Р Е Ш Е Н И Е
№ 998 31.07.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд ХIХ административен състав, в публично заседание на девети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. Х.Х.
2. МАРИНА Н.
Секретар:
Г. Д.
Прокурор:
Х. К.
като
разгледа докладваното от съдия Хр. Х. КАН дело № 642 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по глава ХІІ от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от З.В.Ж., ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН **********, Д.
ВЪЛКОВА Г., ЕГН**********, ВАСИЛ ПЕТРОВ ЖЕЧЕВ ЕГН ********** /встъпил в процеса
като наследник на починалата С.М.К./, И.М.К. ЕГН **********, Н.Н.Т., ЕГН **********, А.Н.Т., ЕГН **********, Х.С.Т., ЕГН **********,
С.Х.Т., ЕГН**********, Н.Х.Т., ЕГН **********, К.К.М.,
ЕГН **********, Р.К.Х., ЕГН **********, И.Н.И., ЕГН **********, К.И. РЕТКОВА, ЕГН
**********, Б.В.П., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адвокат А.Ж. ***, против Решение №3/31.01.2020г. постановено по адм. дело № 30/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е ОТХВЪРЛЕНА жалбата им против раздел III на Решение № 3044/18.05.2017г.
на ОС „Земеделие” – Созопол, с което на наследниците на Н.М.Т.е отказано
възстановяването в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните
три имота: НИВА с площ от 2.638 дка в местността „Аклади”, НИВА с площ от 0.600 дка в местността „Аклади” и НИВА с площ от 2.407 дка в местността „Ачмите”, трите в землището на гр.Черноморец, община
Созопол.
С
касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение на Районен съд – Бургас
и отмяна на Решение № 3044/18.05.2017г. на ОС „Земеделие” – Созопол, с което на
наследниците на Н.М.Т.е отказано възстановяването в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на посочените три имота. Иска се от съда да признае
правото на собственост на жалбоподателите по отношение на процесните имоти и да
върне преписката за ново произнасяне на административния орган. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба са изложени възражения, че
оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон и трайно установената практика.
В съдебно заседание касаторите, чрез процесуалния им представител адвокат Ж.,
поддържат жалбата съобразно изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба - Общинска служба „Земеделие и гори”
гр.Созопол, редовно и своевременно уведомен, не се представлява в съдебно
заседание. По делото е постъпил писмен
отговор на касационната жалба от пълномощника му Станислава К. – старши
юрисконсулт, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли се
за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министерство на отбраната,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема отношение
по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и следва да бъде отменено на основание посочените в касационната
жалба мотиви.
Бургаският
административен съд, XIX касационен състав, намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а
разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са
следните:
Обжалваното решение е
постановено въз основа на следните, приети за установени от първоинстанционния
съд факти:
Жалбоподателите
са наследници на Н.М.Т., бивш жител ***, починал на 22.03.1948 год. С
обжалвания в настоящото дело раздел ІІІ от Решение № 3044/18.05.2017 год.
ответният административен орган е постановил отказ за възстановяване в стари
реални граници на три имота в землището на гр.Черноморец – нива с площ от 2.638
дка в местността „Аклади“, нива с площ от 0.600 дка в
местността „Аклади“ и нива с площ от 2.407 дка в
местността „Ачмите”. В решението са изложени мотивите
за постановения отказ – нивите с площ от 2.638 дка и 0.600 дка попадат в терен
на Министерството на отбраната, а третата нива – в урбанизираната територия на
с.Атия, Община Созопол.
По делото е изготвено и прието
експертно заключение, което първоинстанционният съд
цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че нивата с площ от 2.407
дка – по т. 3 от обжалваното решение, попада в урбанизираната територия на с.
Атия. За другите два имота – с площ от 2.638 дка и 0.600 дка, е посочено, че са
част от поземлен имот с идентификатор 81178.7.136 по КККР на гр.Созопол,
представляващ терен със специално предназначение и ползване, държавна частна
собственост.
При така приетата от Районен съд
– Бургас фактическа обстановка, същият е преценил жалбата за неоснователна. Приел
е, че постановеният атакуван административен акт – т. ІІІ от Решение №
3044/18.05.2017 год., е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в изискуемата форма, при спазване на материалния закон. Оплакването на
жалбоподателите с твърдението, че липсват законови пречки за възстановяване
правото им на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници –
чл.10а, ал.1 от ЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е намерил
за неоснователно. По отношение нивата с площ от 2.407 дка в м. „Ачмите“ е установено, че тя попада изцяло в урбанизираната
селищна територия на с. Атия, т. е. според районният съд по отношение на него е
проведено мероприятие, което изключва приложението на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съдът
е посочил, че това обстоятелство е установено от вещото лице по приетата
експертиза, неоспорена от страните и не е проведено насрещно доказване от
жалбоподателите.
В мотивите на обжалваното решение
е отбелязано, че по отношение на другите две ниви – по т. ІІ, подт. 1 и 2 от обжалваното решение, вещото лице сочи, че
попадат в поземлен имот със специално предназначение – с идентификатор
81178.7.136 по КККР, одобрена през 2007 год., като върху нивата от 2.638 дка и
понастоящем съществуват изградените едноетажна масивна жилищна сграда,
водомерна шахта и трафопост. Поради това съдът е приел, че по отношение тези
два имота е проведено единно общо мероприятие по см. на § 1в, ал.1 и 2 от ДР на
ППЗСПЗЗ – отреждане и обособяване на терена за военно поделение на МО на РБ, а
това прегражда възможността за възстановяване в стари реални граници. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в случая
е налице общо мероприятие, отредило терена на сега съществуващия ПИ с
идентификатор 81178.7.136 за нуждите на отбраната на страната, като това
мероприятие включва изградените постройки и незастроената част от земята. Посочил
е, че съществуването на военното поделение 1381 към влизане в сила на ЗСПЗЗ
през 1991 год. не е спорен по делото факт, поради което възстановяването по
реда на чл.10б от с. з. е неприложимо, като е цитирал и съдебна практика в този
смисъл - Решение № 754/17.04.2019 год.
по КНАХД № 262/2019 год. на АдмС-Бургас и Решение №
22/11.02.2011 год. по гр. д. № 1339/2009 год. на ВКС. Относно лошото техническо
състояние и това, че отдавна е преустановената експлоатация на изградените
постройка и съоръжения, според районният съд това не изключва приложението на
законовата забрана за възстановяване на правото на собственост в стари реални
граници.
Настоящият
касационен състав намира изводите на първоинстанционния съд, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма за законосъобразни
и обосновани.
Предмет на изследване от касационната
инстанция е именно наличието на елементите от фактическия състав на
реституционната норма на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ и липсата на пречките за възстановяване на собствеността, визирани в чл.10, ал.7, чл.10б , ал.1 и чл.24, ал.2 - 4 от ЗСПЗЗ. За
да се възстанови собствеността върху един имот, съдът следва да приеме за
безспорно установено правото на собственост на наследодателя на жалбоподателя
върху имота - земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС,
респективно към момента на отнемането му или одържавяване и т. н., наличието на
данни за стари /възстановими/ реални граници на имота и липсата на извършено,
съгласно изискуемите правила и норми застрояване, респективно осъществяване на
строително мероприятие или други посочени по-горе пречки за реституирането му.
Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, пречка за възстановяване на собствеността на притежавалите земеделски
земи, е наличието на застрояване върху тях или провеждане на мероприятия. В
случая сочената разпоредба има предвид не строеж на единични сгради, а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена като комплекс от
строителни дейности, и се отнася за земеделски земи, находящи
се както в строителните граници на населените места, така и извън тях, като не
се изисква установяване законност на извършеното строителство или на
проведеното мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността. Нормите
на чл.24, ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ
препятстват реституиране на собствеността върху земи, предназначени и служещи
за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и
отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и
общините и др. Разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ касае правата на третите лица, които законно са построили сгради върху
земеделски земи, включени впоследствие в строителните граници на населеното
място.
Релевантият момент
за извършване на преценката за наличието, респективно липсата на пречки за
възстановяване на собствеността е моментът на влизане на ЗСПЗЗ в сила, а не
момента на постановяване на решението на съответната поземлена комисия. В случая към момента на влизане на
ЗСПЗЗ в сила, процесните два имота нива с площ
от 2.638 дка в местността „Аклади” и нива с площ от
0.600 дка в местността „Аклади”, са били
публична държавна собственост, част от военно поделение, т.е. по отношение на
тях мероприятието е било изпълнено и е имало извършено строителство и спрямо
тях е била налице хипотезата, предвидена както в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а също и в чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата регламентира само завареното фактическо
състояние на имота, поради което настъпилите след това промени – както на предназначението,
така и на собствеността, са последващи и не се
обхващат от предпоставките на закона, при който реституцията на земята е
възможна – арг. от Определение
№ 363 от 07.05.2009г. по гр.д. № 332/2009г. на ВКС. В този смисъл са
неотносимо и без значение за предмета на спора е и ПМС № 232 от 1993г.
