокчета, заваряват се след това. Основата е монолитна, отлята. Имало изградена канализация. Имало вертикална планировка, В и К, канализации, ел.инсталация. Направил специален кожух за ел.инсталацията, за да може да се обслужва. Основните трасета са за подстанцията за „Слънчев бряг”. Тези съоръжения функционират и към момента. Покривната покривка е тип панелна,с мушама и асфалт. После направили отгоре метални конструкции

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Относно действителната пазарна оценка на делбените имоти:

Съдът намира, че следва да възприеме заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно и обосновано. Заключението е изготвено след извършен оглед на място, отчитане на конктретните характеристики на процесните имот и местност, в която се намира същия, както и обследване на пазара на недвижими имоти за цялата местност. С оглед изложеното съдът приема, че действителната пазарна стойност на имот ****** - 882м2 е 227 000лв./Двеста двадесет и седем хиляди лева./.Пазарната стойност на Сграда с идентификатор ******.1 - 6 павилиона /6 бр. х 25 400лв./ е на обща стойност  152 400лв./сто петдесет и две хиляди и четиристотин/ лева. Стойността на Сграда с идентификатор ******.2 /12бр. х 25 400лв./ е  304 800лв./триста и четири хиляди и осемстотин/ лева. Обща стойност на допуснатите до делба имоти е 684 200лв. , т.е. 1/6 ид. част от поземления имот и сградите е на стойност 114 033лв.

          Относно способа за приключване на съдебната делба:

Видно от становището на Главния архитект на Община Несебър., дадено на основание чл.210, ал.1 от ЗУТ, допуснатият до съдебна делба урегулиран поземлен имот е реално неподеляем. Допустимите преустойства, така, че да обособят единствено два дяла не ликвидира по окончателен начин съсобствеността, а предложените от вещото лице два варианта не третират факта, че част от сградите попадат в имот с идентификатор 51500.506.396. Построените в имота сгради са реално неподеляеми, тъй като в тях не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ, още повече, че липсва възможност отделните обекти-павилиони да бъдат индивидуализирани с отделни идентификационни номера.

Разпределянето на поземления имот в дял на някой от съделителите би довело единствено до усложняване на отношенията и неудобство в уравняването между страните предвид изключително високата стойност на имота. Същия аргумент е относим и досежно сградите. Не на последно място е и аргумента, че би се стигнало до нецелесъобразно разпределение на дяловете предвид нееднородността на допуснатите до делба недвижими имоти. Ето защо поземленият имот и построените в него две сгради на основание чл.348 от ГПК следва да бъдат изнесени на публична продан.

По претенциите за уреждане на сметки:

По отношение иска на С.З. в първото съдебно заседание след допускане на делбата с който е предявена претенции по сметки.срещу М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. на стойност 130 550 лева общо за трите, или поотделно по една трета за всяка от тях, както и лихва за забава от 9 000 лева, или по 3000 лева за всяка една от ответниците, съдът намира за установено следното: Съделителката З. е отправила нотариални покани към съделителите Д./получена от последната на 14.07.2009г./Ц. –връчена на 17.07.2009г./ и С., връчена на 07.07.2009г/ с която ищцата З. е уведомила трите посочени съделители, че във втората фаза на делбата ще претендира обезщетение в размер на 60 000 лева за лишаването и от ползване на магазините-павилиони предмет на настоящото дело. Указала е едномесечен срок от връчването да и бъдат заплатени претендираните суми, ведно със законната лихва.Такава претенция е приета във втората фаза на делбата но за различна  стойност- 130 550 лева общо за трите, или поотделно по една трета за всяка от тях, както и лихва за забава от 9 000 лева, или по 3000 лева за всяка една от ответниците.

От събраните в хода на производството доказателства не се установи посочените съделители: М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. да са ползвали имота, както и отделни обособени от него части.

Съгласно трайната съдебна практика обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС за ползване на съсобствен недвижим имот лично от някой от съсобствениците се изчислява по месечната наемна цена за имота през съответния период.

 Съдът кредитира показанията на всички свидетели, чиито показания обсъди по-горе, като обективни, последователни и непротиворечиви, както помежду си, така и в съотношение с останалия събран доказателствен материал по делото.В тази връзка ищцата З. не установи по категоричен начин дали М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. са ползвали парцела, построените в него две сгради или обособени части от тях за конкретен период от време.Напротив-събрани са такива, сочещи, че единствено съделителя А. е ползвал изградените от него в съсобственото място обекти.

При така установените факти, съдът като съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи: Съгласно чл.32,ал.1 от ЗС, всеки от съсобствениците има право да ползва  общата вещ според нейното предназначение, като съгласно чл.32,ал.2 от ЗС, ако общата вещ се ползва само от един от съсобствениците той дължи обезщетение на останалите задето ги е лишил от възможността да си служат с нея. Следователно,за да се ангажира отговорността на съсобственика на основание  разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС, е необходимо да се установи, че вещта е съсобствена, че се ползва само от някой от съсобствениците, както и, че съсобственика лишен от ползването на вещта, е поискал обезщетение за ползите, от които е лишен.В случая е безспорно установено, че ищеца и ответниците са съсобственици на процесните имоти.Също така се установи, че ищцата С.З. е поискала обезщетение за ползването на процесния имот от ответниците М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц.. Остана недоказан факта, че процесният имот се е ползвал само от тях трите и твърдението на ищцата в тази насока остана недоказано. В гражданския процес всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доколкото представените по делото доказателства не установяват  безспорно, че само те трите са ползвали процесните недвижими имоти, като са лишили от ползване на общата вещ ищеца, съобразно квотата му, то и предявената претенция спрямо М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. като недоказана следва да бъде отхвърлена.

Предявена е и претенция от С.З. и спрямо съделителя К.А..

Тази претенция обаче е заявена в съдебно заседание на 05.06.2013г. в представена нарочна молба. Претендира се сума  в размер на 160867 лева за периода 1996г.-2013г., ведно със съответните законни лихви.Със становище вх.№4748/21.06.2013г. е отправено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва от 1996г. до 2013г.Настоящият състав на съда, намира претенцията за неоснователна.

Разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС предвижда правото на всеки съсобственик да участва в ползите от общата вещ съобразно на частта си.

В конкретния случай ако делбените имоти са допринесли ползи под формата на граждански плодове – наем, то С.З. би имала право да получи припадащата и се част от тях, съответстваща на притежаваната от нея 1/6 идеална част, но за това, за претендирания период е следвало да има отправена покана към съсобственика.

 Безспорно се установи, че ответника К.А. като съсобственик в този имот е изградил две сгради в които обособил павилиони и ги е ползвал за лични нужди. Няма спор и по отношение на това, че ответника А.  в действителност е лишил както ищцата З., така и останалите съсобственици от възможността да ползват тези имоти. В случая обаче, няма никакви доказателства по делото, че ищцата З. е отправила писмена покана до ответника К.А. да й заплати обезщетение за личното ползване на  процесния имот. Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС е категорична е ясна. Съдебната практика приема, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и само след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. В настоящия случай  такова писмено поискване няма.  Макар и съдебната практика да приема, че исковите молби по чл.31, ал.2 от ЗС  имат значение на покана, то в настоящия случай не може да се приеме, че депозираната искова молба е точно такава покана, тъй като  на първо място това  е искова молба по повод съдебна делба и второ в нея липсва изрично направено  искане за заплащане на такова обезщетение.В случая предявената претенция за заплащане на такова обезщетение е направено в първото по делото с.з. след допускане на делбата  Освен това, изграждането и ползването на двете сгради е извършено със съгласието и без противопоставянето от страна на другите съделители.

Съделителят К.А. счита, че е извършил в имота подобрения, довели до увеличаване на стойността на съсобствения имот чрез изграждането на двете сгради. Предявил е претенция срещу С.З.М.Я.С., З.Я.Д., Д.Я.Ц. и Т.Г.. Намира, че останалите съделители следва да му заплатят сумата, възлизаща общо в размер на 60 000 евро за построяването на двете процесни сгради.

