Р
Е Ш Е Н И Е
№1919
гр. Пловдив,07.11.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 1914 по
описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, чрез ст. юриск.
Б., против Решение № 1155/27.06.2023 г.,
постановено по АНД № 7146/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е
отменено Наказателно
постановление № 20-1030-007563 от 31.10.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Пловдив, с което на П.Г.Д. на основание чл. 182, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
В касационната
жалба са изложени доводи, че решението е постановено в противоречие с
материалния закон. Изразено е несъгласие с извода на районен съд, че в случая
не са налице три или повече нарушения за една година, поради което не е
изпълнено изискването за системност на нарушението. Според жалбоподателя
извършеното нарушение на 08.08.2022г. се явява трето, което покрива изискването
на закона. Алтернативно счита, че районен съд е следвало да преквалифицира
деянието като такова извършено в условията на повторност. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – П.Г.Д.,
чрез адв.Й., в постъпил отговор по касационна жалба изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за настоящото производство.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав на Административен съд
Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
За да отмени Наказателно
постановление № 20-1030-007563 от 31.10.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Пловдив, с което на П.Г.Д. на основание чл. 182, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, районният съд е приел, че от събрания доказателствен материал, в
частност от представената по преписката снимка от клип, действително се
установява превишаване на определената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП стойност за
скорост в населеното място, извършено от П.Д. с посоченото в акта и НП моторно
превозно средство, представляващо административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според мотивите на съдебния акт не
са изтекли тримесечният срок от откриване на нарушителя, нито едногодишният от
извършване на деянието. Съдът е коментирал представената декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП ведно с копие от СУМПС, както и съставения протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Въз основа на протокола за последваща проверка
№ 123-СГ-ИСИС/02.12.2021г. е направил извод, че измерването на скоростта на
автомобила е било извършено с годно техническо средство. Позовавайки се на
разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и ТР №
3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС е посочил, че законът изисква системно нарушаване
на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице
след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, без значение дали е с
влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Според районен съд,
административнонаказващият орган се е мотивирал, че процесното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 2567481 и ЕФ
серия К № 6618248, като в случая не са налице три или повече нарушения за една
година, поради което не е изпълнено и изискването за системност на нарушението.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен.
Касационната инстанция намира за
доказано по несъмнен начин по делото, че административното нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е осъществено от обективна и субективна
страна от страна на ответника по касация П.Д.. Настоящия съдебен състав преценява като съответен на материалния закон извода
на районен съд, че конкретното нарушение неправилно е било квалифицирано от АНО
като системно по см. чл. 182, ал. 5 вр. § 6, т. 62 от ДР на
ЗДвП. Според последната разпоредба "системно"
е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в
сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Или иначе казано,
за да бъде наказан ответника по касация по реда на чл. 182, ал. 5
от ЗДвП, следва да е установено, че към датата на последното нарушение –
08.008.2022 г. той е наказван три или повече пъти, с влезли в сила наказателни
постановления или електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал.
2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от 08.08.2021 г. В случая първия ЕФ серия К № 2567481 за такова
нарушение е влязъл в сила на 15.11.2021г., а на 01.08.2022г. е влязъл в сила ЕФ
серия К № 6118248 за същото нарушение, поради
което настоящото, извършено на 08.08.2022 г. е трето поред нарушение в
едногодишния срок от 15.11.2023 г. Безспорно в случая не е налице
квалифициращият признак системност по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, но районен съд
е следвало да прецени дали е налице квалифициращият признак повторност по
см. § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП,
а такова е нарушението извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174,
ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление,
с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В
тази връзка ще следва да се съобрази и че двата електронни фиша серия К № 2567481 и серия К № 6118248 са за
нарушение по чл.182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
При
констатиране на горното въззивният съд е бил длъжен да упражни правомощието си
по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да измени НП, като при същите факти
– управление на МПС с превишена скорост– приложи закон за по-леко наказуемо
административно нарушение. В този смисъл е т. 1 от Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия. Изложеното налага отмяна на оспорения съдебен
акт.
В съответствие
обаче със задължителните указания, съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното
производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени
решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба. Според мотивите на посоченото ТР, подведеният под административнонаказателна
отговорност субект трябва да разполага в касационното производство с възможност
за защита не само срещу съставомерните факти, установени от административно-наказващия
орган, но и срещу тяхната правна квалификация, независимо дали тя е дадена от
административно-наказващия орган или за първи път от районния съд.
С такова
правомощие обаче разполага първата съдебна инстанция по арг. от същото
тълкувателно решение (т. 1), а и според вече изричната уредба в ЗАНН – чл.
63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 23.12.2021 г.). При еднородност на фактите и обстоятелствата по
нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна
инстанция има правомощието да измени НП като се преквалифицира нарушението като
извършено без квалифициращия му признак "системно", като в
съответствие с това се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение –
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, относима в настоящия
случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, или ако бъде
установен квалифициращ признак "повторно" в съответствие с него се
приложи закон отново за по-леко наказуемо нарушение в сравнение със
санкционната норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, а именно тази на чл.
182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Като е отменил оспореното пред него наказателно
постановление и не е упражнил правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1, във
вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) при наличието на основание за това, районният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяната на
обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивната инстанция.
На основание чл.
226, ал. 3 АПК, районният съд следва да се произнесе и по искането за
присъждане на разноските, претендирани в настоящото производство.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1155 от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 7146/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Пловдив, при съобразяване на задължителните указания, дадени с
настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: