Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../04.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5594 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И.Д.А.
срещу „Т.И.“ * осъдителен
иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2040 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконно уволнение за периода от 13.02.2018 г. до 02.04.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил уволнен от
ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като с влязло в сила
решение по гр.д. № 15192/2017 г. на Районен съд – Варна е признато за незаконно
уволнението и ищецът е възстановен на работа. Навежда довод, че с решение по
в.гр.д. № 283/2018 г. на Окръжен съд – Варна му е присъдено обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за времето от 02.10.2017
г. до 13.02.2018 г. в размер на 1848,21 лв., ведно със законната лихва, считано
от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, което решение е
влязло в законна сила на 30.01.2019 г., предвид произнасянето на ВКС с
Определение № 72/30.01.2019 г. по гр.д. № 2711/2018 г., с което касационните
жалби на двете страни са оставени без уважение. Поддържа, че за периода от
02.10.2017 г. до 02.04.2018 г. не е получавал трудово възнаграждение и тъй като
за времето до 13.02.2018 г. му е присъдено частично обезщетение, счита че му се
дължи такова и за времето до 02.04.2018 г. Сочи, че получаваното от него брутно
месечно възнаграждение е в размер на 1000 лв., което било признато от
работодателя му в производството пред ВРС. В този смисъл моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът не се
явява, представлява се от процесуалния й представител по пълномощие адв. Трендафилова,
която поддържа предявения иск и моли за уважаването му съобразно размера
установен от вещото лице. Намира, че възражението за прихващане на следва да се
уважа, доколкото тази сума е преведена през м. октомври и независимо дали е
заплата или обезщетение, ищецът не е получил дължимото му обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Т.И.“ *, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се размера на претенцията за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Признава се обстоятелството, че уволнението
на ищеца е отменено с посоченото съдебно решение и че му е присъдено
обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.12.2017 г. до
13.02.2018 г. в размер на 1848,21 лв., изчислено на база уговорена основна
месечна заплата по трудов договор в размер на 750 лв. Релевира
се насрещно възражение за прихващане с платено на основание чл. 220, ал. 1 КТ
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 592,10 лв., което ответникът
счита за недължимо платено, предвид заявената претенция за заплащане на
обезщетение за оставане без работа след уволнението. Моли се за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуален представител адв. Станев,
оспорва иска, поддържа направеното си възражение за прихващане с изплатеното от
работодателя обезщетение за неспазено предизвестие, доколкото двете обезщетения
припокриват един и същи период от време и последното е недължимо платено.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и
с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че с
влязло в законна сила Решение № 5265 от 15.12.2017 г., постановено по гр.д. №
15192/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, е признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № */02.10.2017 г. на „Т.И.“ *, и
същият е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност –
„диспечер транспортни средства“, както и че с влязло в законна сила Решение №
279 от 20.02.2018 г., постановено по в.гр.д. № 283/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1848,21 лв.,
представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, за периода от 01.12.2017 г. до 13.02.2018 г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 01.12.2017 г.
Видно от мотивите на
решение № 5265/15.12.2017 г. по воденото между страните на гр.д. № 15192/2017
г. на ВРС в производството е предявено възражение за прихващане от
ответника-работодател за сумата от 592,10 лева, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220,ал. 1 от КТ, която ищецът не е оспорил, че е
получил.
С решение № 279/20.02.2018
г. по в.гр.д. №283/2018 г. по описа на ВОС претенцията на ищеца по чл. 225 от КТ е била уважена, и е разгледано възражение за прихващане, като съдът е
формирал мотиви за неоснователност на същото.
Видно от представения по делото отчет по
сметка от 13.11.2017 г., на 13.11.2017 г. по сметка на И.А. е преведена сумата
от 631,40 лева, като основание на превода е отбелязано, че същата съставлява
заплата за месец 10.2017 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца е
м.09.2017 г., на база на който са направени изчисленията за оставане без
работа. Съобразно заключението за периода от 13.02.2018 г. до 02.04.2018 г.
обезщетението за оставане без работа възлиза на сумата от 1261,90 лева. Вещото
лице след проверка в счетоводството на ответника е установило, че изплатеното
от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие възлиза на сумата от
591,10 лева.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ.
За основателността на
предявения иск ищецът следва да установи оставането си без работа поради
уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и
размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил
преди уволнението.
В случая не е спорно, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 02.10.2017 г.,
както и присъждане на обезщетение в полза на работника за оставане без работа
за периода от 01.12.2017 г. до 13.02.2018 г. Оставането без работа на работника
в процесния период от 13.02.2018 г. до 02.04.2018 г.
поради незаконното уволнение, отменено с влязло в сила решение, не се оспорва
от работодателя, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за
уважаване на иска по основание.
За установяване размера
на претендираното обезщетение за оставане без работа
в периода от 13.02.2018 г. до 02.04.2018 г., съдът взе предвид заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която кредитира
като обективна и компетентно дадена. Съобразно заключението размерът на това
обезщетение възлиза сумата от 1261,90 лева, изчислено на база последен пълен
отработен месец, поради което съдът приема, че искът е основателен до този
размер. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват по-висок
размер на обезщетението за оставането без работа. За разликата до пълния
предявен от 2040 лева искът следва да се отхвърли.
Спорът пред настоящата
инстанция се концентрира върху релевираното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане с вземането на ответника на
сумата от 592,10 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по
чл. 220,ал. 1 от КТ.
Съдът
намира, че така направеното възражение за прихващане е обхванато от силата на пресъдено нещо на решение № 279/20.02.2018 г. по в.гр.д.
№283/2018 г. по описа на ВОС, поради което не може да бъде преразглеждано в
настоящото производство.
Съобразно
разпоредбата на чл. 298 от ГПК решението влиза в сила и по отношение на
разрешените с него искания и възражение за прихващане, като в друг спор същият
въпрос между същите страни не може да бъде пререшаван (аргумент чл. 299 от ГПК).
Съгласно
трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 623/2002
г. на ВКС, ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС,
Решение
№ 45 от 22.04.2009 г. по т.д. № 483/ 2008 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 3/27.04.2016 г. по гр.дело
№ 3999/2015 г. на ВКС, II г.о., което
настоящият съдебен състав споделя, по възражението за прихващане се формира
сила на пресъдено нещо независимо дали съдът е
признал или отрекъл предявеното вземане, като единствено в хипотезата, при
която възражението за прихващане е било отхвърлено поради неизискуемост или некомпенсируемост на вземането, сила на пресъдено
нещо не се формира.
В случая
обаче видно от представените по делото доказателства това възражение за
прихващане – недължимо платено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ в размер на 592,10 лева е било релевирано и пред
съда в предходно разгледан спор между страните по гр.д. №
15192/2017 г. С влязло в сила решение № 279/20.02.2018 г. по в.гр.д. №283/2018
г. по описа на ВОС, с което претенцията на ищеца по чл. 225 от КТ е била
уважена, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на релевираното възражение за
прихващане, като съдът е формирал мотиви за неговата неоснователност.
Обосновано е, че се касае за изплатено обезщетение за неспазено предизвестие и
същото не е недължимо платено на ищеца. Макар и посочено като второ основание
за неоснователност на възражението за прихващане, съдът е разгледал последното
по същество и е формирал мотиви в тази насока - че не е недължимо платено. Това
обстоятелство препятства възможността за извършване на преценка в хода на
настоящото производство на основание чл. 299 от ГПК.
По изложените по-горе съображения
предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан за
сумата от 1261,90
лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно
уволнение за периода от 13.02.2018 г. до 02.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, а в останалата част до претендирания
размер от 2040 лева – да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска. Съобразно направеното искане и
представените доказателства дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
присъди в полза на адвокат Трендафилова на основание чл.38 от ЗАдв, а именно в размер на 309,29 лева, съобразно уважената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане от ответника,
съдът намирам, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 152,57
лева, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ще следва
да бъде осъден ответника да заплати по сметка на ВРС сумата от 112,33
лева, представляваща държавна такса по предявения иск и депозит за вещо лице по
ССчЕ.
Мотивиран от горното, Варненският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.И.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1261,90 лева (хиляда
двеста шестдесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение за
периода от 13.02.2018 г. до 02.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 225,
ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 1261,90 лева до пълния претендиран
размер от 2040 лева.
ОСЪЖДА „Т.И.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ганка
Трендафилова, с адрес на кантората гр. Варна, бул. „Сливница“ №100а, сумата от 309,29
лева (триста и девет лева и двадесет
и девет стотинки), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.И.“
*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *, сумата от 152,57 лева (сто петдесет и два лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.И.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 112,33 лева (сто и дванадесет лева и
тридесет и три стотинки), представляваща държавна такса по предявения иск и
депозит за вещо лице по ССчЕ, на основание чл. 78,
ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от 04.10.2019 г. на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: