Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 21.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Жени Стойчева, като разгледа докладваното от съдията Кунчева в.гр.дело № 350 по описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на
Прокуратура на Република България, подадена чрез прокурор в Районна прокуратура
– гр. Плевен, срещу решение № 22 от 10.02.2020 г. на Районен съд – гр. Никопол,
постановено по гр.д. № 142/2019 г., в частта му относно началния момент на
присъдената законна лихва върху присъденото с решението обезщетение в размер на
3000 лв. Въззивният жалбоподател счита, че в тази му част първоинстанционното
решение се явява недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по
незаявена претенция, доколкото ищецът е претендирал законна лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска, и моли окръжният съд да го
обезсили.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Плевен.
Ответникът по въззивната жалба Д.И.Д.
не ангажира становище.
Като взе предвид данните по делото и
оплакванията във въззивната жалба, Плевенският окръжен съд намира жалбата за
процесуално допустима и основателна, предвид следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Д.И.Д.,
чрез пълномощника му адв. С.Б. ***, срещу Прокуратура на Република България, за
заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени
вреди, причинени в резултат на незаконно
обвинение по н.о.х.д. № С-3/2011 г. на РП – Никопол, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С постановеното по делото съдебно
решение от 10.02.2020 г. така предявеният иск е уважен за сумата 3000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
в резултат на повдигнатото на 07.09.2011 г. по ДП № С-3/2011 г. по описа на НРП
и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т.5, вр. с
чл. 209, ал. 1 от НК, прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с
постановление от 13.03.2014 г., в сила от 10.07.2015 г. на НРП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2015 г. до окончателното й
заплащане, като за разликата до общо претендираната сума от 5000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен.
Така постановеното от районния съд решение е
недопустимо в частта му, в която е присъдена законна лихва върху главницата по
иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, считано от 11.07.2015 г. до
датата на подаване на исковата молба – 21.03.2019 г. Това е така, тъй като с
исковата молба е заявено изрично искане от ищеца да му бъде присъдена законна
лихва върху претендираната сума като обезщетение за неимуществени вреди от
подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. При това
положение първоинстанционният съд се е произнесъл плюс петитум, което налага
обезсилване на решението в тази му част и прекратяване на производството.
Така мотивиран, Плевенският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 22 от 10.02.2020
г. на Районен съд – Никопол, постановено по гр.д. № 142/2019 г., В ЧАСТТА МУ, в
която по уважения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е присъдена законна лихва върху
главницата от 3000 лв. за периода от
11.07.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.03.2019 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: