РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Нова Загора, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Г. ЛЮБ. Й. Гражданско дело №
20202220101091 по описа за 2020 година
Производството е по чл.108 от ЗС и по чл.537,ал.2 от ГПК.
Образувано е по искова молба от Й. М. К. с ЕГН ********** и адрес: ******,Ф. Б. Х.
с ЕГН ********** и адрес: ****** и И. М. Я. с ЕГН ********** и адрес: ***** в качеството
й на наследник и съсобственик на наследствена част от недвижим поземлен имот в
с.Филаретово, чрез адв.Д. Й. от АК - Варна против Я. Х. Я. с ЕГН ********** и Х. А. Я. с
ЕГН ********** - и двамата с адрес: ***** в качеството им на собственици в режим на
СИО на недвижим поземлен имот по давностно владение и покупка по нот.акт.№ 84, т.III,
рег.№ 2824, д.№ 442/08.09.2008 г. и Н. Я. Ч. с ЕГН ********** и съпруга и Р. Ю. Ч. с ЕГН
********** и адрес: *****, в качеството им на собственици на недвижим поземлен имот по
нот.акт.№ 53, т.IX, рег.№ 3497, д.№ 597/17.11.2008 г.
Иска се и частична отмяна на издадените нотариални актове-1. за обстоятелствена
проверка на първите двама ответници и 2.нотариалния акт,с който те са продали на третата
ответница процесния имот.
Предявен е при условията на чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск от ищците
срещу ответниците за заплащане на наем върху процесния имот в размер на 6000/шест
хиляди/лева за времето от 07.12.2015г.до 07.12.2020г,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 07.12.2020г.до окончателното заплащане на дължимите обезщетения или
до 30.09.2021г.Искът е с правно основание чл.228 и сл.от ЗЗД.
В молбата си ищците посочват, че по силата на нотариален акт № 52, т.I, д.№
71/16.09.1980 г. на А.А.Х. - Котленски районен съдия, на основание постановлението й от
29.08.1980 г., издадено въз основа на извършена обстоятелствена проверка по нот.дело №
71/1980 г. техният наследодател Мустафа Х. Х. с ЕГН **********, починал на 15.06.2019 г.,
видно от вписания акт за смърт № 0074/01.10.2020 г. в удостоверение за наследници №
316/02.10.2020 г. на кметство с.Филаретово, общ.Котел, бивш жител на с.Филаретово,
шофьор, бил признат за собственик - съсобственик на следния недвижим поземлен имот:
1
Дворно място извън чертите на с.Филаретово - Сливенски окръг, състоящо се от
860.00 кв.м при граници, и съседи : улица, А.П.., А.К., както и върху следните помещения от
построената върху него къща, а именно:
- стая и избено помещение в североизточната част от първия етаж, и
- стая и салон в североизточната част на втория етаж от същата,
като тарифната оценка на имота, определена от ОбНС-КОТЕЛ била към него момент
= 5604.00 лв.
Излага, че през 1989 г. семейство им напуснало страната и се преместили да живеят в
Република Турция /по време на така наречената „екскурзия“/, като до настоящият момент
никой от родителите им не се бил разпореждал с този признат им за собственост недвижим
поземлен имот на ****, с.Филаретово, макар и частично от построената жилища сграда на
два етажа.
Твърди се, че без тяхното знание и съгласие първите двама ответници се сдобили с
нотариален акт за собственост върху същия недвижим поземлен имот № 84, т.III, рег.№
2824, дело № 442/08.09.2008 г., придобит по давностно владение и покупка, като последното
твърдение по никакъв начин не било подкрепено с писмени доказателства за закупуване
на каквато и да е част от имота. Сочи се, че тези ответници се сдобили с констативен
нотариален акт за целия имот, представляващ:
- дворно място, съставляващо поземлен имот пл.№ 14, с квадратура от 1373.00 кв.м
по кадастрален план на с.Филаретово, ведно със
- построената паянтова жилищна сграда със застроена площ = 78.00 кв.м, състоящ се
от:
а/ приземен етаж - две избени помещения с квадратура = 32.00 кв.м и
б/ пьрви жилищен етаж състоящ се от три стаи, салон и входно антре /без посочване
на квадратурата им/
- При граници и съседи: ПИ, ПИ № 13,16,17 и улица,
- с даньчна оценка на имота: = 2447.70 лв., както и
- посочване, че имотът не е актуван с aкт за държавна или общинска собственост,
няма държавен или общински произход и не е изключван от строителните граници, което не
отговаряло на истината, посочена в н.а.№ 52,т.1,д.71/16.09.1980 г. че признатият имот в
собственост на наследодателят им бил „извън чертите на с.Филаретово“.
Твърди се, че сдобивайки се с цитираният по-горе и описан подробно н.а. първите
двама ответници били нарушили тотално тяхната призната собственост, както по отношение
на частта им до 860.00 кв.м, така и по отношение на собствеността им в сградата - стая и
мазе на първи етаж и стая и коридор /салон/ на втория жилищен етаж от целия имот, като
по този начин те владеели тези части без правно основание и били най-обикновени
държатели, с което им нанасяли сериозни имуществени щети и неимуществени вреди,
които ще конкретизират по-долу.
Посочва още, че независимо от горецитираното неправомерно поведение от страна на
първите двама ответници, последните в съвсем кратък срок - само 60 дни, неправомерно
продали този имот /в цялост/ на дъщеря си Н. Я. Чауш с ЕГН **********, която закупила
имота за сумата = 5000.00 лв., но в режим на СИО, което било видно от фамилията й, т.е.
нейното семейство придобило в собственост цитираният по-горе имот на основата на
порочен нотариален акт за собственост /н.а.№ 84/ и придобивайки тази собственост в този
обем, правила и размери също тотално признатата им собственост до размера на дворното
място от = 860.00 кв.м и собствеността им на първи етаж от стая и избено помещение /две
мазета/ и собствеността им на една стая и салон на втория етаж в североизточната му
част, което ценят същото, като владеене без правно основание и били най-обикновени
2
държатели на чужди части от целия имот.
По този начин ответницата Ч. /в режим на СИО/ неоснователно упражнявала
фактическа власт върху чужди недвижими части от поземлен имот пл.№ 14, до размера на
= 860.00 кв.м от дворното място, стая и избено помещение на първи етаж, и стая и салон от
втори жилищен етаж, и за двата етажа в североизточната част на сградата /с неустановена
квадратура и обем, вкл. и РЗП за цялата постройка/, което предопределяло и обуславяло
като един от елементите за нарушение на вещните им права като
собственост/съсобственост вкл. и по пътя на наследството на защита на правата им на
собственост, тяхната реална възможност да си ревандикират същата и да се разпореждат
със същата в рамките на гражданското законодателство на РБ.
Ето защо желаят да бъдат призовани на съд и след като съда се убеди в правотата на
твърденията им и ръководейки се от:
- ищецът и другите сънаследници не са предавали владението на от ветниците,
- невъзможността съсобственици придобили недвижим имот на едно и също
основание, да придобият дяловете на други съсобственици по давностно владение,
- тъй като ответниците се явяват винаги държатели, особено при наличието на н.а.№
52, т.I, д.71/16.09.1980 г. до размера на описаната конкретна собственост върху дворното
място и частите от сградата на двата етажа в североизточната й част, да постанови съдебен
акт, по силата на който:
- да констатира спрямо ответниците, че ищците са изключителни собственици на:
а/ дворно място от = 860.00 кв.м
б/ стая и избено помещение на първи етаж от сградата, находящи се в нейната
североизточна част,
в/ стая и салон на втори жилищен етаж от сградата в нейната североизточна част и
ДА ОТМЕНИ н.а. на ответниците до посочената собственост на ищцата И
- да осъди ответниците да предадат владението на описаната по-горе собственост.
С исковата молба ищцата представя писмени доказателства по опис и моли съда да ги
приеме.
Отправя към съда доказателствени искания за допускане и назначаване на съдебно-
техническа /геодезическа/ експертиза, която след запознаване с материалите по делото,
оглед и замервания на място, да изготви заключение, с което да отговори на конкретни
въпроси, посочени подробно в писмена молба на първото по делото заседание, както и
съдебно-икономическа експертиза за пазарна стойност на собствеността им към момента на
образуване на делото, както и за целия имот, а също и да допусне до разпит един свидетел /в
режим на довеждане/.
Видно от исковата молба е, че първите двама ответници са продали процесния имот
на дъщеря си, която го закупила за сумата от 5000 лева, „но в режим на СИО“, поради което
съпругът й се явява задължителен другар в процеса и съдът е конституирал като ответник
по делото и Р. Ю. Ч. с ЕГН ********** и адрес: *****.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Я. Х.
Я. и Х. А. Я., чрез пълномощника им адв.М. Г. от АК - Сливен, с който се посочва, че
намират исковата молба за редовна, а предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Относно обстоятелствата, на които се основава иска ответниците не оспорват, че:
Й. М. К. е наследник и дъщеря на М.Х.Х. /брат на първия ответник/.
През 1989 г., М.Х.Х. заедно със семейството си напуска страната, и се премества да
живее поС.но в РТурция, където и умира, а там продължават да живеят неговите наследници
и към настоящия момент.
3
Видно от приложения нот.акт № 52, том I, дело № 71/16.09.1980 г. на А.Х. - съдия при
КРС било видно, че М.Х.Х. е собственик на дворно място, извън чертите на населеното
място с площ 860 кв.м, както и върху следните помещения от построената върху него къща,
а именно стая и избено помещение в североизточната част от първия етаж, стая и салон в
североизточната част от втория етаж от същата.
Заявява се, че ответниците оспорвали всички останали обстоятелства изложени в
исковата молба.
Излагат се подробно възраженията им срещу иска:
Относно цената на иска в размер на 4975 лв. - същият бил неоснователен, относно
размера, видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от
приложение № 2 от ЗМДТ изх.№ **********/06.01.2021 г. на МП при община Котел
размера на собственика бил 3934.70 лв., като се заявява, че това били параметрите на имота
собственост на ответници № 1 и № 2. Следователно ищцата не била наследник на този имот
и следователно цената на иска спрямо данъчната оценка била друга.
Видно било от представената скица № 8 от 07.01.2021 г. на община Котел, че имот
ПИ пл.№14 бил с площ 1373 кв.м, ведно с построени две сгради в имота. Не можел да се
направи извод, че приложения нотариален акт № 51 от 1980 г., собственост на М.Х.Х. бил
идентичен на имот ПИ пл.№14 по регулационния план на с.Филаретово, одобрен със
заповед № 371/15.12.1992 г. на общ.Котел на процесния имот описан в нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по дваностно владение и покупка № 84/08.09.2008 г. на
С.Р. - съдия по вписванията при PC - Котел, с който се признавали за собственици Я. и Х.
Я.и.
Действително Я. Я. и съпругата му Х. Я. през 1990 г. с неформален договор се били
договарили с М. Х., като закупили от него дворното място, което той притежава, и
новопостроената недовършена жилищна сграда, като му заплатили сумата в размер на
350000 лв., както следва: чрез майка им Н. Б. - 1000 долара и чрез племенницата им Н.Х. -
4000 долара, общо 5000 долара /левовата равностойност на 350000 лв./, за което твърдение
прилагат разписки с отговора на исковата молба.
Твърди се, че от 1990 г. до 2008 г., Я. и Х. Я.и ответници № 1 и № 2 упражнявали
правото на собственост върху имота в пълен обем, владеели и ползвали имота явно и
необезпокоявано, плащали данъците, направили всички подобрения в имота и къщата. На
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност се снабдили с документ за собственост
нот.акт по давностно владение и покупка № 84/08.09.2008 г. на С.Р. - съдия по вписванията
при PC - Котел.
С нот.акт № 53 от 17.11.2008 г. Я. и Х. Я.и продали имота на дъщеря си Н. Я. Ч. -
ответник № 3 по делото, която го придобила в СИО с ответник № 4 по делото-Р. Ч..
Сочи се, че спор относно собствеността върху имота между ответниците Я. и Х. Я.и
от страна на М.Х.Х. починал на 15.06. 2019 г. в РТурция никога не било имало. Той и
неговото семейство никога не били владяли имота, те били живели поС.но в Турция и не
били оспорвали владението на Я. и Х. Я.и. Той и семейството му били посещавали като
гости ответниците в с.Филаретово.
Приложената снимка в исковата молба на М. Х. - баща на първата ищца и брат на
първия ответник била от 23.08.1998 г. - сватбата на дъщерята на ответници № 1 и № 2/Н./ в
с.Филаретово, което било видно и от приложената снимка с отговора на исковата молба.
Заявават и оспорват твърдението, че ответниците Я. и Х. Я.и без правно основание са
придобили по давностно владение и покупка поземлен имот пл.№14, ведно с построената в
имота къща по плана на с.Филаретово, обективиран в нот.акт № 84/2008 г. на PC - Котел.
Посочва се, че съгласно чл.79 от ЗС „правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години„ а ответници № 1
4
и 2 са владяли, явно и необезпокоявано имота повече от 18 години.
Ответници № 3 и № 4 /семейство Ч./били закупили имота от ответници № 1 и №2 на
17.11.2008 г.
До смъртта на М. Х. 15.06.2019 г. спор относно имота не е имало.
Предвид изложеното молят съда да постанови решение с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен, като се претендират направените разноски по делото.
Молят също да бъдат допуснати трима свидетели в режим на довеждане.
Постъпил е отговор и от назначеният на ответницата Н. Я. Ч. - адв.Г. М. Я. от АК -
Сливен, с който се посочва, че исковата молба е редовна, а предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Излагат се подробни възражения срещу иска:
Относно цената на иска в размер на 4975 лв., счита че е неоснователен, видно от
приложеното удостоверение № **********/06.01.2021 г. за данъчна оценка на имота, която
била в размер на 3339 лв.
Това показвало, че Й. М. Кишку не била наследник на този имот предвид иска спрямо
данъчната оценка, която била представена към делото.
Я. Х. Я. и съпругата му Х. А. Я. през 1990 г. в неформален разговор се договорили с
М.Х.Х. да закупят от него дворното място, което притежавал и недостроената недовършена
жилищна сграда, като му изплатили сумата в размер на 350000 лева, чрез снаха му Н. Б. Я. -
1000 долара и чрез племенницата му Н. Е.Х. - 4000 долара, общо 5000 долара, равняващи се
на 350000.00 лева, като били приложени и разписките.
Сочи се, че от 1990 г. до 2008 г. Я. и Х. Я.и упражнявали правото си на собственост
върху имота, владеели и ползвали имота явно и необезпокоявано, плащали си данъците,
направили подобрения на къщата.
След осемнадесет годишно владение на имота без прекъсване на давността, се
снабдили с констативен нотариален акт с давностно владение. Спор между Я. и Х. Я.и от
страна на М.Х.Х., починал в Турция, не било имало. Твърди се, че семейството на Х. никога
не са владели имота, те са живели поС.но в РТурция и не са оспорвали владението на Я. и Х.
Я.и до настоящия момент. Минала била и 10 годишна давност от покупката на имота,
извършена от дъщеря им Н. Я. Ч..
Посочва, че съгласно чл.79 от ЗС - правото на собственост по давностно владение
върху недвижим имот се придобива с непрекъснатото владение в продължение на 10
години, а семейство Я.и владеели имота повече от 18 години необезпокоявани от никого.
С нотариален акт № 53, т.IХ, рег..№ 3497, д.59 от 17.11.2008 г., Я. Х. Я. и съпругата
му Х. А. Я. били продали имота на дъщеря си Н. Я. Ч. в режим на СИО, като след
продажбата, тя също така го е владеела повече от десет години, тъй като тя се явявала в
качеството си на добросъвестен владелец и е владяла имота непрекъснато повече от пет
години, или от 2008 г. до подаване на исковата молба 2021 г.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения и неоснователен иск срещу Н. Я. Ч., като претендира за направените разноски по
делото.
Постъпил е отговор и от назначеният на ответника Р. Ю. Ч. - адв.В. Х. М. от АК -
Сливен, с който се посочва, че искът за осъждане на ответниците да предадат владението на
имот, който владеят или държат неправомерно по принцип е допустим. Недопустим бил
обаче искът за установяване, че наследодателят на ищеца е собственик на процесните
имоти, доколкото за тях ищцата била представила констативен нотариален акт за
собственост (а от формулирането на петитума оставал с впечатлението, че това бил отделен
иск). Константна била съдебната практика, че никой не може да прехвърли повече от това,
5
което притежава и такова прехвърляне не предизвиквало никакви правни последици в
патримониума на засегнатото лице. В този смисъл ищцата нямала правен интерес да
предяви самостоятелно този иск.
Сочи, че искът бил неоснователен - липсвали доказателства за идентичност на
имотите по трите представени нотариални акта, а и не виждал иск за установяване на такава
идентичност. Отделно от това, при всяко положение била налице изтекла придобивна
давност по отношение на ответниците-купувачи.
Твърди също, че писмените доказателства не сочели, че става дума за един и същи
имот.
Възразява срещу искането за назначаване на експертизи. Смята за недопустимо да се
иска назначаване на геодезическа експертиза, без да се заяви за какво е нужна и какви
обстоятелства ще се доказват или оспорват чрез нея. За съдебно-икономическата експертиза
липсвала обосновка за какво е нужна и какво ще се доказва чрез нея. По отношение искането
за допускане на гласни доказателства, ищцата следвало да уточни какви обстоятелства ще
доказва, чрез тях след което щял да може да отговори, дали искането е основателно или не.
Постъпило е заявление от процесуалния представител на ищцата Й. М. К. адв.И. В., с
което същият посочва, че е процесуален представител също и на Ф. Б. Х. с ЕГН **********
и поС.ен адрес: ******, и И. М. Я. с ЕГН ******** и поС.ен адрес: с.Филаретово,
общ.Котел, обл.Сливен, ***** № 8/9/, като и тримата, всеки за себе си и заедно били
сънаследници на недижим поземлен имот в с.Филаретово, при наследствени квоти: Ф. Б. Х.
- 4/6 ид.ч., Й. М. К. - 1/6 ид.ч. и И. М. Я. - 1/4 ид.ч.
Относно депозираните писмени отговори от ответниците заявява, че ги оспорва
изцяло, като несъотносими към действалото законодателство до появата на ЗУТ /в сила от
31.03.2001 г./ и ЗКИР /2001 г./, т.е. разпоредбите на ЗТСУ с изрична забрана за придобИ.е на
части и цели ПИ, съгласно: чл.59 във вр. с преходната разпоредба на чл.181, ал.3 от ЗТСУ
/отм./ след 3103.2001 г., поради действието на ЗУТ.
Счита твърденията за различна остатъчна стойност на имота за несъотносими към
предмета на доказване, поради обстоятелството, че са поискали пазарна стойност на отнетия
им имот до размера на посочените конкретни параметри като тяхна собственост по н.а.
Оспорва изцяло представените неясни и нечетливи преписи от 2 броя разписки със
странни твърдения, че са документи за „покупко-продажба на имота“ без дата, опис на
имота, за какво са били предадени средствата на трети лица и т.н.
Моли съда да задължи ответниците да ги представят в оригинал за графологично
изледване в пълен обем, въпреки че тези „Разписки“ не съответствали на формата и
съдържанието на договора за покупко-продажба, съгласно нотариалното производство на
страната.
На 12.10.2021 г. е постъпил писмен отговор на инцидентен иск с правно основание
чл.212 от ГПК от адв.Г. Я., в който се посочва, че искът за осъждане на ответниците да
предадат владението на имот, който владеят или държат неправомерно се поддържа и от
останалите наследници, както и инцидентния иск за присъждане на наем и обезщетение за
пет години назад.
Оспорва предявения инцидентен иск срещу ответницата Н. Я. Ч. по отношение на
неговата основателност и допустимост, като моли съдът да остави същият без уважение, и
го отхвърли като неоснователен.
От изложението в исковата молба обстоятелства, на които се основавал иска,
ответницата не оспорвала, че Й. М. К., Ф. Б. Х. и И. М. Я. са наследници на М.Х.Х., брат на
Я. Х. Я..
Посочва, че през 1989 г. М.Х.Х., заедно със семейството си напуснали страната и се
6
преместили да живеят поС.но в РТурция, където и умрял на 15.06.2019 г.
Видно било от приложения нотариален акт № 52, т.I, д.№ 71/16.09.1980 г. на А.А.Х.,
съдия при Котелски районен съд, че М.Х.Х. е собственик по давностно владение на дворно
място извън чертите на с.Филаретово, общ.Котел с площ 860 кв.м, както и върху помещения
на построената върху него къща, а именно стая с избено помещение в североизточната част
от първия етаж, стая и салон в североизточната част на втория етаж от същата.
Твърдението на ищците, че собствениците на имота по давностно владение Я. Х. Я. и
Х. А. Я. неправомерно са продали този имот на дъщеря си Н. Я. Ч. за сумата от 5000.00 лева,
в режим на СИО.
Ищците твърдели, че ответниците дължат наем за имота, който владеят, като искът
бил за наемна цена в размер на 6000 лв., за времето от 07.12.2015 г. до 07.12.2020 г. На
основание чл.88 във вр. с чл.82-85 от ЗЗД, дължимото обезщетение и законната лихва от
07.12.2020 г. до 30.09.2021 г. в размер на 497 лв., като се приеме за съвместно разглеждане
на тези по чл.108-109 от ЗС, както и за вносна бележка за заплатена държавна такса върху
6497 лв., в размер на 260 лв.
Възразява, относно цената на иска в размер на 4975 лв. и счита, че е неоснователен,
видно от приложеното удостоверение № **********/06.01.2021 г. за данъчна оценка на
имота, която била в размер на 3339 лв.
Поддържа заявеното в предходния си отговор, а по отношение на инцидентния иск за
наем на имота за който претендират и желаят да им се изплати наем за пет години назад в
размер на 6000 лв., като за всеки месец наема е по 100 лв., и обезщетение в размер на 497
лв. до 30.09.2021 г. и внесена държавна такса в размер на 260 лв. върху 6497 лв., който е 4
%, твърди, че за да се търси наем за пет години назад, трябвало да има влязло в сила съдебно
решение и тогава евентуално можел да се търси. А ако нямало съдебен акт, то наем и лихви
евентуално можело да се търсят не пет години, а три години назад, както било съгласно
чл.111, б.в от ЗЗД.
За да се докаже, че те били наследници на този имот, то трябвало да докажат, че са
упражнявали правото си на собственост върху имота в пълен обем, владеели са и са
използвали имота явно и необезпокоявано, плащали са си данъците, направили са
подобрения на къщата и двора, грижели са се за имота си.
Същевременно към делото нямало документ от който да е видно, че ищците
действително са приели това наследство след смъртта на наследодателя си. Поставял се
въпроса, защо след заминаването си в Турция не са си потърсили правата, докато е бил жив
наследодателя им, каква е била причината или имота е заплатен на баща им, за което били
приложени копия от разписките. Ако ищците не признават свидетелите пред които били
дадени парите за предаване на баща им, и са се подписали на разписките, то да се намерят
оригиналите и се изготви съдебно-почеркова експертиза, която да докаже действително ли
това са подписите на лицата, посочени в разписките.
По отношение искането за съдебно удостоверение до ОД МВР Сливен до служба
„Задгранични паспорти“ Сливен, колко пъти по дати през годините бил посещавал М.Х.Х.
РБългария, респективно с.Филаретово, общ.Котел, за да се предостави към материалите по
делото, то това искане било изпълнимо от полицията, но не можело да се докаже, тъй като
даже и да се установи колко пъти е посещавал РБългария и с.Филаретово, нямало как да се
докаже, че действително е отсядал в дома си, необезпокояван от никого, колко време е
живял в него, направил ли е подобрения в него, плащал ли е данъците и грижел ли се е за
имота си.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба и от адв.В. М. - особен
представител на ответника Р. Ю. Ч., който счита, че предявения иск е недопустим, по
следните съображения:
7
Относно формулировката на ищците „Във връзка със защитата на правните ни
интереси по повод на лишаването ни от наследство за времето от 07.12.2015 г. до 07.12.2021
г. (за 60 месеца назад) и репариране на понесените имуществени щети, изразяващи се в
заплащане на наемна цена по 100 лева месечно с правно основание чл.228 - 239 от ЗЗД, на
основание чл.212 от ГПК предявяваме от името на тримата инцидентен иск в размер на 6000
лв. за наемна цена за времето от 07.12.2015 г. до 07.12.2020 г., както и на основание чл.86
във вр. с чл.82 - 85 от ЗЗД дължимото обезщетение в размер на законната лихва, начиная от
07.12.20...г до окончателното заплащане на дължимите обезщетения, или до 30.09.21 г. - 497
лв. мораторна лихва, които да приемете за съвместно разглеждане с тези по чл.108 и 109 от
ЗС“, посочва че съгласно разпоредбата на чл.212 от ГПК : „В първото съдебно заседание за
разглеждане на делото ищецът може да поиска от съда да се произнесе с решението си и
относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което
зависи изцяло или отчасти изходът на делото“. Следователно, за да е допустим инцидентен
иск, какъвто бил предявеният, било необходимо наличието на 2 кумулативно свързани
предпоставки - първо да има оспорено правоотношение и второ, от това оспорено
правоотношение да зависи изцяло или отчасти изходът на делото, като нито една от тези две
предпоставки обаче не била налице в случая. Първо, нямало оспорено правоотношение,
основаващо се на някоя от разпоредбите на чл.228 - 239 от ЗЗД (глава 4 „Наем на вещи“,
раздел I от Особената част на ЗЗД), свързано с понесени от ищците имуществени вреди, тъй
като такъв спор досега изобщо не бил повдиган нито от ищците, нито от ответниците.
Второ, дори да имало оспорване, от това правоотношение по никакъв начин не зависел
изходът на делото - нито изцяло, нито частично, тъй като предявените искове били за
ревандикационен и негаторен, а за изхода на делото относно това чия е собствеността на
процесния имот и/или за прекратяването на всяко неоснователно действие, пречещо на
упражняването на правото на собственост, било без всякакво значение дали ищците са
търпели имуществени вреди от евентуалното неправомерно държане на имота.
За да се разглежда в едно производство с предявените искове, този иск следвало да
бъде предявен по реда на чл.210 от ГПК, като алтернативен на исковете по чл.108 и 109 от
ЗС. За него продължавало да няма пречка да бъде разгледан, но това трябвало да стане в
отделно производство. И в него вече съдът трябвало да преценява дали може да го разгледа
съвместно с исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС, ако бъде приет за алтернативен на същите.
Счита иска за неоснователен, тъй като липсвали доказателства за наличие на каквито
и да било наемни отношения между страните по делото. Такива наемни отношения просто
нямало. Друг би бил въпросът, ако се искало обезщетение, чийто размер да е равен на
размера на евентуалната наемна цена на имота. Ищците обаче били категорични, че става
въпрос за наем - както чрез посочването на разпоредбите на чл.228 - 239 от ГПК, така и чрез
фактическата обосновка и петитума на иска, които недвусмислено сочели, че се претендира
наемна цена. Но дори и да приемело, че се иска обезщетение в размер на тази цена за
неползването на имота от ищците, това искане било неоснователно, тъй като ответниците
ползвали имота на законно основание.
Отделно от това, дори да се приемел иска за основателен, то съгласно разпоредбата
на чл.111, б.“в“ от ГПК, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем
и за лихви. Следователно, за времето от 07.12.2015 г. до 29.09.2018 г. искът бил погасен,
поради настъпила погасителна давност и ответника се позовава на тази давност.
Що се отнася до акцесорния иск за лихвата, той също бил неоснователен, с оглед
неоснователността на главния иск. Тъй като годината била нечетливо написана, не ставало
ясно за какъв период от време се претендира тази лихва. Ако била за времето от 2015 г.
досега, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, то имало настъпила погасителна давност за времето,
което превишавало 3 години назад и от името на ответника се позовава на тази настъпила
давност.
8
Относно искането на ищците за удостоверение, чрез което да се снабдят от ОД на
МВР-Сливен служба „Задгранични паспорти“ с информация, от която да е видно за времето
от 1990 до 2019 г. колко пъти, по дати, през годините, наследодателят М.Х.Х. е посещавал
Република България, респективно с.Филаретово при своите роднини и близки, посочва че
същото е допустимо в първата му част - колко пъти през годините Х. е посещавал България
и за кои периоди от време, но къде е бил и какво е правил, следвало да се доказва с други
доказателствени средства, тъй като такива данни МВР не можело да даде, освен ако ищците
не претендират, че е бил проследяван от съответните служби във връзка с подозрения за
престъпна дейност, но тогава сведенията би трябвало да се изискват от други служби, а не от
„Задгранични паспорти“.
Постъпил е отговор и от адв.Г. - процесуалния представител на ответниците Я. и Х.
Я.и, с който се посочва, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Сочи се, че
възраженията и обстоятелствата на които се основават са следните:
Оспорва искането на ищците за заплащане на наем за период от 07.12.2015 г. до
07.12.2020 г. в размер на 6000 лв., обезщетение за забава в размер на 497 лв. и 4% от
Тарифата в размер на 260 лв. Заявява, че между ищците и ответниците няма сключен
договор за наем. Договорът за наем бил двустранен, възмезден, неформален, консесуален -
такъв нямало.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове в размер на
6757 лв., като неоснователни.
В о.с.з. на 15.07.2021 г. съдът е конституирал като ищци в процеса Ф. Б. Х. и И. М.
Я..
В следващото съдебно заседание съдът е приел за съвместно разглеждане в
настоящото производство предявения инцидентен установителен иск за заплащане на наем
за сумата от 6000 лева, за времето от 07.12.2015 г. до 07.12.2020 г., както и на основание
чл.86 във вр. с чл.82 - 85 от ЗЗД, дължимото обезщетение в размер на законната лихва,
начиная от 07.12.2020 г., до окончателното заплащане на дължимите обезщетения или до
30.09.2021 г.
В о.с.з. проведено на 17.11.2021 г. са разпитани свидетелите Т.Ж. П. - брат на ищцата
Ф. Х., Е.Х.С. - сестра на ответника Я. Я., М. Ш.А. и С.Х.К
Свид.П. посочва, че е роднина на ищците. Тази къща, за която сега имало дело, всяка
година идвали свако му и кака му. М.та и Ф. идвали от Турция в годината два пъти, даже
идвали при тях. Заедно заминали 89 година. Всяка година идвали на неговата бащина къща.
Пет дена у тях и пет дена на брат му. При свидетеля отсядали и при другия му брат И.
ПехлИ.. Винаги идвали на празници. Всяка година идвали. Тука отзад двамата, Я. и Х. им
пречели /сочи ответниците, които се намират в залата/. Не можели да влязат в къщата, иначе
къде щели да отидат. Не знае каква е причината, да не са предприели мерки. М. не бил
продал къщата на брат си Я.. От 1989 г. сестрата на свидетеля и М. не били влизали в дома
си. Не знае да са уреждали по някакъв начин отношенията си. Твърди, че сега научил за
нотариален акт.
Свид.Е.С. разяснява, че е сестра на М., който е съпруг на Ф. и на другите двама ищци
- баща. М. заминал за Турция през 89 г.с цялото семейство. Имало плащане между тях. 5000
долара изпратил Я.. По братовчедката изпратил 4000, по майка й 1000 лева. Те живеели в
Турция, в Истанбул. През 1994 г. били дадени 5000 долара. Свидетелства, че брат й М. и
семейството му не били живели в имота, не били идвали в имота и не го били посещавали.
Брат й М. нямал никаква претенция към Я.. Много добре се разбирали и не са имали
проблеми за нищо и за имота. Не се били карали. Идвали в България на гости и спяли в
каката З.. Ф. й била буля. Отсядали в другия имот. Когато майка й починала, искали да
върнат къщата. Като бил жив брат й се разбирали. След като починал, започнаха да искат
9
тази къща. Два пъти били изпращани пари. Свидетелства, че е видяла парите. Не разбирала
от банкноти. През 94 г. били изпратени тези пари. Месеца и сезона не знаела.
Свид.А. излага, че е от село Филаретово, като шофьор бил в горското, в чужбина и
като кмет на с.Филаретово от 91 до 99 г. бил два мандата кмет. Заявява, че много добре
познава страните. Имота го знаел много добре. 1989 г. започнало изселването и той също се
изселил, 6 месеца стоял, не му харесало и се върнал. Работил като шофьор в горското 89-90
г. и 91 г. се кандидатирал за кмет и го избрали. Господинът М., брат на Я.чо се изселил 89 г.
Оставил като другите имота си и се изселил. Някъде 94 г. Я.чо дошъл при него с майка си Н.
и братовчедката му Н. в кметството, в стаята му и го помолил да стане свидетел. Казал, така
и така, с брат си се разбрах, купувам му имота. Селото представлявало две махали, горна и
долна. Попитал го за колко. Казал за 5000 долара, сега искам да ги пращам. 1000 долара по
майка и 4000 долара на братовчедката. Ти като кмет, искам да преброиш парите и
секретарката, която е отвън. Свидетелства, че лично броил парите. Долари различни били.
Преброил 1000 долара, дал на майка му и 4000 долара на Н.. Искали разписка. Написал
разписката, накарал Я.чо да се подписва за предал и на майка му приел и на братовчедката
му и тя се подписала и по този начин, били изпратени парите. Сетне, 96 г. - тогава видял
М.та със семейството си, дошли на село на гости и той бил продал къщата си вече. Не
отишъл на къщата си, а останал в къщата на баджанака си А.И.. След това продължили
всяка година да идват. Един път в баджанака, другия в шурея си. Оттогава не били стъпвали
в къщата. Абсолютно проблеми нямали. Твърди, че много често е сядал с М.та. Били колеги.
Поканил го, почерпил го, добре ли си, уреди ли се. Той почнал да строи. Парите като не му
стигнали, тогава решил да продава къщата. Я.чо като дошъл в кметството, направил
забележка, много пари даваш, какво правиш, 35000 лева правело тогава. Даже рекъл, на
безценица много хора продават, 3 къщи можеш да вземеш. На безценица вървяха къщите.
Той вика, аз съм пораснал в тази къща и няма да я дам тази къща на чужди хора, затова
реших да я купя. Един път само, когато баща му бил жив, преди да почине, тогава бил
останал в горната махала. След това не е бил там. В много добри отношения били. Не бил
чувал от М.та, той се пишманял. Не знае, защо се стигнало дотук. Това не било човешко и
свидетелят се срамувал. Това било непоносимо. Нотариалният акт и ключовете М.та бил
оставил преди да отиде в Турция на шурея си Ибрям. През 96 г., тогава вземал ключовете и
нотариалния акт. Казал, за старата къща, нотариален акт имал, за новата нямал. Оттук,
нататък ти се оправяй и си изкарай нотариален акт. За новата къща си изкарал нотариален
акт. Старата къща била орташка - на двама братя. Не знае дали знаят, че си изкарал
нотариален акт. Докато бил жив М.та и те и той идвали. Вече три години мисли, че
изминали, откакто е починал. Дотогава идвали, нямало конфликт - нищо. М. си построил
къща, благодарение на парите на Я.чо. Старата къща стояла, не се ползвала от никой.
Твърди, че е написал разписките и може да ги познае. Това били разписките, които му
показват и които бил написал.
Адв.Г. му е представила оригиналите на разписките, след което свид.А. заявява, че
той е написал тези разписки в кметството, а подписите били на майка му на Я.. Предал на Я.
на Н., на Я. на получателя Н.. Това станало в негово присъствие, в кметството, на пишещата
машина, на която свидетелят изготвил разписките. Тука нямало заверка. Той като обикновен
гражданин, просто написал това нещо и накарал, двете страни да се подпишат. Утре, другия
ден, за да няма проблеми. Не в качеството на кмет, а като гражданско лице. Разяснява, че
просто е забравил да сложи дата. През 94 г. ги написал, месеца не занел обаче. В книгата на
кметството не ги нанасял тези работи. Ставал като свидетел. Писмено посочил това, за да не
кажат утре, другия ден, не съм носил, не съм предал. Просто като свидетел бил. Бележките
ги дал на Я., като разписка.
Свид.К. заявява, че познава много добре страните - 50 години вече била във
Филаретово. Там била омъжена. М. заминал 89 г.
10
Излага, че през 94 г. била секретарка, били дошли при кмета Н. и Я. и 1000 долара Я.
дал на майката, да ги занесат в Турция. Те строяли къща. Трябвали им пари и били
принудени да продадат къщата. Свидетелства, че пред нея ги преброили и кмета изготвил
разписка предал, приел, това знаела. Не била чувала М. да е идвал в къщата. Дъщерята на Я.
живеела в този имот. 98 г. мисли, че била сватбата. В повечето случаи ги била виждала при
сестрата на Ф.. Не знае да е имал претенции М. за къщата. Видяла, когато се броили парите.
Той я извикал в канцеларията и тя да присъства. Не била казала на кмета, че подлежат на
заверка. Те не били поискали такова нещо. Потвърждава, че е присъствала. Те нещата се
движели между кмета и тях. Нея я извикали да присъства. Долари били. Оттогава 94 г. не си
спомня, какви банкноти са били.
Адв.В. е заявил, че държат на графологическа експертиза, оглед на документите от
графолог и да изрази ясно и точно становище по отношение на двата документа, какво
липсва, какво е налице и след като се направят сравнителни образци на живи свидетели, да
се сравнят същите. Оспорва подписите на Я., Н. и Н..
Адв.Г. възразявам относно графологическата експертиза и сочи, че какво точно било
показано и съдържало - било видно. Относно подписите счита, че Н. била починала, Н. не
знаела къде е и Я. бил тук и единствено можел да се направи сравнителен материал.
Възразява да бъде изготвена графологическа експертиза. Относно комплексната и
геодезическа експертиза, какво точно щяла установява, с какви задачи. Имота геодезически
спрямо регулационния план от коя година, дали е бил на плана преди не знае. Точно какво
щяла установява тази геодезическа експертиза.
Адв.М. изразява становище, че за графологическата експертиза имал право да си я
прави и не спорят. Спорят за собствеността на имотите. Оценителната, да, с оглед наема.
Адв.Я. се е присъединил към него.
Адв.В. счита, че становището на ответниците не било правилно, по силата на
оспорения от ищците нотариален акт на първите двама ответници за придобИ.е на имота по
давностно владение, начиная от 98 г., 2008 г. те сбилипридобили недвижим имот с 1373
кв.м. Не можел да каже как било станало така, от 860, изведнъж 1373 кв.м станали.
Вътрешно регулационната граница между този нов имот под № 14 и № 13, който е във
вътрешната част на това малко кварталче, изразено върху скицата била подбрана така, че тя
отивала по средата на съседния имот откъм юг. Т.е., някой бил искал изменение на
вътрешно регулационната граница и пита кой е бил той. Вещото лице щяло да установи има
ли изменение на ПУП и законно ли е всичко.
С оглед изясняване на делото съдът е назначил изготвянето на графологическа и
СТЕ.
Преди съдебното заседание на 26.01.2022 г. съдът се е сдобил с неофициална
информация, че ВКС със свое Решение № 60207 от 21.12.2021 г. по гр.д.№ 887/2020 г. е
оставило в сила решение на Висш адвокатски съвет, във връзка с което и след запитване до
Висш адвокатски съвет се установява, че адв.И. В. И. е лишен от адвокатски права и е
отписан от Единния адвокатски регистър, на осн. чл.22, ал.1, т.2 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 с
начална дата 21.01.2021 г.
Вещото лице инж.Т. И. Т. е представило заключението си по назначената му съдебно-
техническа експертиза, което е изслушано в о.с.з. от 22.06.2022 г., а по искане на
процесуалният представител на ищците – адв.Д. Й. от АК – Варна, съдът е поставил
допълнителна задача на вещото лице.
Вещото лице инж.С. С. С. също е представило заключението си по съдебно-
почерковата експертиза.
Представено е и заключението с допълнителната поставена на инж.Т. задача.
В последното по делото о.с.з. вещите лица се явяват лично и поддържат
11
представените от тях заключения, а страните и съда са ги приели.
Страните редовно призовани – не се явяват.
За ответниците Я. Х. Я. и Х. А. Я., се явява адв.М. Г. от АК - Сливен, редовно
упълномощена от по-рано.
За ответника Р. Ю. Ч., се явява назначения особен представител, адв.В. М. при АК –
Сливен.
За ответника Н. Я. Ч., се явява назначения особен представител, адв.Г. Я. при АК –
Сливен.
Адв.Г. моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.
Адв. М. моли съда да отхвърли иска и претендира за възнаграждение за особен
представител.
Адв. Я. моли съда да отхвърли иска и претендира за възнаграждение за особен
представител.
Съдът е дал възможност на страните за представяне на писмени защити и такива са
представени в срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът прие представените от страните доказателства, а именно: платежни
нареждания, адвокатски пълномощни, снимка на л.7 по гр.д.№ 682/2020 г. по описа на РС –
Котел, нотариален акт за собственост издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 52,
том I, дело № 71/1980 г., Приходна квитанция на община Котел № 0000834/16.04.2009 г.,
Приходна квитанция на община Котел № 0023490/21.04.2011 г., Приходна квитанция на
община Котел № 0050120/17.04.2014 г., Удостоверение за наследници на Х.Я.А. с ЕГН
**********, Удостоверение за наследници на Х.Х. Я. с ЕГН **********, Удостоверение за
наследници на М.Х.Х. с ЕГН **********, ведно с препис-извлечение от акт за смърт,
Удостоверение за поС.ен адрес на М.Х.Х., нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 84, том III, рег.№ 2824, дело № 442/2008 г.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том IX, рег.№ 3497, дело №
597/2008 г., гр.д.№ 682/2020 г. по описа на РС – Котел, в.ч.гр.д.№ 757/2020 г. по описа на
ОС – Сливен, в.ч.гр.д.№ 112/2022 г. по описа на ОС – Сливен, Удостоверение за данъчна
оценка изх.№ **********/06.01.2021 г., Удостоверение за семейно положение на Н. Я. Ч.,
скица № 8 на л.9 по делото, разписка от Н. Е.Х., разписка от Н. Б. Я., снимка на л.27 по
делото, заверено копие на лична карта на Ф. Б. Х., заверено копие на лична карта на И. М.
Я., Удостоверения за липса на задължения с изх.№ **********/04.06.2021 г., изх.№
**********/04.06.2021 г., изх.№ **********/04.06.2021 г., изх.№ **********/04.06.2021 г.,
Удостоверение на РС – Нова Загора с изх.№ 2566/05.10.2021 г., Отговор от Висш адвокатски
съвет с изх.№ 148/04.02.2022 г., Придружително писмо изх.№ 93/17.02.2022 г., аерофото
снимки от 1976 г., 1990 г. и 2010 г., заключения на съдебно-техническа и съдебно почеркова
експертизи, както и гласните доказателства събрани в съдебно заседание.
В исковата молба на Й. М. К., Ф. Б. Х. и И. М. Я. против Я. Х. Я., Х. А. Я., Н. Я. Ч. и
Р. Ю. Ч. се твърди, че техния наследодател М.Х.Х. поч. на 15.06.2019 г. е бил признат за
собственик на процесния имот, подробно описан в исковата молба. Семейството на ищцата
Й. М. К. заминало за РТурция през 1989 г., като не се били разпореждали с имота. Без
знанието им през 2008 г. първите двама ответници придобили имота по давностно владение
и покупка, като имота имал вече друг вид и бил с размери от 1373 кв.м. Така те държали
12
процесния имот, като част от целия, без правно основание. Впоследствие те продали имота
на третата и четвъртия ответници.
Тъй като го държали без основание, ищците молят наследниците на М. Х. да бъдат
признати за собственици на имота, да им се придаде владението върху същия, което
обуславя правния им интерес от завеждане на делото.
Безспорно се установи, че ищците се явяват наследници на М. Х. починал през 2019
г.
Наследодателят Х. е бил признат за собственик на дворно място извън чертите на
с.Филаретово,Сливенски окръг,състоящо се от 860 кв.м.,при съседи:улица,А.П..,А.К.,както и
върху следните помещения от построената върху него къща,а именно:стая и избено
помещение в североизточната част от първия етаж,стая и салон в североизточната част на
втория етаж от същата.За това обстоятелство е издаден нот.акт по обстоятелствена проверка
№52/16.09.1980г.
Видно от нот.акт №84/08.09.2008г.,цитиран по-горе първите двама ответници са
признати за собственици по давностно владение и покупка на дворно място,находящо сев
с.Филаретово,общ.Котел,обл.Сливен,съставляващо ПИ пл.№14,представляващо дворно
място от 1373 кв.м.,ведно със застрената в имота паянтова жилищна сграда със застроена
площ-78кв.м.,състояща се от:приземен етаж,две избени помещения с обща квадратура от 32
кв.м. и първи етаж състоящ се от три стаи,салон и входно антре,при граници:ПИ пл.
№13,16,17 и улица.
Първите двама ответници на 17.11.22008г.видно от нот.акт №53 продали на дъщеря
си Н.-третия ответник същия имот.
Ответниците Н. и Р. са съпрузи към момента на придобИ.ето на имота от Н..
От приетите заключения на вещото лице инж.Т. И. Т. по назначените му съдебно-
технически експертизи става ясно, че процесният имот се намирал на 700 м въздушно
разС.ие югозападно от регулацията на с.Филаретово. Комбинираната скица на имот пл.№ 14
била изготвена съгласно оцифрения действащ кадастрален план на селото, одобрен със
Заповед 371/15.12.1992 г. и данните от извършеното на място геодезическо заснемане.
Единствената разлика между двата източника на данни се изразявала в съществуваща
ограда, която не съвпадала с границата по одобрения кадастрален план. Тази ограда била
изобразена върху изготвената комбинирана скица с червена линия.
На база изложеното, а именно, че съществувал един единствен кадастрален план на
с.Филаретово, вещото лице стига до извода, че няма как с точност да се определи къде в
рамките на процесния имот са се намирали тези 860 кв.м. В община Котел нямало данни
кога са построени двете съществуващи в имота сгради. Това правело невъзможно да се
идентифицира коя сграда е била описана в Нотариален акт № 52, том I, дело 71 от 16.09.1980
г.
В Община Котел не били заявявани и внасяни проекти за промяна на граници между
имоти с пл.№ 13 и № 14 по плана на с.Филаретово.
Посочва, че на предоставените три аерофотоснимки се наблюдавали единствено
въпросните сгради и проход на север от тях. На аерофотоснимка от 1976 г. съществувала
само номерираната от него сграда номер 2. От изложеното заключва, че няма как да се
идентифицира целият терен, включващ в себе си кадастрални имоти 13 и 14.
При положение, че няма как да бъдат определени границите на имоти 13 и 14, нямало
как и да се изчисли и общата им квадратура.
Проходът, обслужващ имот с планоснимачен номер 13 се виждал ясно само на
аерофотоснимката от 2010 г.
Съгласно Приложение се виждало, че в имот номер 14 съществували две жилищни
13
сгради, номерирани от него 1 и 2.
Сграда 1 се състояла от сутерен и жилищен етаж. В сутерена се намирали гараж с
площ 15.34 кв.м и мазе с площ 14.70 кв.м, които имали връзка помежду си. Жилищният етаж
бил с площ 84.74 кв.м и се състоял от хол - 14.75 кв.м, две спални - съответно 13.90 кв.м и
14.45 кв.м, два коридора с площ 7.50 кв.м и 13.25 кв.м и санитарен възел с площ 3.45 кв.м
(посочена била чистата площ на помещенията).
Сграда 2 също се състояла от сутерен и жилищен етаж. В сутерена били разположени
три самостоятелни мазета с площи 25.15 кв.м, 13.90 кв.м и 14.05 кв.м. При оглед на
жилищния етаж, се установило, че има два самостоятелни обекта - източен и западен. До
източният самостоятелен обект нямало достъп, поради което било невъзможно да се
определи от колко помещения се състои. Площта на този самостоятелен обект била
изчислена като разлика от общата площ на жилищния етаж и площта на измерените други
помещения. Въпросната площ била определена като 38.80 кв.м. Другите помещения, които
попадали в западния самостоятелен обект с площ 35.40 кв.м, били стая с площ 16.00 кв.м,
втора стая - 5.50 кв.м и коридор - 5.20 кв.м (посочена била чистата площ на помещенията).
В нотариалния акт от 1980 г. била описана къща, чиито стаи и помещения отговарят
по характеристики на част от номерираната от него сграда 2.
От приетото заключение на съдебно-почерковата експертиза, вещото лице инж.С. С.
С. е извело, че в представената за изследване Разписка с текст „РАЗПИСКА
Долуподписаната Н. Е.Х. с ЕГН-********** удостоверявам с подписа си, че получих 4000
хиляди долара в брой от Я. Х. Я. с цел да ги предам на брат му М. Х. Я.. ПРЕДАЛ: ПРИЕЛ:“
подписът на позиция „ПРЕДАЛ:“ е положен от Я. Х. Я. с ЕГН **********, а подписът на
позиция „ПРИЕЛ:” е положен от Н. Е. Я. с ЕГН **********.
В представената за изследване Разписка с текст „РАЗПИСКА Долуподписаната Н. Б.
Я. удостоверявам с подписа си че получих от Я. Х. Я. 1000 /хиляда долара/ с цел да ги
предам на М. Х. Я. живущ в Р.Турция. Получил: Предал:” подписът на позиция „Предал:” не
е положен от Я. Х. Я. с ЕГН **********.
Не може да се отговори дали подписът на позиция „Получил:” в Разписка с текст
„РАЗПИСКА Долуподписаната Н. Б. Я. удостоверявам с подписа си че получих от Я. Х. Я.
1000 /хиляда долара/ с цел да ги предам на М. Х. Я. живущ в Р.Турция. Получил: Предал:” е
положен или не от Н. Б. Я. с ЕГН **********.
Съдът приема като обективни и достоверни показанията на разпитаните
свидетели,цитирани по-горе.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелството, че техния
наследодател М.Х.Х. поч. на 15.06.2019 г. е бил признат за собственик на процесния имот с
площ от 860 кв.м, подробно описан в исковата молба, като не се е разпореждал със същия, а
след смъртта му правото на собственост преминало в патримониума на неговите
наследници.
Семейството на ищцата Й. М. К. заминало за РТурция през 1989 г., като не се били
разпореждали с имота. Без знанието им през 2008 г. първите двама ответници придобили
имота по давностно владение и покупка, като имота имал вече друг вид и бил с размери от
1373 кв.м. Така те държали процесния имот, като част от целия, без правно основание.
Впоследствие те продали имота на третата и четвъртия ответници.
Тъй като го държали без основание, ищците претендират наследниците на М. Х. да
14
бъдат признати за собственици на имота и да им се придаде владението върху същия от
държателите му, от което следва, че е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ответниците представят писмени отговори по предявения срещу тях иск, считайки го
за неоснователен.
Безспорно се установи, че ищците се явяват наследници на М. Х. починал през 2019
г.
В тежест на ищците бе да докажат местоположението на процесния имот - къде е
ситуиран, какъв статут има и т.н., както и че същия се владее от последните двама
ответници, както и липсата на правно основание за придобИ.е на правото на собственост от
първите двама, респ. вторите ответници.
От представените на съда писмени и гласни доказателства по делото, а именно от
представената скица № 8 от 07.01.2021 г. на община Котел, ПИ пл.№ 14 е с площ 1373 кв.м,
ведно с построени две сгради в имота, както и от заключението по съдебно-техническата
експертиза, не може да се направи извод, че описаният в нотариален акт за собственост №
51 от 1980 г. на М.Х.Х. е идентичен на ПИ пл.№ 14 по регулационния план на с.Филаретово,
описан в нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение и
покупка № 84/08.09.2008 г., с който се признават за собственици Я. Х. Я. и Х. А. Я..
Съдът не споделя изцяло наведеното от ответниците възражение, че може да се
придобие недвижим имот само, чрез разписки, с които да се договори заплащане на същият,
но без необходимата и задължителна нотариална форма при покупко-продажба. Макар и от
съдебно-почерковата екпертиза да се извежда категорично, че разписката, с която се заявява,
че сумата от 4000 долара е била предадена от Я. Х. Я. на Н. Е. Ходжова с цел да я предаде на
брат му М. Х. Я. за закупуване на имота, е била подписана и от двамата, докато на другата
разписка не може да се определи, то това не прави по никакъв начин валидно сключването
на сделка за покупко-продажба на процесния недвижим имот.Но тези разписки имат
значение дотолкова- доколкото чрез тях са установява волята на страните да уредят
отношенията си относно процесния имот.Наследодателят на ищците да продаде,а първите
двама ответници-да закупят имота т.е.да се промени собствеността върху имота и то чрез
покупко-продажба.Затова и в заглавието на нотариалния акт е посочено,че имота се
придобива на основание давностно владение и „ПОКУПКА“,а разписките-два броя са
приложени като доказателства в нотариалното дело и цитирани в нот.акт.Затова и до
смъртта на М. Х. през 2019г.към ответниците не е имало претенции за собствеността върху
имота-защото отношенията са били УРУДЕНИ.Едва след смъртта му наследниците му
решават да заведат настоящото дело и да оспорват собствеността върху имота .
От събраните по делото гласни свидетелски показания също несъмнено стана ясно, че
докато е бил жив М. Х. Я. не е предявил претенции към брат си относно владеенето на
процесния имот и въпреки че той и семейството му посещавали с.Филаретово почти всяка
година, никога не е възниквал спор за този имот. Не били ходили в имота и не били
извършвали действия по подобряването му.
Ответниците Я. Х. Я. и Х. А. Я. владеели необезпокоявани имота от 1990 г. до 2008 г.
и упражнявали правото на собственост върху имота явно и необезпокоявано, като си
плащали данъците, направили всички подобрения в имота и къщата и на основание изтекла
в тяхна полза придобивна давност се снабдили с документ за собственост - нотариален акт
по давностно владение и покупка № 84/08.09.2008 г.
Същевременно на съда не са представени доказателства, че наследниците на М. Х. Я.
са владеели имота и са направили подобрения в него.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Тази
норма регламентира фактическия състав на придобивна давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен от закона
период от време на владението по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.
Ответницата Н. Я. Ч. е придобила в СИО с нотариален акт № 53 от 17.11.2008 г.
15
имота от родителите си, изплащайки покупната цена, след като нотариусът се е уверил, че
продавачът е собственик на имота.
Освен изложеното е изтекла петгодишната придобивна давност по отношение
владението на имота от Н. Я. Ч., която в качеството си на добросъвестен владелец/тъй като
тя придобивайки го от своите родители,владее имота със съзнанието на собственик/ е
владяла имота непрекъснато повече от 5 години и по-точно от 2008 г. и се явява такъв до
завеждане на исковата молба през 2020 г.Следователно е налице е изтекла придобивна
давност по отношение на ответниците.
Чл.70 от ЗС сочи, че достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. Придобивната давност, която е започнала да тече от този
момент, не е била прекъсвана или спирана, не е била оспорвана, независимо, че имотът бил
ползван от ответниците.
Накратко казано педявения иск по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли на две
основания- наличие на придобивна давност от ответниците и поради липса на идентичност
между процесния имот и претендирания от ищците,които се различават по размери,както и
различия в съществуващите в тях постройки.
По отношение на предявения акцесорен иск по чл.537,ал.2 от ГПК,за частична отмяна
на нотариален акт №84/08.09.2008г.и нотариален акт № 53/17.11.2008г.издадени от съдия по
вписванията при Котелски РС.Тяхната основателност се обуславя от „съдбата“ на главния
иск.След като последния е отхвърлен,това води до отхвърлянето и на този иск.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.228 и сл.от ЗЗД.
Съдът счита,че този иск не е инцидентен установителен иск,а алтернативен такъв
между същите страни,но бе приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Претендира се наем за определен период на процесния имот в размер на 6000лева и
лихва.Настоящият съд изрично настоя ищцовата страна да посочи неговото
основание.Ищците изрично заявиха,че претенцията им е наем.
С оглед на това съдът счита,че този иск е неоснователен,тъй като не се събра нито
едно доказателство сочещо наемни отношения между страните или поне на част от
тях.Наемният договор може да се сключи в писмена или устна форма, т.е.закона не изисква
задължителна форма при сключването му,но като всеки договор следва да съдържа всички
задължителни елементи,като такъв-страни,предмет,цена,срокове и т.н.нито гласните
събрани доказателства,нито писмените такива сочат по какъвто и да е начин,че ответниците
са наематели на имота,а наследодателя или наследниците му-наемодатели.Напротив съдът
категорично приема,че М. Х. е уредил с брат си Я. отношенията си относно имота и първия
е нямал никакви претенции за него,тъй като му е заплатена цената,която са уговорили,а селд
изминаването на определен период от време първите двама ответници са се сдобили с
нотариален акт за собственост.
В пълнота-дори да се приеме,че претенцията е свързана с обезщетение за ползването
на имота,равняващо се на наема за същия,то тя също щеще да бъде неоснователна на
горните основания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на процеса, следва да се уважат и претенциите на ответниците за
заплащане на съдебно-деловодните разноски и да бъдат осъдени ищците да заплатят на Я.
Х. Я. и Х. А. Я. 600.00 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
16
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. К. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ******, Ф. Б.
Х. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ******, и И. М. Я. с ЕГН ******** и поС.ен адрес:
******, ПРОТИВ Я. Х. Я. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: *****, Х. А. Я. с ЕГН
********** и поС.ен адрес: *****, Н. Я. Ч. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: с.Филаретово,
общ.Котел, обл.Сливен, ***** № 69 и Р. Ю. Ч. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: *****,
ИСК, че като наследници на М.Х.Х. с ЕГН **********,поч.на 15.06.2019г. ищците са
изключителни собственици на дворно място от 860.00 кв.м /осемстотин и шестдесет
квадратни метра/, стая и избено помещение на първи етаж от сградата, находящи се в
нейната североизточна част, стая и салон на втори жилищен етаж от сградата в нейната
североизточна част И ДА ИМ ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на имот по нотариален акт № 52,
том I, дело № 71/16.09.1980 г. на съдия А.Х. при РС - Котел, а именно: дворно място от
860.00 кв.м /осемстотин и шестдесет квадратни метра/, извън чертите на населеното място в
с.Филаретово, общ.Котел, обл.Сливен с построената върху него къща, състояща се от стая и
избено помещение в североизточната част от първия етаж, стая и салон в североизточната
част от втория етаж от нея, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. К. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ******, Ф. Б.
Х. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ******, и И. М. Я. с ЕГН ******** и поС.ен адрес:
******, ПРОТИВ Я. Х. Я. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: *****, Х. А. Я. с ЕГН
********** и поС.ен адрес: *****, Н. Я. Ч. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ***** и Р. Ю.
Ч. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: *****, ИСК за частична отмяна на нотариален акт
№84/08.09.2008г.,по нот.дело №442/2008г.и нотариален акт № 53/17.11.2008г.по нот.дело №
597/2008г.,издадени от съдия по вписванията при Котелски РС,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. К. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ******, Ф. Б.
Х. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ******, и И. М. Я. с ЕГН ******** и поС.ен адрес:
******, ПРОТИВ Я. Х. Я. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: *****, Х. А. Я. с ЕГН
********** и поС.ен адрес: *****, Н. Я. Ч. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ***** и Р. Ю.
Ч. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: *****, ИСК за заплащане на наем върху гореописания
имот в размер на 6000/шест хиляди/лева за времето от 07.12.2015г.до 07.12.2020г,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 07.12.2020г.до окончателното заплащане на
дължимите обезщетения или до 30.09.2021г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. М. К. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: ******, Ф. Б. Х. с ЕГН
********** и поС.ен адрес: ******, и И. М. Я. с ЕГН ******** и поС.ен адрес: ******, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Я. Х. Я. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: *****, и Х. А. Я. с ЕГН
********** и поС.ен адрес: *****, направените по делото разноски в размер на 600.00 лв.
/шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните пред Сливенски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
17