В този
смисъл следва да се приеме, че е законосъобразен и обоснован изводът на
районния съд по отношение на двете ниви – по т. ІІ, подт.
1 и 2 от Решение № 3044/18.05.2017г. на ОС „Земеделие” –
Созопол, а именно, че не е възможно възстановяване правото на собственост върху
същите. От установените по делото факти и обстоятелства и от заключението на
възложената съдебно-техническа експертиза следва изводът, че тези два имота попадат
в хипотезата на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ и спрямо тях не може да бъде възстановена
собствеността им на наследниците на Н.М.Т.. По делото е установено
безспорно, че същите попадат в поземлен имот със специално предназначение с
идентификатор 81178.7.136 по КККР, одобрена през 2007 год. Посоченото от
първоинстанционния съд обстоятелство, че върху нивата от 2.638 дка и
понастоящем съществуват изградените едноетажна масивна жилищна сграда, водомерна
шахта и трафопост, поради което съдът е приел, че по отношение тези два имота е
проведено единно общо мероприятие по см. на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ –
отреждане и обособяване на терена за военно поделение на МО на РБ, не е
задължителна предпоставка, която препятства възстановяване собствеността им на касаторите, защото в чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ няма такова
изискване. Според цитираната разпоредба
достатъчно е земеделските земи да са предоставени на Министерството на отбрана
за цели непосредствено свързани с отбраната и сигурността на страната и няма
изискване да са проведени мероприятия по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и пар.1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. В този аспект се явява неоснователно
възражението на процесуалния представител на касационните жалбоподатели, че
намиращите се в нивата от 2.638 дка постройки са стари и негодни, тъй като
приложението на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ не е обвързано с наличието на такива.
Същевременно настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано по
отношение на нивата с площ от 2.407 дка в м. „Ачмите“.
В
мотивите си първоинстанционния съд се задоволил да посочи, че нивата с площ от
2.407 дка в м. „Ачмите“ попада изцяло в
урбанизираната селищна територия на с.Атия, което според районният съд
означава, че по отношение на този имот е проведено мероприятие, което изключва
приложението на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Този извод на съда е необоснован и не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Неясно е откъде съдът е
направил извод, че по отношение на процесния имот е проведено мероприятия по
смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Липсва описание на самото мероприятие, какво
представлява то по своя характер и въз основа на кои факти и доказателства
съдът прави извод, че такова е осъществено. От заключението на възложената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът не е застроен,
което е необходимо условие, както по отношение на земеделските земи намиращи се
в урбанизирани територии, така и за тези извън тях. Отделно от това не е ясно как
вещото лице е достигнало до извода, че имотът не е застроен, след като не е
определил точното му местонахождение с обозначаване на границите му, респ. не
го е индивидуализирал.
Нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ въвежда изискване да е извършено строителство или да е осъществено друго
мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на
собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице
пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като
преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на
собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в пар.1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че първоинстанционният
съд в случая не е изследвал хипотезите на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, т. к. не са установени границите на имота, респ. след като същият не е индивидуализиран
не би могло да се твърди дали е застроен или не, с оглед на това да се прецени дали
попада в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, което евентуално би било
предпоставка и пречка за възстановяване собствеността му на наследниците на Н.М.Т.. Като не е изследвал наличието или липсата
на предпоставките по чл.10б от ЗСПЗЗ и
не е изложил фактически и правни изводи във връзка с тези констатации, въззивния съд е постановил неправилно и необосновано
решение в частта му по отношение на нивата с площ от 2.407 дка в м. „Ачмите“,
което следва да се отмени в тази му част и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на БРС при спазване на гореизложените указания за
правилното приложение на закона. Решението следва да бъде отменено и в
частта за разноските, които следва да бъдат определени от районния съд при
новото разглеждане на делото.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, Административен
съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №3/31.01.2020г. постановено по адм. дело № 30/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е ОТХВЪРЛЕНА жалбата против раздел
III на Решение № 3044/18.05.2017г. на ОС „Земеделие” – Созопол в частта, с която на наследниците на Н.М.Т.е
отказано възстановяването в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следния имот: НИВА с площ от 2.407 дка в
местността „Ачмите”, в землището на гр.Черноморец, община
Созопол, а също и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане в тази му част от друг състав на съда.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.