В хода на производството не се спори, а и се доказа извършването на твърдените от съделителя подобрения .Тези подобрения са оценени от вещото лице на 111 747лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че останалите съделители безспорно са знаели за извършването на подобренията в имота, както и че никой от тях не се е противопоставял на извършването на подобренията от страна на К.А.. Правата на подобрителя в съсобствения имот са различни в зависимост от това дали владее целият имот за себе си или само собствената си идеална част, както и дали останалите съсобственици са дали изричното съгласие за извършването на подобренията или са знаели за тях, без да се противопоставят, или изрично са се противопоставяли. Според ТР № 85/68г. в първия случай правата се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, във втория – по реда на чл.60 и сл. ЗЗД, а в третия – по реда на чл.59 ЗЗД. В последните две хипотези въпреки, че вземането произтича от различен фактически състав, последиците са еднакви – вземането в размер на по - малката сума между тези на направените разходи и тази, с която се е увеличил делът на другия съсобственик в следствие на подобренията. В случая претенцията за подобренията, направени през 1991-1993г. г., попадат във втората хипотеза – без противопоставяне, тъй като такова не се установява от доказателствата по делото.

Претенцията обаче следва да се квалифицира по чл.12 ал.2 от ЗН, тъй като подобренията са извършени през 1991-1993г., а наследството е открито на 24.02.1996г, поради което и съдът приема, че погасителната давност за такова вземане е с начален момент подаването на исковата молба.Предвид горното, счита, че възражението на ищцата Ст.З. за изтекла погасителна давност за тази претенция е неоснователно.  

За уважаване на такава претенция е необходимо претендиращия да има качеството наследник, да е спомогнал за увеличаване на наследството, действията довели до увеличението да са извършени приживе на наследодателя и да са извършени без правно основание и претендиращия да не е бил възнаграден по друг начин напр.чрез завещание, дарение, ползване на имота. От събраните по делото доказателства се установява, че К.А. е ползвал еднолично и за себе си, както прилежащия терен, така и построените от него две сгради от построяването им до настоящия момент и от ползването е получавал доходи. Гражданските плодове, давани от вещите, видно от експертното заключение е по 27 000 лева – наемна стойност на 18 бр.павилиони на месец. За година, стойността е 324 000 лева. К.А. е увеличил наследствената маса с направените от него подобрение на стойност 111 747 лева. Предвид горното, съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като претендиращия съделител К.А. е бил значително възнаграден за увеличеното наследство със стойности над стойността на подобренията, както в периода преди откриване на наследството, така и след придобиване качеството му на съсобственик-сънаследник.

Предявени са претенции и от съделителите М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. срещу С.З. за сумата в общ размер 50 000 лева, или по 16 666 лева за всяка една от тях.

Както и претенция от страна на М.Я.С., З.Я.Д. и Д.Я.Ц. срещу Т.Г. за сумата в общ размер 50 000 лева, или по 16 666 лева за всяка една от тях. И двете претенции са недоказани и неоснователни. Видно от твърденията, се претендират сметки за подобрения, които не се извършили. По делото се прие за безспорно, че Г. и З. не са ползвали имотите.

Всеки от съделителите дължи заплащане на държавна такса за извършената делба на недвижимите имоти в размер на 4% върху стойността на дела, т.е. по 4 561.32 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, както и по 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

Ищцата С.З. претендира направените по делото разноски, които следва да и се присъдят съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направените от нея разноски се претендират в общ размер на 2482 лв., от които 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, 700 лв. -  възнаграждения за вещи лица,разноски по представяне на документи-200 лева, пътни разноски-332 лева и разноски за свидетел-50 лева. Съдът намира, че исканията за осъждане на ответниците за заплащане на разноски извършени от страната за документи, пътни разноски и разноски за свидетел, следва да се оставят без уважение, тъй като такива не са били указвани и възлагани от съда.На ищцата следва да се присъди сумата от 1900 лева, разноки за възнагаждания за вещи лица и за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, с площ 882 кв.м.,трайно предназначение:Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Имот за курортно-рекреационен обект, при граници и съседи: имот с № ********* ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор ******.1 и сграда с идентификатор ******.2., находящи се процесния поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр.Несебър, курортен комплекс „Слънчев бряг – запад” заедно с 18 броя павилиони за търговска дейност, от № 1 до № 18, всеки от тях на площ от 12 кв.м, изградени от бетонови панели, узаконени с акт №11/07.06.1994 г. на Кмета на Община Несебър/, при справедлива пазарна стойност на имотите за поземлен имот ****** - е 227 000лв./Двеста двадесет и седем хиляди лева./.за Сграда с идентификатор ******.1 -152 400лв./сто петдесет и две хиляди и четиристотин/ лева, Сграда с идентификатор ******.2 - 304 800лв./триста и четири хиляди и осемстотин/ лева. На обща стойност 684 200лв./шестстотин осемдесет и четири хиляди и двеста лева/

Получената от публичната продан сума трябва да бъде разпределена по равно между съделителите, както следва: 1/6 от продажната цена за С.П.З. с ЕГН **********,***; 1/6 от продажната цена за  К.П.А. с ЕГН - ********** ***; 1/6 от продажната цена за  Т.П.Г. *** с ЕГН – **********; 1/6 от продажната цена за  М.Я.С. *** с ЕГН – **********; 1/6 от продажната цена за  Д.Я. *** с ЕГН - ********** и 1/6 от продажната цена за  З. *** с ЕГН – **********.

ОТХВЪРЛЯ  предявената претенция по сметка с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС от С.П.З. с ЕГН ********** против З. *** с ЕГН – ********** , Д.Я. *** с ЕГН – ********** и М.Я.С. *** с ЕГН – ********** за заплащане на сумата от  130 550 лева общо за трите, или поотделно по една трета за всяка от тях, както и лихва за забава от 9 000 лева, или по 3000 лева за всяка една от ответниците обезщетение за  ползата от съсобствените им вещи, от която е била  лишена КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ  предявената претенция по сметка с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС от С.П.З. с ЕГН ********** против К.П.А. с ЕГН - ********** за сумата 160 867 лева за периода 1996г.-2013г., ведно със съответните законни лихви - обезщетение за  ползата от съсобствените им вещи, от която е била  лишена КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ  предявената претенция по сметка от К.П.А. с ЕГН – ********** против С.П.З. с ЕГН **********, Т.П.Г. с ЕГН - **********, М.Я.С. с ЕГН - **********, Д.Я.Ц. с ЕГН - ********** и З.Я. Дянкова с ЕГН – **********  за сумата общо в размер на 60 000 евро /шестдесет хиляди евро/, представляваща стойността на направени  подобрения, изграждането на два бр.сгради  с които се е увеличило наследството като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ  предявената претенция по сметка от М.Я.С. с ЕГН - **********, Д.Я.Ц. с ЕГН - ********** и З.Я. Дянкова с ЕГН – ********** против С.П.З. с ЕГН ********** И  Т.П.Г. с ЕГН - ********** за сумата общо в размер на сумата в общ размер 50 000 лева, или по 16 666 лева за всяка една от тях/, представляваща стойността на направени  подобрения като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С.П.З. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд-Несебър сумата от 4 561.32 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА К.П.А. с ЕГН - ********** ***, да заплати в полза на Районен съд-Несебър сумата от 4 561.32 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА  Т.П.Г. *** с ЕГН – **********, да заплати в полза на Районен съд-Несебър сумата от 4 561.32 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА  М.Я.С. *** с ЕГН – **********, да заплати в полза на Районен съд-Несебър сумата от 4 561.32 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА  Д.Я. *** с ЕГН - **********, да заплати в полза на Районен съд-Несебър сумата от 4 561.32 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА  З. *** с ЕГН – **********, да заплати в полза на Районен съд-Несебър сумата от 4 561.32 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА  К.П.А. с ЕГН - **********,  Т.П.Г. с ЕГН – **********; М.Я.С. с ЕГН – **********; Д.Я.Ц. с ЕГН - ********** и З.Я. Дянкова с ЕГН – ********** за заплатят на С.П.З. с ЕГН ********** сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Бурргас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: